Императорско шумолене на коприна в Сеул и напускането на една любима лодка-дом

LRM_EXPORT_20180807_115606

30.01 – 09.02.2018

Следващите дни работата по „Алабама“ продължава. Местим я за седмица на сух док, да я боядисат и да ѝ поправят пропелера. През това време Уинди ни взима стаи в приятен мотел, в близост до дока, в региона на Гиджанг (Gijang). Това ни действа страхотно. Най-сетне душ и отопление. Повечето хора от екипажа продължават да работят на лодката през деня, а аз и Себастиян се отдаваме на изследване на околностите.

Наблизо има интересен пазар за риба, водорасли и морски деликатеси. Водораслите се продават на големи купчини, като се предлагат всевъзможни разновидности.

LRM_EXPORT_20180807_113721Продавачки на водорасли

Не далеч от Гиджанг е и известният храм Хедон Уонгунса (Haedong Yonggunsa),един от малкото храмове в Корея, построен на морското крайбрежие, а не в планина. Там се стичат десетки хора, заради вярването, че Гуан Ин, богинята на състраданието, изпълнява всички молби, ако ѝ се помолиш тук. Също така има и лечебен извор в пещера под земята. Недалеч от храма се намира океанографският музей, пълен с интересни интерактивни занимания, така че и там си губим няколко часа.

LRM_EXPORT_20180807_113703Морският храм

LRM_EXPORT_20180807_113709Пухкав Буда

Наблизо имаме и планина, в която единият от дните си правим малък преход до скрито в недрата ѝ старо храмче. Храмовете в Корея са хиляди – на всяко хълмче или планина има по няколко.

LRM_EXPORT_20180807_113655

Жената на Уинди, Су не престава да ни залива с грижовно отношение. Постоянно ни носи торби с луксозна храна, с френски багети, сирена, кисело мляко, кимчи и какво ли още не. Винаги държи да кара Цветин до зъболекаря. Един ден ни заведе дори до музей на традиционните делви „онги“, в които се съхраняват кимчи, сушена риба или сосове. Просто не можем да повярваме колко са мили към нас, как ни обгрижват постоянно и какви пари ръсят по нас. Уинди води всяка вечер момчетата по хубави ресторанти, а за обяд имат осигурена храна в столовата на дока.

LRM_EXPORT_20180807_114035Делви „онги“- традиционен хладилник

След седмица се завръщаме отново в Бусан, на старота място. „Алабама“ цялата свети, като нова. Но все още има доста работа по мотора и реновирането отвътре, така че бачкането продължава. За нас това всъщност е доста добре, понеже ще успеем да поспестим пари за предстоящото голямо пътуване през Азия.

LRM_EXPORT_20180807_113715Алабама като нова на сухия док в Гиджанг

10. – 11.02

За уикенда Уинди решава да наеме ван и да ходим всички на пътешествие до Мокпо (Mokpo), на западното крайбрежие, което е на 3-4 часа път. Там е яхтата на нашите хора – „4 winds“, която седи там вече от над половин година. Пътуваме по магистралата, натоварени във вана всичките осем човека. Първата ни спирка е на станция за почивка, на самата магистрала. Су е помъкнала тонове вкусотии – хлябове, кимбап (вид суши), кафе, сладки. След закуска продължаваме към храма Сонггуанг (Songguangsa), единият от трите най-важни в Корея, заедно с вече посетения от нас Хаянса.

LRM_EXPORT_20180807_113857Сонггуанг-са

LRM_EXPORT_20180807_113849Красива арка

LRM_EXPORT_20180807_113811Един от кралете на четирите посоки, пазители на храма на входа

Този храм е известен с шестнайсетте си дзен патриарха, които през вековете са живели, формирали и медитирали именно тук. Тук са пребивавали едни от най-добрите дзен учители на Корея. Затова се казва, че докато храмът Хаянса символизира „дхарма“ (учението), Сонггуанг символизира „санга“ (монашеската общност).

LRM_EXPORT_20180807_113825Будистки монах чете сутри

LRM_EXPORT_20180807_113817История, изобразяваща просветлението на ума 

Третото съкровище в будизма, самият „Буда“ (Трите основи или съкровища са дхарма, санга и Буда) е представено от храма Тонгдоса (Tongdosa), недалеч от Бусан.

LRM_EXPORT_20180807_113802Старинна зала в храма Сонггуанг

LRM_EXPORT_20180807_113833Монашеска къща

 

Храмът е много стар, с интригуваща архитектура и заледена река, с мостче пред входа. Обикаляме залите отворени за външни посетители и музея с артефакти и ритуални предмети на над хиляда години.

LRM_EXPORT_20180807_113910

LRM_EXPORT_20180807_113904

LRM_EXPORT_20180807_113756

LRM_EXPORT_20180807_113841Упражнения върху заледената река ☺

Продължаваме пътешествието към крепостното село Наган (Nagan old village), обградено от крепостна стена. Уинди плаща и тук входа за всички ни (по 5000 уона). Обикаляме уличките между глинените къщи със сламени покриви.

LRM_EXPORT_20180807_113936Село Наран

LRM_EXPORT_20180807_114021

LRM_EXPORT_20180807_114029Къщичка

LRM_EXPORT_20180807_113952

LRM_EXPORT_20180807_113943

LRM_EXPORT_20180807_114000Възстановка на битова сцена в една от къщите музеи

LRM_EXPORT_20180807_114016Старият селски феодален съд

В късния следобед пристигаме в Мокпо, приятно крайморско градче. Вечеряме в рибен ресторант. Собственикът така се ентусиазира от присъствието на нашата странна група, че започва да ни черпи бутилка след бутилка „маколи“ (сладникав алкохол от ориз).

LRM_EXPORT_20180807_114059На вечеря в рибния ресторант 

Су и Уинди са резервирали традиционна къща, която е обновена и свръхмодерна от вътре. Нощувката е 250 $. Су е донесла и някакви скъпи вина, ягоди, грозде, маслини и какви ли не други глезотии. На нас направо ни призлява от размера на харчене на пари в Корея. Вероятно цялото удоволствие е поне около 500-600 $, но според Су и Уинди не е кой знае какво, а просто малко разтоварващо пътешествийце за екипажа. Даже се извиняват, че не можели да направят повече за нас.

LRM_EXPORT_20180807_114008Happiness in simplicity

На следващия ден по обяд се чекираме. Навън въздухът е режещ, под нулата е. Част от групата прави малък преход по красиво, скалисто хълмче с гледки към старата част на града, пълна със сгради в европейски стил. Аз и Су отиваме на разходка до музея на изкуствата, на топло.

LRM_EXPORT_20180807_114107Островчетата около Мокпо

LRM_EXPORT_20180807_114051Мокпо

След това се срещаме всички и се отбиваме през дърводелница за корабчета и канута, при стар приятел на Уинди. Минаваме през лодката на нашите хора – „4 winds“. Най-накрая с Цветин виждаме тази епохална платноходка, за която сме слушали толкова много истории за пътешествията от Нова Зеландия до Корея.

LRM_EXPORT_20180807_114126В дърводелницата в Мокпо

LRM_EXPORT_20180807_114119Култовата „4 winds“

Финалната ни спирка, преди да потеглим обратно за Бусан е морският музей, който се оказва страшно впечатляващ, с останки от корабокруширали китайски кораби от преди хиляда години и древни артефакти от търговията между Корея, Япония и Китай от преди векове. Музеите в Корея са невероятно интересни, пълни с интерактивни занимания и игри, видеа, неща за пипане, изследване, загадки, детски отдели и какво ли още не. Също така обикновено са безплатни.

Връщаме се в Бусан по тъмно. Уинди и Су настояват да ни заведат на будистки, вегетариански ресторант, който също се оказва свръх луксозен. След вечерята от персонала ни канят да им попеем и посвирим. Изпадат във възторг от шоуто ни. Поканени сме на чаена церемония в дома на мениджъра на ресторанта, който е на по-долен етаж. Там след церемонията с китайски чай пу`ар продължаваме да свирим и пеем. Всичко в дома лъщи от чистота, мебелировката е като от списание. В апартамента живеят няколко семейства в малка будистка общност, които заедно медитират и се молят за мир по Земята всеки ден. Наистина беше интересно да посетим такова необичайно място.

LRM_EXPORT_20180807_114113Вегетариански нудъли

12. – 28.02

Остатъкът от месеца преминава в усилена работа по лодката, пестене на пари и обичайните разходки из парковете и планините на Бусан. Посещаваме и някое и друго храмче за медитация, традиционните пазари. Су продължава, въпреки че вече ни е адски неудобно и я молим да не го прави, да ни отрупва с луксозни храни, да ни развежда от време на време по кафенета и места, които тя харесва.

LRM_EXPORT_20180807_114751Бусан

LRM_EXPORT_20180807_114622На разходка из околните хълмове със Себа

На 16-ти февруари празнуваме Китайската нова година в дома на Уинди. В Корея тя се нарича Сеолам. Сервираните храните са от западната кухня – сирена, сьомга, вина. Единственото корейско ядене, което Су сервира, е традиционна новогодишна супа от оризово тесто „текгук“ (tteokguk). За тържествения случай се обличаме в ханбок (корейски носии).

LRM_EXPORT_20180807_114702Носия „ханбок“

 

На идния ден изпращаме и Том, който заминава за Тайван. Оставаме все по-малко и по-малко хора от екипажа на „Алабама“.

На 24-ти Уинди ни взима на пътешествие до град Йосу (Yeosu), като едновременно с това ще водим преговори за евентуална доставка на яхта от Виетнам до Корея. Йосу се намира на малък полуостров, на два часа път от Бусан. На влизане на полуострова се ужасяваме от бруталните индустриални гледки. Тук са едни от най-големите заводи за стомана в света. Самото градче не ни впечатлява особено. А срещата с поредния корейски богаташ, ресторанти, скъпарски коли и разговори за пари, само ни отегчават до смърт. Единственото забавно нещо бе, че господин Ли носеше много смешни каубойски обувки с шпори и всеки път като ги погледнехме ни напушваше смях. Човек трябва да е побъркан, за да се интересува само от ядене и непотребни вещи, губейки цялото си време и потенциал в мисли за пари и бизнес.

LRM_EXPORT_20180807_114630Мостът, водещ към Йосу, технологично чудо

Преди да напуснем Йосу разгледахме най-голямата яхта в Корея – „Кореана“, която си е направо същински кораб. Тя е собственост на бившия кмет на Йосу, който е приятел на Уинди.

01. – 23.03

Месец март преминава бързо. Последен месец в Южна Корея, през който усилено спестяваме пари за бъдещото ни голямо пътешествие към България. Използваме времето да си извадим визи за Китай, Монголия и Русия, тъй като после няма да имаме време за бюрокращини.

Туристическа информация за визите:
Как да подготвим пътуване по пътя на коприната, минаващ през Централна и Северна Азия?
В Южна Корея осигуряването на визи се оказа изключително лесно. В Сеул, а и в Бусан има посолства и консулства на Китай, Монголия и Русия.

Китайска виза в Бусан (туристическа, едномесечна)
Необходими са следните документи:
– паспорт;
– резервации за хотели за всеки един ден от престоя (в booking.com могат да се направят безплатни и без банкова карта, после ги принтирате);
– билет за влизане и излизане от страната (с резервация също става);
– попълнен формуляр +снимка

!!! Можете да принтирате безплатно и да ползвате компютър в самия Център за визи, там има и машина за паспортни снимки (10 хил. уона)

Получавате визата след 4 дена и тогава се плаща таксата. За българи е 100 хил. уона (около 100$). За повечето държави е 55 хил. уона (около 50 $)

Монголска виза в Бусан (туристическа, едномесечна). Изключително лесно се вади. На място попълвате формуляр, плащате и сте готови.
Необходими документи:
– паспорт;
– попълнен формуляр + снимка; такса 48 хил. уона (около 45 $)

*За формуляра ви е необходим адрес на хотел или където ще оставате, така че си препишете предварително от интернет. Визата става готова за седмица.

Руска виза в Бусан (туристическа, едномесечна). Руската виза е най-сложна. Казаха ни, че в Сеул не може да се издаде, ако нямаме корейска резиденция, но в консулството в Бусан беше ок.
Необходими документи:
– туристически ваучер (покана), прави се онлайн и става готова за 15 минути, чрез туристическа агенция (Real russia.com). Струва 17 евро;
– попълнен формуляр, като предварително трябва да сте си подали документите за виза онлайн през сайта на правителството (линк) и да сте си го изпринтили + снимка;
– паспорт;
– самолетни билети и резервации не се изискват;

Визата е валидна и започва да тече от датата, която сте посочили в документите! Става готова за 5 работни дни и струва 46 хил. уона (около 40$).

Междувременно местим „Алабама“ в центъра на града, заради лошото време и незащитеността на дока в Хеунде. Така, че сега имаме много нови улички и места за изследване.

LRM_EXPORT_20180807_114710Виждате ли къде е паркирана Алабама?

LRM_EXPORT_20180807_114718Гледка от покрива на близкия мол към пристанището 

 

Щрихи от корейския живот

Деборум – луната
На втори март изгрява първата пълна луна от корейската лунна календарна нова година. Това е голямо събитие и се отпразнува по специален начин. Празникът Деборум (Daeboerum) се чества с огромна клада запалена през нощта, в която хората хвърлят пожеланията си и около която танцуват традиционен танц в кръг, само жените („гангганг суле“).

LRM_EXPORT_20180807_114745Кладата

На плажа на Хеунде пламъците се издигат към медената луна, на която хората се кланят и благодарят. Въздухът е наситен с нещо древно и в кръвта ни бушуват на едно с огъня от кладата и прибоя на морето, спомени за пълнолуния, циклите на времето, тайните на Вселената. Магична нощ на първичните връзки с природата. Хрупаме ядки и фъстъци за прогонване на злите духове, както гласи поверието и зашеметено гледаме луната, която се издига над бетонните полета на Бусан, същата която се е издигала хиляди години над гори и хора празнуващи около огньовете на живота.

Три запечатвания с камера на тази луна (бяла, жълта и червена):

LRM_EXPORT_20180807_114656

LRM_EXPORT_20180807_114613

LRM_EXPORT_20180807_114725

Улица Тексас
Разходка из старата част в центъра на Бусан. Попадаме на улица Тексас и улица Шанхай. Почти всички табели са на руски, предлагат чай и супа борш. Съмнителни барове, братушки, узбекски кафенета, хотел „Камчатка“ … Купуваме халва от пекарната. Това е наистина едно каубойско място на руски моряци, „стaнци“ от различни -станове, екзотика от Сибир. За нас обаче любимите места са точно такива – съмнителни, чаровни, изолирани малки светове със собствен облик, насред мегаполиса.

Корейски театри и храмове
В театъра се играе бавен погребален танц за изпращане на духа на починалия. Всичко е в бяло. Ако може така да се каже, точно това е най-далекоизточното азиатско чувство, което човек си представя, изпълнено в танц. Трелите на бавната музика, развяващите се бели ръкави до земята, почукванията … колко странно и далечно !
Друг ден в друг театър – концерт на класическа корейска музика. Концерт с оркестър за многострунна корейска цитра. С всяко дръпване на струна все повече ми се доревава, музиката ме потапя в дебрите на разнородни чувства и картини – мъка, самотна пътека, весела случайна среща, скърцащи бамбуци … Невероятно!

Храмовете. По време на множеството ни разходки из всички възможни планини и хълмчета из Бусан, попадаме на храма Сеогбулса (Seogbulsa), който е с каменни гравюри на скалите. Хората се молеха на колене и се изпружваха легнали пред Буда.

LRM_EXPORT_20180807_114649Каменните гравюри в Сеогбулса 

 

Друг забележителен храм е Тонгдоса (Tongdosa), най-големият в Корея и един от трите дзен будистки храма репрезентиращи трите съкровища в будизма, за които споменах преди. Тонгдоса символизира Буда заради реликва, парче от робата на Гаутама Сидхарта, съхранявано в ступа в храма. Светилището е построено още 400-та година след Хриса, но постройките в момента датират от 1600-та година. Хората обикалят и снимат около храмчетата току що цъфналите сливи и вишни.

LRM_EXPORT_20180807_114826Зимен павилион

LRM_EXPORT_20180807_114820

LRM_EXPORT_20180807_114846Тонгдоса

LRM_EXPORT_20180807_114923Каменно басейнче в двора на храма

След обиколката влизаме в магазин, където ни черпят с чай от ряпа и оризови бисквити. Дни на мир в сърцето!

LRM_EXPORT_20180807_114855Пролетта наближава

Един корейски ден
Дъждовен ден в още хладната пролет. На тясна уличка в квартала пием „моча с вишнев цвят“, в скрита китайска чайна. Собственикът, професор по китайска философия запарва чай след чай – червен, улонг от Тайван, пу`ар и разказва истории за „сърдечната сутра“ и етикета за пиене на чай.

LRM_EXPORT_20180807_114914Чай мача

Следобедът все още вали. В такива случаи корейците ядат мазни палачинки „пучинге“ и пият „маколи“ (традиционен сладникав алкохол), за да не ги превземе мрачната, дъждовна меланхолия. Този следобед и ние правим същото, в шумно, задушно заведение, заедно със Су и Уинди. Още двама члена на екипажа си заминаха – Ник и Марчело. Остават четирима последни мохикана на „Алабама“ – ние двамата, Себастиян и Алехо. Тя (лодката) не ни пуска напоследък.

LRM_EXPORT_20180807_114731Заминаването на Марчело

LRM_EXPORT_20180807_114738Марчело, нашият култов италиянец

Джимджилбанг
Джимджилбанг (jimjilbang) e корейска сауна. Обикновено е разделена на няколко етажа – термали, басейни, сауни, етаж за спане и почивка, масажи. На влизане те снабдяват с пижама, с която обикаляш по етажите, размазвайки се от жега и потене. Ние често посещаваме въпросните джимджилбанг, основно поради липсата на топла вода на „Алабама“, но и за релакс след тежкия работен ден.

В женското отделение бабите, накачулени с вендузи по гърбовете (срещу болки и схващания) си говорят на по чаша студен екстракт от канела, с лед, което е традиционна напитка за сауна. Някои правят йога, други плуват в студения басейн, трети си бръснат краката под душовете, четвърти – с кални маски за лице се кипрят пред огледалата. Подсушавам се и нахлузвам пижамата, за да поема към други етажи. Някой току ме погледне, но много повече смут внася жена с огромна татуировка на гърба. По принцип в корейските и японските сауни е забранено да се влиза, ако имаш татуировки, защото бабите се плашат. Традиционно тук само мъжете и жените от мафията имат татуси.

На горния етаж пием чай със Себа, медитираме и ядем оризови сладки с крем от червен боб. Той ми разказва, че и в мъжката част имало двама с татуировки и белези от прострелни рани 🙂

Някои особености
На последната ни разходка крачим из парка на остров Йондо (Yeondo), който бил едно от любимите места на императора Таеджон за съзерцаване на морето. Близо до отвесни скали, красиво и насечено спускащи се в морето има статуя на жена с детенце. Издигната е с надеждата, че някои от многото хора идващи тук да се самоубият, хвърляйки се от скалите, ще си помислят за майките си и тъгата, която ще им причинят, което ще ги откаже в последния момент от фаталната крачка. Корея е една от първите по самоубийства страна в света …

LRM_EXPORT_20180807_114832Статуята, спасяваща от самоубийство

Гостоприемство
Корейското гостоприемство е пословично. Су, Уинди и всички останали хора през цялото време не престанаха да ни отрупват с подаръци и храни, да ни водят по ресторанти, на обиколки насам-натам, потрошвайки сума ти пари.

LRM_EXPORT_20180807_114643Уличка за хапване  в центъра

В последните дни Су ни направи пътешествие до град Улсан (Ulsan), до бамбукова гора и красиви скали на морето. Обядвахме „бибимбап“ – ориз, сготвен в каменно гювече, придружен от десетина, двадесет малки чинийки с различни туршии, тофу, риби. Су ни заведе и до върха на кулата в Бусан, от където се виждат милионите светлинки на мегаполиса, дори и „Алабама“ на дока зад огромния мол „Лоте март“. Никога няма да забравим всичките ѝ грижи и добро, отворено сърце.

LRM_EXPORT_20180807_114840Красиви морски скали в района на Улсан

 

LRM_EXPORT_20180807_114901Черен котарак съсредоточен над морето

На изпроводяк от Бусан, Су и Уинди ни канят на вечеря във виетнамски „хот-пот“ (специално приготвена супа на газово или електрическо котлонче, инсталирано на всяка маса по средата, където човек докато си седи, сам си готви и избира какво да си сложи в супата). Купуват ни билетите за влака до Сеул (Бусан-Сеул с бавния влак е около 5 часа и цената е 40 хил. уона, т.е. около 40 $).

Така, след осем месеца престой на „Алабама“ е време да започнем нов етап от пътешествието си. Сбогуваме се с всички и на 24.03.18 хващаме следобедният влак за Сеул, невярващи, че сме отново на ПЪТЯ !!!

LRM_EXPORT_20180807_114907Последна снимка на борда на Алабама, след 8 месечен живот на нея (на снимката ние с Уинди, Себа и Алехо)

24.03

Влакът е чистичък, както си се очаква да е за невероятния стандарт на Корея. Никой не проверява билетите лично, защото кондукторите си имат машини, които показват кои места са закупени и заети. Покрай нас се нижат не особено интригуващи пейзажи на обработваеми земи и селскостопански постройки.

В 8 вечерта сме в Сеул, безумната 25 милионна столица на Южна Корея, един от най-големите градове на Земята. В Бусан бяхме се запознали на улицата случайно с турчина стопаджия Енсар, който продаваше гривнички в центъра. Той беше ни разказал за Елена, българка, която го хоствала от couchsurfing.com за близо десет дена в Сеул. Беше ни свързал с нея, така че сега горящи от нетърпение да се запознаем с нея си хванахме метрото към станция Итеуон (Itaewon), интернационален квартал с барове и ресторанти на хора от цял свят. Елена също работеше там и то не къде да е, ами в български ресторант на име „Зелен“.

LRM_EXPORT_20180807_115245Българския ресторант „Зелен“ в Сеул

И така, изтупахме се в ресторанта, разположен на оживена уличка, пълна с тайландски, гръцки, арабски, италиански и какви ли още не заведения. Изумлението ни беше огромно, когато ни посрещна собственикът и половината персонал, все българи. Свиреше механджийска музика и между масите, на табли хвърчаха български гозби. По стените висяха икони и предмети от българския бит. По-голямата част от клиентите бяха корейци, но имаше и чужденци. Беше пълно с хора. На масата ни пристигна салата, ракийка, чушки в доматен сос и печени картофи с копър. Чувствахме се толкова нереално и не спирахме да се усмихваме.

След работа Елена ни закара в стаичката си под наем, в студентското градче Синчон (Sinchon). Натъпкахме се някак си на десетте квадратни метра пространство, а тя самата излезе да се забавлява. Елена е страхотен шемет, студентка по международни отношения, вече трета година в Сеул. Говори перфектен корейски, вегетарианка и откачалка като нас. Така че страшно си допаднахме.

2018-08-21 18.22.03Карта на пътеписа

25.03

За Благовещение отиваме в православната катедрала „Св. Никола“ в Сеул, заедно с готвача от бг ресторанта „Зелен“. Самият ресторант приготвя храна за църквата всяка първа неделя от месеца.

Църквата е пълна с корейци, руснаци, някой и друг грък или сърбин. Литургията се отслужва смесено на корейски, руски и английски. Всички рускини са забрадени, падат по очи на земята пред иконите, кръстят се непрестанно и въобще атмосферата е доста интересна.

LRM_EXPORT_20180807_115313-1024x752

Православната катедрала в Сеул

След службата има безплатен обяд за всички в столовата – ориз и къри. Поради големите недоспивания напоследък се чувстваме смазани и решаваме да се върнем в квартирата да си почиваме, вместо да се впуснем в разглеждане.

LRM_EXPORT_20180807_115237Главната улица, водеща към императорския дворец

Вечерта сме канени на вечеря от приятел на корейския отец Питър, при когото бяхме живели десет дни в Папуа Нова Гвинея (пост).Той е симпатично момче на име Пол и заедно с приятелката си ни водят на вегетариански ресторант в старата част на града, а после с колата, която специално са наели за случая, на панорамна обиколка из възвишенията на Сеул, с гледка към крепостната стена. До последно корейците продължават да ни смайват с начина, по който се държат към гости!

LRM_EXPORT_20180807_115201Типична улица в центъра на Сеул

26.03

Първата ни спирка за деня е императорският дворец Гьонбокгунг (Gyeongbokgung). Таксата за него е 3000 уона, около 3$. Намира се в центъра на Сеул. Макар и не толкова мащабен, колкото този в Пекин, той също е внушителен и красив.

LRM_EXPORT_20180807_115252

От двата музея в двореца научаваме невероятни неща за кралския двор и порядките в него. Навсякъде обикалят хора с наети за случая традиционни костюми „ханбок“, включително и чужденци. Всички се снимат на всеки ъгъл. Ако човек е облечен с ханбок входът за историческите забележителности в Сеул е безплатен.

LRM_EXPORT_20180807_115208Церемония по смяна на императорската стража

LRM_EXPORT_20180807_115215

LRM_EXPORT_20180807_115154

LRM_EXPORT_20180807_115221Централния дворец

LRM_EXPORT_20180807_115229Зала за аудиенции

LRM_EXPORT_20180807_115136Корейци в традиционно облекло

Продължаваме през уличките на квартала Букчон (Bukcheon), който е с корейски къщи „ханок“. И тук хората позират пред старинни портали и под цъфнали дръвчета. Макар Сеул да е огромна бетонна джунгла със солидно замърсен въздух, все пак е пълно с приятни места за разходка, стари кварталчета като Инсадонг (Insadong), които са пълни с галерии, музеи, арт места, кафенета, магазини за сувенири, алеи за разходки покрай реките, къщи ханок. Освен това, сравнено със съседните азиатски държави като Япония, Тайван и Китай, тук е и най-буйният нощен живот.

LRM_EXPORT_20180807_115526-1024x768Уличките на Букчон

LRM_EXPORT_20180807_115533-768x1024

Вечеряме на покрива на Елена със Себа, който точно е дошъл от Бусан. Вкусотиите са сготвени от самата Елена и с бутилка вино, музика и смях го откарваме до посред нощите.

27.03

Денят посвещаваме на обиколка из императорските дворци, които са общо четири на брой. В Унхьонгунг (Unhyeongung) научаваме, че императорът бил много привързан към бора, около който си играел като дете и го издигнал в ранг на министър 🙂

LRM_EXPORT_20180807_115520-1024x722

Двореца Унхьонгунг 

Галерия корейски красавици:

LRM_EXPORT_20180807_115620-1024x767

LRM_EXPORT_20180807_115547-1024x768

LRM_EXPORT_20180807_115320-768x1024

LRM_EXPORT_20180807_115553-1024x768

LRM_EXPORT_20180807_115933-768x1024

LRM_EXPORT_20180807_115553-1024x768

В източните дворци Чандеокгунг (Chandeokgung) и Чангьонггунг (Changyeonggung) се любуваме на изящни архитектури и къщи за кралските наложници. Финално в Деоксугунг (Deoksugung) си правим на игра корейски паспорти от 1904 г. и научаваме, че кралицата била убита тук от японски нинджа.

Двореца Чандеокгунг:

LRM_EXPORT_20180807_115648-1024x768

LRM_EXPORT_20180807_115842-1024x768

LRM_EXPORT_20180807_115927-1024x1366

Двореца Чангьонггунг:

LRM_EXPORT_20180807_115850-1024x633

LRM_EXPORT_20180807_115941-1024x768

LRM_EXPORT_20180807_115947-768x1024

Двореца Деоксугунг:

LRM_EXPORT_20180807_115913-1024x768

LRM_EXPORT_20180807_115654-768x1024

Императорски трон с картина на слънцето и луната, символизиращи императора и императрицата

Допълнителни снимки от главния дворец:

LRM_EXPORT_20180807_115641-768x1024

LRM_EXPORT_20180807_115559-768x1024

Павилион

LRM_EXPORT_20180807_115628-1024x768

Традиционна кухня

LRM_EXPORT_20180807_115306-1024x768

Покои на аристократи

LRM_EXPORT_20180807_115258-1024x768

Астрономически древен инструмент 

LRM_EXPORT_20180807_115145Павилион за почивка и развлечения на императора

След всичката тази царственост, благороднически нрави и живот, се насочваме към ресторант „Зелен“ да се сбогуваме с новите ни български приятели. Собственикът Мишо има рожден ден и се започват почерпки с български вина, отлежали уискита, блюда с калмари, придружени с хавански пури. Гостите са много разнородна, интересна компания – македонец, полякиня, мароканци, плюс българо-румънския персонал на „Зелен“. Говорим си сърдечно до малките часове на нощта, след което продължаваме партито в мароканския бар „Маракеш“, на хумус и наргилета, до шест сутринта. Закусваме фалафели в узбекски ресторант. (Целият квартал впрочем е пълен с екзотични турски, централно азиатски, арабски магазинчета и заведения. Централната джамия на Сеул също се намира тук.) Хукваме с такси да си вземем раниците от Елена, тъй като сме на крачка да си изпуснем полета за Тайван. Все пак, в ориенталско лежерен стил, се намира време да изпием по едно турско кафе в квартирата, преди да си хванем метрото към летището. Елена, въпреки че от незнайно колко време е с недоспиване, ни изпраща до летището. Наистина страхотни, сърцати хора има навсякъде!!!

LRM_EXPORT_20180807_115919-1024x768

Със собственика на Зелен – Мишо и главния готвач Васил

Успяваме да хванем полета (втори полет за три години). Ако искаме да видим Тайван няма как да не направим тази жертва, така че се решаваме на летене.

Да преминеш в нова реалност:

LRM_EXPORT_20180807_115859-1024x768

LRM_EXPORT_20180807_115906-768x1024

Време е да напуснем Южна Корея, след три месеца престой тук! Благодарим ти Корея за Уинди и Су, за внимателните и гостоприемни хора, за зелените храмове и старинни села, за прекрасния стоп и бивакуване на – 15 С! До скоро!

LRM_EXPORT_20180807_115955

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s