Вкусотии от Мианмар

Бангладешки хлебчета – роти   Кърита (различни сосове за добавяне) с бял ориз   Закуска: мохинга (оризови спагети), сос от ферментирали скариди, китайски хлебчета на пара Бао дзъ   Бял драконов плод. Вкус леко подобен на киви.   Розов драконов плод. По рядко срещан от белия   И пак 🙂   Щанд за странни сиропи …

Цяло денонощие в джунглата без вода, нова година в Чианг Май – розата на севера, как военните почистиха палата ни

Стар храм 27.12 Сутринта се появи един рейнджър с мотор, но явно нямаше проблем, че лагеруваме в беседката на най-централно място. Човекът само се осведоми кога си тръгваме и даже ни подари запалка, нашата беше свършила, а без нея нямаше как да си направим дори сутрешното чайче.

Стъпваме на Тайландска земя, преживелици в джунглата, коледа в Азия

Будистки храм в Так 22.12 Преминаваме тайландската граница доста бързо. Служителят ни пита дали ни устройва два месеца виза, тъй като визата в паспортите ни е без срок. Ние радостно отговаряме да, бие ни печата и ето ни… Крачим по тайландските улици. Въпреки, че сме за втори път в Тайланд получаваме силен културен шок още …

За дъвченето на бетел и други пороци (информираща бележка)

  Щанд за бетел Широкоразпространената употреба на алкохол и тютюн не е чужда на югоизточните азиатци. И тук тези пороци са социално приети и на систематичния им прием се гледа с добро око. И тук тровенето на организма е толкова обикновено колкото и пиенето на сок. Но малко хора знаят за един друг местен порок …

Йоан Пол Мингот – един обикновен студент от Испания, който става пътешественик и се отказва да ползва пари (разширена версия)

Йоан Пол Мингот Увод По време на нашите пътувания срещаме освен множествата обикновени туристи, понякога изключително интересни пътешественици. Някои от тях пътуват на автостоп, други обикалят света на колело, срещнахме американец, който пък изминаваше хиляди километри винаги пеш. Пътуванията им продължаваха от по няколко месеца до по няколко десетки години. От различни държави, различно изглеждащи, …

Янгонски нощи на мизерията, златната скала, довиждане Мианмар (засега) – обичаме те!

Центъра на Янгон  13.12. 2015 На сутринта, след като по никакъв начин не успяхме да обясним, че няма да ползваме автобус, въпреки това монахът ни заведе на спирката на главния път и напуснахме Чуангон (Kyuangon). Отдалечихме се пеша по магистралата и след около половин час една цистерна ни качи за 50 км. Оставиха ни на …