Китайски драконови мистерии от Тайван

LRM_EXPORT_20180911_141313-1024x768

Тайван

Столица: Тайпе(й) (Taipei), с население 2,5 млн. души
Площ: 36 000 кв.км
Население: 23 млн. души
Официален език: тайвански и мандарин
Религия: китайска народна религия (смесица от будизъм, конфуцианство и даоизъм)
Парична единица: тайвански долар (TWD)

* Ето някои интересни факти за историята и политическото положение на Тайван: До 18-19 век островът е населен предимно от местни племена, с култура и бит коренно различни от китайските. 19 век търговци от провинция Фуджиен в Китай мигрират към острова, но голямото преселение на хан китайците от Китай се извършва едва в началото на 20 век, когато националистическата партия Гуоминдан се спасява от комунистите, избягвайки там.

Предводителят ѝ Чан Кайшъ обявява Тайван за Република Китай (както държавата се нарича и до днес) и решава да завземе обратно изгубените от комунистите територии, управлявайки от центъра си в Тайван, което обаче така и не се случва никога. Въпреки, че не успяват да си „възвърнат“ Китай, тайванците поне успяват да останат отделна, независима, свободна държава. За съжаление обаче не е призната като такава от по-голямата част от международната общност, от части и заради настояването да запази името „Република Китай“, бидейки според самите тях истинският Китай, а не отделна китайска държава. Тъй като не може да има две държави, претендиращи и двете да са Китай, Тайван си остава непризната от ООН и до днес. На тайванските паспорти обаче не пише Тайван, ами именно Република Китай 🙂

LRM_EXPORT_20180911_141251-1024x768Арката на свободата и мемориала на Чан Каишъ в Тайпе

2018-09-11 18.25.00Географско положение на Тайван 

28.03.2018

Кацаме като зашеметени в столицата Тайпе. Събират ни се доста часове неспане и сме като в транс. Хващаме автобус от летището до града. Навън температурите са летни. Улиците са в тропична зеленина. Няма ги мега моловете и чудовищните бетонни здания на Корея. Всичко изглежда леко поочукано, макар и много развито, азиатско, екзотично. Сякаш камък ни пада от сърцето. Тази обстановка ни кара да се чувстваме като у дома си.

LRM_EXPORT_20180911_142059-1024x768Добре дошли в Тайван!

Обядваме банани и хващаме метрото към „Хълма на съкровището“ (Treasure Hill), където сестрата на Афра (тайванката, с която плавахме на „Алабама“ половин година) има кафене. Хълмчето е обитавано от всякакви хора на изкуството и на всеки ъгъл има галерии или различни инсталации. Намираме кафене „Попова лъжичка“ и се размазваме на една тераса отпред, докато сестрата на Афра ни запарва чай. Следобедът проспиваме на полянка край реката. После сестрата  на Афра ни кани да вечеряме в кафенето, след което тръгваме към квартирата на Афра.

LRM_EXPORT_20180911_141427-1024x768Реката на Тайпе

Самата нея я няма в Тайпе, затова трябва да изчакаме съквартиранта ѝ Луокън да свърши работа и да ни отключи. Той се оказва много интересен човек, математик и музикант. Връчва ни ключовете за апартамента, изключително приятно местенце с широки стаи и странни джунджурии, събирани от Афра. Блокчето ни е на тясна уличка с интересно китайско излъчване, йероглифът „Фу“ закачен пред входните врати, десетки саксии с цветя пред всеки дом, мирис на пръчици от семейните олтари.

LRM_EXPORT_20180911_141415-768x1024Уличка в квартала

Заспиваме рано, рано под нощните тропични звуци.

29.03.

Разходка из центъра на Тайпе. Във внушителния, почти подобен на храм, паметник на основателя на китайската тайванска република Чан Каишъ се издига масивната му статуя. Разглеждаме залата-музей за живота му и продължаваме към храма на драконовата планина „Лонгшан“, един от най-старите храмове на Тайпе.

LRM_EXPORT_20180911_141322-1024x768Паметник пагода на Чан Кайшъ 

Извити оранжеви покриви целите в малки фигурки, изобразяващи легенди, дърворезбовани черни колони, мирис на пръчици и страховити божества с дълги бради се нижат из различните зали. Някои са заимствани от будизма, но повечето са от пантеона на китайската народна религия. Изглеждат доста страховито с черните си заплашителни лица. Хората, запалили пръчици в ръце им се молят за спасение от беди, за потомство, за пари и други човешки потребности.

LRM_EXPORT_20180911_141331-768x1024Храм Лонгшан

LRM_EXPORT_20180911_141305-1024x1024Божества от пантеона на китайската народна религия

Особено ни е интересно гадаенето с помощта на два дървени полудиска, които се хвърлят на земята и според това, в какво положение паднат, дават положителен или негативен отговор на предварително зададения въпрос. След това се изтегля дървена пръчица за гадаене, върху която е изписано число, взима се листче (съответстващо на номера) с предсказание от древната книга „И Дзин“ (Книга на промените). В задната част на храма голяма група от хора се занимава именно с това – гледане на бъдещето. Всеки е клекнал и подхвърля дървени полукръгчета. Както научихме в последствие, гадаенето по всякакви способи има огромно значение в живота на тайванците (както между другото е и в Китай). На много места около храмовете и из стария храм има павилиончета с професионални гадатели, пред които се редят опашки от хора. А, за гадателите на известни личности и политици, човек трябва да си запише час поне месец по-рано.

LRM_EXPORT_20180911_141356-1024x768Поклонник поднася благовонни пръчици

Продължаваме да се шляем по улиците, целите в саксии с цветя. Стари китайци в притъмнени магазинчета продават незнайни за нас неща. Това е наистина един автентичен китайски свят, като от миналото.

LRM_EXPORT_20180911_141402-1024x1279Бодхисатва на състраданието (будизъм)

Вечерно време по разни улици се отварят нощни пазари за ядене, като в Тайланд. И, ако през деня миризмите на какви ли не евтини вкусотии от всеки ъгъл не са те довършили, то на нощния пазар вече не можеш да устоиш и да не се потопиш в размисли за лакомия и червоугодство.

30.03 – 01.04

Изследваме Тайпе още три дни. Започваме с посещение на Конфуцианския храм. Там група деца изпълняват церемония за почит към Конфуции и учителите от миналото. В конфуцианските храмове няма статуи на божества, а единствено дървени табели с имената на заслужили особена почит мъдреци, на които хората се покланят и отдават дълбокото си уважение.

* Интересно да се знае: Шестте висши изкуства, на които всеки конфуцианец се е обучавал са: стрелба с лък, управление на колесница, калиграфия, математика, ритуали и музика.

LRM_EXPORT_20180911_141339-1024x768Ученици изпълняват кофуциански ритуал

LRM_EXPORT_20180911_141432-1024x768Конфуцианци

LRM_EXPORT_20180911_141347-1024x768Камбанария в конфуцианския храм

Скитайки се по улиците на стария град, посещаваме още три храмчета, в които отново ни побиват тръпки от страховитите божества с разкривени лица. В храма на бога патрон на Тайпе можете да си пийнете безплатна сладникава напитка, която е била предложена на олтара за божествата и така да станете по-привлекателен и да си намерите партньор по-скоро (ако имате такива желания, разбира се :)).

LRM_EXPORT_20180911_141421-1024x767Страховити божества

LRM_EXPORT_20180911_141409-1024x767Олтар в храм

И днес хората, китните улички, ресторантчетата с всевъзможни вкусотии приготвяни от сутрин до вечер, ни омайват и развеселяват. Тайванците изглеждат много приятелски настроени, дружелюбни и дискретни, със значително по-благ характер от войнствените корейци. Пътуваме с метрото (много добре уредено, с билетчета по едва левче) до „Тайпе 101“, една от най-високите сгради в света, която е била най-високата за известно време (от 2004, когато е пусната в експлоатация, та до 2010 г. държи рекорда). Архитектурата и някои други неща са доста впечатляващи.

LRM_EXPORT_20180911_142130-768x1024Тайпе 101

Отбиваме се в галериите за модерно изкуство, помещаващи се в мемориала на другаря Сун Ятсен , важна историческа личност от създаването на тайванската република. Негови музеи и паметници могат да се видят дори в Хонг Конг и Сингапур. Пред статуята му със софистицирани маршове, през всеки час се сменя почетна стража с автомати.

LRM_EXPORT_20180911_142120-1024x768Уникални скулптури в галерията за модерно изкуство 

Вечерта се отбиваме през парк, в близост до жп гарата, където приятели на Афра имат проект за разкрасяване и привличане на интерес към парка, като с рециклирани материали са построили палатков лагер и селище за алтернативни хора. Едната вечер там се провежда парти. Освен танците, въртенето на огньове, безплатната кухня, там могат да се наблюдават и други феноменални неща. Едно момче например си танцуваше и разхождаше чисто голо без проблеми в центъра на Тайпе. Явно тайванците са доста свободомислещи.

LRM_EXPORT_20180911_142135-1024x1194Стенопис в храм

За Цветница посещаваме местната православна църквичка, с много симпатичен свещеник, грък. После се отдаваме на спане в парка покрай реката.

02.04

Време е за изследване на тайванските планини. По обед си хващаме метрото до последната спирка и вървим пеша близо час, докато излезем от покрайнините на Тайпе. Намираме се в кварталче, разположено в долината на река, виеща се през красиви диви хълмчета, обрасли с гъста тропична растителност. Покрай пътя се нижат малки, недокоснати от времето къщички с олтарчета и саксии с цветя пред портичките на тротоара. В Тайван няма много строителство на високи сгради и големи жилищни комплекси, което прави дори столицата Тайпе да изглежда екзотично и спокойно местенце, особено крайните квартали. Ухае на ароматни пръчици, пържени морски дарове, яйца варени в чай, „смърдящо тофу“, нудъли с телешко и други тайвански специалитети.

LRM_EXPORT_20180911_150620-1024x768Яйца варени в чай

LRM_EXPORT_20180911_142140-1024x1349Тайванска уличка, гр. Пинлин

Най-сетне започваме да стопираме по криволичещото пътче. Стопът, както се очаква при такива мили хора, каквито са тайванците, върви идеално. Първо ни качва само момиче до някакво планинско училище наблизо, а със следващия стоп симпатичен мъж ни откарва до чаенето градче Пинлин (Pinglin) на 20-30 км. Провинциалните градчета в Тайван са много романтични. Макар да няма традиционни къщи, винаги има така наречената „стара улица“, пешеходна калдъръмена уличка със стари магазинчета и заведения, със семеен бизнес, които са на по петдесет и повече години, продаващи местните специалитети. Из Пинлин основно се продава чай. Ние си купуваме „мантоу“ (парени хлебчета) от интересна мантоу-джийница и продължаваме стопът към град И лан (Yi lan). Вместо по планинското пътче, решаваме да се включим в магистралата, тъй като следобеда преваля. Чичото, който седи в будка на входа към магистралата, не ни позволява да влезем на нея и да стопираме колите само за И лан, така че се налага да стопираме на много неподходящо място, където е целият трафик, включително и тези за Тайпе. След близо 30-40 минути, през което време ни спират коли само за Тайпе, чичото свършва работа, като заявява, че живее в И лан и ще ни закара до там. Мятаме се в колата му и за нула време, профучавайки през 20 километров тунел през планините се озоваваме в града, който изглежда дори по-голям от Тайпе. Искаме да излезем от южната му страна и да спим на плажче, което сме си набелязали предварително. Чичото ни откарва до съседното градче Су ао (Su ao), въпреки, че му отказваме да не се разкарва. Вече по тъмно крачим пеша към рибарското заливче Нанфанао (Nanfang’ao).

LRM_EXPORT_20180911_142103-1024x768Красавец

Преди да стигнем си пълним вода от храма на богинята Мадзу, покровителка на моряците и рибарите. По пристанището крачат тъмни субекти, приличащи на индонезийци или филипинци. Наоколо е пълно с красиви дървени рибарски корабчета. Спомняме си с носталгия, като гледаме как моряците играят карти на палубите или си простират прането, как до скоро и ние бяхме морски вълци.

LRM_EXPORT_20180911_142115-1024x768Покрив на селско храмче

LRM_EXPORT_20180911_142341-1024x768Почивка зад храма на Мадзу

Пристигаме на плажа, дълга ивица сивкав пясък, без постройки наоколо. Французин и германец вече са опънали лагер в края. Бъбрим си известно време с тях, след което и ние се размазваме. Тази първа нощ на палатка, след толкова дни по затворени помещения, ни действа като допинг. Толкова е невероятно да се допираш до пясъка и да се къпеш в лунното сияние!

03.04

Не можем да се наканим да тръгнем. Вълните са страховити и опасни, не става за къпане. Но само да си седиш на пясъка под скалите и да пиеш чай си е достатъчно опияняващо.

LRM_EXPORT_20180911_142156-1024x768Плажа на Нанфанао

По обед излизаме на пътя и продължаваме по крайбрежието, на юг. След стоп с бял мерцедес и ядене на черници покрай пътя, достигаме входа на Национален парк Тароко (Taroko National Park). Зареждаме електрониките и вземаме карти от информационния център на парка, след което тръгваме по избрания от нас маршрут. Природата на Тайван е уникална. По-голямата част от страната е заета от планини, като много от върхове са с надморска височина над 3000 метра. Най-високият връх е Ю шан (Yu shan) „Нефритената планина“, който е близо 4000 м. Пълно е с пътеки, добре указани маршрути с маркировки и въобще човек може да прекара няколко месеца, вървейки из планините от трек на трек, но за някои зони се изисква разрешително.

LRM_EXPORT_20180911_142419-1024x768Национален парк Тароко

Пътеката, която сме си избрали се оказва стръмна серпентина, право на горе през джунглата. Табели предупреждават за отровни змии и опасни стършели. По здрач достигаме племенното село Дали (Dali), до което няма друг път освен тази пътека. Селото се състои от три, четири къщички и изоставена църква. В една от къщите дори забелязваме признаци на живот. Хората, които живеят тук са от племето Тароко – истинското коренно население на Тайван.

LRM_EXPORT_20180911_142426-1024x768Една от къщите в село Дали

*Интересно да се знае:
Коренното население на Тайван, 10-15 различни етнически групи, се е редуцирало до едва няколко процента от цялото население. През 18 век първо пристигат китайци от провинция Фуджиен, а Втората Световна война Чан Кайшъ заедно с всички бежанци от Националистическата партия се преселват тук, така че сега 90 % от тайванците всъщност са наследниците на китайците, дошли по онова време.
Има теория, че Пасифика и островите из Микронезия, Меланезия и Полинезия са заселени първо от прадедите на именно тези тайвански племена (линк уикипедия).

LRM_EXPORT_20180911_142412-1024x768Къща на племето Тароко 

Установяваме се на една равна площадка и моментално припадаме от умора, след изморителното изкачване.

LRM_EXPORT_20180911_142327-1024x768Лагера на свечеряване

04.04

Днес е един наистина специален ден. На този ден преди три години поехме по Пътя. Излязохме не от вкъщи, ами влязохме във вкъщи. Как се влиза в нашия дом?

LRM_EXPORT_20180911_142319-1024x768

Отваряте входната врата и влизате в необятния дом. Килимът е от трева, понякога от пясък или скали, макар и в някои крила да преобладава асфалта. Сметките за ток и вода се плащат с щастие – колкото повече се къпем в морето или водопадите и танцуваме или четем под лунно-звездната светлина, толкова сме по-щастливи. Таванът на спалнята е прозрачен и бездънен, е някои нощи сериозно протича, но пък винаги остава духът ни свободно да се издига нагоре и нависоко. В кухнята бумти запален огън и се готвят манджи от четирите краища на Света. През прозорците на хола се виждат всеки ден различни гледки. Климатикът има една дузина режими – от хималайски хлад до пустинна жар, от тропичен лепкав застой до ураганни океански ветрове. Настройва се от само себе си, по най-хармоничния за състоянието на духа ни режим. В гаража са паркирани всевъзможни превозни средства – коли, влакове, кораби, тук-туци, моторчета, каруци, които се задвижват само с едно вдигане на палеца. Горивото им е усмивка и несломим порив към непознатото и ви откриват най-малко очакваните места.

Хубавото на този дом е, че побира неограничен брой обитатели, всякакви наши приятели от различни нации, както и от всякакви каменни, растителни и животински видове. Собственикът винаги оставя широко отворена вратата за всички. Единственото условие, за да „излезеш вкъщи“ и да напипаш ключето за дома в джоба си, е да кажеш „да“ – да на себе си, да на живота, да на извора на живота, да на всяка, дори и безумна мечта …

LRM_EXPORT_20180911_142311-1024x1366

Освен, че днес е рожденият ден на Кервана е и китайския празник Чинминджие (Qingminjie), в превод „фестивал на ясната светлина“, на които се отдава почит на починалите предци. Хората ходят на гробища, почистват гробовете и поднасят алкохол и храни. Също така се горят специални хартии във формата на пари, като се вярва, че така се изпращат богатства на починалите в отвъдното. Заради празника има официална пет дневна ваканция и очакваме парка да се напълни с народ, поне по по-популярните маршрути.

Гледките към планината тази сутрин са изумителни. Отиваме да напълним вода от къщите на хората и така за първи път срещаме етноса тароко. По нещо ни напомнят на кирибатците, нищо чудно наистина да са свързани генетично. Тъй като не си бяхме взели почти никаква храна, си купихме от тях няколко китайски зелки.

LRM_EXPORT_20180911_142333-768x1024Интересно дърво

Решаваме да продължим прехода още няколко километра, до следващото племенно село Датонг (Datong), по невероятна пътечка, гъсто обрасла с мъхове и лишеи, преминаваща през въжени мостчета и скали.

LRM_EXPORT_20180911_142357-1024x768По пътека в скалите

От село Датонг слизаме в ждрелото на река Шакадонг (Shakadong), от където преминава популярен трек. Пълно е с хора, но пък изгледите към скалите и искрящо синята река си заслужават. През националния парк преминава асфалтов път, по който днес заради празниците минава солиден трафик. Стопираме към „лястовичите дупки“, скални образования по ждрелото на голямата река, след което продължаваме стопа към безплатния къмпинг „Зелена вода“ (Lushui). Пътят се вие през невероятно красиви местности, отвесни скали и върхове по над 3000 метра. Дори човек само да стопира по този път, без да прави преходи, си е спиращо дъха.

LRM_EXPORT_20180911_142433-1024x768Пътят минава през тунела в скалите от страни

LRM_EXPORT_20180911_142404-768x1024Дефилето на река Шакадонг 

Размазваме се в къмпинга, след днешния 16 км преход с изкачвания и слизания. Освен нас има още дузина палаткаджии, но е тихо и приятно.

05.04

Днес за първи път:
– виждаме и помирисваме камфорово дърво;
– ядем плод пипа;

Директно от кемпа стартираме нов трек по стар японски полицейски път, който бил направен по време на японската окупация (Първата световна война) с цел контролиране на племенното население в планините. Трекът се оказва доста уморителен, с чести резки спускания и изкачвания. И макар да е само 4-5 км ни взима здравето. Най-вдъхновяващото нещо по пътечката е появата на дълга кафява змия на само метър от нас, върху която без малко не стъпвам без да я видя. Ентусиазираме се страхотно, но преди да успеем да я разгледаме, тя потъва в дън земя.

LRM_EXPORT_20180911_142304-1024x768Из джунглата

След прехода си хващаме стоп до разклона „Да ю линг“ (Dayuling). Тук пътят се изкачва до височина 2600 м. Боровите гори и природата са изумителни. Виждаме притичващи тайвански макаци, ендемични за острова. Решаваме да спим тук на високото, макар да е доста хладовито. Шмугваме се по омайна пътека в гората, но е толкова стръмно, че не може да се намери място за палатка. А има и не малко свлачища. Все пак намираме едно разширение на сами пътеката, където изглежда, че шансът да ни затрупат скали е по-малък.

06.04

Още по тъмно няколко групи планинари минават, но явно на никой не му прави впечатление палатката ни. Към 6 сутринта все пак се наканваме и ние да станем и да съберем лагера. Правим си една шест километрова разходка из гората. Навсякъде из шубраците пеят птички, две сърнички жизнерадостно подскачат. Тайван просто гъмжи от живот, нещо нетипично за повечето пренаселени държави от Югоизточна Азия. А изглежда, че и бракониерството не се толерира.

LRM_EXPORT_20180911_142350-1024x768Водопад

Време е да поемем на стоп обратно към Тайпе, където искаме да прекараме Великден и да се видим с капитана Том, който точно тази вечер лети от Тайланд насам. Качва ни сериозен, костюмиран мъж до някакво село в региона на Лишан. Лишан е извън националният парк. Пътят постепенно снишава височина, макар все още да е планинско. Появяват се градини с круши и праскови, целите в цвят, което впрочем е и името на градчето Лишан – крушова планина.

Финално, директно до Тайпе ни качва мила двойка. Пътьом се отбиваме през град Илан и посещаваме фабрика за уиски (Kavalan destillery), а после хората ни канят на вечеря в ресторантче по пътя. Оставят ни пред входната ни врата в Тайпе. Няколко часа по-късно, посред нощите се появява и самият Том.

07. – 08.04

За Великден боядисваме яйца и отиваме на нощната служба в православната църква в Тайпе.

Неделята си почиваме в апартамента. Вечерта посещаваме нощният пазар в квартала за порция нудъли със сусамов сос, т.нар. маджианг миен. Страшна вегетарианска вкусотия.

LRM_EXPORT_20180911_142124-1024x768Православната църква в Тайпе, помещаваща се в апартамент

09.04

Продължаваме с обиколките на Тайван. Остава ни една последна седмица преди следващата ни дестинация – Виетнам. Отново хващаме метрото до последната спирка, но този път с друга линия и изобщо не се налага да вървим преди да започнем стопа. Без почти никакво чакане сменяме два кратки стопа. Мъж леко подпийнал, дъвчещ бетел (Оооо, да и в Тайван традиционно дъвчат бетел 🙂 ) ни взима до градчето Пингши (Pingxi), макар въобще да не е в неговата посока.

LRM_EXPORT_20180911_150625-1024x768Пещера на богинята Гуанин в Пингши 

Пингши също има стара улица и е много приятно за разходки. Помотаваме се наоколо и хващаме следващия стоп с камионче до град Шъфън (Shifen). Тук има красив водопад, но за съжаление пристигаме точно като затварят за посетители и чичето охрана е непреклонен. В градчето по старата улица цари оживление. Младежи и туристи се снимат по жп линията, която минава непосредствено до старата улица, през самия град. Хората пускат горящи фенери с изписани по тях пожелания.

LRM_EXPORT_20180911_150741-1024x768По жп линията в Шъфън 

LRM_EXPORT_20180911_150640-1024x768Бамбуци с изписани по тях желания

Тези малки тайвански градчета из хълмовете, обрасли с гъста тропична джунгла, са наистина очарователни, сгушени в романтичния си облик от миналото. Пазаруваме малко зеленчуци от мила баба, която ни подарява допълнително бутилка олио и чесън. Тайванците са страхотни хора! Тръгваме по странен, забутан маршрут през планините, който върви покрай жп линията, но наоколо няма пътища за коли. Скоро се стъмва. Най-любимото ни нещо са именно нощните преходи. Гората гъмжи от екзотични звуци, цвърченета, джунглата говори на магичен език. Нещо прошумолява от дърво близо до нас. Осветяваме на горе, а от там ни гледа и ни говори някакво странно обемисто животно. Изведнъж се мята от дървото и полита с планиране между короните на дърветата. За първи път виждаме летяща катерица! 🙂

LRM_EXPORT_20180911_150708-1024x768

Пътеката се вие из джунглата и докато се оглеждаме за подходящо място за палатка, някак си без да забележим се отклоняваме от маршрута и се изгубваме. Скоро ни става ясно, че няма как основната пътека да минава през такива шубраци и камънаци, но ето пък че се появява идеална площадка за спане, между бамбуците. Винаги като се изгубим из горите, попадаме на разни дървосекачески и бракониерски свинщини. По главната пътека човек дори и не подозира какво се случва отстрани.

LRM_EXPORT_20180911_150722-768x1024Бамбуков кемп

10.04

Цяла сутрин се мотаме, изпаднали в блаженство от заобикалящата ни джунгла. Не ни остава още дълго време из тропиците, та този последен допир ни е скъпоценен.

LRM_EXPORT_20180911_150702-1024x768Птицата национален символ на Тайван – cиня сврака (Urocissa caerulea)

По обед потегляме и за нула време на светлото откриваме къде сме кривнали от пътеката. След около час излизаме на заспало пътче и селце с няколко къщички, където животът изглежда съвсем замрял. Вървим и не след дълго ни качва възрастен мъж, който е тръгнал в свободното си време да обикаля из забутани кътчета на Тайван.

LRM_EXPORT_20180911_150715-1024x768Тайванско селце

Оставя ни на главния път за градчето Джиуфън (Jiufen), бившо миньорско селище за злато от японската окупация, но сега известно вече със старата си улица и живописните гледки. Още един бърз стоп и сме там. Старата улица наистина е много приятна, макар и задръстена от туристи. Черпим се с палачинка със сладолед, настъргани фъстъци и листа от кориандър, както и със смърдящо тофу.

LRM_EXPORT_20180911_150728-1024x768Храм  в Джиуфън 

LRM_EXPORT_20180911_150734-1024x768Градчето

LRM_EXPORT_20180911_150608-1024x768Из стария град

LRM_EXPORT_20180911_150634-1024x768

Погледа ни е привлечен от стръмно връхче, стърчащо над града, от което подозираме, че ще има страхотен изглед. Така, че решаваме да отидем и преспим там. Минаваме покрай впечатляващите гробища. Всеки гроб сякаш е отделна къщичка.

LRM_EXPORT_20180911_150648-1024x767Китайски гробища 

След половин час, по каменните стълбички сме на върха на планината Джилонг (Jilong shan), точно по залез. Последните туристи си слизат и празното местенце горе си остава само за нас.

LRM_EXPORT_20180911_150617-1024x768Решаваме да спим на върха на това хълмче

LRM_EXPORT_20180911_151137-768x1024

LRM_EXPORT_20180911_151055-1024x768Тайван в тъмното

11.04

Събуждаме се в 6:30 сутринта, за да приберем лагера преди първите хора да са се покатерили. Океанът и планините тънат в мъждива мъгла. За закуска пием червен чай, след което тръгваме по пътеката от другата страна на върха, спускаща се стръмно към морето.

LRM_EXPORT_20180911_151124-1024x768Утро

Тъй като бяхме се изкачили за половин час до горе, очаквахме слизането да не ни отнеме особено дълго време, но се оказа, че се лъжем. Пътеката започна да става все по-екстремна и екстремна, все по-стръмна и хлъзгава. Минаваше през скали и висока трева и както бяхме без вода, не закусили, под жаркото слънце, взехме да се озорваме бая. Скоро се появиха въжета и направо си започна същинско алпийско катерене и то с тежките раници на гръб. Наклонът изглеждаше отвесен. През цялото време слизахме с гръб. Два часа по-късно, с протрити от въжетата ръце, треперещи тела и дехидратирани се добрахме до първата къща в ниското, където директно се размазахме. Взехме да си готвим и почиваме. В къщата нямаше никой освен две кучета, с които се сприятелихме.

LRM_EXPORT_20180911_151050-1024x768Стръмната пътека 

LRM_EXPORT_20180911_151130-1024x768Помощни въжета

Продължаваме на стоп по крайбрежието. Симпатичен мъж ни откарва до градчето Фулонг (Fulong), като пътьом спираме да разгледаме нетипични морски скали.

LRM_EXPORT_20180911_151100-768x1024Скални образувания 

Днес сме решили да си почиваме на плажа тук. Черпим се чай с перли от тапиока и мляко (тайвански специалитет) и сладолед от зелен японски чай мача. После се насочваме към дългия няколко километра плаж. Учудващото е, че в Тайван няма толкова много плажове. Брегът е предимно скалист. Като се има предвид, че Фулонг е толкова дълъг и красив, направо е неразбираемо как туристическата индустрия изобщо не е развита. Зад плажа вместо резорти и хотели има страхотен пет-шест километров парк с велоалеи. Разхождаме се наоколо и скоро си набелязваме страхотно местенце за бивак, зад големи и златисти дюни. Най-сетне се изкъпваме в океана, след като няколко месеца сме нямали тази възможност.

LRM_EXPORT_20180911_151034-1024x768Реката зад плажа

LRM_EXPORT_20180911_151026-1024x768Гледка зад плажа

LRM_EXPORT_20180911_151042-1024x768

Вечерта се отбиваме до малко селце на брега на реката, да си напълним вода. Тихата и топла нощ е магична. Тайвански баби седят на столчета пред храма на селския площад и си бъбрят. Всичко изглежда нереално. В храма и ние си теглим пръчици за предсказване и четем какво бъдеще ни вещае оракула на Гуан ин. Невероятно местенце!

LRM_EXPORT_20180911_150656-1024x768Олтар в храм

12.04

Решаваме да останем още един ден и да изследваме околностите и провинциалният живот. Денят е облачен и се готви да вали. Вървим пеша по плажа към градчето. Натъкваме се на фестивал на пясъчните скулптури. Артисти от цял свят ваят невероятни форми в огромни размери. За да ги подържат ги пръскат с вода и специално лепило. Фестивалът все още е в подготвителна фаза. В посетителския център във Фулонг оставаме телефоните да се зареждат. Бивакът ни също е оставен без надзор, но в Тайван е толкова сигурно, че човек наистина няма от какво да се притеснява.

LRM_EXPORT_20180911_151107-1024x768Фестивал на пясъчните скулптури

LRM_EXPORT_20180911_151112-1024x768

Разглеждаме местното храмче, а после се отбиваме и през чисто новия будистки комплекс. Вътре симпатична монахиня ни кани да се качим с безплатното автобусче до манастира им отзад в планините. Възползваме се от изскочилата възможност. На върха на хълма има статуи, ступи, манастирчета и пещерата обител на монаха създал това място. Той медитирал в тази пещера две години, хранейки се само с по девет пъпки от цвете на ден и малко вода. Любуваме се на невероятната гледка отгоре, след което слизаме обратно долу. Хапваме тайвански стил сандвич, приготвен от нас от парен хляб мантоу, туршия от бамбук, тофу и чаено яйце. 🙂

Вечерта отиваме да попишем по блога в беседките на храмчето, в невероятното селце.

LRM_EXPORT_20180911_151117-1024x768

13.04

Време е да се връщаме към Тайпе. След сутрешно медитиране по дюните и къпане, си хващаме стоп за на обратно. Първата кола ни спира и две будистки монахини ни откарват директно пред входната врата в Тайпе. Вечерта си пооправяме багажа, след което отиваме до нощния пазар за чай. Милата продавачка ни запарва всевъзможни видове тайвански чайове. Накрая си взимаме известния „Алишан улонг“.

LRM_EXPORT_20180911_142145-1024x768В магазина за чай

*Интересно да се знае:
Тайван е всепризнат с един от най-добрите чайове „улонг“ (в превод „черен дракон“), който е полуоксидиран, с особен привкус. Някои разновидности от тайванския улонг достигат до няколко стотин долара за джин ( джин е традиционна мерна единица, равняваща се на 500 гр.). Улонг от планината Алишан е с особено високо качество.

2018-09-11 18.22.59Карта на маршрута от този пътепис

14.04

Ето, че настъпва и последният ни ден в Тайван. От сутринта аз и Себа отиваме на преходче в планините из покрайнините на Тайпе. Гората цялата е в мъхове и лишеи, които заедно с каменните стълбички ни създават усещане за зелена, тропична, влажна идилия. По билото има малки навесчета, където местните си пият чай. Из скали край пътеката, пръчици предложени на божествата горят из каменни олтарчета. Природата навсякъде из Тайван е уникална! На половин час, с метро от центъра на града и се озоваваш в дивата природа. Катерици, птици, цветя … животът избуява в невероятната си пъстрота.

LRM_EXPORT_20180911_142050-1024x1364По пътеката в гората

LRM_EXPORT_20180911_142053-1024x1660

Цветин пък отива до Националния музей, където основателят на Китайската република Чан Кайшъ е пренесъл каквото е могъл да спаси от „Забранения град“ в Пекин, като е успял да запази уникална колекция от всевъзможни скъпоценни предмети от всички исторически епохи на Китай. По-късно комунистите по времето на „културната революция“ разрушават всички исторически ценности в страната, така че в този музей човек може да види невероятна колекция, каквато всъщност няма в самия Китай. Входът за музея е 300 TWD (около 15 лв).

LRM_EXPORT_20180911_142108-768x1024

LRM_EXPORT_20180911_142203-1024x768

LRM_EXPORT_20180911_142150-1024x767Китайски съкровища 

Прибираме се чак вечерта. Стягаме дисагите и в полунощ хващаме последният транспорт до летището, тъй като полетът ни до Виетнам е твърде рано на идната сутрин, когато още няма градски транспорт. Успяваме да поспим няколко часа на удобни диванчета, след което се мятаме на самолета и излитаме от тази невероятна страна.

LRM_EXPORT_20180911_141258-1024x768Покрив на храм

За прекараните тук 18 дни, Тайван се запечата в нашите сърца със страхотни спомени и изживявания. Изобщо не очаквахме да се потопим в автентична китайска атмосфера каквато рядко има в самия Китай, да видим такава пищна, запазена природа и гигантски, високи планини, пълни с живот; да срещнем такива мили, дискретни хора, винаги готови да помогнат. Благодарим ти, красив Тайван! До скоро!

One thought on “Китайски драконови мистерии от Тайван

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s