#Всичкисмесултани – добре дошли в Дубай или как едно рибарско селце се превърна в епитома на съвременната цивилизация (бонус пост)

Бележка: Това е бонус пост за Дубай, който не следва хронологията на останалите постове, тъй като Кервана се клонира и постът е от друг пътешественик

11.07.2017

Кацаме, вратата на самолета се отваря, отвън духа горещ вятър и усещането е все едно си до силно бумтяща печка с дърва и зад нея има вентилатор. Летището е Ал Мактуб и се намира в средата на пустинята. Вътре цари лежерна обстановка. Всички се движат бавно и тържествено. Паспортната проверка се прави от араби, облечени досущ като шейхове.

Първи стъпки в Дубай

Летището е в ремонт и човек се ориентира трудно. Всеки час оттам тръгва автобус номер F55 до метрото. Чакането 1 час навън не е толкова трудно, колкото си представях, когато температурата е 42°C, усеща се 55°C. След 40 минути пристигаме на метростанция Ибн Батута. Хората са от цял свят. Има тайландци, филипинци, индийци, бели, араби, африканци, филипинци и какви ли още не. На излизане се озовавaм сред 50-60 етажни небостъргачи с огромна пълна луна над тях. До алеите вместо градинки има пясък, като плаж, или пък по-скоро пустиня…

Дубайска луна

Небостъргачи

При излизането ми от метрото се оказах, без да разбера, от другата страна и двама мили бели хора ми помогнаха. Казаха, че в Дубай няма адреси (!), тъй като всички сгради били на „клъстъри“ и трябва да си знаеш клъстъра и името на сградата.

Нощна панорама

При пристигането в хостела звъня на вратата, на която пише моето име.

Никой не отваря. Говоря с охраната и те не могат да помогнат. Имам резервация, но започвам да обмислям спане навън, тъй като вече е късно. След общуване и помощ от охраната намират къде е другата стая на хостела в сградата. Посреща ме любезен бразилец, гост на хостела. Според него бележката на вратата е плик. Отивам, отлепям го и наистина вътре има инструкции и ключ.

Стаята е на 19-тия етаж и има изумителен изглед към небостъргачи и пристанище за яхти. Вън е 43°C, вътре – 22°C. Всяко влизане и излизане е истинско изпитание за тялото.

Гледка от хостела

Гледката на другата страна

Панорама от балкона

На сутринта се отправям към мола на Бурж халифа – най-високата сграда в Дубай. Метрото е много чисто, светло синьо и има отделения за пътуващи със златна карта, където бях и аз, за да мога да снимам, има също така женско-детско отделение и мъжко такова. Пейзажът е безброй небостъргачи, а небето е бяло с калима – фини прахови частици, които създават усещане за лека мъгла.

Какво виждах от метрото. Напомни ми за песента на Underworld: Mmmmmm Skyscraper I love you (Мммммм, небостъргачо, обичам те). Може би е достойна за национален химн на Дубай 🙂

Интересно да се знае:

18-и век Дубай се обособява като рибарско селище. През 1892 чуждестранни търговци се стичат към Дубай, след като емиратството отменя данъците. Населението се удвоява и започва ерата на лов на перли от миди. През 1930 година обаче идва рецесия и ловът на перли замира.

1959-а година Дубай се превръща в търговски център. През шейсетте е откирт нефт в Персийския залив и страната забогатява още повече. През осемдесетте обаче доходите от нефт намаляват и емиратството започва да търси нови начини за печелене на пари. Те залагат на туризма и създават свои авиолинии.

Липсата на данъци привлича още повече чужденци и края на 90-те тук е отворен най-високият хотел в света. Това бетонира позициите на Дубай като топ туристическа дестинация.

Как се справят властите без данъци: Правителството се издържа от 10 процентен данък наложен на хотелите и ресторантите, високи глоби за превишена скорост и много скъпи дъжавни лицензи. Има също така висок корпоративен данък на чуждите компании добиващи газ, както и чуждите банки.

Строежите текат с пълна сила

Строителите са имигранти от цял свят и работят навън. Без климатици.

От метрото към мола води дълъг закрит, климатизиран проход.

Към мола

Пъстротата на хората отново ме изумява. Човек може да види световни манекенки по къси поли, забулени арабки, на които се виждат само очите, и весели индийски семейства с тюрбани, стоящи едни до други на движещата се пътека.

Срамно е да си шейх и детето ти да не носи Армани (на снимката магазина на Армани за деца)

Хич не съм по моловете, но този тук впечатлява с размери и лукс. Всички брандове естествено имат супер лъскави гигантски магазини, Дискавъри ченъл са с огромен щанд, но най-интересното за мен беше аквариумът.

Щандът на Дискавъри – рибите отгоре са на екран

Аквариум по средата на мола – вътре може да се гмуркате с акули

Видях и най-новите тенденции в обувната индустрия.

Таванът над аквариума блести в хиляди сменящи се златни точици, които, за съжаление, не се виждат много добре на снимката, но на живо са много красиви.

Дубай за мен е едновременно покъртващ с местоположението си в средата на пустинята, с жеги от 44°C  (усеща се 70°C) и свръхцивилизацията – високи небостъргачи, кой от кой по-интересен. Пътищата са с по 6 ленти в едното платно, а понякога са дублирани – т.е. два пътя с 12 ленти. Задръствания не видях 🙂

Арабски лукс на заведение за чийзкейк в мола

Идеше ми да намеря някой шейх и да го питам, защо, бре хора, го направихте този град тук?! Не ми се мисли колко вода се хаби само за поливане на зелените площи и колко ток отива за милионите климатици. Ако им спре тока за 3 дни, всички ще си се опекат на бавен огън в собстен сос.

Вълшебния керван също бе представен в мола

 

Имитация на стар пазар (сук) в мола

Истински останки от динозавър – живял в късния Джурасик, преди 150-155 милиона години, намерен 2008 в Уайоминг… понастоящем живее в мола на бурж Калифа

След посещението в бъдещето реших да се отправя в миналото – някои казват, че времето не е права линия, а върви в огромен кръг, толкова голям, че на нас ни се струва, че то е линейно. Отправих се към стария град на Дубай. Часът е 2 следобед и температурата е 43°C  (усеща се 68°C). Излизането от метрото винаги е шок, но след 5 минути някак се свиква. Интересно, че в София се потя повече на 32°C, отколкото тук. Може би, защото жегата е супер суха.

Метрото, което всъщност е изцяло над земята

На излизане от метрото виждам Карачи кебаб и решавам да хапна. Предлагат ми някаква вегетарианска манджа. Хората са от Индия, Пакистан, ОАЕ. Гледат ме леко изумено.

Карачи кебаб

Персоналът на заведението

Храната е адски вкусна. Представляа нещо като пюре с грахчета, моркови и зелен боб вътре. Има доста зелен кориандър, от който по принцип ми става много гадно, но сега ям и то с удоволствие. Вътре имаше и няколко карамфилчета (подправката), сложени цели и омекнали от варенето.

Първо сервират салата, не е включена в цената, но предполагам, че ако не я яде човек няма и да му я таксуват (50 ст.) до нея има сос: нещо като гъст айран с подправки

Вкусна вегетарианска манджичка

След чудесното хапване се отправям към стария град. Къщите са малки, пазарът е покрит с дървени плоскости и някак се живее.

Входът към пазара

Детайл от входа към пазара

Пазарът в стария град

На всеки метър продавачи ми подават ръка и ако я поема, не ме пускат, докато не вляза в магазина. Основно са от Дубай, Пакистан и Афганистан.

Единият от продавачите – пакистанският ми брат

Покрита улица на пазара в стария град. Предполагам, че именно заради типичното покритие от дървени плоскости там жегата се усеща много по-малко.

Стария град

Сграда в стар стил с дупки в стените за проветрение – т.е. естествен климатик

Кулите отгоре са за проветрение – типични за региона на Персийския залив

Тук могат да се видят лодки като от едно време по канала до пазара и типичните къщи с високи кули за проветрение – така както са живели навремето хората тук, които преди петрола са се прехранвали с лов на перли.

 

Старовремска лодка на кея в стария град

Кули за проветрение

Накрая купувам едно портмоне с камила и една плюшена камила – нали сме Керванджии и се отправям към хостела. Трябва да побързам, тъй като скоро е полетът ми към Индонезия.

 

Кервански наслади

Снимки в меторото от миналото на Дубай

По време на престоя изхарчени: 40 лв. за хостел + 20 лв. за късно напускане, 5 лв. за храна в заведението Карачи, 10 лв. за плодов шейк в мола, около 10-15 лв. за транспорт с метро и автобус

Какво може да се прави в Дубай: плажът близо до пристнището за яхти е много известен и добър, моловете са безчет, а този до Бурж Халиф (най-високата сграда) е с аквариум с акули и много други риби. Интересен е старият град със запазено малко пазарче, предлагат се още сафарита в пустинята, полет с хеликоптер, има ски писта (!) и пазар за злато.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s