Кападокия – през погледа на хобита

LRM_EXPORT_20180901_165946-768x1024В страната на феите – Кападокия

Турция

 

Столица: Анкара  (най-голям и важен град обаче е Истанбул, около два пъти колкото България по население)

Площ: 783 356 кв.км.

Население: 82 млн. жители

Език: турски

Религия:сунитски ислям

Парична единица: лира

Форма на управление: утилитарна президентска република, с уклони към диктаторство и ислямизация след неуспешен военен преврат през 2016 г.

LRM_EXPORT_20191018_204606-1024x768Из Кападокия

Не можем да повярваме, че пътешествието ни е към своя край и се намираме отново в първата страна, от която цялата тази сага започна преди три години и седем месеца. Многократно сме били в Турция, но почти винаги транзитно, на път за някъде другаде. И понеже е толкова близо до България никога не сме ѝ отделяли време за истинско изследване. Този път също сме притиснати, сега пък от приближаващата зима, но сме решили да я преминем малко на зиг-заг и да посетим поне няколко от големите забележителности по средиземноморското крайбрежие. Какви ли ще са впечатленията ни от страната и хората, след като сме били на толкова други места ?! И дали ще ни се стори ориенталска и интересна, както преди?! 🙂

Има още

Пещерен град, монаси стълпници и мандарини на корем на път към Черно море

LRM_EXPORT_20191001_162317-1024x768
Стълба Катски, на който живее единствения стилит на земята

05.11. 2018

За да не стане грешка както с тираджията на влизане в Армения, се договаряме с нашия шофьор точно къде да се чакаме. Арменската граница преминаваме бързо и без проверки. За грузинската обаче си взимаме раниците от камиона. Там митничарите ни задават безсмислени, сякаш заучени въпроси, като от всичкото нагоре ни проверяват всички лекарства едно по едно. На китайските ни за разстройство обаче надписите са само с йероглифи и хората при тях „дават на заето“ 🙂 

Ето ни отново в Грузия. Толкова сме зашеметени от интензивно прекараните дни в Армения, че отначало не можем да осъзнаем този факт. Пътят е страшно разбит. Минаваме през руски села със странни къщи като землянки, каменни ниски зидове и дебели туфи засята трева по покривите. От шофьора разбираме, че тук през зимата температурите, като в Сибир, падали до – 40 С. С грузинска гостоприемност той ни черпи по кока-кола и качапури. Напредваме бавно. Слънцето напича през прозореца. Ние се чувстваме щастливи, че отново сме в Грузия.

Има още