Гуадалканал – маларийна ваканция в старческия дом за монахини и търсене на кораб за далечни земи

 

bubolechka

01.02.2017

 В 6 ч. сутринта акостираме в столицата Хониара, неадекватни от изтощителното пътуване. Въпреки, че корабчето бе претъпкано и нямахме защита от слънце и дъжд, по някакъв начин бе по-приятно от плаването в ПНГ между Лей и Буганвил, тъй като тук нямаше хлебарки и мръсотии и всички хора миришеха на чисто. Местен полицай ни упътва към католическата катедрала „Светият кръст“, където смятаме да помолим за подслон, по стар меланезийски обичай. Има още

Advertisements

Остров Ню Джорджия – китайска мафия, идилия в сламена колиба и земетресения

solomonovi-ostrovi

13.01.2017

 Петък 13! Събуждаме се в 5:30 ч. Багажът ни е приготвен от вечерта. Сварили сме си няколко сладки картофа за из път и в допълнение имаме една пушена риба, подарък от Токи катехиста. Към 7 ч. отиваме пред къщата на Джак, забелязваме че на отсрещното островче, където е къщата на Августин няма и следа от движение. Лодката си се поклаща самотна на кея. Има още

Соломонови острови – кирибатски живот в рая

harapa-2

Соломонови острови

 Столица: Хониара (Honiara)

Население: около 640 хиляди човека

Площ / брой острови: 28 хил. куб.км / 6 големи и 900 малки острова

Парична единица: соломонов долар

Език: соломонов пиджин

 

Сведенията ни за Соломоновите острови са крайно ограничени. Това, което научихме и подочухме пътьом се обобщава в едно изречение: островна тихоокеанска държава с меланезийска култура и етноси, не особено развита, без особени индустрии, бивша английско-австралийска колония, в която и до сега има австралийска полиция. Има още

Буганвил – един неизследван свят и мината, погубила 20 хиляди живота

izgled-ot-misiqta-v-bukaПротока Бука

02.01.17

Корабът навлиза в тесен проток, плавайки през тропичното огледално море покрай малки островчета, някои от които населени. Пристанището се намира в така наречения коридор на Бука (Buka passage) между островите Буганвил и по-малкото островче Бука (на север). Коридорът е тесен, но много дълбок, със силно течение. Има още

Из гетата на Лей, Нова година на кораб и плаване покрай остров Нова Британия

vulkanaРабаул, Нова Британия

23.12

Сутринта отец Питър ни закарва до разклона на главния път. Следва сантиментална раздяла. На пътя чака и едно семейство, тръгнало към Моро за бетел. Те чакат вече четири часа, но нито една кола не е минала през това време. Не след дълго минава първият платен транспорт за Менди, но е вече препълнен. Небето притъмнява, скоро ще се изсипе порой. Краят на декември е и дъждовния сезон навлиза с пълна сила. Има още

Племенните цветове на Папуа Нова Гвинея и едно незабравимо езеро, където мъжете се страхуват от жените

vojn-s-pera-v-nosaМъж от племето хули уигмен

09.12

Потеглихме към Южни Хайлендс (Southern Highlands), следващата провинция която искахме да посетим. Клиф и някакъв негов далечен братовчед ни изпращат до автогарата, от където си хващаме маршрутка до вече познатия ни разклон за провинция Енга. Този път се позиционираме на друго разклонение – за град Менди (Mendi), столицата на Южни Хайлендс. Както обикновено, създаваме фурор сред всички хора на разклона. Има още

Златна треска в мината Поргера, междуплеменни войни и лов на вещици из папуаските Хайлендс – Енга

s-pushkata

По време на племенна война

30.11

 На сутринта вали дъжд. Камел спи като заклан. На братовчедът не му се занимава с нас, така че Ема се наема със задачата да ни изпрати до автогарата. Сбогуваме се с бабите, малкия Дейвид и прихлупената колиба, която ни беше като роден дом и поемаме напред. Ема също ни подарява красиво билум-че, така че вече си имаме солидно количество чантички, може би седем, осем. Маршрутка за 1 кина (50 стотинки) ни откарва на няколко километра от града, до католическата мисия в Кефамо (Kefamo), от където мислим да стопираме.

Има още