Гледки от върха
25.06.2015
Отново станахме в 5 ч. сутринта, защото едни хора ни предложиха да ни закарат до Килонг (Keylong) – областният град на Лахул, на 35 км. Станахме. Те вече бяха се оправили. Казаха, че ще ни изчакат пет минути да си сгънем палатката и когато почти бяхме я прибрали негодниците отпрашиха. Решихме да не си лягаме пак, а да закусим и започнем стопа. Навън валеше и беше супер студено, затова решихме да стопираме по нова схема. Седяхме увити с едно одеялце на канапето и когато чуехме шум на мотор, Цветин изскачаше на пътя. Чак към 9 ч. успяхме да спрем едно камионче, превозващо ориз, което ни метна до Килонг.
Улица в Килонг
Веднага си намерихме хотелче с двор, където да си опънем палатката и се впуснахме в обиколки. Наоколо има четири будистки манастира, някои от които от 12 век. Смятахме да ги обиколим всичките, но преди това имахме по-важни задачи – закупуване на екипировка за преходите и нечовешкия студ. Първата ни работа беше да си купим бензиново котлонче, тъй като наоколо не растат дървета за огрев, само малко тревичка и снегове. После купихме гумени ботуши, подплатени с плюш, по 10-15 лв. Вече сме готови за ходене в снега. Взехме си и супер дебели суичъри втора ръка. Край на зъзненето, до сега бяхме само с якенца, вълнен шал и една жилетка, завещана от българките от Дарамсала. Оставаше ни да си купим само вълнени клинове.
Върхове от Лахаул
Най-накрая цените са нормални и можахме да си хапнем добре. Много е евтино.Градчето много ни хареса. Има си всичко. Туристите са рядкост. Пейзажите са невероятни. Хората са много различни от индийците, приличат на тибетци, жените ходят с носии. Май ще останем още ден, два.
Местни жени
Тук е последната спирка с бензиностанция за следващите 350 км, до Лех. Предстои ни да минем по един от най-високите пътища на Земята, по който могат да минават превозни средства. Нагоре са само временни поселища и проходи, на надморска височина 5 хил.м. Коли почти не минават, така че не знаем как ще стигнем на стоп до Лех.
Долината на Килонг
Следобед напече силно слънце и всичко се изчисти. В хотелчето срещнахме момче и момиче французи, които ни дадоха страхотна идея – да си купим магаренце или як и да прекосим Хималаите по малко използвани пътища на изток, чак до Непал. Те поне смятаха да направят така. оказа се, че и нашите българки са тук, но в друг хотел. Вечерта се видяхме с тях и всички бяхме много радостни от неочакваната среща.
Всички туристи дошли в Килонг с автобус са заседнали тук, защото няма към тази дата все още не е пуснат транспорт до Лех. Ще го пускат сигурно чак след седмица, така че хората се организират да пътуват с наети минибусчета до там, но задачата им никак не е лека. Нас това не ни вълнува особено, след два дена продължаваме на стоп. Доста камиони минават, пък и в някое джипче може да има свободни места.
26.06
Днес най-сетне се наспиваме – до 7 ч. След закуска се изкачваме до будисткия храм Шешур (Sheshur Gompa), където ще се проведе традиционният юнски фестивал.
Гледка от манастира Шешур
Монаси надуват рогове
Сутринта монасите четат сутри и надуват рогове, а хората от селото приготвят храна. Ритуалните танци започват в един часа следобед. Монасите са облечени като демони с гигантски маски и изпълняват ритуален танц, въртейки се около олтар. В един момент четирима облечени като скелети донасят ковчеже, около което започва да се разиграва целият ритуал. В него се забиват ножове, сипва се вода, забиват се колове и се продължава с други странни церемонии.
Ступата над манастира
“Демони”
Ритуален танц
Танците са няколко часа, почти без почивка. За хората дошли от Килонг и съседните села се сервира ориз със зеленчуци, чай и бисквити. Но монасите не спират, едни надуват роговете непрестанно, други удрят гонгове, трети свирят на традиционни инструменти, сутрите се четат нон-стоп. Ламата на манастира седи на централното място, неподвижно в продължение на пет часа. В последната част демоните вече са победени и монасите завършват ритуала полу- припаднали от умора. Старинните танки (tangka – тибетска религиозна картина) се свалят и прибират. След цял ден прекаран в манастира и ние доста уморени от хипнотичните танци, се запътваме по пътечката надолу.
Скелети носят ковчежето
Танц на демоните
Воинът побеждава демоните
Публиката
27.06
Решихме да празнуваме рождения ден на Цветин на отсрещния връх.
Върхът, който изкачихме за рождения ден на Цветин
За тази цел станахме в 5 ч. сутринта и поехме на преход, който в никакъв случай не очаквахме, че ще продължи 14 часа. В селото едно кученце се присъедини към нас и ни следва през целия ден, така че си имахме и гости на рождения ден.
Нашият храбър приятел
Един местен човек беше ни казал къде приблизително е пътеката, но незнайно как се отклонихме и тръгнахме по доста стръмно нанагорнище, което ни забави бая. В подножието на върха срещнахме двама будистки монаха, които също правеха прехода, тъй като върхът е свещено място. Но и те не знаеха пътеката.
Броени стъпки до билото
Гледки от върха
Още гледки
Най-сетне стигнахме билото, където се откри изумителна гледка – десетки ступи, направени от камъни и будистки знаменца, а наоколо във всички посоки спиращите дъха снежни Хималаи. По билото се вървеше трудно.
Глетчери
Задуха леден вятър и дишането ни ставаше все по-затруднено. Успяхме да се качим на върха (4500 м.) и бързо заслизахме наобратно. Близо до ступите си устроихме малко парти с бисквити, шоколад и сандвичи, но започваше да се мръква и трябваше да слизаме бързо надолу.
Билото към върха
Килонг в ниското
Красоти
Серията “със сандали по снега”
Отне ни цели 8 часа да се изкачим, а изглеждаше толкова наблизо. По принцип може да се стигне за към 5 часа, ако не изгубиш пътеката и не полягваш за половинчасови дрямки, както ние направихме. На слизане отново изгубихме пътеката и вместо за два часа, слязохме за четири. Озовахме се в манастира Карданг (Kardang Gompa), известен с това, че доста от монахините и монасите предприемат продължителни медитации (обикновено за период от три години, три месеца и три дни).
Вече беше тъмно когато пристигнахме в Килонг. Купихме на кученцето разни остатъчни меса от един месарски магазин за подарък и след като си хапна легна до палатката ни. На сутринта обаче беше изчезнало.
28.06
Последният ни ден в Килонг се отдаваме на “почивка” преди стопа към Лех с някои малки изключения като целодневно търсене на бензин за котлончето, което си взехме (впоследствие се оказа, че е керосинов котлон, но няма значение). Бензин така и не намерихме, а бензиностанцията беше на 7 км. назад, така че се отказахме да търсим и решихме да се осланяме на провидението.
Следобеда от хотела неочаквано заизлизаха шарено облечени хора и настана голяма лудница – оказа се, че в градчето ще има фестивал с фолклорна музика и танци и всички танцьорки са настанени в нашия хотел. Имаше групи от всички северни щати, представящи местната култура. Отидохме и ние на фестивала и много ни харесаха невероятните танци от всякакви кътчета на Индия. Вечерта пенджабците ни поканиха в тяхната стая да пием уиски и подариха тюрбан на Цветин.
Парти с пунджабитата танцьори
Танцьорки от Раджастан
29.06
Сутринта потегляме на стоп и с бодра стъпка излизаме от Килонг. Още не сме извървели и два километра и едни джип, пълен с весели мотористи, ни спира и ни взема чак до Лех. Имаме невероятен късмет и нашите нови приятели от щатите Асам, Пунджаб и Утарканд се оказват страхотни.
Пътят нагоре е ужасен, повечето участъци са абсолютен офроуд с потенциална възможност за свлачище във всеки един момент. На места трябваше да прекосяваме цели буйни реки и на някои от колите и моторите им отнемаше бая време да преминат.
Първият проход по пътя Бара Лача Ла(Bara Lacha La) е висок 4850 м. и след него започва голата, пустинна земя на Ладак (Ladakh). Химачал Прадеш свършва тук и вече сме в нов щат – Кашмир. Докато в област Лахаул около Килонг имаше по някоя тревичка и даже малки иглолистни храстчета и дървета , в Ладак цари безмерна пустош.
Езерото на прохода Бара Лача Ла
Дълбоко разтърсени от пейзажа, замаяни от друсането и хилядите завои, задъхани от първи симптоми на височинна болест, седим вцепенени в джипа и всичко е замряло, вечно и истинско. Трансхималайската пустиня се простира безкрайно в четирите посоки и човек не може да проумее как на човешки същества им е хрумнало да се заселят тук.
Проходът Бара Лача Ла
След прохода Бара Лача Ла слизаме до палатковия лагер Сарчу (Sarchu) 4200 м., където разбитите от пътя туристи, камионджии и местни могат да починат и да пият чай. Повечето хора избират да пренощуват тук преди да поемат към тежкото преминаване на следващите три прохода. Нашите приятели решават, че имаме още време преди свечеряване и ще минем следващите два паса, след които се намира лагер Панг (Pang) 4700 м.
Шатра за реанимация
След кратка почивка отново потегляме. След 20-30 км. започва гигантската серпентина към прохода Накила (Nakila), която има 21 завоя. Отдолу тече небесно синя река, оранжевите скали и наситеният цвят на небето те замайват. Този път синдромите от рязкото качване на 5000 м. са по силни. Странни притупвания на сърцето и чувството на дискомфорт се засилват. Само на 20 км. след Накила е прохода Лачунг ланг (Lachung Lang) 5017 м. Шофьорът е пребледнял и въобще не ще да чува за спиране и снимки. Не след дълго стигаме до мястото за пренощуване – високопланинския лагер Панг.
По пътя
Шофьорът и жена му се втурват към полевата болница да дишат кислород, а ние с полюшване и задъхване оправяме палатката. През деня слънцето изгаря кожата за секунди, а вечер температурите падат под нулата. От най-малкия полъх на вятъра треперим като лист. Едвам си измиваме лицата с ледената вода от помпата и Цветин започва да приготвя вечерята – нудъли с новото ни котлонче – специално изобретение с повечето железа отрязани, за да е леко и с гумен маркуч, прикачен към него.
Палатков лагер Панг
След мъчително чакане нудълите са почти готови, но за беда котлонът експлоадира и с него и нудълите. Явно изобретението ни не е много успешно. Умърлушени си поръчваме пържени спагети на тройни цени от палатките с тибетци.
30.06
Към 9 ч. отново сме на път. Никой не смее да закуси преди последния проход – Танг Ланг Ла (Tang Lang La), ла означава проход на местния език. Това е вторият най-висок проход в света 5360 м. Шоколадите и бонбоните са единственото, с което се тъпчем и май доста помага.
Проход Танг Ланг Ла
Скални образувания, гигантски пясъчни дюни все така се редуват по пътя из ледената пустош. Скоро излизаме на платото Море (More Plains) – 40 км. прав път. Малко преди прохода забелязваме номади с огромни стада овце. На последния проход нямаме никакви неприятни усещания слава Богу, въпреки че е най-високият от петте прохода на пътя Манали-Лех.
Пустиня
За разлика от нас обаче Зиту и Мона са в много лошо състояние, точно на прохода започват да повръщат като и двамата са със задух. Отзад момчетата са полумъртви също, със силно главоболие още от сутринта.
Някак си успяваме да слезем до първото село след прохода Румце (Rumtse) и всички се изпонатръшкваме на леглата в първата чайна, която ни се изпречва на пътя. След около час спане и с възстановени сили потегляме към Лех. По пътя се нижат тибетски села с хиляди бели ступи, будистки скални манастири и вече се появяват дървета. В един нов изумителен свят – лунен Ладак ми иде да се разкрещя от радост, че живея.
Почивка в чайна Румце
Наобяд вече сме в Лех – столицата на Ладак и нашите приятели се нанасят в първия хотел, който виждат, а ние потегляме на поход в търсене на място за палатката. Първоначално попадаме в стария град – тесни улички и форта на града, издигащ се над нас, хора, облечени с традиционни дрехи, малки страноприемнички за тукпа (тибетски спагети) и момо (пелмени), ни очароват.
Уличка в Лех
Следобеда намираме едно хотелче или по скоро частен дом с няколко стаички за гости и собствениците ни позволяват да си опънем палатката в двора им. Вечерта отиваме да си вземем довиждане с хората от стопа, които ни помогнаха като взеха всичкия ни излишен багаж и ще го закарат в Делхи, откъдето ще си го вземем след преходите в Хималаите.
Отново се засичаме с франсетата от Килонг, които усилено продължават да търсят магаре за прехода си до Непал, а после и с българките, така че вече си имаме нещо като приятелска компания, с която да се събираме, докато сме тук.
01.07-03.07
Лех
Следващите няколко дни прекарваме в Лех, който е съвсем малък и за час-два може да се обиколи целия. Забележителностите не са много – фортът, Шанти ступа и един манастир. Има и множество джамии, както и една моравска църква (което наистина е супер странно). Кашмирците от мюсюлманската част Шринагар и Джаму мигрират тук за туристическия сезон и си имат тяхно кварталче, в което се правят най-вкусните питки, които сме яли в Индия, продават се фурми и е пълно с млекарски магазини и овче кисело мляко.
Ступа
Моравската църква
Ние се занимаваме главно с обстойни проучвания за едномесечното пътешествие през планините на Ладак, което смятаме да предприемем. Отнема ни цели два дни да поправим керосиновото котлонче. Ако експлоадира по време на трека сме обречени на глад. Няма абсолютно нищо, с което човек може да запали огън в тези пустинни региони, а населени места и номади се срещат най-често през два три дни.
Заведение за хранене
Трябва да предвидим точните количества храна, за да сме сигурни, че няма да пукнем от глад, също така правим проучвания на точния маршрут и препятствия по пътя като реки, ледници и проходи над 5000 м. Купуваме си карти и всичко необходимо, тъй като планините тук са много сурови и е необходима сериозна подготовка и събиране на максимално много информация.
Стара къща
На следващия ден вечерта отиваме да разгледаме форта на Лех. Изкачихме се доста късно понеже преди това трябваше да чакаме половин час на опашка за кашмирски хлебчета, топло изпечени във фурната във форта на гигантска делва, по чиято вътрешна стена се лепят питките, а на дъното има малко жар.
Форта на Лех
Кашмирски хлебчета
В двореца помолихме да ни пуснат двамата с един билет (струва ми се нечестно, че цените за чужденци тук за 30 пъти по-високи от тези за местните- 5 рупии за местни (15 ст.), а за нас 100 рупии (3,50 лв.) Фортът е построен 16-и век за защита от Кашмирската инвазия, днес е доста западнал отвътре, но все пак е много внушителен. Има 9 нива и е като лабиринт. Разгледахме го с тичане целия преди да се мръкне като дори успяхме да влезем на места, които не са за посетители.
Храма във форта
Библиотеката
Интересните неща вътре са фотографска изложба на ладакци от миналия век (на една снимка имаше магьосник с кръстосан поглед, който извършва екзорсистки ритуал, забивайки нож в тестена фигурка, олицетворяваща егото, водещо хората във вечния илюзорен кръговрат на самсара). Друго интересно място беше кралският храм с древна библиотека, както и невероятната гледка към цял Ладак.
Магьосници
Описание на магьосниците
За съжаление не ни стигна времето да разгледаме манастира, но след първия трек се завръщаме отново до Лех за провизии и карта за следващия преход, така че тогава ще го разгледаме.
Местни жени
На връщане минахме през евтино ресторантче, където повечето чужденци си хапват и се засякохме с франсетата, които вече почти са си намерили магаренце и си казахме, че може да се засечем на някой преход из Ладак.
Местен човек
На пазара
Днес направихме пълен пазар за първия трек, който би трябвало да е към 7-8 дена, едвам занесохме торбите до палатката, направо не знам как ще се качваме на по 5000 м. с тези супер тежки раници. Първият ни преход ще е пробен как се справяме с височините, дали провизиите и керосинът ще ни стигнат, имаме ли достатъчно дебели дрехи, можем ли да се ориентираме по картите и други такива. Избрахме трек, който е сравнително лесен (само с два прохода по 5000 м.), по пътя всеки ден има села на по 7-8 час пеша едно от друго и се минава през древни манастири. Нямам търпение да стигнем до долината на река Марка (Markha Valley), където хората живеят абсолютно изолирано на минимум 2 дена тежък преход до цивилизацията.
Молитвено колело
Продавач на кварц
Лех вечерта
