Минаване по най-високия път за коли в света, рожден ден на върха на света, първи симптоми на височинна болест и разходки из Лех

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гледки от върха

25.06

Отново станахме в 5 ч. сутринта, защото едни хора ни казаха, че ще ни закарат до Килонг (Keylong) – областният град на Лахул, на 35 км. Станахме. Те вече бяха се оправили.  Казаха, че ще ни изчакат пет минути да си сгънем палатката и когато почти бяхме я прибрали негодниците отпрашиха. Решихме да не си лягаме пак, а да закусим и започнем стопа. Навън валеше и беше супер студено, затова решихме да стопираме по нова схема. Седяхме увити с едно одеалце на канапето и когато чуехме шум на мотор, Цветин изскачаше на пътя. Чак към 9 ч. успяхме да спрем едно камионче, превозващо ориз, което ни метна до Килонг.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Улица в Килонг

Веднага си намерихме хотелче с двор, където да си опънем палатката и се впуснахме в обиколки.  Наоколо има четири будистки манастира, някои от които от 12 век. Смятахме да ги обиколим всичките, но преди това имахме по-важни задачи – закупуване на екипировка за преходите и нечовешкия студ. Първата ни работа беше да си купим бензиново котлонче, тъй като наоколо няма дърва за огрев, само малко тревичка и снегове. После купихме  гумени ботуши, подплатени с плюш, по 10-15 лв. Вече сме готови за ходене в снега. Взехме си и супер дебели суичъри втора ръка. Край на зъзненето, до сега бяхме само с якенца, вълнен шал и една жилетка, завещана от българките от Дарамсала. Оставаше ни да си купим само вълнени клинове.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Върхове от Лахаул

Най-накрая цените са нормални и можахме да си хапнем добре. Градчето много ни хареса. Има си всичко. Туристите са рядкост. Много е евтино. Пейзажите са невероятни. Хората са много странни, приличат на тибетци, жените ходят с носии. Май ще останем още ден, два.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Местни жени

Това е последната спирка с бензиностанция за следващите 350 км, до Лех. Предстои ни да минем по най-високия път на Земята, по който могат да минават превозни средства. Нагоре са само временни поселища и проходи, на надморска височина 5 хил.м. Коли почти не минават, така че не знаем как ще стигнем до Лех.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Долината на Килонг

Следобед напече силно слънце и всичко се изчисти. В хотелчето срещнахме момче и момиче французи, които ни дадоха страхотна идея – да си купим магаренце или як и да прекосим Хималаите по малко използвани пътища на изток, чак до Непал. Те поне смятаха да направят така. оказа се, че и нашите българки са тук, но в друг хотел. Вечерта се видяхме с тях и всички бяхме много радостни от неочакваната среща.

Всички туристи дошли в Килонг с автобус са заседнали тук, защото няма транспорт до Лех. Ще пускат сигурно чак след седмица, така че хората се организират да пътуват с минибусчета до там, но задачата им никак не е лека. Нас това не ни вълнува особено, след два дена продължаваме на стоп. Доста камиони минават, пък и в някое джипче може да има свободни места.

26.06

Днес най-сетне се наспиваме – до 7 ч. След закуска се изкачваме до будисткия храм Шешур (Sheshur Gompa), където ще се проведе традиционният юнски фестивал.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гледка от манастира Шешур

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Монаси надуват рогове

Сутринта монасите четат сутри и надуват рогове, а хората от селото приготвят храна. Ритуалните танци започват в един часа следобед. Монасите са облечени като демони с гигантски маски и изпълняват ритуален танц, въртейки се около олтар. В един момент четирима облечени като скелети донасят ковчеже, около което започва да се разиграва целият ритуал. В него се забиват ножове, сипва се вода, забиват се колове и се продължава с други странни церемонии.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ступата над манастира

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

„Демони“

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ритуален танц

Танците са няколко часа, почти без почивка. За хората дошли от Килонг и съседните села се сервира ориз със зеленчуци, чай и бисквити. Но монасите не спират, едни надуват роговете непрестанно, други удрят гонгове, трети свирят на традиционни инструменти, сутрите се четат  нон-стоп.  Ламата на манастира седи на централното място, неподвижно в продължение на пет часа. В последната част демоните вече са победени и монасите завършват ритуала полу припаднали от умора. Старинните танки (tangka – тибетска религиозна картина) се свалят и прибират.  След цял ден прекаран в манастира и ние доста уморени от хипнотичните танци, се запътваме по пътечката надолу.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Скелети носят ковчежето

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Танц на демоните

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Воинът побеждава демоните

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Публиката

27.06

Решихме да празнуваме рожденият ден на Цветин на отсрещния връх.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Върхът, който изкачихме за рождения ден на Цветин

За тази цел станахме в 5 ч. сутринта и поехме на преход, който в никакъв случай не очаквахме, че ще продължи 14 часа. В селото едно кученце се присъедини към нас и ни следва през целия ден, така че си имахме и гости на рождения ден.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Нашият храбър приятел

Един местен човек беше ни казал къде приблизително е пътеката, но незнайно как се отклонихме и тръгнахме по доста стръмно нанагорнище, което ни забави бая. В подножието на върха срещнахме двама будистки монаха, които също правеха прехода, тъй като върхът е свещено място. Но и те не знаеха пътеката.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Броени стъпки до билото

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гледки от върха

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Още гледки

Най-сетне стигнахме билото, където се откри изумителна гледка – десетки ступи, направени от камъни и будистки знаменца, а наоколо във всички посоки спиращия дъха снежни Хималаи. По билото се вървеше трудно.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Глетчери

Задуха леден вятър и дишането ни ставаше все по-затруднено. Успяхме да се качим на върха (4500 м.) и бързо заслизахме наобратно. Близо до ступите си устроихме малко парти с бисквити, шоколад и сандвичи, но започваше да се мръква и трябваше да слизаме бързо надолу.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Билото към върха

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Килонг в ниското

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Красоти

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Серията „със сандали по снега“

Отне ни цели 8 часа да се изкачим, а изглеждаше толкова наблизо. По принцип може да се стигне за към 5 часа, ако не изгубиш пътеката и не полягваш за половинчасови дрямки, както ние направихме. На слизане отново изгубихме пътеката и вместо за два часа, слязохме за четири. Отзовахме се в манастира Карданг (Kardang Gompa), известен с това, че доста от монахините и монасите предприемат продължителни медитации  (три години, три месеца и три дни).

Вече беше тъмно когато пристигнахме в Килонг. Купихме на кученцето разни остатъчни меса от един месарски магазин за подарък и след като си хапна легна до палатката ни. На сутринта обаче беше изчезнало.

28.06

Последният ни ден в Килонг се отдаваме на почивка преди стопа към Лех с някои малки изключения като целодневно търсене на бензин за котлончето, което си взехме (впоследствие се оказа, че е керосинов котлон, но няма значение). Бензин така и не намерихме, а бензиностанцията беше на 7 км. назад, така че се отказахме да търсим и решихме да се осланяме на провидението.

Следобеда от хотела неочаквано заизлизаха шарено облечени хора и настана голяма лудница – оказа се, че в градчето ще има фестивал с фолклорна музика и танци и всички танцьорки са настанени в нашия хотел. Имаше групи от всички северни щати, представящи местната култура. Отидохме и ние на фестивала и супер ни харесаха невероятните танци от всякакви кътчета на Индия. Вечерта пунджабитата ни поканиха в тяхната стая да пием уиски и подариха тюрбан на Цветин.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Парти с пунджабитата танцьори

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Танцьорки от Раджастан

29.06

Сутринта потегляме на стоп и с бодра стъпка излизаме от Килонг. Още не бяхме извървели и два километра и едни джип, пълен с весели мотористи, ни спря и ни взеха чак до Лех. Имахме невероятен късмет и нашите нови приятели от щатите Асам, Пунджаб и Утарканд се оказаха страхотни.

Пътят нагоре беше ужасен, повечето участъци са абсолютен офроуд с потенциална възможност за свлачище във всеки един момент. На места трябваше да прекосяваме цели буйни реки и на някои от колите и моторите им отнемаше бая време да преминат.

Първият проход по пътя Бара Лача Ла(Bara Lacha La) е висок около 4800 м. и след него започва голата, пустинна земя на Ладак (Ladakh). Химачал Прадеш свършва тук и вече сме в нов щат – Кашмир. Докато в област Лахаул имаше по някоя тревичка и даже малки иглолистни храстчета и дървета около Килонг, в Ладак цари безмерна пустош.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Езерото на прохода Бара Лача Ла

Дълбоко разтърсени от пейзажа, замаяни от друсането и хилядите завои, задъхани от първи симптоми на височинна болест, седим вцепенени в джипа и всичко е замряло, вечно и истинско. Трансхималайската пустиня се простира безкрайно в четирите посоки и човек не може да проумее как на човешки същества им е хрумнало да се заселят тук.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Проходът Бара Лача Ла

След прохода Бара Лача Ла слизаме до палатковия лагер Сарчу (Sarchu) 4200 м., където разбитите от пътя туристи, камионджии и местни могат да починат и да пият чай. Повечето хора избират да пренощуват тук преди да поемат към тежкото преминаване на следващите три прохода. Нашите приятели решават, че имаме още време преди свечеряване и ще минем следващите два паса, след които се намира лагер Панг (Pang) 4700 м.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Шатра за реанимация

След кратка почивка отново потегляме, След 20-30 км. започва гигантската серпентина към прохода Накила (Nakila), която има 21 завоя. Отдолу тече небесно синя река, оранжевите скали и наситеният цвят на небето те замайват. Този път синдромите от рязкото качване на 5000 м. са по силни. Странни притупвания на сърцето и чувството на дискомфорт се засилват, Само на 20 км. след Накила е прохода Лачунг ланг (Lachung Lang) 5017 м. Шофьорът е пребледнял и въобще не ще да чува за спиране и снимки. Не след дълго стигаме до мястото за пренощуване – високопланинския лагер Панг.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

По пътя

Шофьорът и жена му се втурват към полевата болница да дишат кислород, а ние с полюшване и задъхване оправяме палатката. През деня слънцето изгаря кожата за секунди, а вечер температурите падат под нулата. От най-малкия полъх на вятъра треперим като лист. Едвам си измиваме лицата с ледената вода от помпата и Цветин започва да приготвя вечерята – нудъли с новото ни котлонче – специално изобретение с повечето железа отрязани, за да е леко и с гумен маркуч, прикачен към него.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Палатков лагер Панг

След мъчително чакане нудълите са почти готови, но за беда котлонът експлоадира и с него и нудълите. Явно изобретението ни не е много успешно. Умърлушени си поръчваме пържени спагети на тройни цени от палатките с тибетци.

30.06

Към 9 ч. отново сме на път. Никой не смее да закуси преди последния проход – Танг Ланг Ла (Tang Lang La), където Ла означава проход на местния език. Това е вторият най-висок проход в света 5360 м. Шоколадите и бонбоните са единственото, с което се тъпчем и май доста помага.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Проход Танг Ланг Ла

Скални образувания, гигантски пясъчни дюни все така се редуват по пътя из ледената пустош. Скоро излизаме на платото Море (More Plains) – 40 км. прав път. Малко преди прохода забелязваме номади с огромни стада овце. На последния проход нямаме никакви неприятни усещания слава Богу, въпреки че е най-високият от петте прохода на пътя Манали-Лех.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Пустиня

За разлика от нас обаче Зиту и Мона са в много лошо състояние, точно на прохода започват да повръщат като и двамата са със задух. Отзад момчетата са полумъртви също, със силно главоболие още от сутринта.

Някак си успяваме да слезем до първото село след прохода Румце (Rumtse) и всички се изпонатръшкваме на леглата в първата чайна, която ни се изпречва на пътя. След около час спане и с възстановени сили потегляме към Лех. По пътя се нижат тибетски села с хиляди бели ступи, будистки скални манастири и вече се появяват дървета. В един нов изумителен свят – лунен Ладак ми иде да се разкрещя от радост, че живея.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Почивка в чайна Румце

Наобяд вече сме в Лех – столицата на Ладак и нашите приятели се нанасят в първия хотел, който виждат, а ние потегляме на поход в търсене на място за палатката. Първоначално попаднахме в стария град – тесни улички и форта на града, издигащ се над нас, хора, облечени с традиционни дрехи, малки страноприемнички за тукпа (тибетски спагети) и момо (пелмени), ни очароваха.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Уличка в Лех

Следобеда намерихме едно хотелче или по скоро частен дом с няколко стаички за гости и собствениците ни позволиха да си опънем палатката в двора им. Вечерта отидохме да си вземем довиждане с хората от стопа, които ни помогнаха като взеха всички ни излишен багаж и ще го закарат в Делхи, откъдето ше си го вземем след преходите в Хималаите.

Отново се засякохме с франсетата от Килонг, които усилено продължават да търсят магаре за прехода си до Непал а после и с българките, така че вече си имаме нещо като приятелска компания, с която да се събираме, докато сме тук.

01.07-03.07

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Лех

Следващите няколко дни прекарваме в Лех, който е съвсем малък и за час-два може да се обиколи целия. Забележителностите не са много – фортът, Шанти ступа и един манастир. Има и множество джамии, както и една моравска църква (което наистина е супер странно). Кашмирците от мюсюлманската част Шринагар и Джаму мигрират тук за туристическия сезон и си имат тяхно кварталче, в което се правят най-вкусните питки, които сме яли в Индия, продават се фурми и е пълно с млекарски магазини и овче кисело мляко.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ступа

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Моравска църква

Ние се занимаваме главно с обстойни проучвания за едномесечното пътешествие през планините на Ладак, което смятаме да предприемем. Отнема ни цели два дни да поправим керосиновото котлонче. Ако експлоадира по време на трека сме обречени на глад. Нямаме абсолютно нищо, с което човек може да запали огън в тези пустинни региони, а населени места и номади се срещат най-често през два три дни.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Заведение за хранене

Трябва да предвидим точните количества храна, за да сме сигурни, че няма да пукнем от глад, също така правим проучвания на точния маршрут и препятствия по пътя като реки, ледници и проходи над 5000 м. Купуваме си карти и всичко необходимо, тъй като планините тук са много сурови и е необходима сериозна подготовка и събиране на максимално много информация.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Стара къща

На следващия ден вечерта отиваме да разгледаме форта на Лех. Изкачихме се доста късно понеже преди това трябваше да чакаме половин час на опашка за кашмирски хлебчета, топло изпечени във фурната във форта на гигантска делва, по чиято вътрешна стена се лепят питките, а на дъното има малко жар.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Форта на Лех

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Кашмирски хлебчета

В двореца помолихме да ни пуснат двамата с един билет (струва ми се нечестно, че цените за чужденци тук за 30 пъти по-високи 5 рупии за местни (15 ст.), а за нас 100 рупии (3,50 лв.) Фортът е построен 16-и век за защита от Кашмирската инвазия, днес е доста западнал отвътре, но все пак е много внушителен. Има 9 нива и е като лабиринт. Разгледахме го с тичане целия преди да се мръкне като дори успяхме да влезем на места, които не са за посетители.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Храма във форта

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Библиотеката

Интересните неща вътре са фотографска изложба на ладакци от миналия век (на една снимка имаше магьосник с кръстосан поглед, който извършва екзорсистки ритуал, забивайки нож в тестена фигурка, олицетворяваща егото, водещо хората във вечния илюзорен кръговрат на самсара). Друго интересно място беше кралският храм с древна библиотека, както и имаше невероятна гледка към цял Ладак.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Магьосници

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Описание на магьосниците

За съжаление не ни стигна времето да разгледаме манастира, но след първия трек се завръщаме отново до Лех за провизии и карта за следващия преход, така че тогава ще го разгледаме.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Местни жени

На връщане минахме през евтиното ресторантче, където повечето чужденци си хапват и се засякохме с франсетата, които вече почти са си намерили магаренце и си казахме, че може да се засечем на някой преход из Ладак.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Местен човек

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

На пазара

Днес направихме пълен пазар за първия трек, който би трябвало да е към 7-8 дена, едвам занесохме торбите до палатката, направо не знам как ще се качваме на по 5000 м. с тези супер тежки раници. Първият ни преход ще е пробен как се справяме с височините, дали провзиите и керосинът ще ни стигнат, имаме ли достатъчно дебели дрехи, можем ли да се ориентираме по картите и други такива. Избрахме трек, който е сравнително лесен (само с два прохода по 5000 м.), по пътя всеки ден има села на по 7-8 час пеша едно от друго и се минава през древни манастири. Нямам търпение да стигнем до долината на река Марка (Markha Valley), където хората живеят абсолютно изолирано на минимум 2 дена тежък преход до цивилизацията.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Молитвено колело

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Продавач на кварц

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Лех вечерта

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s