Виетнама Джоунс – плажните приключения на един керванджия (бонус пост)

Море, а в далечината дюни и планина

Важно! Това е пост от Жоро, тук в ролята на Виетнама Джоунс, третият керванджия, понастоящем във Виетнам. Пътешествието се случва началото на месец юни, 2018 г.

Същевременно…

Маги и Цветин точно влизат в Монголия. Бях на стопа като ми писаха, че са на границата между Китай и Монголия.

А в блога…

Хронологично, в момента постовете са за Микронезия… малко е объркващо, да 🙂

Ден 1

Приключението започва с излизане от Сайгон, което е приключение само по себе си.

Сайгон, известен още като Хо Ши Мин

Излизам на магистралата и започвам да чакам митичния рейс номер 604. По разписание е на 15 мин., но отпреди знам, че е по-скоро на час. Спирката е на самата магистрала и често автобусите карат с 50-60 км в час в най-лявата лента и спират само, ако някой им махне. Напрягам се всеки път като наближи автобус, дали е моят, за да махна в промеждутъка от 2 секунди, в които виждам кой номер е и не е твърде късно за него да спре. Ето го!

Махам усилено, рейсът има винаги кондуктор, който гледа за хора по спирките. Вижда ме, казва на шофьора да спре, но уви, изпуснал съм явно 2-секундния прозорец и той подминава. Предстои още един час дебнене. След като минава номер 150 шест пъти, номер 34 два пъти, номер 66 седем пъти и номер 603 три пъти, ето го отново. С риск за живота се показвам максимално и махам с две ръце. Рейсът подминава малко спирката, но все пак спира! Иначе шофьорите и кондукторите са мили и загрижени, така че все пак цялата процедура е ОК.

След час возене сред бипикащи коли, камиони и мотори съм извън Сайгон… така да се каже. Във Виетнам да си извън града е трудно, тъй като навсякъде покрай пътя има къщи, кафенета, магазини, хора. Все пак съм официално в друг град. Стопирам известно време и ме качва кола до друг по-далечен град. Вече е 5 часа и е време за търсене на място за палатката. Намирам градини с банани от едната страна и каучукови плантации от другата в покрайнините. Избирам бананите. На свечеряване излизат стотици светулки. Банановата горичка, изпълнена с магични светлинки!

Светулчица

Ден 2 и 3

На сутринта стопирам и ме качва мил човек, който работи в хотел на брега. По пътя пейзажът е полупустинен. Навсякъде има плантации с драконов плод. Човекът ми казва, че тук в пяска вирее най-добре именно този интересен плод.

Плантация с драконов плод, на някои плантации слагат по една крушка, най-обикновена, на всяко растение, за да се уголемяват по-бързо плодовете, така през нощта полетата са в дълги редици от лампи

Зелен драконов плод – плодът точно е вързал от огромното цвете

Зрял драконов плод

Отвътре е бял или червен с много семки, точно като на киви. Вкусът е лек, почти не се усеща, воднист, доста пъти земен, като на червено цвекло, някой път съм ял и доста сладки и вкусни, без този земен привкус, но като цяло не съм голям любител на този плод. Големи са колкото малък български пъпеш.

Карта на пътуването, посоката е от юг на север

Закарва ме близо до Ла Ги, малък град на крайбрежието. Спирам се в една горичка от иглолистни дървета с малки шишарки на плажа. Морето е доста топло, сигурно 30-31 градуса, а на плажа има много боклуци, изхвърлени от прилива. С времето се свиква и човек престава да им обръща внимание, все пак е добре да изчистим земята от пластмаси и стиропори, нали?

Плажът

Пак там

Времето е облачно и ръми, по-късно започва да вали. Моля се палатката да издържи и за моя радост тя понася дъжда прекрасно. На сутринта пак ръми и решавам да остана още един ден – и добре, че не тръгнах, че си валя цял ден с паузи. Наблизо има малко селце с 30-ина къщи, откъдето си купувам неща за ядене и вода. Неделя е и в селото работи само смесен магазин за цигари, снаксове и вода, фризьорския салон и… златарския магазин!

Мистичната краставица

От Сайгон си бях взел доматки, краставици и други зеленчуци за готвене. Всеки път като се канех да изям краставицата не я намирах. Вечерта доста я търсих, но отново беше изчезнала. За мое изумление сутринта беше вътре на входа на палатката на най-видно място.

На следващата сутрин започнах да прибирам багажа и оставих краствицата в една кутия навън. Започнаха да пристигат крави на паша, докато прибирах видях ядна крава да си завира муцунката в кутията, беше набарала краставицата. Извадих я цялата олигавена и й я дадох. Намери си тя най-сетне кой да я изяде. След това кравата най-безцеремонно започна да обикаля около палатката и да оглежда какво има за хапване. Моите подвиквания и побутвания хич не я впечатляваха, даже и едно теле, вероятно детето, й се присъедини в един момент да огледа. След две-три обиколки двете видяха че няма нищо интересно и продължиха по плажа.

Ден 4

Излязох на стоп и след 20-ина минути ме спряха двама младежа с камионче. Откараха ме до курортния Муй Не, където реших да хапна. Видях табела за ресторант в нещо, което по-скоро приличаше на храм. Влязох. Вътре нямаше никой освен две сервитьорки и шефа. Ресторантът беше много шик с високи (за Виетнам) цени. Едно ядене беше 4-4,50 лв.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=VBG9W00Kk1s&w=760&h=515]

Видео от ресторанта

Поръчах веган крилца и прекрасното класическо виетнамско кафе с кондензирано мляко, което има вкус на шоколад.

Кафето се прави с виетнамска цедка върху канапе от кондензирано мляко

След това се сипва върху тонове лед

Веган крилца  от соев протеин в леко лют сос с ориз, зеленилка и красатвица

Ресторантът беше на река, птичките пееха прекрасно. На другия бряг на реката също имаше маси на ресторанта. Стигаше се с лодка, която се придвижва с дърпане на въже, опънато между двата бряга.

В ресторанта

След обяда излязох отново на стоп. Проблемът е, че бях на главната магистрала, където минаваха всички рейсове за севера, това ще рече рейс на всеки 2-3 минути. Всеки рейс като ме видеше започваше да святка с фарове и да спира и да ме взима. Де да бяха така и рейсовете на градския транспорт…

Това е нормално де, тъй като много хора именно така си хващат рейса, за малко или за по-дълго, от пътя 🙂 Съответно стопът върви така: виждаш кола, махаш, след нея е рейс, той те вижда, че махаш и тръгва да спира, махаш му да продължава. След това идва камион, след него рейс, опитваш някак да махаш на камиона да спре, а на рейса да не спира и така.

Виетнама Джоунс на лов за транспорт

Походих малко и реших да пийна прясно изцеден сок от захарна тръстика. Както и кафето и всичко общо взето, и този сок се сервира в чаша догоре с лед. Вкусът е много свеж и не твърде сладък. Ето как изстскват сока от стъблата:

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=pA94e7rJlKw&w=760&h=515]

Преса прави фреш от захарна тръстика

Готовият сок

След час чакане, реших в крайна сметка да си взема спален рейс до следващия град. Бях се возил веднъж в Китай, но не бях тествал тукашните. Вътре има три редици с легла, в които си полуегнал. Стават, ма ако си цяла нощ се поизгърчваш, не е като да си легло.

Спален рейс

След 3 часа стигнах до едни плажове, които бях набелязал, близо до магистралата, малко в нищото. На два километра имаше някаква електроцентрала дълга сигурно 10 километра, с огромни комини и чудесии вътре. Имаше ресторант и магазин на мястото до пътя. Магазинът беше огромен, сигурно 500 кв. метра. В него трима продавача и двама човека охрана продаваха само и единствено два вида рибен сос от една и съща марка! Ех, Азия!

Плажът беше рибарски. Покрай пътя имаше няколко рибарски колиби. До мен няколко лели събираха чували с избелели корали – нямам идея за какво, след това видях, че пред една къща има настилка от бели, умрели корали. Собственикът беше много горд с нея.

Ден 5

На сутринта хванах стоп с двама яки чичовци почти до Ня Транг – главния курортен град. Малко преди него аз и единият чичо слязохме и се качихме на рейс – може и той да е бил на стоп. Спряхме в Ня Транг и аз побързах да се изнеса, тъй като си е бая град, а такъв си имаме достатъчно в Сайгон. Спря ме рейсче и ме закара до едно пристанище за фериботи. Идеята ми беше да си хвана ферибот до един необитаем остров и да съм там два-три дни – Робинзон Крузо и Индиана Джоунс – о, мои вдъхновители.

Оказа се, че този ферибот вече го няма и една много неучтива служителка, която 5 минути се опитваше да се престори, че не съществувам, ми предложи да ме закарат до там с частен превоз за 25 долара. Островът е на 10 мин., ако си с бавна лодка… разходите на компанията биха били 7 долара с включен щедър бакшиш за лодкаря и печалба. Реших да помисля как да процедирам и отидох до съседното рибарско село, да видя ще мога ли да намеря лодка там. Хората бяха доста странни, малко като алкохолици, някои като че ли със забавяне в развитието, иначе мили… след обиколка пред изумените погледи на всички, които не знам дали бяха виждали чужденец, най-малко пък в тяхното селце, отидох на малко докче, където лодкари носеха огромни кубове с лед и ги качваха на лодките. Порадваха ми се, опитах да се разбера нещо с тях но не се отдаде.

Реших да пробвам пак стопа. Една много мила леля дойде и ме качи на мотора си за 200 метра, за да ме закара уж до спирката на рейса. След това помоли един младеж да се погрижи за мен. Той седя, за да маха на рейсовете, но след малко го викнаха техните.

След време спря кола натъпкана с хора. Закараха ме 50-ина километра и на спиране ми поискаха пари. След това хванах друг рейс до плажа Зоклет, където в крайна сметка реших да отида. На него с Маги и Цветин снимахме видеото за проекта „По стъпките на прабългарите” – кликнете тук, за прочетете за него. Водата тук вече е доста по-хладна в сравнение с по на юг.

Плажът Зоклет (Doc Let)

Близкия Ня Транг (основния курортен град на около 20 км от мен) и околните хотели са пълни основно с руснаци, съответно адаптивните виетнамци се нагласят спрямо тях. Само в този регион могат да се видят магазини, в които се продава водка, ром, вино и друг алкохол изложени на видно място в малки магазинчета, обикновено иначе ги има само в супремаркетите. Самите виетнамци пият основно бира. Също така всички табели и менюта са на руски, и немалко продавачи виетнамци знаят руски! Поъчах за вечеря нудъли с морски дарове, но ми донесоха морски дарове със спагети, вместо с класическите нудъли както навсякъде, към прескъпото ястие (6 лв., нормално е 2-3 дори в курортите) обаче имаше включени фъстъци, салата и плодове – манго и драконов плод. Така че е ОК, и хората бяха мили.

Накупих неща от магазина и тръгнах към плажа. Плажът е красив, с бяло-жълт пясък, красиви растения и дървета по брега и прозрачна вода.

На плажа

Ден 6

На сутринта тръгнах към едно рибарско селце на 15 минути пеша. В село от 100 къщи имаше 7 магазина, ресторант и кафене, където пазаруваха основно местни, рядко се вясваше някой руски турист.

На плажа до селцето, където строят и поправят рибарските си лодки

Кръгла лодка, много разпространена тук, гребе се с едно гребло с особени кръгови движения, на пръв поглед изглежда лесно, но… не знам как ще е като пробва човек

Сушене на водорасли на плажа, не знам за какво ги ползват

В Азия в малките села е пълно със семейства, малки деца, младежи и млади хора, бизнесът цъфти. В кафенето тийнейджъри играеха карти. Много основно в играта беше да се удрят картите силно по масата. Като станеше много напечено дори се изправяха и удряха картите с такъв замах, че те често изхвърчаха далеч встрани от масата. На видеото са още в спокойна фаза:

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=-YFoTyRFaPE&w=760&h=515]

Младежи играят карти в кафенето на плажа

След кафенце и зареждане на батерии се отправих към съседния плаж на 20 мин.

Съседния плаж

Оттам изглеждаше, че има път през планината до друг самотен плаж. Тръгнах по пътеката, тя ту се появяваше, ту изчезваше. Гората беше с най-много бодливи растения на квадратен сантиметър във Вселената! Растенията имаха бодли по стъблата, по клоните, по малките клонки, някои стори ми се и по листата! Всичко се закачаше и дреше.

Бодливо стъбло

Друг вид бодли

Дерящ вид бодли

Слънцето се показа и жегата стана непоносима. Стигнах по мои изчисления до средата на пътя. Потях се обилно. Пътеката изчезна съвсем. Трябваше да се връщам…

След отново яка борба с бодливците и безкрай попържни и откровени псувни стигнах отново до плажа, откъдето бях тръгнал.

Плаж

Реших по кервански да атакувам другия плаж отново, този път по скалите. На Гугъл мапс не се виждаше дали е възможно. Тръгнах и след 20-ина минути подскоци по скали, канари и мини плажчета от по два метра стигнах! Изглеждаше, че приливът е висок и би трябвало да мога да се върна утре. От Маги и Цветин знам, че в такива моменти човек трябва много внимателно да отчита докъде и кога стига прилива.

Плажът беше прекрасен, със високи склонове от планини отвсякъде.

Дивият плаж, снимка за пред социалните мрежи

Огън на плажа

Намерих възглавница-сърце, поизпрах я и си я взех.

Находка

Отпред имаше скали и пясък и веднага с влизането човек се озоваваше в приказни свят на корали, рибки, морски таралежи, светло сини морски звезди и всякакви други интересни създания.

Лодки в морето

Но… във Виетнам е трудно да няма някой близо до теб. В морето нон стоп минаваха лодки, лодчици, кораби, корабчета… Това продължава обикновено до 11-12 през нощта, като от време на време пускат някакви супер мощни фарове и осветят плажа като ден.

Задната страна на дивия плаж, снимка НЕ за пред социалните медии, всички боклуци са изхвърлени от морето…

История с екскременти (не за гнусливи)

На предишния плаж, където бях, Зоклет, преди да разпъна палатката видях човешко лайно. Изглеждаше сухо и го подритнах надалеч. Продължих с разпъването, но миризмата се засилваше. Отидох до лайното и го зраих с пясък. Миризмата не изчезна. Започнах да се оглеждам усилено и с ужас видях, че има размазано от акито на входа на палатката! Беше се полепило по кеца ми и го бях намацал там. С ужас започнах да нося вода с бутилки от плажа. Мих като луд почти час, но миризмата не изчезна. Накарая от отчаяние полях палатката с ром, който бях купил от магазина да пробвам. Не ставаше за пиене ( все пак 2,50 лв. за 375 мл.), но за дезинфекция и отмирисване свърши добра работа.

На следващия ден на самотния плаж точно разпънах палатката и какво да видя? То не било камък а огромно кравешко лайно до нея. Този път взех две пръчки и много внимателно отдалечих лайното. По едно време обаче то се разчупи и отвътре видях да се гърчат стотици червейчета. Егати!

Сутринта тръгнах обратно по скалите и за моя радост приливът не беше толкова висок и успях да премина. Скалите образуваха чудновати дизайни.

Скални дизайни

Отвсякъде пропълзяваха скоростно рачета.

Раче

Морски таралежи

Седнах за обяд в селския ресторант срещу кафето.

Малки кокоси в кафенето

В кафенето, естетичната визия на виетнамците винаги очарова

Кокоси в ресторанта

Кухнята на селския ресторант

Скаридите къкрят на протативен котлон, отстрани: пържен ориз с морски дарове,, над него краствици, зелено манго и виетнамски босилек, соев сос с люти чушки отляво, зелен сос за скаридите отдясно и семки, приличаха на семки от диня, не бяха лоши на вкус

За хапване ми сервираха най-огромните скариди, които съм виждал, тръгнах обратно за Зоклет.

Гига скарида и виетнамска бира

Наядох се мощно, така и не можах повече да ям през деня. След съвземане се отправих към спирката на автобусите в другия край на плажа Зоклет.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=gFWF7nZ8ELc&w=760&h=515]

Виетнама Джоунс в търсене на нови приключения… и скоро ще ги намери

Беше облачно и вървенето по плажа беше ОК. Към края на плажа обаче изведнъж игря и започна да пече много здраво. Тук слънцето е направо тиранично, когато пече. Още в осем сутринта вече имаш чувстовото, че на главата и гърба ти са седнали двама 100 килограмови чичовци и се правят барбекю върху скалпа ти. В момента е дванайсет и половина…

Вървях в жегата, все през места без сянка, то и по обяд къде да има сянка. Ходих само 15-20 минути, но последните метри направо щях да умра от прегряване. Стигнах до спирката на автобуса. Тялото ми сякаш беше нажежено до 60 градуса, потта течеше безспирно на плътни реки. Междувременно на спирката младо семейство руски туристи се кахъряха за автобуса, при положение, че имаше разписание на видно място, което дори аз в делириума си видях. Туристачки! 🙂

Полях се с ледена вода по главата и раменете, изядох един сладолед, дойде автобуса, пусна климатика и дойдох лека полека на себе си. Спасен съм от едновременен топлинен и слънчев удар! След 15 минути слязох на магистралата друг човек.

След стопиране около час отново се уморих да казвам не на автобусите и се качих в един. Шофьорът ми каза тройна тарифа, аз му обясних, че не е прав, но той беше твърд. Платих и след лек скандал на виетнамски той оттам насетне ми предлагаше нон-стоп вода и цигари 🙂 Дори да те излъжат виетнамците, пак го правят някак по мил начин.

Спря ме на един мост и оттам хванах такси-мотор за 20-ина километра. Плажът, към който се бях насочил беше в нетуристическа рибарска местност. Слязох на него. Там си живееха хора в нещо като палатки и по плажа беше пълно с кози, кучета и прасета.

Плажно прасе

Коза на плаж

Пак по скали отидох до следващия мини залив. Скалите са много интересни, карат ме да се чувствам като в праисторически филм.

Скали на плажа

Заливът е много затворен, водата е без вълни, като в езеро. Вътре в морето има десетки понтони – едни са ресторанти, други са рибарски колиби, трети са клетки от мрежи с живи риби вътре.

Разпънах палатката и започнах да чувам жужене. Скоро комарите станаха безчет. Влзяох в палатката. Вън настъпи Комар-гедон! Бяха хиляди. Само между двата пласта на палатката имаше накацали 100-150 броя.

Комарена обсада

Можех да излизам само до тоалетна, като трябваше да махам с ръце като луд. Вътре в палатката беше жега – справка с прогнозата: температура на въздуха 32, но, усеща се… 38 градуса. След час-два обилно потене започна да захлажда леко.

Ден 7

Прекрасна без-комарна сутрин.

Праисторически скали

Оправям палатката и си мисля как да стигна до ресторанта в морето.

Ресторант в морето

Точно се доближавам до брега от другата страна на плажа, където спах и виждам как някакви хора се качват в лодка. Махам им да ме чакат и те след кратка консултация помежду си ме взимат. Аз си мислех, лодката си взима редовно хора и ги кара към ресторанта.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=dXHdKCHfIK4&w=760&h=515]

Към ресторанта с двете семейства

Оказа се обаче, че е по-скоро с резервации и се оказвам с две семейства от град близо до Сайгон, които са дошли на веселба.

В ресторанта

Носят си морски деликатеси и риба, които започват да пекат на барбекю. По азиатски всеки е зает с нещо и тича насам натам сред весела атмосфера. Аз поръчвам риба, която улавят от мрежите до ресторанта. Минимумът да поръчаш е едно кило… Разбира се споделям със семействата, които от своя страна нон-стоп ми сипват бира, морски дарове и салата.

Отляво надясно: манго, краставици и салата, риба, хрупкава тънка оризова питка, под тях рибен сос с чили, сладък сос

Рибата, която загуби живота си, за да ни нахрани, отгоре е с листа от кориандър, чили, хрупкав пържен лук, домати и оризови спагети

Много са мили! Чувствам се като един от тях. По едно време един от тях си слага раницата ми на гърба си и шапката ми и започва да обикаля важно напред-назад. Всички са във възторг.

Кой сега е истинският Виетнама Джоунс?

След яко ядене и пиене изведнъж отново настава суматоха и всички зарязват масата. Питам какво става и едно момиче, което говори английски, ми казва, че ще се ходи на приключение и пита дали искам да дойда. Сещате се какво отговорих J Качваме се на лодката и се отправяме към близък залив. Всички са със спасителни жилетки, тъй като не могат да плуват. Раздават се маски и всички гледаме чудния коралов свят под нас. Виждам две огромни морски змиорки по над метър на дъното и естествено десетки видове шарени риби. След едночасово плицикане се отправяме към дървена платформа в морето до ресторанта. На нея има маркучи със сладка вода и всички се изкъпваме, след това обратно в ресторанта да платим и после отново на брега. Момичето, което говори английски ми подарява оригами. Всички са толкова мили!

Тръгвам пеша към следващия плаж. На пътя виждам красив зелено-син гущер. Ето как смешно тича по пътя:

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=MbHV8lUNSpc&w=760&h=515]

Гущер на пътя

По пътя пасат кравички и… бикове. Един бик е застанал по средата на пътя и гледа подозрително. Напрегнато минавам покрай него и усещам как той започва се стяга леко. Точно съм го подминал с два-три метра и изпръхтява страшно. Готов съм да хвърля раницата и да тичам нагоре по склона. Слава Богу бика така и не се помръдва.

Заливът с ресторант на понтон

Стигам до плажа Бай Мон. Красив залив навътре от магистралата. От едната страна има река, от другата пустинни дюни. Четох, че е планиран за „развитие“, според мен трябва да спрем да използваме тази дума и да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Т.е. един вид е нарочен за разрушение. Рокфелер планира да строи някакъв гига комплекс за 2,5 милиарда долара. Слава Богу нищо още не е започнало, дано така си и остане.

Реката отстрани на Бай Мон

Дюните преди самия плаж

Опъвам под едно дърво до едни скали. Нагоре по склона е истинска джунгла. Странни птици и насекоми издават, цъкащи, църкащи и други звуци. Плажът е красив. Водата е все по-хладна с отиване на север, по-хладна за Виетнам де, може би 26-27 градуса, сравнено с 31-32 на юг.

На плажа

От едната страна на склона има фар, построен от някои от западняците колониалисти.

Фарът

С вечерта идат и комарите. По едно време едно куче скимти пред палатката и маха опашка, носейки някакво дърво със зъби. Вече е тъмно, осветявам кучката, но тя отминава. След малко я чувам да лае наблизо. Пролайва на всеки 2-3 минути кратко, сякаш ме викаше. Показвам се и тя маха с опашка, предпазлива е и се доближава бавно. Казвам й че мога да предложа само вода и любов. Оказа се, че тя имала нужда точно от това. Изпи жадно едно канче с вода и после леган по гръб за ласки. Това не продължи дълго, тъй като комарите атакуваха. Тя сякаш разбра и си замина да върши кучешки дела.

Плажът Бай Мон отвисоко

Ден 8

На сутринта спеше пред палатката. Този път искаше само ласки. След това се появяват местни младежи и запалват огън с няколко съчки до палатката. След малко започват да пекат малки рибки на саморъчно направена от тел решетка. Почерпват ме с една рибка. Доста е вкусна.

Прибрам багажите и се отправям към фара. След 20 минути съм горе. Замайваща красота, скали и заливи заобикаляха фара. Имаше стълби и човек можеше да се качи най-горе. Блаженство!

Вратата към балкончето на последния етаж

Гледки от фара

Най-горната част на фара, откъдето всъщност свети

Ето 360 градуса видео от фара:

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=OAD23QtCa14&w=760&h=515]

Плажът Бай Мон и околностите, както се виждат от фара

Слизам до долу, хапвам, тръгвам пеша към следващия плаж и след два часа ходене стигам.

По пътя

Той е бая дълъг. Виждат се пустинни дюни тук и там, отзад е зелена планина, отпред море! Стигам до края на залива, където има заведение и пак приказни скали.

Скалите на плажа, над къщата в далечината има надвиснала огромна канара

Разпъвам и жуженето започва. Пак няма да може да се излиза от палатката… Хубавото е поне, че комарите тук жужат силно, но не хапят чак толкова много. Иначе направо щеше да е ужас.

Ден 9

Сутринта излиза вятър. Ставам да укрепя и виждам изгрева и две огромни дъги точно пред мен. Цветовете за изумителни. Красотата тук е нереална! Отново си лягам.

Цветовете са доста близки до истинските

Към 9 ч. пак излиза вятър. Бая силен е и по едно време даже ми обръща палатката. В един момент изгрява и слънце, целия съм полепнал с най-ситния пясък на света. Понякога приключенският живот не е лек – красоти и трудности се редуват като кадри на приключенски филм… Успявам все пак да сгъна палатката без вятърко да ми счупи колчетата.

Тръгвам към следващия град Туй Хоа.

Виетнама Джоунс дебне за авантюри

Стопирам на пътя и ме спират две момчета на не повече от 14-15 г., всяко на мотор. Качвам се с раницата при единия. Караме из интересни селища и пустиня с иглолистни дървета. Закарват ме до града и отивам да си купя билет за влака за утре. След това сядам да хапна.

Нудъли с морски дарове и рибен сос с чили

След това отивам на плажа. Той е дълъг вероятно 15 километра. Разпъвам на плажа и разни хора минават да си говорим. Едният от тях ми прави неприлични предложения, но аз отказвам. Във водата точно до брега има огромни медузи, сигурно един метър в диаметър. Нощта е тиха и няма комари!

Дъга по залез

Ден 10

Сбогувам се временно с красотите около мен, стягам палатката и се отправям към влака. Стигам точно навреме, но той закъснява с половин час. Вътре е с меки седалки и климатик. Непрекъснато минават колички с храна, снаксове, плодове, на някои спирки се качват местни и преслагат грозде и други плодове. В крайна сметка закъснява с два часа. Така че общо пътуваме 12 вместо 10 часа. Социализмът на Виетнам все пак е видим тук и там. В десет вечерта поздравявам родния Сайгон.

Виетнама Джоунс се завръща вкъщи да брои несметните си богатства от случки, хора, плажове, природа, път…

Можете да прочетете втора част на приключенията на Виетнама Джоунс тук