Тропична изнемога из карстови омагьосани планини – Северен Виетнам

 

LRM_EXPORT_20180505_115612-1203x902Пейзаж от Северен Виетнам

25.04.2018

Най-важното за тропиците е да успееш да се скриеш от слънцето, така че рано сутринта си правим сянка сред панданусите и се мушваме в шубраците. В морето традиционни кръгли лодки обикалят и рибарстват. Жегата започва да става непосилна, с което се борим като регулярно се цамбурваме в морето.

Денят е свързан и с не малко работа по обсъждане на новия проект на Кервана „По стъпките на прабългарите“, заснемане на видео интервю и аудио запис за Националното радио. Денят минава прекалено бързо. Сядаме в едно капанче за финално кафе, преди раздялата с Жоро. Няколко автобуса отиващи към главния път на 15тина км, виждайки големите ни раници ни подминават без желание да ни качат с толкова багаж заемащ ценно място за пътници, така че се налага да издебнем един на първата му спирка пред хотел в центъра на селото. Слизаме на магистралата и претъпкания и леко премрежен от сълзите в очите ни автобус, изчезва с Жоро по пътя обратно към Сайгон.

LRM_EXPORT_20180928_220503-1203x902Мъже играят шах

Хващаме си стоп с двама младежи до Туй Хуа (Tuy Hua) на 50-60 км, които ни оставят на магистралата преди да завият към града. Оказва се, че са били прикрито такси, но безболезнено и бързо се разбираме, че сме стопаджии. Във Виетнам автостопът не е от най-лесните, поради факта, че частните автомобили почти липсват. По пътя фучат хиляди моторчета, които създават невероятна какафония. Камионите, заради някакви разпоредби на фирмите, не спират. Пътищата са пълни с автобуси и таксита и въобще като цяло концепцията за стоп е чужда за виетнамците. Но, така или иначе рядко сме чакали повече от половин час, а може би просто сме се разглезили от Тайван и Корея и сега ни изглежда по-трудно.

LRM_EXPORT_20180928_220459-1203x902Продавачка на манго

По тъмно ни спира джипка със строителен предприемач, строящ луксозни барокови къщи, като палати за новобогаташи и партийни лидери. Пътува от Сайгон до Ханой, незнайно поради какви причини с кола, а не със самолет, като се има предвид, че разстоянието е 2000 км. Не знае английски и се налага да използваме последните достижения на Гугъл преводача, като си комуникираме чрез гласови преводи. Шофьорът му и бизнесмена се поддържат с „Ред бул“, през половин час по кенче.

LRM_EXPORT_20180928_225520-1203x1135Типична къща блокче, несъразмерно тясна

Маги се трупясва, а аз дебна шофьорът да не заспи- не е ясно от колко часа вече кара. Към 3 през нощта батериите му падат и спираме пред малко мотелче за дрямка от няколко часа. Това ни идва добре дошло. След освежаващ душ припадаме в леглото.

26.04

В 7 сутринта нашите хора са станали и сме готови за път. Бизнесменът не ни дава да си платим стаята, което е много мило от негова страна. След час, два каране спираме за закуска. Уличната храна във Виетнам не е създадена за вегетарианци. Почти всичко, което се предлага е с месо, така че се наслаждаваме на варени нудъли с листа от марули и разни други странни зеленилки.

LRM_EXPORT_20180928_220415-1203x902

Към обяд ни оставят на разклона за историческия град Хюе (Hue), който е бил столица на последната императорска династия Нгюен (1802 -1945 г.). Отправяме се пеша към гробницата и мавзолея на император Кай Дин. Входът е 100 хил. донга (7 лв.), така че влиза само един от нас. В региона има още няколко подобни забележителности, но няма как да ги посетим. Мавзолеят е доста впечатляващ, с красива мозайка вътре. Местните отдават почит и се кланят.

LRM_EXPORT_20180928_220455-1203x902Императорският мавзолей

LRM_EXPORT_20180928_220430-1203x790Вътрешността на мавзолея

LRM_EXPORT_20180928_220353-1203x1602Колона в мавзолея

Продължаваме към града. По пътя е пълно с таксита и туристически автобуси. Не след дълго ни качва мила жена, която ни прекарва през града и ни оставя точно пред императорския дворец. Пием от вкусното, но разоряващо бюджета ни кафе на шезлонги пред крепостната стена. Група младежи ни подвикват и издават нечленоразделни звуци, докато обедната дрямка не ги удря и не заспиват по столовете. Оставяме си раниците при собствениците на кафенето и поемаме на разузнавателна мисия. Правим почти пълна обиколка на цитаделата. В малка уличка откриваме вегетариански ресторант, тип бюфет. Ядем за по 1,40 лв. и се отправяме към главния вход.

LRM_EXPORT_20180928_220410-1203x1604Виетнамка в официален „ао дай“

Билетът е 150 хил. донга (10,50 лв.), но няма как да не посетим тази забележителност. Въпреки, че голяма част от сградите са разрушени по време на войната от американските бомбардировки, дворецът все пак е невероятно впечатляващ. Силно повлиян от китайската архитектура и принципите на фън шуй, до някъде прилича на Забранения град в Пекин. Красиви каменни порти и сложни дървени конструкции обособяват различните части на двореца – място за приеми, секция, където е живяла кралицата майка, дял с храмове, част за увеселение с театър и градини, множество канали, малки езерца и мостчета. Обикаляме под ръмящия дъжд до края на работното време. В кралската градина има изложба на невероятно красиви орхидеи. Бонзаите са безчет и са направо зашеметяващи.

LRM_EXPORT_20180928_220359-1203x902Дворецът от вънка

LRM_EXPORT_20180928_220450-1203x902Красива арка, свързваща различни секции в цитаделата

LRM_EXPORT_20180928_220420-1203x902Тронната зала

LRM_EXPORT_20180928_220439-1203x902Павилионче и басейн

Завършваме денят с ходене 4-5 км покрай реката на града към края му. Пазаруваме от малко магазинче и си разпъваме палатката извън града. Почти успяваме да си сготвим, но за зла участ ни свършва газта и се налага да ядем химични нудъли с недоприготвено къри.

LRM_EXPORT_20180928_220405-1203x902Корабче по реката

27.04

Сутринта се събуждаме от пърпоренето на традиционните дървени лодки, използвани за превоз на всякакви товари по Парфюмената река, на чийто бряг сме разпънали бивака.

LRM_EXPORT_20180928_220444-1203x902Утро на Парфюмената река

LRM_EXPORT_20180928_220425-1203x902На улицата зад палатката

Оправяме си багажа и сядаме за закуска в заведението от другата страна на улицата. И това ресторантче представлява няколко пластмасови столчета и масички на тротоара пред къщата на хората и казан с мръвки и нудъли. Ние миксираме варените нудъли с нашите запаси от авокадо и домати. Горе долу се наяждаме.

LRM_EXPORT_20180928_220436-1203x902Закуска на улицата

LRM_EXPORT_20180928_225613-1203x902Плод от семейството на джакфрута

В близост се намира известната пагода „Тиен Мю“, в превод „Пагодата на Небесната Майка“ (англ.Celestial Lady),през която се отбиваме да разгледаме. Внушителна е, килната леко на една страна, като кулата в Пиза. Прилежащите към нея градини и храм също са невероятно красиви. Пълно е с молещи се виетнамци, тълпи крещящи корейци, които си правят селфита където и с който им падне, включително и с Маги, която решават, че е виетнамка !!! 🙂

LRM_EXPORT_20180928_220555-1203x1604Пагодата Тиен Мю

LRM_EXPORT_20180928_220610-1203x1604

Монах в двора

LRM_EXPORT_20180928_220545-1203x902Бонзай с градина миниатюра 

LRM_EXPORT_20180928_225530-1203x778Храмче

Вървим през малко кварталче, с дърводелски работилници от двете ни страни. Виетнамците са невероятни майстори. Мебелите, които обикновено са масивни, са със сложни дърворезби и красиви извивки. Далече сме от магистралата, но мълчалив мъж ни спира и както се оказва по-късно, специално заради нас продължава до разклона на главната магистрала. Следва стоп с приятно семейство. Жената говори малко английски, така че успяваме да завържем някакъв разговор. По пътя се редуват десетки километри бели дюни. Хората услужливо ни откарват до края на град Донг Хой (Dong Hoy), където лесно може да започнем да стопираме.

Пием кафе, взимаме си душ в заведение и се зареждаме с малки франзелки, наричани тук „bang me“, които се продават почти навсякъде в страната, като наследство от французите. Жената от кафето „ни изпържва“ и ни взима двойно за кафето, нещо което ни се случва доста често откакто сме дошли във Виетнам. Отвикнали сме да се пазарим след прекараните месеци в морето, Корея, Япония и Тайван, а и не ни се заяжда с хората. Но скоро ще прибегнем към стратегията с първоначално питане за цената преди да си си поръчал.

2018-10-05 09.58.18Карта на пътеписа 

На всичкото отгоре и стопът се закучва. Чакаме повече от час. Нищо не спира, освен таксита и моторчета. В крайна сметка идва и нашата кола. Мълчалив мъж с луксозна кола ни качва до Ха Тинх (Ha Tinh). Мъжът не говори английски, но успяваме да му обясним къде да ни остави. След няколко часа каране, преминаване през поредица от еднотипни многолюдни градове, добрият човек ни оставя на околовръстното, до една бензиностанция и влиза в града. Ние, след бърз душ и кратко разузнаване пък, навлизаме в малко селце с оризища и езерца пълни с гъски. Разпъваме си палатката пред новопостроен храм. Нощта минава безпроблемно, като се изключи само фактът, че Нафтечко, както обикновено не искаше да работи, та готвенето премина в пуфкане, непрестанно помпане, ремонти и омазване до лактите в нафта.

LRM_EXPORT_20180928_220550-1203x902Оризища

28.04

Ставам рано призори и се отправям на разходка из селцето да купя нещо за ядене. Изумлението на местните, когато ме виждат е огромно. Тук явно белуга рядко е стъпвал. Пазарувам от любезните продавачи камари зеленчуци, кило манго и огромен кокос, всичко за около пет, шест лева. Изумлението на местните не стихва. Скоро пред палатката започват да се появяват посетители. Не след дълго се събира огромна тълпа. Ежедневните ни дейности се затрудняват. Идва и нещо като полицай, със смешна зелена шапка, тип каска от войната. Този тип каски са доста разпространени из Северен Виетнам. Оказва се, че единственият начин да останем за малко на спокойствие е да изкарам апарата, при вида на който децата се разбягват. Но положението става неудържимо, когато се появява мъжът, който вчера беше ни заговорил на бензиностанцията и сега като ни вижда изпада в екстаз. Започва да бърбори и да ни учи на виетнамски. Налага се да избягаме с приготвените раници и сготвената храна на бензиностанцията. Не, че хората са с лоши намерения, но ние не бяхме се спрели и един ден, откакто излязохме от Сайгон и бяхме леко изморени. Имахме нужда от малко спокойствие и тишина 🙂

LRM_EXPORT_20180928_220605-1203x902Лудница около палатката рано сутрин

Качваме се в малък камион с дребничък, засмян виетнамец. Зареждат се часове на друсане. Минаваме през малки и големи градове обкичени с редици от червени знамена. Не можахме да открием каква е зависимостта, но в едни региони знамената бяха със сърп и чук, в други с голяма звезда (виетнамското знаме), в трети – просто само червени. 🙂 По пътя спирахме да се разхладим с кокос. Във Виетнам предлагащите се по пътя неща са по региони. Тук беше мястото за правене на дълги чибуци – бонгове за пушене на тютюн, от бамбук, обковани с месингови пръстени. До сега никъде другаде не бях видял да се продават такива. Ако случайно ви притрябва бонг, намират се на 100 км на север от град Ха Тинх. 🙂

LRM_EXPORT_20180928_220600-1203x902Бонг

Северът се оказва и доста по-индустриализиран от юга. Минаваме покрай гигантска нефтена рафинерия на брега на морето, бълваща разноцветни пушеци.Виетнам е държавата с най-висок коефициент на икономически растеж в Азия, по-висок дори от този на Китай.

Ние сме се насочили към известния карстов регион Транг Ан (Trang An), на 100 км от Ханой, за който всички разправят, че бил невероятно красив. Не сме си дали обаче сметката, че наближава 1-ви май – Денят на труда, невероятно тачен празник тук. Та, хиляди туристи от цял Виетнам сега са решили, че е точният момент да посетят и те тази забележителност. Веселото момче от камиона услужливо се отклонява и ни оставя на по-близкия разклон до скалите, спестявайки ни 4-5 км ходене. Тръгваме по пътя, покрай отвесни карстови скали. Задминават ни колони от автобуси и таксита. Толкова сме замаяни от часовете друсане в камиона, че вървим без да се опитваме да стопираме. Виждат се сергийки с цяло изпечени планински кози, поставени в красиви пози- местен деликатес.

LRM_EXPORT_20180928_225627-1203x902Област Нинг Бин

Младо момче, собственик на малко резортче ни спира без да му махаме. Ние нямаме представа къде отиваме, така че стигаме с него до живописното му местенце, сгушено между скалите. Бамбукови къщички, езерце с мостик, шезлонги, ресторантче … Мечтата за всеки турист. Но, не и за Кервана.

LRM_EXPORT_20180928_225524-1203x902Вечер сред карстовите хълмове

Мятаме раниците на гръб и тръгваме по прашния път да търсим място за бивак. Задачата се оказва доста трудна, защото всяко свободно място около отвесните карстови хълмове е заето от къщи, оризища или езерца. В крайна сметка излизаме от населената част и намираме равно място в подножието на един карст, покрито цялото с ароматна лимонена трева. За първи път ще спим на поляна с лимонова трева … Неволите с Нафтечко няма да описвам 🙂

LRM_EXPORT_20180928_225510-1203x902Кемп в лимоновата трева

29.04

Натрупаната умора от стоповете и дългите разстояния вървене пеша си казват думата. От палатката звук не се чува почти до обяд. След като се освестваме малко, отново нагърбваме раниците и се отправяме на изследване из карстовите хълмове. Тунел точно до нас ни извежда на обградено отвсякъде с планини езеро и храм пещера, където булки си правят фото сесии.

LRM_EXPORT_20180928_225540-1203x902Езеро сред хълмовете

LRM_EXPORT_20180928_225609-1203x1604Булка

LRM_EXPORT_20180505_115603-1203x1604Арка на входа към свещената пещера и езерото

LRM_EXPORT_20180928_225551-1203x902Пещерата храм

Недалеч има и няколко храма, останали от първата столица на Виетнам, от основаването на държавата (12 век). Красиво е, но има толкова много виетнамски туристи, че след няколко часа изгубваме желание да обикаляме повече и се ориентираме към търсене на място за бивак.

LRM_EXPORT_20180928_225604-1203x902Карстов пейзаж

LRM_EXPORT_20180928_225557-1203x902Древен храм

Скоро откриваме полянка до реката. В съседство младежи пекат пуйки. Като цяло е спокойно и лагерът ни е на страхотно живописно местенце.

LRM_EXPORT_20180928_225516-1203x902Бивак до реката

30.04

Денят започва романтично, с чай и изглед към планините. Първите лодки с туристи бавно се плъзгат по реката в ранното утро. Не щеш ли обаче, от някъде се пръква семейство с дузина деца и мощни тон колони. Сядат на метър от нас и музиката (виетнамски поп) така загърмява, че не можем да си чуем гласовете. Сбогом спокойствие! Ужасени изчезваме от полянката, но само за да се натресем в меле от хиляди екскурзианти, дошли в почивните дни от Ханой в Транг Ан за турове с лодки. Опашката за тоалетната е километрична, но няма как и се налага да се прежалим.

LRM_EXPORT_20180928_225546-1203x902Нашествие на виетнамски туристи

Това начало на деня ни убива всякакво желание за прехода, който планирахме, до едно от връхчетата. Така че бързаме да се отдалечим от региона скорострелно. С толкова таксита и автобуси препълнени с туристи се чудим дали изобщо някой ще ни вземе или ще трябва да кретаме по пътя 7-8 км до град Нин Бин (Nin Bin). Но, ето че един военен спира и ни откарва даже до центъра на града. Купуваме си газови бутилки за котлончето и малко храна, след което пеша излизаме от градчето.

Следват три стопа: семейство столичани до главната магистрала за град Хай Фонг (Hai Phong), мъртво пияно чиче и шофьора му до град Нам Динг (Nam Ding) на още 20 км и финално двама младежи, добряги, право към Хай Фонг. В колата на телевизорчето се излъчва някакво ревю с китайски миски по бикини, с доста еротичен характер и дъни електронна музика. Момчетата ни връчват кока кола, а после ни черпят и кокоси. Така пътуваме с огромните раници върху нас (поради липса на място в багажника), балансиращи в ръцете си кокоси и кока кола и се чудим в какво по дяволите пак се забъркахме. 🙂

LRM_EXPORT_20180505_115550-1203x1535Виетнамски бабки

Момчетата специално заради нас се отклоняват с 15-20 км, за да ни оставят извън огромния пристанищен град Хай Фонг, директно на главния път за остров Кат Ба (Cat Ba). Следобедът преваля и се опасяваме, че ще изпуснем ферибота за острова, затова за оставащите 15 км до пристанището си хващаме първия минал автобус за по левче. Озоваваме се там точно навреме за ферибота ( цена на билета до остров Кат Ба – 7000 донга/50ст).

2018-10-05 10.00.42Остров Кат Ба и Ха Лонг бей

LRM_EXPORT_20180928_225535-1203x902Лодка в морето

Остров Кат Ба се намира в залива Ха Лонг, обявен за природно наследство от ЮНЕСКО, заради невероятните си хиляди карстови островчета, стърчащи из морето. Пейзажът е емблематичен и е едно от най-туристическите места. Тъй като предния път го пропуснахме, решаваме сега все пак да отделим ден, два. Туровете из островите са скъпи, но Керванът винаги има решения за тези неща. 🙂

LRM_EXPORT_20180928_225753-1203x902Залива Ха Лонг 

От северната страна на остров Кат Ба тръгва ферибот, плаващ през част от островчетата към град Ха Лонг, така че решаваме да опишем дъга през острова и на идния ден да си хванем другото фери от север. Прекосяваме до острова за 20 минути с корабчето, след което тръгваме пеша по пътя към първото село. В нашата посока почти не минават коли, но в обратната върволицата е километрична. Вървим близо 5 км преди да излезем от селата и да намерим усамотено местенце, което изглежда сякаш е нечия частна собственост, тъй като има дървена порта и е заградено. Но няма хора и се размазваме преуморени вътре.

LRM_EXPORT_20180928_225846-1203x902Кемп до мангрова горичка

Равносметка за деня: 4 коли на стоп, с които сме изминали 100-150 км, пеша около 15 км, цял ден без храна с изключение на малко хляб, поради липса на време за готвене и отсъстващи вегетариански опции по пътя …а, плюс кока кола и кокос 🙂

01.05

Сутринта сме леко замаяни и се мотаем до обяд. Стопът потръгва идеално. Семейство, дошло на почивка, ни качва до главното градче на острова (на 30 км), което също е с името Кат Ба. Отбиваме се в заведение за по един мангов шейк, душ в тоалетните и зареждане на устройства и телефони.

Запасяваме се със зеленчуци от пазара, за предстоящия ни престой в националния парк на острова. И потегляме пеша към края на града. Както си вървим усещам, че ми прималява, едвам влача крака в следобедната жега. Но продължаваме да крачим още няколко километра до разклона за парка. Най-накрая ни взима кола с журналисти до входа на парка. Заедно с тях сядаме да изпием по един сок от захарна тръстика в заведението отпред. Оказва се, че националният парк е платен (и то на маршрут, като всеки маршрут струва по 40 хил. донга, около 3 лв.). Няма място за къмпинг.

LRM_EXPORT_20180928_225858-1203x902Остров Кат Ба

Отдалечаваме се малко от входа и се шмугваме в джунглата по незавардена пътека. Откриваме закътано местенце сред бамбуците. Сами сред хилядите звуци на гората, идва така желаното спокойствие за нас …

02.05

Днес положението е по-лошо от предните дни. Май съм получила топлинен удар и свръх преумора. Въобще не мога да стана. Решаваме да останем един ден, скрити, без хора, вървене, стопиране и да си починем истински. Нещо, което не сме правили в последните десет дена, откакто тръгнахме от Сайгон.

LRM_EXPORT_20180928_225748-1203x902Бивак в националния парк

Изключваме всички устройства и се отдаваме на спане, съзерцание, медитация, четене. Макар цял ден да не мръдваме и двайсет метра от бивака, какви ли не приятни неща се случват. Стършел напада гнездо на тарантули и те започват да скачат върху нас; непрекъснато притичкват катерички, бръмбари и какви ли не чудновати насекоми пъплят наоколо ; хиляди интересни звуци се чуват… Изучаваме този свръх динамичен микрокосмос, който приковава вниманието ни с часове.

LRM_EXPORT_20180928_225621-1203x902

* Бележка (размисли) за устройствата:
От както започнахме това пътешествие преди три години, упорито отказвахме да имаме смартфон, таблет и тем подобни щуротии. Искахме да сме свързани само с непосредствено обграждащия ни свят, да разчитаме на инстинктите си или да сме просто изгубени, без GPS-и. Веднъж седмично ходехме на интернет клуб, за да работим по блога и да се чуем с близките си.

В Корея обаче и изобщо в развития Далечен изток интернет клубовете изчезнаха, тъй като всеки си има телефон. Решихме да си вземем таблет и то само заради блога, а и да не зависим от търсене на компютри и евентуални клубове. Отделно един корейски приятел ни подари смартфон. Така се „модернизирахме“ и ние. От практична гледна точка решението се оказа добро, можехме всеки ден да вършим по нещичко, за снимките или за историите в блога, да четем електронни книги, да търсим интересна информация за местата около нас и с помощта на Locus map ( специализирани офлайн карти за преходи и колоездене) да откриваме страхотни, забутани маршрути из планини и джунгли.

С предимствата обаче се появиха и някои сериозни недостатъци. Започнахме да прекарваме много повече време във виртуалното пространство, отколкото в реалното. Както не сме свикнали, това всъщност започна доста да ни уморява и някак си лека, полека да се разваля магията на пътуването.

Така че сега, когато изключихме устройствата за близо 48 часа се почувствахме освежени, изпълнени с творческо вдъхновение, енергия и устрем. Решихме, че от днес нататък ще ги държим повече изключени и ще ограничим на максимум безмозъчното зяпане в глупавия екран, създаващ илюзорно чувство на заетост и свързаност със света, когато всъщност убива времето ти и те изолира в собствения ти, постоянно щракащ и претоварен от дигитални образи ум.

LRM_EXPORT_20180928_225808-1203x902Бамбукова катеричка

03.05

С възстановени сили потегляме по обед. Пътят пустее, но в крайна сметка едно туристическо бусче се навива (макар и с голямо нежелание) да ни вземе без пари за няколко километра, до следващото село. Последните два, три километра до пристанището, през невероятните планини на острова, извървяваме пеша.

LRM_EXPORT_20180505_115632-1203x940По пътя към пристанището

Дървено мостче, загадъчно скрито зад скала в морето ни привлича и отвежда до малък храм. Обливаме се на бързо с по кофа вода от кладенеца, хапваме манго и сме готови да продължим с ферибота към сушата.

LRM_EXPORT_20180928_225852-1203x901Мостик към таен храм

Хващаме го точно преди да тръгне (билетът е 80 хил. донга, 5,60 лв). Маршрутът му минава през лабиринта от карстови островчета на Ха Лонг бей. Наслаждаваме се на тази уникална природна красота.

LRM_EXPORT_20180928_225804-1203x902Из залива

LRM_EXPORT_20180928_225826-1203x902

LRM_EXPORT_20180928_225814-1203x902Рибарска лодчица

LRM_EXPORT_20180505_115619-1203x902

LRM_EXPORT_20180928_225758-1203x902Рибари

Фериботът спира на малък полуостров, от където тръгват всички турове из залива. Пълно е с хотели и резорти. На петнадесетина километра сме от град Ха Лонг, където мислим да пренощуваме. Оказва се, че главният път е доста далеч. Докато си вървим успяваме късметлийски да стопираме камионче, което пътува чак за покрайнините на града от другата му страна. Така си спестяваме мъките по излизането от населената част, която се оказва, че е дълга 10-15 км. Но къщи има навсякъде из равнината и решаваме да си хванем маршрутка до последното градче Монг Дзонг (Mong Duong) преди планините. Маршрутката за близо 30 км ни излиза по 1,70 лв на човек (по 25 хил. донга). Така след час сме извън лудницата.

LRM_EXPORT_20180928_225743-1203x902Виенско колело в гр. Ха Лонг

В Монг Дзонг има огромна фабрика и въздухът е лош. Решаваме се на нощен стоп, за да мръднем по в планините, на поне още 10-15 км. Докато крачим към околовръстното, момче и момиче с моторче предлагат да ни спестят трите километра и ни извозват един по един до разклона. Ето, че успяхме да хванем стоп и с моторче във Виетнам. Соло пътешествениците твърдят, че тук стопът на моторче е много успешен по принцип.

LRM_EXPORT_20180928_225831-1203x902Улица в гр. Ха Лонг

Не след дълго ни спира джипка за още 20-30 км, до разклона, от който бяхме си набелязали да стопираме на утрешния ден – Тиен Йен (Tien Yen). На слизане обаче чичето ни изненадва, че е такси (въпреки, че няма никакви отличителни белези) и трябва да си платим. Повечето виетнамци не говорят никакъв английски и понеже не можем да се разберем, той започва да звъни по телефоните на приятели. След като става ясно, че сме стопаджии и няма да си платим, чичето така се разпенва, че по погрешка ме фрасва по главата с телефона, почти ни изхвърля от колата, а след като си вадим раниците от багажа, трясва багажника с подскок, псувайки ни през цялото време. Впрочем на север, особено по по-туристическите места, ни прави впечатление, че хората са доста по-груби. На няколко пъти бяхме свидетели на грубиянско отношение, когато отказвахме таксита или си вземахме душове по бензиностанциите. Изнесохме се набързо. Всичко се размина без повече патардия.

Отново, както всеки ден във Виетнам, се налага да повървим няколко километра преди да открием горичка и липса на къщи в съседство. Вижда се, че част от гората е изгорена и още пуши неприятно. Все пак намираме добро и усамотено местенце за бивак. Луната тази вечер е червена.

Равносметка за деня: Изминати около 70 км, за 5-6 часа по пътя, с ферибот, камионче, маршрутка, моторче и прикрито такси, както и пеш поне 8 км. Отново сме смазани и цял ден неяли! Виетнам направо може да ти вземе здравето, но пък е красиво 🙂

04.05

През нощта спим много неспокойно, будим се в 5 сутринта умрели от глад. Започваме да си готвим. След като напълваме тумбаците, поспиваме още час, два.

LRM_EXPORT_20180928_225838-1203x902Закуска в 5 сутринта насред изгоряла гора

Пътят пустее. Не се очертава много лесен стоп. Първа за деня е бетонобъркачка, която ни вози 20-30 км. След това съвсем се закучват нещата. В дълбоката провинция сме, където хората изобщо нямат коли. Даже и моторчетата са малко. По този второстепенен път дори и камиони почти няма. Животът си тече. На нас ни е интересно и се чудим какви ли нрави и обичаи имат из този затънтен край. Докато стопираме, се заговаряме с хората от близката къща. Успяваме да си вземем по един душ при тях. Канят ни на обяд, но отказваме.

LRM_EXPORT_20180928_225904-1203x902Амбулантна търговка с моторче

След два часа чакане (рекордът ни за Виетнам) ни взима луксозна джипка, карана от симпатичен мъж, директно до град Ланг Сон (Lang Son), за където всъщност сме се запътили. Ланг Сон е само на 15 км от границата с Китай. От тук минава основният трафик между Ханой и Китай. Смятаме да останем още един ден, преди преминаването на границата, за да свършим всички финални приготовления.

Сядаме в заведение за пици и хамбургери (тук този тип храна се води страшно изискана и скъпа :)) да изпием по един шейк от манго и да си починем. Нещо отново се олюлявам от изнемога. Оставаме раниците при момчетата от заведението и тръгваме на малко разузнаване из града, да проучим за място за спане.

Местният пазар се оказва особено колоритен. Купуваме си тофу, бамбукови връхчета, горчива краставица, ананас и други интересни нещица. Не далеч откриваме нещо като паркче, насред високи скални образувания, обграждащо ги като цитадела. Има и останки от крепостна стена. Мястото е идеално за бивак. Връщаме се да си вземем раниците и се установяваме на закътано местенце встрани от алеите.

LRM_EXPORT_20180928_225927-1203x902Пазарът на Ланг Сон

05.05

Ден за желана почивка! Няма да стопираме и да вървим пеша на 37 С с раниците. Цял ден ще си пишем блога и ще релаксираме. Денят или по-скоро краят на нощта започва с поредната дивотия. Нещо измучава с всички сили на няколко метра от палатката ни в 4 ч и подскачаме сънено, със сърцебиене. Някакво старче си прави сутрешната гимнастика и си прочиства гласните струни с викове. След десетина минута целият парк се напълва със старчета, някои от тях са се изкачили и на скалите. Наоколо почти всички се дерат като ненормални. Това продължава до 6-7 сутринта, след което отново настъпва тишина. Паркът опустява. Главите ни пулсират, но не можем да заспим, защото слънцето започва да напича безмилостно и да ни сварява вътре в палатката. Сгъваме нещата и се изнасяме, като пияни моркови, на сянка. Малко кафенце и чай ни поусвестяват и успяваме да се захванем с последните задачи по нета. В Китай почти нито един западен сайт (google, youtube, facebook, блогове …) не се отваря. Ние възнамеряваме да си купим VPN (който лъже системата, че не си в Китай, сменяйки ти IP-то), но за всеки случай гледаме да понаваксаме с блога, ако нещо се обърка.

LRM_EXPORT_20180928_225917-1203x902Бивак в парка на Ланг Сон  *водно конче над палатката

Докато търсим къде да си изперем дрехите, симпатичен мъж от хотелче, предлага да ползваме пералнята им безплатно. Така свършваме и тази важна задача (от две седмици не бяхме прали нищо и положението ставаше критично). Оставаме раниците при хора от близка до парка къща и прекарваме следобеда в разходка наоколо.

Днес е последният ни ден във Виетнам и се наслаждаваме на атмосферата. Точно зад парка има храм пещера на някакви даоистки божества и бодхисатви, който се оказва много заинтригуващ. Пещерата е голяма, с различни зали и пътечки за разходка. В централната зала поклонници се молят и четат свещени текстове пред олтара. Отпред пък баби от етноса мяо/хмонг, облечени с кадифените си костюмчета продават сувенири.

LRM_EXPORT_20180928_225937-1203x902Пещера храм

LRM_EXPORT_20180928_225922-1203x902

Вечерта не ни се занимава с търсене на ново място и със стабилна психическа подготовка за предстоящия стрес на идната утрин, когато старчетата най-вероятно пак ще се появят, си лягаме рано, рано.

06.05

Този път сме подготвени и някак си игнорираме крясъците и физ зарядката на старчетата. Незнайно защо, никак не бързаме да минаваме границата. Сякаш таим някакъв страх пред китайската империя и това как ще оцеляваме там. До последно се наслаждаваме на тропическата екзотика на Югоизточна Азия.

LRM_EXPORT_20180928_225931-1203x902Писане на блога в паркчето на Ланг Сон

По обед си хващаме маршрутка, за да избегнем вървене няколко километра, още повече, че транспортът е направо „без пари“ тук (15 км – 10 хил.донга/около 70 ст). Отиваме директно до граничното градче Донг Данг (Dong Dаng). Самата граница е на още 3-4 км след града. Явно и през тези последни часове във Виетнам няма да ни се размине финално бъхтене пеша под слънцето. Разбира се, нищо не ни спира преди да достигнем граничният пункт. Отново целите сме в пот и замаяни от умора. Сядаме на по едно последно виетнамско кафенце. В Китай кафето е почти непознато на практика. Кафенета няма, освен от няколко години в големите градове, тук-там.

Ще ни липсва не само кафето, но и цялата приказна атмосфера, красивите карстови планини, хамаците, конусовидните шапки, екстремните преживявания с моторчета и тропичната лепкава жега.

Минаваме лесно границата, макар от китайска страна митничарите да се правят малко на важни и да ни разпитват това, онова за плановете ни. Ето ни в Средното царство, както в превод звучи името на Китай (На китайски Джонг Гуо (Zhongguo).

Сбогом Виетнам и до нови срещи! Следващият път ще се върнем да преплаваме река Меконг със сал 🙂 !!!

LRM_EXPORT_20180928_225820-1203x902Автостоп по пуст път

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s