Сингапур- къмпинг в космическа станция от бъдещето

34. Panorama marina bay

На границата минаваме безпроблемно. Всички граждани на европейския съюз имат право на 90 дневен безвизов престой. Никой не проверява багажите ни и след минути сме официално на сингапурска земя. Законите тук са много строги
, но ние сме в пълна изправност – не пренасяме наркотици, нямаме белезници в багажа и най-важното не сме внесли нелегално изключително забранените дъвки. По-късно разпитваме местните защо е такова престъпление да носиш или дъвчеш дъвки в Сингапур, но обясненията не ни се сториха задоволителни. Що се отнася до наркотиците, присъдата е смъртна, без право на обжалване. Друго официално наказание тук е бой с пръчка. Слава Богу, че сме невинни туристи 🙂

18. Skyscrapers

Преобладаващото население на Сингапур са китайци, като те са и управляващата класа. Индийците и малайзийците са малък процент и са основно работници. Тук живеят и голям брой чужденци от цял свят, между които много американци. Небостъргачи на какви ли не световни корпорации и банки стърчат като гиганти в центъра. Нямаме търпение да видим този ултра модерен град, чудесата на съвременната архитектура и хайтек постиженията. Сингапур е обявен за британска колония през 1867 година. Бил е част от така наречените селища на провлака (Strait settlements), включващи Пинанг и Малака. От просто рибарско село се превръща в един от най-важните световни икономически хъбове. Имало е план за връщането му на Малайзия, но след тежки сблъсъци между китайците и малайте, в крайна сметка остава независима държава.

30. Marina bay

Качваме се на автобус номер 170 към центъра. Навън вече е тъмно. От всякъде се чува китайска реч. Забулените жени ги няма. Всичко лъщи от чистота. Сякаш сме в Китай отново, но един бъдещ, свръх модерен, космополитен Китай. Автобусът е пълен със сингапурци и имигранти, ходили на пазар за евтини неща в Джохор Бару. Стандартът е толкова висок, че май наистина излиза по-евтино да отскочиш до Малайзия за определени покупки. Автобусът ни остава на улица Куийн (Queen street) и с изумление забелязваме, че се намираме в кварталче с ниски подържани сгради. Небостъргачите са на широки разстояния един от друг, а между тях са запазени старите къщи и едновремешния облик на града.

16. Street in the old town

Улица в стария град

Винаги си представяхме, че Сингапур ще е нещо като Хонг Конг, но за голямо наше учудване се оказа, че стилът му е коренно различен. Човек изобщо не се чувства задушен от високите сгради, има просторност. В същото време е и много спокойно. Няма голям трафик и забързани хора с куфарчета и вратовръзки. Вървенето из града е изключително приятно.

1.Sultan mosque

Султанската джамия

Скоро достигаме до малайзийския квартал и Арабската улица (Arab street). Шишове и разнообразни храни се предлагат в лъскави ресторантчета. Мирише точно като в Близкия изток. За съжаление нито едно ястие не пада под 7-8 сингапурски долара (тоест около 10 лева). Султанската джамия (Sultan mosque) свети като излязла от „1001 нощ“. Всички обменни бюра са затворени вече и се налага да изтеглим долари от банкомата. Насочваме се към метрото, с което трябва да стигнем до парка на източното крайбрежие (East cost park). Три, четири спирки с метрото ни излизат по близо 2 лв. на човек (1,60 долара). Явно следващите дни ще трябва да се върви пеша. Метрото е пълно с хора от цял свят. Такъв тип мултинационалност винаги ни удивлява, не спираме да зяпаме наляво, надясно.

Паркът се оказва доста далеч от метро станцията. Докато вървим попадаме на китайска даоистка церемония, провеждаща се под голям навес. Осведомяваме се, че честват раждането на някакво даоистко божество. Повечето хора са облечени в лъскави, сребърни ризи. Възрастен китаец със свита от помощници предлага плодове, напитки и благоухания на божеството. Множеството се кланя периодично под звуците на гонгове и старинни напеви. За три години в Китай никога не сме виждали такава церемония.

Скоро достигаме до парка, простиращ се на над 15 км по крайбрежието. В интернет бяхме проверили, че из различните паркове в Сингапур има безплатни къмпинги. Този е най-близкият да центъра и затова избрахме него. Зоната за палатките е на още километър от нас и пристигаме капнали от умора

Опъваме палатката под дебело дърво на десетина метра от морето. В къмпинга има поне още 30-40 палатки, пръснати по полянките. Светлините от стотици кораби на хоризонта създават илюзията, че срещу плажа има дълга ивица земя с постройки.

27. barbecue pit

Каменно барбекю. Светлините отсреща – град или върволица от кораби?

19.03

На сутринта в парка се появяват стотици спортуващи хора – колоездачи, джогери, тайчисти, на ролери, скейтове… всички са пременени със спортни екипи. Американски майки спортуват, тичайки с колички с бебета. Пълно е със западняци, пребиваващи тук. Тъй като е събота, семейства и компании от младежи идват на палатки до морето. Къмпингуващите вече са десетки.

25. Our camp

Къмпингът

В парка има всичко необходимо, за което на човек може да му хрумне. Баните и тоалетните са безплатни, изрядно чисти и дори снабдени с тоалетна хартия. Разхождащите и тези с колела и ролери се придвижват из различни алеи. Има специални каменни маси и зони за барбекю, на които хората си устройват пикник. Паркът е разделен на зони и във всяка една има различни неща – ресторантчета, магазини, места за каране на колело (Наемът за колело на ден е 30 долара или 40 лева :)).

26. the beach

Плажът на парка

От време на време се забелязват полицейски коли, патрулиращи по алеите. Разбира се от понеделник до четвъртък къмпингът и паркът пустеят и е доста по-спокойно. Това, което ни впечатли особено, беше, че чрез тънки пешеходни алеи, така наречените „park connectors“, този парк се свързва с други паркове и ако човек желае може да върви или кара колело над 50 км, из цял Сингапур, без да трябва да се движи по улици с коли и движение. Градоустройството е просто изумително.

В къмпинга има и няколко перманентни обитатели с гигантски палатки, но изглежда че са получили разрешение от общината да живеят тук. Едното семейство са доста пълнички хора с малайски или индонезийски корени. По цял ден лежат в една беседка. Отглеждат котки и птички и са хората, които извършват най-малко дейности през деня, от всички които виждаме тук.

Нямат никаква работа, но очевидно не им липсват храна и пари, ако се съди как са се разплули и че хранят всички котки наоколо с котешка храна от пакетче. Те са ни съседи, от време на време си говорим и ни наглеждат палатката докато ни няма. Малко по-встрани имаше и някакви странни типове с деградирал вид. Един ден някой подаде сигнал, полицията дойде, накара ги да дадат урина и ги прибра всичките.

28.syseda

Съседа

След закуска тръгваме пеша през парка (8 км) до самия център. Разходката е приятна и след час и половина, два наближаваме Марина Бей. Това е централното пристанище за яхти, въпреки че вече няма никакви лодки, тъй като мястото представлява лицето и ядрото на Сингапур. Марината е заградена отвсякъде със земя и единствено тънък канал, преграден със стена с шлюзове я свързва с морето. Тук са най-впечатляващите небостъргачи на банки и световни корпорации, както и старото административно ядро със сгради от колониално време, театри, галерии и хотели за елита.

Marina bay sands hotel

Хотел „Марина Бей Сендс“ и музеят на изкуствата и науката

Преди да достигнем марината минаваме по висок мост над канала. За първи път отгоре се открива цялостна гледка към Марина Бей. Дъхът ми спира, не мога повярвам, че такова нещо може да съществува. Пейзажът е извънземен. На преден план се извисява най-голямото виенско колело, което някога сме виждали. По-голямо е от голяма част от небостъргачите, с височина на близо 50-60 етажна сграда.

17. The new part

Преминаваме от другата страна на моста и вече сме в центъра. Вървим замаяни от космическата архитектура, като за нас контрастът е тройно по-силен заради седмиците и месеците прекарани в джунгли, гори и малки градчета. Някакво странно въодушевление и екзалтираност ни обземат от исполинските чудеса наоколо, но в същото време нещо като страх, като невидима аларма се прокрадва на заден план. Боже, до къде е стигнало човечеството, докато ние живеем в отминали епохи и далечни долини ?! Това космическа станция от бъдещето ли е ?!

Тук няма нищо, което да напомня за майката Земя, за реалността, за истинския свят. Всичко е съвършено, изкуствено, отделено на хиляди, даже милиони мисловни конструкции от истината. Мислим си, че човек от този свят едва ли ще е способен някога да възприеме простотата, изначалната природа на света и вселената. Все пак изумлението пред човешката градивност и способност да твори чудеса ни оставя в ступор.

the Fountain of the Wealth

Фонтана на богатството

Вървейки към фонтана на богатството (Fountain of Wealth), най-големият фонтан в света, разположен между небостъргачите на Suntec. Подминаваме магазин за плазми. Незнайно защо решаваме да влезем. След пълнолетието ми умишлено не съм живяла в къщи с телевизор. За мен телевизорът е устройство за зомбясване, никой канал не е по-интересен от книга. А пък стойностните филми най-добре да се гледат на кино, ако може. За манипулативните новини да не говорим, така че телевизорите винаги са попадали в графа „крайно непотребна вещ“ отнемаща освен това и ценно време.

Влязохме в магазина, защото нещо ни привлече в картините върху плазмите. Изведнъж ми се стори, че мога да грабна нещата от екрана или че самата картина излиза в моето пространство. Сякаш излъчваните планини и морета се материализираха в магазина. Качеството на образа бе умопомрачително. Със сигурност преди година, две, откакто пътуваме, нямаше такива неща – става дума за плазмите 4К. До сега не съм виждала такъв екран в ничий хол, в ничий салон.

Бяха големи колкото цяла стена от стая и най-страховитата картина беше пъти по-красива и омайна от всеки пейзаж в реалността, по-ярка и привлекателна. Точно като във филма „Борат“ скачах по аборигенски от екран на екран, възклицавах и не можех да откъсна очи от сменящите се пейзажи. С такава плазма в хола може да напуснете завинаги реалността. Никога няма да ви хрумне да пътувате, защото картините от телевизора са много по-контрастни и интересни. Никога няма да искате да прочетете книга, завинаги ще сте пленници на дигиталния реалм. Абсолютно плашещо!

Излязохме от магазина замаяни и попаднахме отново в една сива, безинтересна реалност. В замяна на това, че нямам телевизор, смартфон и в общи линии почти никаква електроника, все още притежавам способността да виждам, а не да гледам и не съм изгубил неразривната си връзка със земята.

Обиколката ни продължава към Еспланад (Esplanade), пешеходната алея за разходки около Марина Бей. Искаме да видим всичко. Всяка сграда ни е безкрайно интересна. Около нас хвърчат поршета, ферарита, ламборгинита. Гледката към небостъргачите е невероятна. Виждаме извънземната сграда на музея на изкуствата и науката, шестдесет етажния хотел „Marina Bay Sands“ състоящ се от три корпуса и модел на кораб пльоснат най-отгоре, с градини, барове и басейни.

От другата страна са старият кей „Clifford Pier“, колониалният свръх тежкарски хотел Фулертон, паркът Мерилион, а зад тях гигантите от бъдещето. Подминаваме модерния театър на Еспланад, наричан още „дурианите“ заради приликата му с тези бодливи плодове. Всяка вечер в отворения театър отпред се провеждат безплатни концерти, улично изкуство и представления.

33.Fulerton hotel

Хотел Фулертон

Навлизаме в колониалното ядро, до река Сингапур, със стари театри, националната галерия, върховния съд, музея на азиатските цивилизации, катедралата Свети Андрей, парламента и други административни сгради – всичките в британски, солиден стил. Този стар център също е изключително интересен за разглеждане. Толкова галерии и институции свързани с изкуството отдавна не бяхме виждали.

Colonial buildings - Victoria theatre

Театър Виктория

Попадаме и на арменска църква, а на същата Арменска улица има и музей на филателията. На перпендикулярната улица Колеман е Масонската ложа (Masonic Hall). Скоро достигаме улица Ватерло, уникална с това, че през няма и сто метра има храмове на различни религии и то на по 100-200 години. Подминаваме синагогата, параноично заключена и оградена отвсякъде. Млад евреин с традиционна шапчица седи пред вратата.

Следва църквата Петър и Павел, хиндуисткия храм Шри Кришнан, където и до ден днешен брахмините отслужват пуджа в традиционни препаски, с бръснати глави … и съседния китайски храм на богинята на милосърдието Гуан Ин (Goddess of Mercy Temple). Пред храма една дузина китайски гадатели и предсказвачи на бъдещето четат на длан и разискват хороскопи. На улицата има дори и малка джамия. На съседната улица Кралица Виктория също има четири стари църкви и гурдвара. Съчетаните на свръхмодерно и старовремско в Сингапур е наистина уникално.

Chatedral of the Good Shephard

Катедралата на добрия пастир

Във финалната част от разходката се озоваваме в индийския квартал, наричан още Малката Индия. За пореден път се учудваме как индийците успяват да пресъздадат същата обстановка като в Индия, без значение къде се намират. Като останалите стари квартали и този се състои от малки, спретнати къщички, но тук цари пълна лудница. Тук е и единственото място, където откриваме зарзаватчийница, евтини магазини и десетки вегетариански ресторантчета (В останалата част на града почти всички магазини и заведения са в моловете).

Индийците, облечени в шарени дрехи задръстват улиците, пазаруват, викат, музиката гърми от магазините, коли и камиончета паркират навсякъде. Шумотевицата и любимият ни индийски хаос владеят квартала. Успяваме да си купим някой и друг зеленчук (На другите места в Сингапур и дума не може да става за ядене отвън, тъй като най-евтините неща не падат под 5-6 долара или 7-8 лева). Често кафето е по 3-4 долара или 5 лева и въобще тукашния стандарт е непоносим за нашия бюджет. Но със запасите от Малайзия и откриването на магазинчетата в Малката Индия можем да оцелеем поне няколко дни. В квартала има голям хиндуистки храм Шри Верама Калиаман (Sri Veeramakaliamman temple) на богинята Кали, две джамии на индийските мюсюлмани и църква.

Едвам се добираме до автобусната спирка. От навъртените пеша километри краката ни пулсират от болка. Ще трябва да прежалим общо 4 долара (5 лева) за да се приберем до парка с автобуса, но нямаме сили да изминем последните осем километра пеша. Цените на транспорта са по-високи от някои страни в Западна Европа.

20.03

След вчерашното вървене и настинката от безумно надутите климатици в автобуса, нямаме сили да вървим до центъра, така че решаваме да ползваме услугите на градския транспорт. Насочваме се към последния важен участък, където не сме се разхождали, а именно китайският квартал, намиращ се на юг от сингапурската река и колониалното ядро.

Кварталът е на 200 години със стари реновирани къщи и малки улички, подобен на индийския, арабския и колониалния. Обиколката започва от хиндуисткия храм Шри Мариаман, най-стария такъв, център на тамилската общност в Сингапур, където са отсядали почти всички емигранти от Индия, преди да се устроят.

2. Sri Mariamman hindu temple

Храм Шри Мариаман

По невероятностна ирония на Вселената на Цветин му се лепна изплюта дъвка на босото стъпало. За година пътешестване не беше ни се случвало такова нещо, но ето на в Сингапур, държавата без дъвки се случи 🙂

Може би пък прагматичните китайци да имат право за стриктните закони срещу използването на дъвки. Просто са изчислили колко хиляди човеко часа на месец трябва да бъдат изплатени на чистачите за да изстържат безбройните изплюти дъвки от емигранти от къде ли не.

12. Chinatown shops

Стари сгради в китайския квартал

Тръгваме по пешеходната улица „Пагода“. Както очаквахме всичко наоколо е в заведения за хранене и магазини за сувенири. Масовият туристически поток прелива по улицата, а китайци почти изцяло липсват. Минаваме покрай старо заведение за пушене на опиум и покрай красивата сграда на китайската опера.

3.. Chinese opera

Старата китайска опера

Архитектурата на кварталчето от дву и триетажни сгради шукаритетно боядисани и изрисувани с китайски йероглифи е забележителна. Промъквайки се между множеството от хора стигаме до основната забележителност – построеният през 2002 г. в центъра на квартала будистки храм (Buddha Tooth Relic Temple).

5.The Budhha tooth relic temple

Будисткият храм

Влизаме и сме направо изумени от красотата, пищността, както и от силния будистки дух, който се излъчва. Попадаме на церемония, на която се четат сутрите от множество монаси и религиозни последователи. Свирят гонгове, арху и други традиционни китайски инструменти. Усещането е невероятно. За пореден път се убеждаваме, че ако човек иска да види традиционна китайска култура, трябва да я потърси извън Китай, някъде където живеят стари китайски общности.

Видео от церемонията от храма:

10.Budhist ceremony

Церемония в храма

11. Ceremony

Интересно е да се отбележи, че кварталът е разделен на четири основни конгрегации: Хокиен (Hokien), Кантонска, Хака (Hakka) и Теочоу (Teocheow), всяка една си е имала комунална зала за събирания и е живеела отделно, в различни части на квартала.

Общността в миналото е била, а кой знае може би и сега да е така, нещо като мафия. Първоначално е помагала на емигрантите от Китай, от различните области. Те пък съответно след това са оставали верни до гроб на своите благодетели.

7.Buddha statues

Будистки статуи

6.Interior of the temple

Интериорът на храма

Последна спирка от китайския квартал е даоисткия храм Thian Hock Kens, посветен на Нефритения император. Отстрани на храма се организира пиршество по случай Деня на даоиста, а в самия храм симпатични даоистки свещеници ни посрещат с усмивка. Декорацията на храма е изключително изящна. Голяма дървена статуя на мъдреца Лао Дзъ стои пред централния олтар.

14. Daoists

Даоистки свещеници

Както и на други улици в Сингапур, на една и съща улица има няколко религиозни сгради. Точно до храма има стара суфи гробница – дарга на индийски светец, а от другата страна има джамия, недалеч се намира и една малка методистка църква. За мен това е уникален символ на мултикултурална и религиозна толерантност и хармония.

15. Darga

Дарга на суфи светец

След толкова история и храмове е време за нещо по-хай тек. Хрумва ни идеята да се качим на кораба върху хотела небостъргач Marina Bay Sands. Достъпът за външни лица е свободен и въпреки непривичния ни за посетител на такъв тип места вид, никой не ни обръща внимание. Скоро буквално се телепортираме на петдесет и седмия етаж с ултраскоростния асансьор, стигащ до горе за едва 20-30 секунди. Ушите на всички заглъхват болезнено и дори един западняк възкликва с удивление „Wow, it’s pretty fast, isn’t it“.

23. View Gardens by the Bay

Гледката от хотела

Огромната панорамна тераса е заета от басейни, барове и ресторанти, като само гостите на хотела имат достъп до тях с карти. Гледката е зашеметяваща. Баровете са препълнени със западняци, самия хотел също е почти изцяло зает.

20. At the top of marina bay sands

Бар на покрива на хотела

21.swimming pool

Басейн на 60-тия етаж

Слизаме обратно долу до марината, точно навреме за невероятното светлинно шоу. Върху стената на музея на науката и изкуството се прожектират красиви образи. Малко по-късно започва следващото шоу с лазери, пръскащи струи, холограмни образи проектирани във водата. Има огньове и музика огласяща целия залив. Трябва да сме попаднали в някоя анимация от бъдещето! Изумително е какви средства влага правителството за безплатни атракции и шоу програми за гражданите и туристите.

19. The museum of art and science

Светлинно шоу, пректирано на стената на музея на науката и изкуствата

Запознаваме се с босненка, за първи път от цялото ни пътуване. Страшно мила жена, работеща за рекламния отдел на Бош. Тя ни показва най-доброто място за наблюдаване на шоуто. Късно вечерта си взимаме автобуса до парка, останали без сили от емоции и нови впечатления.

21.03

Толкова сме уморени, че днес не можем да мръднем на никъде. Запознаваме се с индиец, строителен работник на обект в парка. След десетки откази в различни заведения и магазини, този е първият човек, който с радост приема да ни помогне да си заредим фотоапарата. Разказва ни как работи без почивен ден за жалките 1000 лв., които праща на семейството си в Индия. Добре, че поне спането му е осигурено, иначе едва ли щеше да оцелее тук с толкова малко пари. Ето значи как са построени небостъргачите в Сингапур, с цената на непосилния лошо платен труд на имигранти …

Друг съсед, сингапурец от парка, се оплаква колко е скъп живота, че не може да си позволи дори да плаща наем, камо ли да си закупи апартамент, тъй като цените им започват от милион нагоре (близо милион и половина лева).

Отправяме се към близката библиотека. Сингапур, като много културен град е пълен с обществени библиотеки, оборудвани по най-модерен начин. Учудва ни как във всички отдели и в детския, и в младежкия и в този за възрастни почти няма свободни места. Всеки е награбил книга и чете. И ние се отдаваме на четене, пълно е с книги на английски, коя от коя по-интересни. Всички са нови издания, лъскави и уханни. Така сме зажаднели за книги, че напускаме библиотеката в 9 вечерта, чак след като затваря.

22.03

 Последен ден в Сингапур. Все още има какво да се види. Поемаме пеша през парка към така наречените Градини покрай залива (Gardens by the Bay), печелили световни, престижни награди за дизайн и архитектура. В градините има два гигантски парника, които всъщност подържат по-ниска температура, като входът за тях е 38 $ (50 лв.), а на заден план стоят така наречените Супер дървета  – метални кули обрасли с растения, в нашите очи изглеждащи гротескно съчетание на технология и природа.

31. Super threes

Супер дърветата

Външните градини са със свободен достъп и се впускаме в няколко часова обиколка. От морето изплуват 5-6 видри, а по една алея се засичаме с гигантски варан. Пълно е с информационни табла, дървета от Азия и Южна Америка, десетки видове палми, интерактивни забавления, неща за пипане, слушане, мирисане.

29.varan

Варан в парка

Завършваме разходката с тематичните градини – колониална, малайзийска, индийска и китайска. С изумление забелязваме, че по алеите се движи роботизирано автобусче без шофьор, превозващо пътници и то по криволичещи алеи, често пресичани от пешеходци.

32.Chinese garden

Китайската градина

След градините си правим едно последно високотехнологично забавление, качваме се на асансьорите външни капсули, движещи се по фасадата на скъпарския хотел Пан Пасифик. Гледката от прозрачния асансьор е страхотна. Имаме и късмет че се качват гости на хотела, защото до горе може да се стигне само с карта.

22. Singapur

Сингапур

В късния следобед се насочваме отново към арабския квартал, където бяхме пристигнали на първия ден, за да го разгледаме по-подробно. Пешеходната улица зад Султан джамия е пълна с турски и ливански ресторанти. За наша огромна почуда се оказва, че джамията е проектирана от ирландски архитект. В съседство е султанския дворец, малка, непретенциозна сграда, обърната на музей на малайзийската култура. Тук е живял някогашния султан на Сингапур преди ключовата фигура на сър Томас Рафълс да акостира по тези земи.

Така наречените селища на протока – Пинанг, Малака и Сингапур дължат огромния си просперитет на него. Британската империя ги колонизирала и превръща в най-важните пристанища в търговията с подправки. Подправките, някога по-ценни от злато, основно идващи от индонезийските острови, носели огромни приходи на короната, както и на предишните колонизатори – португалци и холандци. Може да се каже, че финансовите последици от преминалите отдавна колониални времена са осезаеми и до днес, поставящи едни страни в по-изгодно икономическо положение от други.

13. Street

Стара улица

Минаваме за последно през Малката Индия, за да купим мляко и шоколад от промоционалния магазин. Ще празнуваме това, че имахме възможност да видим Сингапур – градът на лъвовете (от санскрит синг – лъв и пур – град). Понякога и ние се глезим с такива неща 🙂

23.03

 Абсолютно същия автобус, с който дойдохме от границата до центъра, на излизане от Сингапур вместо 2,5 рингита струва 2,5 сингапурски долара, тоест три пъти по-скъпо. Плащаме с последните долари и скоро сме отново на малайзийска земя. На автобусния терминал евтино индийско заведение привлича пътниците. Без да му мислим си купуваме пълни паници с манджа, голям шок за коремите ни, които се подуват до пръсване. За 4 рингита (1,60 лв.) човек получава камара с ориз и колкото си иска кърита. Заведението предлага и всякакви други южноиндийски специалитети.

24. Gardens by the Bay

Градините покрай залива

Джохор Бару е доста голям град, така че за да излезем хващаме градски автобус до покрайнините. Последната спирка се оказва градчето Кулай (Kulai), което всъщност е на значително разстояние от Джохор Бару, но билетът излиза едва 4 рингита (1,60) за над 30 км. Автобусът ни оставя на малка гара извън градчето, разположена на самия път.

Вече е нощ и директно започваме да се оглеждаме за място за спане. Съвсем на близо по малка пътечка пресичаща жп линията се стига до черен път с няколко позанемарени къщи без ток. Пред едната се вижда широка дървена платформа и решаваме да опънем палатката отгоре. Не щеш ли се оказва, че в къщата има хора, но това че има палатка буквално на 2 метра от къщата им изобщо не ги развълнува.

Все пак им поискахме разрешение и те веднага без да му мислят се съгласиха. Не знам, ако някой странник си опъне палатка пред къщата ти посред нощ, колко хора биха реагирали така доброжелателно да гласуват доверие на непознатия, особено в европейските страни. Страшно и тъжно е когато човешкото отношение изчезва и чуждият човек буди само страх или предразсъдъци в теб.

4.Pawnshop

Стара китайска заложна къща в Сингапур

 

 

Advertisements

4 thoughts on “Сингапур- къмпинг в космическа станция от бъдещето

  1. Ами то и ние бяхме шокирани от Сингапур, но може би защото идвахме от Бангладеш където бяхме прекарали 2 невероятни седмици и контрастите бяха просто … невероятни. Много се радвам, че намерихте време да видите и Сингапур. А сега накъде?

    Стискам ви палци и чакам нови статии 🙂

    Like

  2. Прекрасни сте!Много ви се радвам и с нетърпение очаквам приключенията ви от Индонезия/а остров Бали?/защото това е дестинацията,която искам да посетя без агенция…

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s