06.04.2021, област Килиманджаро
Елиът ни откарва с колата си до центъра на града и ни оставя да се разхождаме. Моши (Moshi) не е малко градче и е доста оживено. Забелязваме хиндуистки храм, голяма джамия, сикхски храм и разбира се десетки църкви на всички възможни деноминации, макар че лутеранската и католическата са с най-много последователи. Сядаме да пием кафе и Цветин се заиграва с местен на традиционна игра, където вместо пулове се използват капачки от безалкохолни.
По-късно обикаляме пазара – огромен, разкалян от дъждовете и пълен с какви ли не плодове и зеленчуци. След два, три часа обиколки Елиът идва да ни вземе и предлага да отидем до село Муека (Mweka) с приятеля му, за да се види той с гаджето си. Муека е последното село преди национален парк Килиманджаро. Тук също така е един от основните подстъпи и маршрути към върха, макар че всъщност повечето хора слизат по него, а се изкачват по по-полегати пътеки.
Караме покрай големи плантации с кафе арабика и банани. Целите склонове на Килиманджаро преди националния парк са доста гъсто населени, заради многото реки и плодородна почва. Тук живее етноса чага – едни от най-образованите и предприемчиви танзанийци. Елиът и приятелят му отиват в бар в селото, а ние решаваме да изкачим останалите три километра до началото на парка. Покрай асфалтовия път навътре в бананите се гушат спретнати измазани къщички, някои доста заможни. Градинки с цветя и храсти с кафе създават приказно усещане. Въздухът е хладен и местните са се наметнали с парчета плат. Забелязваме, че е пълно с барчета и хора, които пият бира или традиционния бананов алкохол мбеге от пластмасови кани, дори и жените. След около час изкачване стигаме портала на парка, от където започва гъста дъждовна гора на височина 1600 м. Някъде далеч в облаците над нас е връх Ухуру – 5895 м. н.в.
Вечерта готвим пица за Елиът и Изабел, които са възхитени, тъй като това било храна, която само най-богатите можели да си позволят и се сервирала само в хотелите. Изпичаме 5-6 вегански пици и те си умират от кеф. Споделят, че не харесвали кашкавал, без него пицата била много по-хубава.
07. – 08.04
Следващите два дена си даваме малка почивка и изобщо не излизаме от квартала. Имаме толкова много за пране, обработване и сортиране на снимки и други задачи в интернет, че им се отдаваме напълно. Елиът и Изабел ги няма по цял ден и сме си сами. Всъщност Елиът замина с руска група да изкачват Килиманджаро за шест дена. По принцип удоволствието излиза минимум 1500 долара на човек, така че изобщо не ни хрумва да се издигнем над облаците на най-високият африкански връх.
Единият следобед тръгнахме нагоре по склоновете на вулкана, сред плантации и банани, но скоро ни заваля дъжд и се наложи да се приютим в местен “чага” бар за пиене на мбеге – банановата бира. Няколко жени ни канят да я пробваме, тук дори децата я пиели. Не е особено вкусна – блудкава и леко ферментирала. Добавят ѝ счукано просо и кора от хининово дърво, за да намалят сладостта.
Вече от няколко дена вали като из ведро, но само през нощта. През деня е слънчево и топло, но около Килиманджаро винаги има облаци. За пет дена в региона така и не успяваме да го зърнем.
09.04
Тъй като регионът между Моши и следващия град Аруша (на около 60-70 км.) е плътно населен, решаваме да си хванем директно автобусче (цена 3000 шилинга – 2 лв.) и да избегнем бавното придвижване. Подбираме празен автобус, за да седнем най-отпред и да гледаме пейзажите спокойно. След 15 минути бусът се напълва и потегляме. Отнема ни почти два часа да стигем до Аруша (Arusha) – третият най-голям град в страната (0,5 млн.жители), наречен още столица на сафаритата, заради близостта си с кратера Нгоронгоро, Серенгети, национален парк Тарангире и национален парк езеро Маняра. Повечето хора идват тук, за да си организират сафарита. Градът е разположен в подножието на вулкана Меру (4562 м.н.в.), който е петия по височина връх в Африка. За разлика от Килиманджаро, Меру се разкрива всеки следобед и още днес успяваме да му се насладим.
Хостът ни от каучсърфинг живее близо до центъра, в квартал Сакина, до където се мятаме на друга дала-дала (400 шилинга – 35 ст.). Налайла и приятелката му Хулия (каталунка) живеят в голяма луксозна къща с двор. Настаняват ни в самостоятелна къщичка със собствена баня, спалня и холче, с гледка към Меру. Цяла вечер си бъбрим и готвим заедно.
10.04
Хулия и Налайла предлагат да ни откарат до село Тенгеру и да се разходим около езерото Дулути, докато те си свършат някаква работа. Езерото е красиво, заобиколено от гъста джунгла, но се оказва че има вход от 10 долара, за да се разходим около него. Отказваме се и вместо това сядаме в красиво крайбрежно заведение да хапнем едни картофи. Днес има седмичен съботен пазар в Тенгеру и докато чакаме нашите хора се гмурваме в пъстрата тълпа,сред десетки хора опънали сергии и масички по улицата. Целият регион е чувствително зелен и потънал в гъста растителност – истински рай. Купуваме гигантски авокадота, зелени бананаи и кокос за вечерта.
Вечерта се връщаме в къщи с пълни торби. Освен Найлала в къщата живеят и тримата му братя и сестри и един хърватин, дошъл тук на RBNB. Налага се да сготвим цял казан, за да се нахранят всички.
11.04
В неделната сутрин тръгваме пеш през голямата кафеене плантация Бурка . Храстите са обсипани със зърна кафе, които вече зреят и почервеняват. Вървим около 2 километра, докато излезем пред гръцкото училище “Св. Константин”, в чиито двор се помещава гръцката православна църква на Благовещението. Вътре тече служба, водена от местния танзанийски свещеник, отец Матей и десетина момчета, пеещи на клира на суахили, гръцки и английски смесено. Присъства и гръцки свещеник, който точно се е преместил със семейството си от Малави в Танзания. За разлика от православните църкви в Дар ес Салаам и Танга, тук има доста повече хора.
След литургията тръгваме пеш към центъра на града, на 3-4 км. Първо попадаме на пазара Киломберо – огромен лабиринт от сергии, складове и халета, пълни с купчини банани и авокадо. Едвам го обхождаме – има каквото на човек му хрумне и то в смайващи количества. Ние се задоволяваме с маракуя, манго, броколи и патладжани. Довечера имаме план да правим пица за децата.
В центъра на града, както във всеки голям град в Танзания, има представители на обичайните търговски общности от индийци и араби. Забелязваме доста джамии, голяма католическа църква и страшно красив хиндуистки храм, като от приказка. Странното тук е, че като че ли всяка улица е пазар. Има хора, продавачи, какво ли не, навсякъде.
В частта около старата германска бома (форт, помещаващ администрацията по колониално време), който сега е музей на естествената история, е много по-спокойно. Не случайно тук е големия туристически център за сафарита, няколко по-луксозни хотела и бизнес сгради. Най-страхотното нещо което откриваме е дърво, на което живее цяла колония плодоядни прилепи. Квичат постоянно и сънено се местят от клон на клон. Насред града има и малки парцелчета джунгла покрай реките, където откриваме дори стадо маймуни вервет.
След няколко часова обиколка се прибираме капнали вкъщи.
12. – 13.04
Даваме си още два дена финална почивка, в които да успеем да пуснем най-сетне нов пост в блога. В градините се полюшват банани и цъфнали виолетови буганвили. Десетки птички пеят. Просто е райско.
Изправени сме пред едно малко предизвикателство – от къде да купим разтвор за лещи. Оказва се, че е адски трудно да се намери. След като обикаляме близо 10 аптеки из целия център, намираме само на две, три места и то на баснословни, двойни на европейските цени. Предлагат ги само индийските аптеки, а аптекарите твърдят, че било много трудно да се достави. Прежалваме сума, с която бихме могли да живее три, четири дена най-спокойно. За да се разведрим и успокоим решаваме да хапнем едно тали в гуджаратски ресторант. Както винаги индийската кухня е изумителна.
Тази вечер започва Рамадана и забелязваме, че мюсюлманите са в приповдигнато настроение. Хората са облечени с бели роби, някои четат Корана, други обикалят оживено насам-натам. От джамиите от няколко часа се чуват проповеди и хвалебствия към Аллах.
В следващия пост четете… Керванът се отправя към саваната в търсене на масаи и преживява три специални дни сред воините морани, докато се потапя в древната африканска мъдрост.
Вижте как да подкрепите текущото африканско пътешествие, ако желаете и повече за книгата “Палецът на свободата” тук – КНИГА
