Индия с обноски, как не успяхме да изминем 30 км. за седем часа с камион из Химачал Прадеш, ябълки и круши – луксозните плодове

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Хималайски път

06.09. 2015

Нако се оказа последното село по пътя с тибетска архитектура. Следобеда започнахме стопа на долу, но почти не минаваха коли. След почти 40 минути вървене по стръмна серпентина ни качи джипка. Беше само за 15 километра, но тук това си е сериозно разстояние. След това се започна едно много дълго чакане и след близо час и половина мина първият празен автомобил. За голям късмет ни взе и то за много дълго разстояние. Има още

Последен преход в Хималаите – прохода Паранг Ла 5600 м, манастири със стенописи на 1000 години и мумията, за която никой не знаеше в долината Спити

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Река Паранг

26.08.2015

Последен ден, в който ще си почиваме преди финалните седем дена от прехода. Цял ден плажуване както подобава, въргаляне по пясъка, четене на книги, къпане в една лагуна с малко по-топла вода. Не е за хвалене, но дните без нормална баня вече надвишават десет. Единственото, което човек може да направи, е да се позамие тук-таме набързо. Известно е, че тибетците не се къпят с месеци, но едва сега напълно ги оправдах. Просто е невъзможно. Дори август, най-топлият месец, е коварен. Има още

Тъпани от човешка кожа в манастира Пугтал, добрата монахиня, най-разбиващия автостоп и преходът от тибетски будизъм към ислям

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Голи монахчета на баня

01.08

Тежко ни е, но извървяваме последните три часа до манастира Пугтал (някои хора го произнасят с ф – Фугтал). Абсолютно си заслужаваше 12-те часа ходене. Малко преди манастира се издигат винено червени скали и местността е много красива. Самият манастир е изграден в скалите, като храмовият комплекс е в огромна пещера. Принадлежи на „Жълтите шапки“ – Гелугпа и наистина е внушителен. Датира от 14 век. Има още

Преход по долината Марка и посещение на тайнствения манастир Хемис

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Проходът Канда Ла – 5000 м.

04.07.2015

Ставаме в 6 сутринта, сваряваме си 15 яйца, после закусваме и прибираме палатката. Хората от къщата за гости се оказаха изключително мили, не ни поискаха пари дори за закуската от първия ден, всеки ден им ползвахме тоалетната, даже успяхме да си вземем душ с гореща вода и да изперем малко дрехи. Къщата им се казва Zal Guest House – ако някой минава през Лех и търси хотелче с изцяло домашна обстановка. Има още

Минаване по най-високия път за коли в света Манали-Лех, рожден ден на върха на света в Килонг, първи симптоми на височинна болест и подготовка за експедици в ладакската столица Лех

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гледки от върха

25.06.2015

Отново станахме в 5 ч. сутринта, защото едни хора ни предложиха да ни закарат до Килонг (Keylong) – областният град на Лахул, на 35 км. Станахме. Те вече бяха се оправили.  Казаха, че ще ни изчакат пет минути да си сгънем палатката и когато почти бяхме я прибрали негодниците отпрашиха. Решихме да не си лягаме пак, а да закусим и започнем стопа. Навън валеше и беше супер студено, затова решихме да стопираме по нова схема. Седяхме увити с едно одеялце на канапето и когато чуехме шум на мотор, Цветин изскачаше на пътя. Чак към 9 ч. успяхме да спрем едно камионче, превозващо ориз, което ни метна до Килонг.

Има още

Манали- старинни храмове, луди индийски туристи и преминаване на прохода Ротанг на стоп с цигански барон

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Храм в Баджора

18.06.2015

Сутринта млекарят ни взима на стоп до Баджора. Набързо разглеждаме старинен храм на Шива от 8 век и най-сетне сядаме да хапнем нормална закуска – парата (нещо като пържена палачинка) с яйце и кисело мляко.

Следващият ни стоп е директно до Манали (50 км). Това е най-туристическото място в цял Химачал Прадеш. Всички индийци бягат на прохлада в планинския курорт. Задръстванията са ужасни. Отнема часове да стигнеш до града. Нашият човек ни оставя в центъра и след времето прекарано в пустощта сега сме тотално замаяни от блъсканицата сред останалите хора. По едно време се набутваме в един туристически информационен център и случайно виждаме описание на нашия трек. Оказа се че сме вървели 95 км и сме достигнали височина от 4500 м. при езерото. И всичко това със системно недохранване, ако не друго поне сме се изчистили от всички токсини. Има още

Национален парк Големи Хималаи – 5 дена на тесто и вода, кървавото езеро Рактисар и обучение по оцеляване в дивото от мистериозни хималаици

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Преходът започва

Има още