Странни ритуали от западни „психарки“ до храма на хората Саду и спане на свещеното място, където живее Бог Ману – създателят на човешката раса… опс

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Саду

09.06

Целия ден обикаляме по улиците докато не разгледахме всичко. Сутринта закусихме до басейна на храма в Баксу, където беше пълно с къпещи се туристи, най-вече от Пенджаб. Следобеда разгледахме музея до манастира и настроението ни се развали значително, имаше табла със снимки на извергщините, които Китай е причинил на Тибет и системетичното унищожаване и асимилиране на тибетската култура.

Изглежда, че ако Тибет продължава да е част от Китай още няколко години всичко ще е загубено. Бежанците в Дарамсала са около 160000 и се опитват да запазят културата си, но ситуацията всъщност е доста безнадеждна. Тук не ми се иска да описвам какво видяхме в музея, включително докато живеехме в Китай  последните три години насилствения  асимилационен процес е продължавал. Като например премахването на всички двуезични табели с тибетски от улиците; слагането на китайското знаме по всички сгради и къщи; брутално смазване на мирните протести; в училищата изучаване само на китайската култура; заселване на хиляди хан китайци … в Интернет човек може да се информира за ситуацията.

Следобед докато си почивахме депресирани на една полянка и си мажехме филии се появи изневиделица един огромен макак и се засили право към нас да краде храна. Цветин се опита да го отпъди със сандала си, което обаче го агресира още повече и ние със светкавична скорост му хвърлихме една филия. Това го успокои доста. Късно вечерта се прибрахме да спим на старото място до светилището на Шива и цяла нощ някакви типове обикаляха и шъткаха наоколо, така че не спахме много добре.

10.06 – 11.06

Сутринта имахме неочаквано събуждане. Група бели психарки рано рано се появиха и докато спяхме още, една от тях извика, че това било частен храм и не можело да спим тук, защото щели да правят някакъв ритуал. Всъщност садутата, които са истинските поклонници в светилището и идват всяка сутрин да се молят и палят пръчици, не ни казваха нищо а само ни се радваха. Но западния егоцентризъм явно няма край и тези девойки решиха, че храмът си е само техен.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Туристки правят ритуали

Но, както и да е, без това трябваше да ставаме. Започнахме да оправяме багажа си и имахме възможността да наблюдаваме психарските им дилетантски ритуали, които се състояха в това да покрият главите си със син воал и да запалят пред себе си свещ. После започнаха да свирят на китара и да хвърлят ориз в огъня, който предварително бяха си запалили. През това време пристигнаха двама индийски садута, леко изумени, подхилвайки се си запалиха техните пръчици и си заминаха мълчаливо. Тръгнахме си и ние. Закусихме на една полянка в гората и закрачихме бодро към края на града.

На 2 км от изхода се намира една от най-старите църкви в северна Индия, от 1852 г. St. John in the wilderness (Св. Джон в пустощта). Разположена е в кедрова гора със супер дебели дървета и при влизане вътре се събуваш.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Църквата Св. Джон в пустощта

По пътя надолу минават главно таксита и ние си хващаме градското бусче до долната част на Дарамсала, след това друг автобус за да излезем в покрайнините на града. Един билет струва 5 рупии (15 стотинки).

Най-накрая сме извън туристическият комерс, на спокойствие, без тълпи, само с местните хора. Мисля си, че мястото доста се е покварило и за търсачи на редки съкровища е отвратително. Няма нищо, което да си заслужава престой над един ден.

Следващата ни цел е най-северния регион на Кашмир – Ладак. В близост е до китайската граница, пълен с тибетци и тибетска култура, високопланински пасове и сурови пейзажи. Искаме да минем по пътя Манали – Лех., който до броени дни ще бъде отворен, тъй като в момента проходите под 5 хил. метра още ги чистят от сняг и лед. Докато чакаме да го отворят  ще изследваме някои по-необичайни места в околностите между Дарамсала и Манали, понеже вече ни си повръща от градове пълни с барове и хипарски кафенета.

Днес сме решили да стопираме до Байджнат (Baijnath), само на 60 км от Дарамсала в посока Манали. Там има каменен шивайтски храм, много стар (от 13 век). Слава Богу всички туристи заминават директно към Манали за известната долина Парвати (Parvati valley) и тук е много спокойно и приятно. Стопът вървеше прекрасно и с едно прекъсване стигнахме. Направи ни впечатление още от Дарамсала, че навсякъде е пълно с военни бази.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Храмът при Байджнат

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Храмът при Байджнат от друг ъгъл

Храмът се оказа много красив. Вътре със специален вид линга (фалическо изображение на Шива), която я има само в други два храма в Индия. Нанди (бикът пазител) чиято статуя винаги стои пред вратата на шиваитските храмове не липсва и тук. Хората идват и шепнат нещо на ухото му.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Казване на желание на Нанди

Започна да вали страшен дъжд и ние се скрихме под едно дърво боди (bodhi tree, това е sacred fig tree, което се сади в близост до всеки будистки храм или манастир) с навес, точно до храма. До вечерта така и не спря да вали, вятърът духаше адски силно и нямаше къде да мръднем. Опънахме палатката под навеса до дървото, но когато свърши вечерната пуджа (вид служба) и хората си тръгнаха, разпоредителят излезе и най-безцеремонно ни изгони. Не можело да се спи на територията на храма. Докато си сгъвахме палатката леко обезсърчени, че трябва да търсим ново място в проливния дъжд и тъмата и то в средата на градчето, дъждът най-чудодейно спря изцяло. Излязохме и заслизахме по едни стълби към реката в подножието на хълма, на който е разположено градчето. Намерихме една площадка с навес. Бяхме спасени.

На сутринта сума ти хора минаха покрай палатката и по тази причина се наложи да станем призори. Оказа се, че под нас има извор и бани за къпане, точно на брега на реката. Ние също се възползвахме от чудесната възможност да се изкъпем и изперем. После тръгнахме, пак на стоп. Целият ден ни вървеше на камиони и слава Богу, защото успях да видя пейзажа без да ми стане лошо от завоите.

След градчето Манди се включихме в пътя от столицата на щата Химачал Прадеш – Шимла (Shimla) към  Манали. Направо се потресохме от стотиците автобуси и коли пълни с туристи, главно индийци, които се качваха нагоре към долината Парвати и Манали. Това щеше да е някакъв ужас. Добре, че не мислехме да ходим към споменатата долина. А Манали щяхме да минем само транзитно. Колкото и красиво да е със сигурност щеше да е непоносимо заради тълпите. Вместо това си измислихме собствен маршрут и свърнахме в другата долина (все пак това са Хималаите и има милиони долини и райски кътчета). Не е нужно да се бутаме на стаден принцип заедно с другите. Решихме да стопираме към село Неули (Neuli) и от там да навлезем за ден-два в националния парк Great Himalayas.

След село Сейндж (Sаinj), от където си купихме малко провизии, си хванахме едно камионче пълно с тухли (и пак ни натовариха отзад при тухлите) поехме по черен горски път към Неули. По едно време шофьорът спря до едно магазинче и ни казаха да слезем. Оказа се че сме на няколко километра от нашето градче. Решихме да търсим място за спане понеже вече се стъмваше. Отбихме се по едно горско пътче встрани. Както си крачехме през гората пълна с гигантски вековни дървета, на пътя ни се изпречи едно малко тракторче пълно с местни хора, които ни казаха че на върха на хълма имало храм и полянки. Било на 3 км нагоре. Не ни се спеше и решихме да си направим нощен преход. Още повече, че мястото и гората изглеждаха много магически.

След 30-40 минути вървене се изкачихме до малко хималайско селце, направо в нищото, с невероятно гигантски къщи (около четири, пет на брой).

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Традиционни къщи в Шангар

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Традиционна къща в Шангар отблизо

Срещнахме хората от тракторчето, което беше ни изпреварило и едно момче ни показа тясна пътечка, водеща нагоре към храмчето. Пътеката се виеше нагоре серпентина след серпентина и със свръхтежките си раници направо имахме чувството, че ще умрем докато се изкачим. След още половин час или повече стигнахме до невероятна полянка, огряна от луната. По небето блестяха хиляди звезди и ние имахме усещането, че сме на някакво свръхестествено, божествено място. В далечината просветваха няколко къщички, храмът не го виждахме. Опънахме палатката до едно вековно дърво и заспахме като пребити

12.06

Цяла нощ сънувах странни сънища, а на сутринта ни събудиха няколко човека, някои от които бяха много разгневени. Старейшината, много мил човек, говореше английски и ни обясни, че се намираме върху много свещенно място, обиталище на Бог Ману (създателят на човешкия род). Направи ни впечатление, че всички бяха си събули обувките петдесет метра по-надолу и забелязахме една табела на хинди, на която явно пишеше, че на това място не може да се стои, яде и спи. Всичко ни изглеждаше нереално. Но нещата станаха още по-зле след като разгневените хора ни казаха, че сме осквернили мястото на боговете и трябва да колят животно за да го пречистят.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мястото на боговете, което осквернихме без да искаме

Животното искаха да бъде платено от нас. Нямаше никакъв начин да дадем 100 долара за жертвоприношение и се започна голяма патардия. Добре, че старейшината беше на наша страна и ни закара в тях да пием чай, до като се уталожат страстите. Къщичката му беше и единствената guest house в региона между селата Сейндж и Неули, в радиус от около 15 км. Явно много рядко, но все пак някой и друг турист се вестваше в обиталището на боговете, наречено Шангар (Shangar).

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Храма на Шангар

Дядото ни почерпи с чай от мащерка с мляко и за закуска с ориз и манджа с гъби. После отиде да се моли и като се върна ни изпроводи по пътеката за надолу. Каза ни, че жертвоприношението така или иначе щяло да се извърши и парите щял да ги даде той, нещо което ни накара да се почувстваме много зле. Самият той сподели, че е пълен вегетарианец и е против убиването на животни, но като старейшина трябва да мисли за всички.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Старейшината – нашият спасител

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Детайл от храма

На светло вече всичко изглежда близко и за нула време слизаме до Неули. Оказва се, че сме си слезли точно там където предишният ден тръгнахме от камиончето. Черният път след селото продължава още 2-3 км, като се минава през два гигантски тунела тип пещера и свършва до строеж на язовирна стена. Около предишното село Сейндж имаше още три такива стени и електроцентрали, което прави региона силно нетуристически. Но всъщност красотата, която се открива след язовирите е неописуема.

След язовира се вижда малка тясна пътечка, която води към село Шакти. Това е една от най-живописните пътеки по които сме вървели. Гората е невероятно красива и гъста с невероятно много гигантски дървета. Пътеката върви по течението на реката. Не ползваме часовници, телефонът отдавна е спрял, така че нямаме представа часът ни на тръгване, но по наша си преценка може би е било към 11 ч. Стигнахме първото селце по пътеката, някъде 2 км преди село Шакти, чак в 19 ч. Наистина вървим бавно заради тежките раници, но почивките които правим не надвишават повече от пет минути, с изключение на обяда – 20 минути. Мислим си, че това е най-отдалеченото от път, коли и цивилизация село, в което сме били. Хората направо се шашват като ни видят и всички се кикотят. Ставаме голямата атракция.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Молитвено колело

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s