Диви животни в джунглата, манго на корем и разходка из града на Далай Лама

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Хората от Гурдварата

05.06

Сутринта ни събудиха в 7:30 ч. за закуска, после се сбогувахме с хората, които бяха така любезни да ни кажат, че ако имаме някакъв проблем, да се върнем пак при тях. Отбихме се и през централното помещение за молитва, след което ти дават вкусната грис халва.

Следващата ни цел е една дива гора, защитена зона. Вече имаме супер голяма нужда от природа и искаме да се изгубим някъде в спокойствието на гората. Имаме около 30 км до първите села на ръба на гората. Един човек, който ни взе на стоп, ни покани на гости в тях, на чай и бисквитки. Наистина не очаквахме че, хората ще са толкова доброжелателни. До този момент никой не ни е лъгал и за цените, дори в Амритсар. Всичко си купувахме на цените за местни (казваме това, тъй като например в Мароко положението е съвсем различно. Там сякаш всички хора в цялата държава са обединени да лъжат чужденците и за някои неща така и не разбрахме колко струват за местните. Една англичанка там ни се оплака, че нещата, които си купува са по-скъпи и от Париж.)

Постепенно навлизаме навътре по селските пътища. Към обед достигнахме до храм, посветен на Богинята Камахи Деви. Хората веднага ни пратиха в лангара да ядем. Напоследък го караме главно на храна от храмовете. Хапваме манго, сега е сезонът му и навсякъде има тонове гигантско, сладко манго, което обожавам. Но проблемът с липсата на апетита ни продължава, аз почти през цялото време ям насила и въобще нямам желание да пробвам разни храни, единствено ми се ядат плодове. : )

Продължаваме със стопа и накрая спираме в едно село, от където мислехме, че ще има вход към резервата. Но накрая просто се зачукахме зверската по един път, който свърши до стар полуразрушен хиндуистки храм. Вътре седеше някакъв много странен човек с огромна издатина точно в чакрата на третото око и изглеждаше, че самия череп се е издигнал. Говореше ни нещо за Кришна, благослови ни с докосване по главата и ни даде прасад – този път захарни кристалчета.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Полуразрушеният храм

Върнахме се на главния път. Един дядо ни помисли за кашмирци, а друг ни покани на чай в тях. Една камионетка ни спря и ни придвижи до следващото село, на още 10 км по на юг, от което вече бяхме сигурни, че ще можем да влезем в гората. Гората цялата е в шубраци и е непроходима (тип джунгла). Необходимо е да намерим някаква по-голяма пътека, но до сега не успяваме, ходенето е трудно.

След като камионетката ни остави, повървяхме още 2 км и стигнахме до главния вход, който слава Богу беше затворен и успяхме да се промъкнем отстрани, защото се изисква специално разрешение за да можеш да влезеш, което ние разбира се нямаме. Скрихме си раниците на едно място по-навътре и се върнахме в селото за да се заредим с вода и храна, но в магазинчето имаше само бисквити. Добре че по-рано през деня си бяхме купили самоси за прехода. Така или иначе почти не ядем и не ни пукаше особено.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Дърво-светилище на стоп към джунглата

Когато се върнахме, маймуните бяха наобиколили раниците ни, но слава Богу все още не бяха ги отворили. Тръгнахме да вървим по пътеката и след половин час стигнахме до един кладенец. Направихме си бърза сметка и се оказа, че пътеката върви успоредно на границата на парка и сме се върнали близо до предишното село. Намерихме друга пътека, но вече се стъмваше и опънахме палатката на една полянка недалеч от кладенеца. Наоколо кипеше живот – хиляди маймуни, пауни и папагалчета. Виждаха се следи от сърнички.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Бивак в джунглата

06.06

През нощта стана неочаквано хладно и на сутринта, когато се измъкнахме от палатката, всичко беше във вода от влагата. Чуваха се какви ли не звуци от десетките видове птици, цяла какофония или по-скоро невероятен концерт.

За сутрешен тоалет си изляхме няколко кофи вода от кладенеца и се сблъскахме с пастири от долното село, които си водят кравите на паша в гората, нещо което е напълно забранено.

Започнахме изследването на парка чак към 10 сутринта, а по това време шансът да видиш животно вече доста намалява. Скитахме се без посока няколко часа, докато се озовахме, без да предполагаме, на мястото за къмпингуване. Бяхме описали голям кръг. Това са недостатъците да нямаш GPS или дори компас, който незнайно къде изгубихме. Но пък си има и предимства, че се отзоваваш на такива невероятни места, по такъв магически начин, където иначе може би никога не би стъпил.

Поехме по друго разклонение и по едно време пътеката свърши. Пак се забутахме в едни шубраци и едвам изпълзяхме на възвишение от другата страна, където се показаха няколко къщички. Една жена ни забеляза и ни извика в тях да си починем и да пием студена вода и чай. Оказа се, че сме достигнали източната страна на парка. После мъжът й ни закара с моторче до съседното село. На картата беше отбелязано, че има езеро, но в този сезон всички реки и езера в гората са пресъхнали. Всъщност повечето пътеки вървят по коритата на реките и поточетата, които навсякъде образуват зелени полянки, отстрани на които има малки възвишения, гъсто обрасли с дървета и шубраци.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Пътеки по коритата на сухи реки

В съседното село имаше крайпътно заведение и седнахме да пием сок от манго. Слънцето напече бая силно и заспахме. Един луд танцуваше под дървото край пътя до едни старци, които пушеха марихуана. По някое време следобеда помолихме един чичко да ни сготви омлет, понеже вече умирахме от глад. След като хапнахме тръгнахме да се връщаме.

В малката махаличка бяхме забелязали една по-широка пътека, която навлиза в гората. Местните хора отново не искат да ни пускат да продължим без да пием чай. Казаха ни, че в гората има леопарди. Наистина е пълно с дивеч, но пък самата гора се прохожда за два часа максимум, в някои посоки дори за половин час. Не знам дали на такава малка територия е възможно да живее леопард, но все пак тайничко се надяваме да го зърнем.

Върнахме се в бивака и веднага се запътихме да се къпем с водата от кладенеца.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Къпане на кладенеца

На свечеряване решихме да се разходим по една странична пътечка, където беше много омайващо. За съжаление попаднахме само на макаци, пауни и безброй видове птици. Не можахме да видим панголин, мангуста или елен. По тъмно, точно когато се връщахме към палатката, точно до нас изскочи един огромен елен. Легнахме си много щастливи.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Джунглата по здрач

07.06

Прибрахме бивака и тръгнахме към пътя. Оказа се, че кладенецът не е до никакво село. След километър, два стигнахме до главния път. Докато стопирахме един панголин притича през пътя и хукнахме да го търсим, но се скри някъде.

Пътят е толкова отдалечен, че почти не минават коли, но все пак първата празна кола ни спря и ни закара до Хошиарпур (Hoshiarpur), последната ни спирка в Пенджаб. Не влязохме в града, заобиколихме го по околовръстния път и спряхме за закуска. Както не бяхме яли добре от два дена си устроихме страшно пиршество в едно крайпътно заведение – три вида манджи с чапати и масло, кана айран и сладки, цялото удоволствие само за 5 лева.

Известно е, че в Хошиарпур има книга, наречена Bhrigu Samhita, в която пишело миналото, настоящето и бъдещето на всяко човешко същество на Земята. От древни времена тук хората идвали да изучават астрология. Ние обаче не искахме да научаваме бъдещето си и затова продължихме напред.

На 20 км източно от Хошиарпур започва щата Химачал Прадеш (Himachal Pradesh) и Хималаите. Стопът върви чудесно и не след дълго пътуваме по криволичещите пътища из много хълмистата зона. Всъщност целия Химачал е в хълмове и на север с гигантски планини. По едно време пак ми става лошо от безкрайните завои и си „поръчваме“ (пожелаваме) да ни спре камион, който разбира се ни спира и пътуваме с него 20 км в продължение на един час. Но хубавото е, че човек може да си полегне на леглото до шофьора и да си спи. Последният ни превозвач ни оставя в долната част на Дарамсала.

Вечеряме тибетски спагети Тукпа и вече по тъмно започваме да си търсим място за палатката. Всички улици са под голям наклон и е пълно с къщи, но след като се изкачваме до средата на главния хълм в тъмното забелязваме някакво заградено пространство с равни площадки и много растителност. Така че нахлуваме с взлом и разпъваме палатката скришом.

08.06

Цяла сутрин обикаляхме из долната част на Дарамсала да търсим туристически карти на региона. По обяд си взехме градско автобусче до горната част (на 10 км.) Mcleod Ganj, където всъщност е Далай Лама и неговото правителство в изгнание, манастирите и една от най-големите тибетски общности извън Тибет.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Дарамсала

Още в долната част бяхме забелязали доста тибетци, но в горната преобладават. Направи ни впечатление, че младите тибетци са много модерни, с дънчици и огромни телефони и таблети, но възрастните са си автентични, с носии. За наш ужас се оказа претъпкано с туристи, както индийски, така и западни. По всички улички има хиляди заведения за хранене, хостели, хотели и магазинчета за сувенири и всичко на много надути цени.

Тамън слязохме от автобуса и дочухме българска реч, две момичета на пътешествие из Индия. Заговорихме се и ги помолихме да си оставим раниците в тяхната квартира, за да разгледаме на спокойствие. Хотелчето им беше в Багсу (Bhagsu), селце на 2 км от Mcleod Ganj, където абсолютно всички отсядат. Нещо като рая за хипарите.

Отвсякъде се чуват дижеридута и китари. По улиците всеки втори е бял. Има хиляди хипарски кътчета и милиони обяви за какви ли не фестивали и курсове – по йога, за различни музикални инструменти, по хинди, аюрведа, индийска кухня, масажи, както и тук-там някоя мега freak обява за магически събирания, илюзорни светове и въобще всякакви трипарски истории. Почти всяка втора табела е на иврит. Явно тук е любимо място и на еврейските хипари.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Типична обява в Багсу

Оставяме раниците при момичетата и се връщаме в Mcleod Ganj. Намерихме момо (пелмени на пара, пълнени със зеленчуци) по 20 рупии (60 ст.) порцията и сме много доволни, още от Непал са ни любима храна.

Пълно е с магазинчета за танка (tanka) – тибетски религиозни картини. Обикновено са на мандали, колелото на живота или бодхисатви. Аз много обичам да разглеждам хилядите миниатюрни детайли по картините, така че се бавим доста из магазинчетата.

Градчето се състои от три улици и се разглежда доста бързо. Привечер стигаме до храма – Tsuglagkhans. Тук имахме единственото автентично изживяване сред комерса, който ни залива отвсякъде.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Обратно към будизма

Първо виждаме голяма група монаси, която провежда традиционен религиозен дебат с пляскане и странни жестове. После попаднахме на група която пееше мантри. Други хора се молеха, като правеха поклони с лягане на земята (prostrations) и то десетки без почивка, на специални дървени плоскости. Атмосферата в храма беше много приятна.

Вечерта късно отидохме да си вземем раниците, казахме си чао с нашите нови български познати и се заизкачвахме нагоре по стълбите на хълма. Намерихме малка тревна площадка точно до едно светилище на Шива и опънахме палатката.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Голите сикхи в басейна

Събличайки дрехите хората стават почти еднакви. Събличайки кожата и мускулите стават абсолютно еднакви … колко са смешни всички противоречия по света ?!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s