В земите на Келабитите – насекоми гиганти, провиснали до раменете уши и номадски племена

muka-beach

Плажът на Мука

 

28.04

Сутринта докато се къпем в Южно китайско море, Цветин беше опарен от медуза. Каза, че сърцето му спряло за секунда и изпитал непоносима болка от силния невротоксин. Пипалата го бяха опарили по врата, ребрата и крака, мигновено се появиха червени мехури. По вида на зачервените места преценихме, че не е от най-опасния вид медузи и изтича към палатката, за да го намажем с мехлем. По-късно се появи и нашият рибар Августин (той беше от малцинството Меланау католици) и ни каза, че това била розовата медуза, от която само боли, но не е опасна. Самият той бил опарван многократно от така наречената бяла медуза, от която може директно да припаднеш и трябва да те карат в болницата. Е, явно извадихме голям късмет с розовата. Има още

Племето Батек, едни от последните ловци-събирачи и нощното дебнене на животни

Orel

 

07.03

 Сутринта се запознахме с пенсиониран американец, фотолюбител и приятелката му тайландка. Те бяха и единствените туристи тук. Подариха ни яйца и няколко филии хляб за закуска, а по-късно се разбрахме да ни закарат до най-близкия град Гуа Мусанг, от където минаваше пътят им. Има още

Осем дни в джунглата

 

Korenishta

28.02-06.03

 На сутринта заредихме в едно от многото плаващи ресторантчета по брега фотоапарата до дупка, след което си хванахме лодката. На отсрещния бряг над реката бяха надвиснали гигантски дървета. Платихме си входа в офиса (отново по 1 рингит, 40 стотинки), взехме карта на парка и снимахме една диаграма на върха. Към 12 на обяд бяхме абсолютно готови да потънем в джунглата. Има още

Седмица в рая на самотен плаж, Пукет – безумието на масовия туризъм и историите на стария капитан

karta-1-copy

26.01

 Днес решаваме да потеглим към следващия плаж. Южен Тайланд представлява тънка ивица земя, не по-широка от 100 км, дълга над 1000 км. От източната страна е Тайландския залив, на който бяхме до сега, а от западната Андаманско море, част от Индийския океан. Плажовете на Андаманско море са известни с красотата и прозрачната си вода. Така че вече нямаме търпение да прекосим от другата страна. Стягаме си багажа. Целите сме нахапани от ужасяващи дребни мухички, които дори не се усещат докато те хапят, но после ти оставят червена подутина, която сърби нечовешки през следващите няколко дена и ти оставя белег. Има още

Стъпваме на Тайландска земя, преживелици в джунглата, коледа в Азия

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Будистки храм в Так

22.12

Преминаваме тайландската граница доста бързо. Служителят ни пита дали ни устройва два месеца виза, тъй като визата в паспортите ни е без срок. Ние радостно отговаряме да, бие ни печата и ето ни… Крачим по тайландските улици. Въпреки, че сме за втори път в Тайланд получаваме силен културен шок още с влизането. Особено силен е контрастът след прекараните месеци в Пакистан, Индия и Мианмар. Има още

Черен чай и лукс в Асам, магичните мостове от живи корени в Мегалая – шокиращо различната Индия

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мост от живи корени

06.11.2015

A Guwahati MAPПристигаме в 4:20 сутринта на гарата в Гувахати. Още не се е съмнало и е доста хладно. Оставяме зад себе си разбитите пътища на Западен Бенгал, рулцата с яйце и цвекло и мъжете със сини карирани полички. Щатът Асам ни приветства с влажни чаени плантации и хора с китайски черти. За съжаление няма да имаме време да видим почти нищо, тъй като пътуването към границата обещава да е доста бавно и екстремно, а визите постепенно изтичат.

Асам е известен с продукцията си на черен чай, който се изнася в целия свят и с екстремистки групировки, комунисти и странни племена. Ситуацията в северните части е доста несигурна, но Гувахати се води зона без проблеми. Има още