11.03.2020
Наслаждаваме се на небивалото спокойствие до скътаното ручейче. Само две жени натоварени през главите с чували и кравар дошъл да напои кравите си на едно от вирчетата ни зърват изумени. Готвим си на огън, къпем се и перем (без естествено да замърсяваме рекичката). Тръгваме чак към обяд.
Прочети още
01.03.2020
Напускаме Мекеле сутринта. Хващаме маршрутка до главния път за десетина километра и преди да са минали и пет минути – ето, че вече ни е спряло камионче. Пътува за последния град от провинция Тиграй – Аламата на 180 км. Шофьорът е много мил. Купува ни печен ечемик и ни черпи кафе на една от почивките. Товарим торби със зърно в каросерията и с бавно влачене по планинските завои 180-те километри ни отнемат няколко часа. Гледките както винаги са страхотни. Слизаме в центъра на Аламата (Alamata), малко градче, в което забелязваме и не малко мюсюлманско население – мъже с поли тип „сарунг“ и фесчета или кърпи на квадрати омотани около главите. По принцип тук има голяма неприязън между мюсюлмани и християни и се чудим как съжителстват в ултра християнския Тиграй.
Прочети още
20.02.2020
Сутринта единствената вода, която има в близост, са дълбоки локви, останали от течащата през дъждовния сезон река. Вкусът на водата е особен, тъй като хората често перат и се къпят в тях. Пречистваме я с помпата, която ни подари Свилен, но вкусът си остава такъв.
Прочети още
Етиопия
Столица: Адис Абеба (население 3 041 002 души)
Население: 110 млн. жители, което я прави втората най-населена държава в Африка след Нигерия. За последните 21 години населението се е увеличило със 70 %.
Площ: 1, 104 300 кв.км. (почти 11 пъти колкото България)
Език: официален е амхара (семитски език), но се говорят още десетина различни езици
Религия: християнство (Етиопска Ортодоксална Тевахедо Църква) Има и не малък процент (33%) мюсюлмани
Парична единица: бир
Държавно управление: Федерална парламентарна република. До скоро комунистическа страна, сега Етиопия е в преходен период след падането на правителството 2019 г.
Географско положение на Етиопия
13.02.2020
От толкова време си мечтаем за Етиопия – високи планини, старинно християнство, всякакви племена, невероятно кафе, култура запазена непокътната … Етиопия заедно с Либерия са единствените две държави на африканския континент, които не са били колонизирани. Макар че италианците са успели да я окупират за няколко години през Втората световна война.
Като с магическа пръчка още на първия метър след прекосяването на границата попадаме в нова атмосфера, в нова реалност със собствени закони. Малко се притесняваме, защото нямаме виза от посолство, а във всички интернет страници се твърди, че с електронна може да минеш само на летището. Все пак в посолството в Хартум бяха ни потвърдили, че няма да имаме проблеми, но в Африка никога не знаеш. Служителите на границата са много учтиви. Има компютри и ток. След едно обаждане до Адис Абеба потвърждават визите и ни бият входни печати. Камък ни пада от сърцата!
Касала
09.02.2020
Събуждаме се от бръмченето на дизеловите помпи, които изпомпват вода от Нил. Тухларните са започнали работа. Отново неприятни пушеци, примесени с пясъчния слой прах във въздуха смущават дихателните ни пътища. Някой и друг местен преминава по пътеката, но както обикновено спазват уважителна дистанция, като най-много радостно да се провикнат:“Судан кеф? Тамам?“ (Как е в Судан? Добре ли е?)
Прочетете още
Пирамидите на Мерое
23.01.2020
Сутринта рано, рано се отправям към полицията в Донгола с надеждата, че след като всички документи са попълнени, ще приключа набързо с регистрациите. Градът и пазарите се събуждат. Повечето магазини още са затворени. Заведенията за хранене току що отварят. Има насядали хора само пред кафенетата.
