Синайски полуостров – коралите на Чeрвено море и старинни ръкописи в тайнствената библиотека на „Света Екатерина“

LRM_EXPORT_20200101_152211-1024x683Синайски полуостров

Египет

Столица: Кайро (с население над 9 млн. жители, заедно с предградията около 17 млн.)
Население: около 100 млн. души
Площ: около 1 млн. кв.км. (9 пъти колкото България)
Официална религия: ислям (сунити) както и 15-20% коптски християни
Език: арабски
Форма на управление: полупрезидентска република
20.12.2019

Подпечатват ни паспортите без въпроси. Митничарите обстойно преглеждат раниците, като малко се учудват на пликчето ни със сода бикарбонат (ползваме я вместо дезодорант). Както и на йорданската граница ни правят проблем за бинокъла, като ни предупреждават изобщо да не го ползваме.

Излизаме превъзбудени извън сградата. Намираме се на Синайския полуостров, географски все още в Азия. Очакванията ни са за малко по-дива и бедна от Йордания страна, но пък пълна с интересни неща. Все пак сме на земята на фараоните, в пустинята в която Мойсей и еврейският народ са се скитали 40 години и Бог ги е хранил с манна, в страната на нилските крокодили и древните гробници …

Има още

Йордания – из каньоните на Набатейското царство и прекосяването на червената пустиня Уади Рум

Пустинята Уади Рум

Йордания

Столица: Аман
Население: около 10 млн. души
Площ: ~80 хил.кв.км. (по-малка от България)
Религия: ислям (сунити)
Официален език: арабски

Парична единица: йордански динар
Управление: монархия

12.12.2019

От йорданската страна на границата цари арабско спокойствие и незаинтересованост. Полицаят на скенера вижда, че имаме бинокъл и за наша голяма изненада ни заявява, че не можем да го внесем в страната. Появяват се още двама митничари да видят какво става. След кратка разправия Маги измолва да ни го оставят. Още несъвзели се от неприятната случка, когато излизаме отвън, мустакат чичко с прилична доза агресия ни изтърсва, че задължително трябва да си вземем такси, защото това било военна зона и е забранено да се ходи пеша. Ние естествено нямаме никакво намерение да платим за няколкото километра до града 11 динара (28 лв.), сума фиксирана от правителството според чичото.

Прочетете още

Йерусалим – изворът на три религии и едно истински забавно цопване в Мъртво море

LRM_EXPORT_20191230_164548-1024x1536Божи Гроб

05.12.2019

В 6 сутринта се събуждаме от потропване по палатката – военна проверка, заради близостта ни до границата. След като виждат паспортите, ни оставят на мира. Впрочем, до сега всички военни и полицаи се държат уважително към нас. Центърът на Йерусалим е само на 4 км. от манастира, но смятаме да стопираме до там.

Има още

Палестина – из оазисите на Юдейската пустиня в следване на Витлеемската звезда

LRM_EXPORT_20191206_221919-1024x683Скален манастир „Св. Георги Хозевит“, Палестина

27.11.2019

След закуска на река Херод, на която спахме, тръгваме пеш по алеите през хълмовете към Бейт Ше`ан („Дом на слънцето“). Изведнъж ни се мерват колоните на древен римски град и решаваме да разгледаме руините. Оказва се, че Скитополис е внушителен и много добре запазен, а ние току що сме се вмъкнали в него не през главния вход. Разглеждаме баните, амфитеатъра, храмовете и публичните тоалетни. Градът е толкова запазен, че наистина се пренасяш сред бели римски тоги, центуриони и патриции. След Ефес в Турция, тези руини са най-впечатляващите, на които сме попадали до сега.

Има още

Галилея – по Христовите стъпки и първи мигове из Израел

                   

LRM_EXPORT_20191128_193951-1024x682Галилейското езеро 

НАЧАЛО НА АФРИКАНСКОТО ПЪТУВАНЕ

21.11.2019 г.
Тел Авив, Израел

След няколко месеца на планове, кроежи, френетична подготовка, внимателно обмисляне на всеки грам от екипировката, така че да я сведем до под 10 кг. на човек и няколко безсънни нощи, ето че сме готови да започнем следващото голямо пътешествие. Африканският континент лежи малко по на юг от мислите ни. Тръгваме, както винаги сме го правили, на автостоп. Към възможно най-далечната точка в южна посока. Предишното пътешествие бе посветено на изследване на измеренията на Изтока. Но това ще е свързано с изживяването на Юга, завръщане във физическите корени.

Има още

Черни бури и саркофази по римските пътища на Ликия и голямото завръщане у дома

LRM_EXPORT_20181129_173151-1024x768

21.11.2018

Недалеч от бивака има крупен център за товарене на контейнери, към който има и малко кафене. Докато оправяме багажа, оставяме батериите да се зареждат при симпатичните мустакати чичета там.

Стопът започва идеално, въпреки че стопираме насред магистралата в аварийната лента. Мъж със спортна кола ни изкарва по околовръстното чак от другата страна на едномилионния, масивно застроен с високи блокове, Мерсин.

Има още

Кападокия – през погледа на хобита

LRM_EXPORT_20180901_165946-768x1024В страната на феите – Кападокия

Турция

 

Столица: Анкара  (най-голям и важен град обаче е Истанбул, около два пъти колкото България по население)

Площ: 783 356 кв.км.

Население: 82 млн. жители

Език: турски

Религия:сунитски ислям

Парична единица: лира

Форма на управление: утилитарна президентска република, с уклони към диктаторство и ислямизация след неуспешен военен преврат през 2016 г.

LRM_EXPORT_20191018_204606-1024x768Из Кападокия

Не можем да повярваме, че пътешествието ни е към своя край и се намираме отново в първата страна, от която цялата тази сага започна преди три години и седем месеца. Многократно сме били в Турция, но почти винаги транзитно, на път за някъде другаде. И понеже е толкова близо до България никога не сме ѝ отделяли време за истинско изследване. Този път също сме притиснати, сега пък от приближаващата зима, но сме решили да я преминем малко на зиг-заг и да посетим поне няколко от големите забележителности по средиземноморското крайбрежие. Какви ли ще са впечатленията ни от страната и хората, след като сме били на толкова други места ?! И дали ще ни се стори ориенталска и интересна, както преди?! 🙂

Има още

Пещерен град, монаси стълпници и мандарини на корем на път към Черно море

LRM_EXPORT_20191001_162317-1024x768
Стълба Катски, на който живее единствения стилит на земята

05.11. 2018

За да не стане грешка както с тираджията на влизане в Армения, се договаряме с нашия шофьор точно къде да се чакаме. Арменската граница преминаваме бързо и без проверки. За грузинската обаче си взимаме раниците от камиона. Там митничарите ни задават безсмислени, сякаш заучени въпроси, като от всичкото нагоре ни проверяват всички лекарства едно по едно. На китайските ни за разстройство обаче надписите са само с йероглифи и хората при тях „дават на заето“ 🙂 

Ето ни отново в Грузия. Толкова сме зашеметени от интензивно прекараните дни в Армения, че отначало не можем да осъзнаем този факт. Пътят е страшно разбит. Минаваме през руски села със странни къщи като землянки, каменни ниски зидове и дебели туфи засята трева по покривите. От шофьора разбираме, че тук през зимата температурите, като в Сибир, падали до – 40 С. С грузинска гостоприемност той ни черпи по кока-кола и качапури. Напредваме бавно. Слънцето напича през прозореца. Ние се чувстваме щастливи, че отново сме в Грузия.

Има още

Армения – в търсене на копието на Христос

 

LRM_EXPORT_20190919_111539-1024x767Арменска пекарка точи лаваш

31.10.2018

По пътя няма коли и се спускаме пеша близо 7 км. по серпентините, преди един леко смахнат шофьор с товарно бусче да ни качи за няколко километра. Леко сме настръхнали, защото той си е в някакъв негов свят, постоянно забравя да вземе острите завои и в последния момент се отклонява, секунда преди да се хвърли в пропастта. С облекчение слизаме в селото, където той ще изкупува ябълки. Докато се подмотваме около магазин в центъра, едно момче спира колата си до нас и ни предлага да ни изкара на главния път. Ние се чудим дали все пак да не посетим Нагорни Карабах, но пък зимата идва с такава скорост, че вече почти нонстоп сме замръзнали, особено вечер и сутрин. Ако се забавим с още няколко дни оцеляването ни става под въпрос с тънките ни якенца и панталонки. Освен това бихме искали там да прекараме поне 7-8 дни, да минем по известния път „Джанапар“ от село на село през планините. Но за това сега вече е късно. Има още

Каменно средновековие из леденото царство на Армения

Езерото Севан

Армения

Столица: Ереван
Площ: 29 743 кв.км.
Население: 2,9 млн. души
Език: арменски, от индоевропейската езикова група
Религия: християнство (Арменска апостолска църква)
Етнос: арменци (97 % от населението)
Парична единица: драм
Форма на управление: парламентарна република
След едномесечна стачка, едва преди четири месеца (06.2018 г. !!!) успяват да съборят двадесет годишният диктаторски режим

Армения е една от най-древните държави в света. Столицата ѝ Ереван е с 30 години по-стара от Рим например. С тежко историческо минало, предвид крайъгълното ѝ географско положение, винаги е била обградена от мощни империи. Тя първа в света приема християнството като официална държавна религия през 301 г. През 5-ти век не приема решенията на Четвъртия Вселенски (Халкидонски) събор и се отцепва в самостоятелна църква. Интересно е, че е една от държавите с най-големи диаспори на населението – 2,5 млн. в държавата и над 8 млн. извън нея.

Има още