Зимбабве
Столица: Хараре
Население: 15 млн.души
Площ: ~ 390 000 кв. км
Официален език: английски, шона, ндебеле
Парична единица: Американски долар
Религия: християнство
Зимбабве е бивша английска колония, известна като Южна Родезия в миналото. След независимостта, властта поема комунистическата партия на диктатора Робърт Мугабе, който бива свален чак 2017 г., след близо 40 години управление. По време на неговия режим държавата се превръща от една от най-проспериращите държави в Африка в напълно срината икономически страна. След огромна инфлация Зимбабве изгубва собствената си валута, така че сега се ползват само американски долари и някакви местни “bond” банкноти, които не са истинска валута.
22.08.2021
Влизаме в Зимбабве с големи очаквания, които наистина с времето се покриват. Бяхме срещнали на два пъти зимбабвийци и ни беше направило впечатление огромната разлика между тях и намибийците и леко грубите ботсванци. Зимбабвийците бяха лъчезарни, непринудени и гостоприемни.
Веднага след като излизаме от граничния пункт виждаме сергии и жени, които готвят храна – добър знак, че влизаме в нормална страна, която не се храни само от моловете. Таксиметровите шофьори са доста настоятелни, но скоро ни оставят на мира. Сядаме на сянка до един автобус и започваме да чакаме. Почти няма камиони, нито какъвто и да е трафик, но се чувстваме страшно превъзбудени и уверени, че мъките ни от Ботсвана са приключили.
След близо час и половина едно такси спира до нас и милият мъж вътре ни кани да се качим безплатно. Още на границата същият човек ни беше попитал дали не сме стопаджии. И така тръгваме с Питър към град Виктория фолс (Victoria falls) на 75 км. Караме през изсъхнал жълт буш през национален парк Замбези. Питър казва, че онзи ден е видял лъв, но ние не изваждаме този късмет. Само няколко импали се шмугват в храстите. Пътьом качваме още трима човека, като двама от тях сядат на предната седалка заедно. Най-сетне на никой да не му пука за правилата и законите. Колко по-хубаво щеше да е хората сами да могат да се управляват по своя преценка и етично усещане, но не би…
Виктория фолс е малко приятно градче на водопадите Виктория. Ето че два месеца по-късно отново се озоваваме тук, но този път от другата им страна (предишния път беше в Замбия). Питър ни прави цялостна обиколка на града и ни предлага да спим в тях. Такова чудо не ни се беше случвало от седмици, даже твърде рядко в тази част на Африка. Съгласяваме се с най-голямо удоволствие. Най-сетне ще можем да се свържем с хората и да ги опознаем по-добре.
Минаваме през местния пазар – пълно е с пресни зеленчуци (домати, лук, зеленилки, картофи) и то в големи количества. Край на психарията от Ботсвана и Намибия! Всички цени са в usd и всичко винаги струва 1 $. По-хубавото е, че може да плащаш и в бондове (официален курс 85, на черния пазар, 140 !!!). А с бондовете човек може и да се пазари. В града има и два мола – един нов, модерен, абсолютно празен и един стар, индийски, около който е концентриран живота в града.
Откриваме още две неща, които страшно ни радват: пълно е с дървета, хората си имат страхотни градинки с манго, папая и зеленилки, оградени с красиви плетчета от диви храсти и второто – има coca-cola в стъклени бутилки.
Купуваме си една сим карта от квартален дилър. Оказва се, че нетът е на баснословни цени 5 лв за 370 МБ, а максималният пакет е само 1 ГБ на месец за 30 лв. Колкото по-голям пакет искаш, толкова по-скъпо.
Едно друго радостно нещо е, че вече можем да не си носим маските на улицата. Повечето хора си я слагат само като видят полиция. Няма го паническият страх от Ботсвана. Хората са значително по-земни. Въпреки всичко обаче страната е с вечерен час 20:00. Официално в локдаун, училищата са спрели, а всички магазини са длъжни да затворят в 15:30. Правителството е успяло да ваксинира 96% от града (защото е туристически, но на другите места процентът е по-нисък) с китайските ваксини и заплашва, че от следващия месец неваксинираните няма да могат да влизат в магазин, в църква, а ваксината ще им струват 20 долара.
Взимаме жената на Питър, Кресенсия, след работа и отиваме в къщата на леля й, където ще спим. Цялото семейство е от етноса тонга, с изключение на Питър. Лелята Джойс и мъжът й Гифт веднага се съгласява да останем при тях.
Къщата е съвсем скромна, неизмазана, с ръждясали врати, но дворчето е страхотно – има огънче под голямо дърво лайм, градинка с различни зеленчуци, баня и течаща вода. Джойс ни моли да не спим на палатка в двора, а на свободно легло в къщата, което си има завеса за уединение.
Сядаме всички около огъня, заедно с двете деца на Питър и още придошла рода. Всичко е толкова естествено и хубаво. Хората са добросърдечни и страшно мили. Чудим се, какво им е било сбъркано на ботсванците. Учудва ни, това че всички са с голямо достойнство. Когато им предлагаме от нашите продукти за вечеря, те отказват. (Досега в Африка никога не са ни отказвали да им даваме неща!), а си личи, че изобщо не са богати. Готвят “садза”, тукашното наименование на вездесъщата царевична каша, листа от алабаш с фъстъчено масло и страшно вкусен боб. А ние се включваме с къри от патладжан. Никога не са пробвали патладжан, но им харесва.
Лягаме си по-рано, изморени от емоциите. В стаята, под ламаринения покрив е доста топличко, а и наемателите от предната част на къщата са си надули африканска музика. Заспиваме трудно, но обзети от щастие.
23.08
Ежедневието в къщата започва призори, в 4 ч. В просъница дочуваме как отвън кранът е пуснат и някой пълни кофа след кофа с вода. Към 6 ч. в двора вече цари голямо оживление: полива се, мете се, огънят е запален, всички шетат усилено. Скоро се събуждат и най-младите от съседните къщи и надуват музиката. Явно, че няма да можем да се излежаваме.
Ставаме и се заемаме със закуската – чай, кафе, препечени филийки. Джойс споделя, че обикновено не закусват или ако закусват ядат царевична каша със захар и фъстъчено масло. На огъня къкри голяма тенджера с гореща вода за къпане. Взимаме си по една баня и се отправяме пеш към центъра, на 2 км. По улиците сноват огромни мечи павиани чакма и брадавичести прасета, сякаш сме насред саваната.
Тръгваме към стария железен мост над водопадите, който свързва Зимбабве и Замбия. Граничният пункт е преди моста и решаваме, че няма да ни пуснат да вървим по него, но после се оказва, че ако отиваш например към бънджи скоковете от средата на моста, няма проблем да се върви до там, без да ти бият изходен печат. От страната на Зимбабве входът за водопадите е 30 долара, така че решаваме да ги пропуснем, а и вече сме ги виждали от другата страна. (Пътеписа от водопадите Виктория в Замбия)
Вместо това тръгваме към дълбокото дефиле след водопадите. Из буша е пълно с животни. Виждаме красиви антилопи до пътеката. Страхотно е, че можем да вървим пеш из национален парк Виктория Фолс. На ръба на стръмните скали на дефилето има луксозно кафе, а някои туристи се спускат по въжени линии над пропастта.
Продължаваме към Замбези драйв, приятен път, който минава покрай река Замбези над водопадите. Тук също може да се върви безплатно, въпреки че е в територията на парка. Реката е изумително красива – обрасла с високи палми илала и в гъста зеленина. Хипопотами грухтят из тръстиковите островчета, маймуни и антилопи притичват из храсталаците. Точно разискваме нещо шумно, когато съзираме групичка от три слона в буша до нас. Едната женска е с малко слонче. Вървим съвсем спокойно и слоновете бавно се отдалечават от нас. Изглеждат толкова миролюбиви ! Най-сетне успяхме да ги видим, докато вървим пеш.
Покрай целия път има огромни баобаби. Стигаме до един, който е на над 1500 години, изглежда просто изумително. Наблизо няколко продавача на сувенири отчаяно се опитват да ни накарат да си купим нещо. Има и хора, които продават стари банкноти от инфлацията, със стойност от по няколко трилиона. Тъй като почти няма никакви туристи, повечето хора са се овълчили леко и изглеждат доста отчаяни.
Питър идва да ни вземе с колата си в ранния следобед. Днес малкият му син Рони има рожден ден. Всички ни чакат в центъра, заедно с голяма торта, пременени и готови за фотосесия. Решаваме да напазаруваме неща за рождения ден от близкия супермаркет. Тъй като обаче ако пазаруваме с долари излиза доста по-скъпо, то намираме една “агентка” извън магазина, която ни дава нейната банкова карта заредена с валута “еко-кеш”, за да купим нещата с нея, а после да ѝ дадем доларите на много по-изгоден курс от официалния. Схемите с парите тук са просто брутални и все още не можем да им схванем цаката напълно.
В магазина Питър и жена му са много скромни и не искат да купуваме нищо скъпо. Взимаме по техен избор само пуканки, евтини бисквити, смучещи бонбони за децата и химични сокове. Все пак обаче купуваме подарък на Рони – блокче с боички и една двулитрова кока кола, въпреки протестите им. Учудва ни колко баснословно скъпо е тук. Същите стоки от ЮАР, които ги имаше в Ботсвана и Намибия, като шоколади, кашкавали и подобни струват тройно. Например малък шоколад е почти 3 американски долара, прясното мляко е 2,20 лв., кашкавал 200 гр. 6-7 лв.
Всички вносни неща са абсолютно невъзможни за местните, които имат заплати от по 50 – 100 долара. Нищо чудно, че ядат само царевична каша със зеленилки.
Обратно вкъщи пада голямо готвене. Опукват един леген с пуканки и раздават пуканки и бисквити на всички съседи за здравето на малкия. Децата, налягали на рогозки по земята, умират от щастие с химичните сокчета и бонбонките. Рони е пощръклял и мисли само за тортата. Тази вечер в менюто има “садза”, риба, месо, а ние готвим и леща и пържени картофи. След вечеря ни донасят тържествено кока кола-та, сякаш е само наша и след като я разсипваме за всички, я пият като някакво скъпоценно питие.
Вечерта спим лошо. Стаята е пълна с комари, няма мрежа. Някой съсед отново е надънил музиката до главите ни. Отвън се чува глъчка на пияни хора. Забелязахме, че тук много хора имат проблеми с пиенето и вечерно време по улиците се пълни с пияндури.
24.08
Сутринта в гетото започва с румоленето на чешмата в пластмасовите кофи и бръснещите звуци на метлата по песъчливия двор. Рутината продължава със стъкмяването на огъня, приготвянето на закуската и сладки приказки с Джойс. Историите от гетото са покъртителни. Половината от младите родители в квартала са измрели от СПИН, но за сметка на това самотни деца сираци няма. Винаги се намират роднини или съседни семейства да се погрижат за тях и да ги приемат като свой собствени. Децата щъкат свободно и си играят от къща на къща. Цари дух на задружност и взаимопомощ. Всички съседи на Джойс с времето са се превърнали в братя, сестри или бащи. Самата Джойс, въпреки че е на възрастта на жената на Питър се води нейна майка, защото родната и майка и нейна сестра е починала. Така че всички я наричат баба, или на тонга езикa “гого”.
По някое време, разбрали че в къщата живеят бели, идват група момчета и момиче танцьори, за да молят за каквато и да е помощ и съвети. Дълго си говорим с тях. По-късно идва за помощ и възрастен мъж от съседната къща. Единият от синовете му е отровен, от завист, както споделя Джойс, със сушен мозък от крокодил, сипан в питието му. Сега на плещите на 70-годишния човек лежат пет деца и болен син. Човекът е страшно изискан, от старата генерация и говори на перфектен английски. Гърлата ни се свиват, когато в знак на отчаяние пожелава да го снимаме и да споделим в интернет неговата история, за да остане поне зрънце надежда, че някой може би ще му помогне.
Интересно да се знае:
Комунистическият диктатор Роберт Мугабе, поел властта от бялото правителство на тогавашната, вече независима от английската корона, Родезия, въвежда бърза поземлена реформа, състояща се в конфискуване на всички земеделски ферми, собственост на бели родезийции, раздробяването им и раздаването на земята на черни африканци, които не знаят как да стопанисват големите стопанства. Всичко това довежда до бърза и пълна разруха на проспериращото земеделие и превръщането на Зимбабве от “перлата на Африка”, една от най-богатите държави в региона, в напълно банкрутирала и разорена страна. След международните санкции и изключването на държавата от световната търговска организация, Зимбабве претърпява хиперинфлация и тотален фалит. Превръща се в една от най-бедните държави, със свръх високи цени, безработица до над 80%, тотална стагнация на икономиката и заплати от по около 50 долара на месец.
Докато живеем в бедния квартал и се сблъскваме с цялата тази мизерия и безнадежност на живота на местните, над главите ни кръжат с бръмчене хеликоптерите на туристите, като някаква перверзна гавра, плащащи стотици долари, за да си направя кефа да покръжат за половин час над водопадите Виктория.
Следобед слизаме пеш до центъра на града. Зимбабвийците са страшно любезни и лъчезарни. Говорим си и се поздравяваме с почти всички по улицата. Мисията ни е да намерим интернет. Таблетът ни тотално “умря” и ни се е натрупала страшно много работа в нета. От друга страна интернетът в Зимбабве е един от най-скъпите в света. Мобилният интернет е 3 долара за 350 МБ, тоест ако ползваш 10 ГБ, трябва да платиш около 100 долара на месец. Иначе най-голямата мобилна компания е собственост на зимбабвийски милиардер живеещ на запад и претендиращ, че е голям филантроп, осъждащ цялата държава да няма достъп до информация. Той печели милиони, но иначе раздава дребни суми за стипендии на ученици и помощи за докторите.
Работата в интернет кафето не потръгва добре. Компютрите са супер стари и непрестанно се самоизключват или спира интернета и трябва наново и наново да правиш едни и същи неща. На всичкото отгоре, както всичко останало, затварят в 15:30 ч.
Връщаме се към вкъщи и си говорим с новите ни приятели. Чувстваме се страхотно, като стари жители на Виктория Фолс.
В задното дворче на къщичката ни огънят гори и Джойс вече е сготвила кърита от листа от бамя и голямо гърне с каша от царевица. Седим пред игривите пламъци на огъня и Джойс ни разказва, като най-обикновени случки, страховити истории, като от някаква сюреалистична магична реалност. Как човекът, който току-що ни беше посетил, се връща от погребението на познат, убит с черна магия и намерен в река Замбези без някой части от тялото си. Друга роднина била умряла от главоболие. Трети бил отровен с инсектицид в питието …
Най-покъртителната от историите бе за познат нелегален имигрант в Ботсвана, който си потърсил работа при група сатанисти, които пък го питали дали иска пари. После му дали нож и му казали да влезе в една къща и ако види нещо живо, да го убие. Когато влязъл, обаче за свой ужас, намерил майка си вързана за един стол. Хвърлил ножа и хукнал да бяга през буша обратно към Зимбабве, оставайки майка си!!! По-късно го открили с отрязана глава и липсващи лични части. Тръпки ни побиват, въпреки че не сме сигурни до каква степен историите са верни.
Афинитетът към магии е толкова силен в Зимбабве, че са се създали доста секти, претендиращи че са християнски, обединени под общото название Африкански християнски религии. Те се опитват да комбинират в странен микс християнските ценности със стари вярвания и култове и магически традиционни практики. Една от тях е сектата на Йохан Масоуе. Членовете на тази секта отричат всички пастори и свещеници, ходят изцяло облечени в бяло, жените са с бели забрадки и даже бели маски срещу ковид. Отричат всякакво четене или изучаване на Библията. Събират се на специални места на открито в четвъртък следобяд. Ходят боси и се молят с молитви „спуснати директно от Светия Дух“ до петък на обяд. Всеки член може да бъде пророк и като се усети, че е осенен с пророчески дарби, започва да проповядва пред всички. Без коментар! J
25.08
Чувстваме се толкова щастливи в къщата на Джойс сред всичките ни нови приятели, деца, че не можем да си тръгнем. Слизаме отново до града, за да се помъчим с интернета. По чудо успяваме да публикуваме новия пост, но вместо да се върнем вкъщи, река Замбези ни привлича със страшна сила. Разхождаме се по “Замбези драйв” с надежда да видим някой слон, но успяваме да зърнем само няколко антилопи, пробягващи през шубраците.
Пленени от набраздената с вълнички красота на Замбези, наблюдаваме златните цветове на залеза по тръстиковите островчета.
По някое време Питър се обажда и ни взима с колата си, за да ни изуми отново. Явило му се видение, в което са му казали, че трябва да направи сиропиталище. Въпреки мизерията и тежките условия, в които живее, е започнал да заделя ежедневно малки суми. Уредил е мястото и тухлите от местен вожд и е подал документи към правителството. Минаваме през негова позната, католическа монахиня, за да обсъдят нещата. Монахинята живее с десетина деца, сирачета. Добротата и човечността на тези хора ни оставят онемели. Хората в квартала също непрестанно си помагат. Ако нямаш храна или сапун да си изпереш дрехите е нещо обикновено да поискаш от близките си съседи.
Вечерта отново е изпълнена с тиха хармония покрай огъня. Готвим си страхотна вечеря с листа мчича (амарант) набрани от градината и къри от зеле и естествено – голямо гърне със садза. По-късно, съседът ни, с който вместо с врата сме разделени с една ламарина подпряна с тухли, е в купонджийско настроение и е надул яко някакъв южноафрикански транс. По някое време обаче не издържам и се развиквам да намали музиката. Животът в кварталчето си има своите чаровности. 🙂
26.08
Всички са страшно натъжени, че ще си тръгваме. За три дни станахме част от семейството. Сбогуваме се с Джойс, Кресенсия, Питър и малките Рози и Рони, както и с още куп роднини, дошли да се сбогуват с нас.
Питър ни оставя в края на града. Мигновено ни спира джипка натоварена с някакви телени мрежи. Шофьорът, бизнесмен, се съгласява да ни качи на стоп до следващото градче Хуанге, приблизително на 90 км.
На полицейската проверка за covid разрешителни той небрежно си бърбори с полицая и отказва със смях да спре. Поспираме да похапнем на крайпътно заведение и неусетно се озоваваме до миньорското градче Хуанге. Освен огромните залежи от въглища и ТЕЦ, тук се намира и един от входовете за Национален парк Хуанге. Паркът е най-големият в Зимбабве, почти с размерите на Чобе в Ботсвана и въпреки бракониерството в чудовищни размери през последните години на рецесия, е изключително богат на диви животни. За съжаление не можем да го посетим, затова продължаваме стопа напред.
Не чакаме и минута и ни спира първият преминаващ камион. Шофьорът веднага се съгласява да ни качи на стоп и то до крайната ни дестинация, втория по големина град в Зимбабве – Булавайо (Bulawayo).
Гледките по пътя са зашеметяващо красиви. Караме стотици километри по изцяло горист път покрай националния парк. Дърветата са букет от есенно, пролетни и летни окраски, в някаква странна за нас комбинация от цветове. От ярко жълто-зелено, през бяло и жълто до червено и кафяво. Омагьосани от красотата забелязваме и няколко селца от изцяло традиционни кръгли глинени къщички прилежно измазани, а някои от тях даже боядисани с геометрични африкански мотиви. Минаваме и покрай регион с огромни баобаби, без листа, със силно накъдрена и грапава кора.
След 300 км слизаме на около 15 км от град Булавайо. Градът е прекалено голям, а имаме уговорен каучсърфинг чак за утре. Докато си търсим откъде да си напълним вода, попадаме на една от конфискуваните от правителството ферми на белите. Голямата, красива в миналото къща се разпада. Очевидно бившите собственици са имали усет за естетика, която сега изчезва под законите на ентропията и ниската енергия на новите собственици. Боята се люпи, алпинариума буренясва, басейнът е празен. Собственикът първоначално е леко наплашен от появата ни, но после любезно ни пуска да си напълним вода. Все пак тече някаква дейност и част от градините са засети със зеле.
Пресичаме обраслата със странни растения река по бетонна дига и навлизаме в територията на някакъв резерват, който понастоящем е разграден и всички диви животни в него са отдавна избити. Намираме си местенце за бивак, което обаче се оказва не много подходящо. По близката пътечка непрестанно преминават бърборещи мъже, връщащи се от неизвестна посока. Все пак мястото е сигурно и няма никакви произшествия. Палим си огън и си готвим вечеря за първи път сред дивото от доста дни насам.
Карта на пътешествието от този пост
В следващият пост четете: Откачени срещи със зимбабвийски гърци, романтика из перлата на Африка – Булавайо, пребиваване в ексцентричния дом на най-големия организатор на транс партита и потъване сред мистичните хълмове Матопос.
Пътеписите ни от Азия (от България до Папуа Нова Гвинея по земя) можете да прочетете и в книжен вариант. ВИЖТЕ ТУК.
