08.02.2025
След два часа и половина стигаме до Ал Хамра (Al Hamra), малко градче в западните Хаджар планини, със запазена кирпичена стара част. Още по светло си набелязваме място за бивак до едни кошари с кози в пресъхнало корито на рeка. Купуваме си от любимия ни омански хляб с яйце и сирене и сме готови за вечерна разходка из руините на Ал Хамра. Старият град е разположен до обширни палмови градини. Вървим покрай фаладжа (напоителния канал), по който на всеки 200 метра са построени малки закрити бани за къпане и джамийки.
Къщите са огромни и много внушителни, но много малка част от тях се реставрирани като луксозни хотелчета. Градчето не е толкова малко както руйните на Биркат ал Муз и криволичим повече от час по тайнствените улички.
Вече съвсем се стъмва, когато го напускаме. Прекарваме поредната спокойна нощ в Оман, в която никой не ни безпокои, нито пък палатката го учудва. За щастие не е толкова студено, както предишните дни.
09.02.
С Божи предприемаме разходка до съседните кошари, в които освен козленца има и сладки зайчета, които се крият в кирпичени дупки и няколко патки.
Вече е пладне и решаваме първо да разгледаме съседното историческо село Мисфат ал Абрийн (Misfat al Abreen), което се намира недалеч, но по-високо в планината. С изкачването се разкриват красиви гледки към скалистите планини, замъглени в маранята на обедната жега. Селото е малко, но за сметка на това е почти напълно реставрирано, каналът е пълен с вода, палмовите градини се зеленеят и местни продължават да го обитават, така че имаме усещане за това как наистина е протичал живота в кирпичните селца на Оман. Отново има помещения с бани и вода от фаладжа и Божи даже се изкъпва в една от баните, където водата се изсипва като водопад в канала.
По обед се завръщаме в кирпичния рай на село Ал Хамра. Божи категорично отказва да спи и си готвим къри в една леко занемарена палмова градина. Решаваме да посетим къщата на шейха (кмета) на селото, която е една от най-големите и е направена като етнографски музей. Входната такса е 3 риала (15 лв), но влизайки вътре оставаме напълно зашеметени от обстановката. Всичко е толкова екзотично, ориенталско и уютно по специфичен начин. Същевременно е внушително по размерите си и броя стаи, свързани с хобитски кирпични стълбички и коридорчета.
Маджлиса (стаята за гости) е просторен. Дългите и тесни долапчета стигат до тавана почти с височина четири-пет метра. В миналото тук са се събирали около 80 човека гости, като мъжете са влизали по отделни стълби, а сервирането е ставало през една джуджешка врата, за да не се виждат жените, които сервират. Опъваме се на красивите килими облегнати на една от четиридесетте възглавнички и посръбваме османско кафенце с по някоя фурмичка за сладост.
Съвсем се изгубваме във времето, сякаш сме попаднали в някоя приказка от 1001 нощ. В къщата човек се чувства като в друг свят, същевременно защитен от суровостта на слънцето и жегата. А като се съди и по разхвърляните щикове и саби и от нашественици бедуини, които са били привличани от водата и плодородните градини. Вентилацията и осветлението стават от малки отвори тип амбразури и тесни прозорчета високо под таваните на къщата, които спомагат за естествено течение на вуздуха.
На всичкото отгоре в цената на билета влиза и гид и малка демонстрация от местни жени, които показват ежедневени дейности от миналото – мелене на жито, правене на омански хляб на сач, печене и счукване на кафе и правене на олио от моринга и сандалова паста.
Следобед заедно с местни дошли от новата част на Ал Хамра се разхождаме по специално направените за целта алеи из палмовите градини, чиято красота и животворност на водата от фаладжите, човек може наистина да оцени, ако се е попържил на жежкото слънце и побродил из каменните планини и пустини.
За да осигурим комфорт на Божи спим за първи път на едно и също място два пъти, решаваме да останем в стария бивак. Всички местни, които минават покрай нас с джипарите си ни поздравяват радушно и с усмивка.
10.02
Поемаме към връх Джебел Шамс (Jebel Shams), 3028 м.н.в., най-високият връх на целия Арабски полуостров. Стръмна серпентина ни изкачва все по-нависоко в кафеникавата безжизнена планина. На около 2000 метра все още има малки селища. Въздухът рязко става по-хладен.
На половината разстояние пътят става черен, но вече сме преодолели основната денивелация, така че “бялата камила” се справя. Един по-стръмен участък едва го взимаме заради автоматика и с голямо облекчение, че въобще сме успели, стигаме малко преди последното селище на ръба на Големия каньон, който искаме да видим. Един симпатичен дядо в роба дишдаша и с бяла чалма на розови цветчета ни предлага да ни откара безплатно последния километър, за да не закъсаме на връщане с колата.
От село Ал Китаим започва известна пътека – пътеката на Балконите (Balcony trail) и на паркинга е пълно с туристически групи. Няколко деца и жени, които изобщо не приличат на оманците, с които сме свикнали, продават гривни и дрънкулки. Всички са с шарени рокли и малко мърляви и се чудим дали не са от някакво бедуинско племе. Поемаме по пътеката без амбиции да я минем цялата, защото уж била дълга и леко трудна. Всъщност почти няма денивелация, просто следва стената на каньона към горната му част. Отвесът наистина спира дъха – поне 1000 м надолу. Това е може би един от най-дълбоките каньони, които сме виждали, след този в Южна Намибия. Само дето е сравнително къс, едва десетина километра.
На една трета от пътя спираме на беседка да починем на сянка. Повечето групи и туристи вече се връщат, защото наближава 13:00 ч. Докато над нас кръжат орли и пъргави козички скачат по отвесните сипеи, се заговаряме с много интересна двойка немци с момиченце на две годинки, а жената е бременна в петия месец. Говорим си известно време по темата “на далечен път с деца”, а после жената ни разказва, че като дете техните поели с нея и сестра и на двугодишно пътуване с ван през Иран, Афганистан, Пакистан и Индия, та чак до Китай и обратно по хипи трейла. Жестоко! 🙂
Продължаваме по пътеката и стигаме почти до края, но Божи спи, а и много напича, така че решаваме да се връщаме преди да се е събудил. Първоначално се чудим дали да не спим на високото с гледка към каньона и връх Джебел Шамс над него, но заради твърде студения въздух се отказваме. Слизаме в ниското в едно уади, което си бяхме харесали на идване – Уади Гул (Wadi Ghul). Старинното кирпичено селище и финикови малки градинки на входа на уадито създават приказно усещане. Установяваме бивака под едно дърво на каменисто плажче. Наблизо имаме и фаладж за миене. Ето че настъпи и последната ни нощ на палатка в Оман.
Точно се готвим да разпъваме, когато до нас паркира огромен камион Ивеко с италианска регистрация. Съседите ни се оказват вдъхновяващи пътешественици, мъж италианец и жена му етиопка с двете им девет годишни близнаци. Не можем да спрем да си говорим, толкова е приятно да срещнеш хора със същото мислене. Вече от пет месеца са на път, като са прекосили Турция, Иран и Ирак, Кувейт и Саудитска Арабия. В следващата половин година плануват да стигнат до Монголия през Афганистан, Централна Азия и Китай или Русия. Децата им са на домашно обучение. Интересно е и как са се запознали. Докато мъжът прекосявал Африка по известния маршрут Кайро – Кейптаун, който и ние направихме 2020-21 година. Осведомяваме се за всякакви тънкости по прекосяването на малко преминавани земни граници и за опасностите. Лягаме си заредени с истинска Маркополовска треска.
Нощта минава спокойно. Оман е наистина рай за диво къмпингуване – безкрайно много диви зони, красота и пълна безопасност, като местните приветстват къмпингуващите навсякъде.
11.02
Между камънаците си правим къри за закуска, която не можем да започнем, защото се отдаваме на сладки разговори с италианците почти два часа. Божи се качва в камиона им и с увлечение си играе с двете им деца.
След баня и миене на чинии във фаладжа, вече по обед, се отправяме към най-големия форд на Оман, в град Бахла (Bahla). Паметникът на ЮНЕСКО ни впечатлява с внушителните си размери. Разхождаме се из кирпичените руини около форта, но Божи нещо е кисел и решаваме да седнем в заведение на сука, който е в близост. Отново се срещаме с италианското семейство и бърборим, докато хапваме. Въпреки че се усъмнихме в заведението, тъй като беше разположено точно на най-труистическия маршрут, ставаме жертви на измама и плащаме двойно по-висока сметка. Точно си бяхме говорили колко е яко да се пътува в Оман и по този параграф, как няма измами и завишени цени, но ето че и това ни се случи.
Пътят към Мускат вече ни е познат. Фучим по магистралата покрай скалиста безлюдна планина и само процепите в тях, по които се стичат тънки струи животворна вода са населени с хора в малки селца със зелени палмови градини.
Минаваме и покрай съвременните фортове – внушителни по площ полицейски участъци, заградени с високи огради и разположени задължително извън градовете.
Последният ден в Оман ни е много вълнуващо. Най-тъжното е, че си тръгваме от Оман, но моментално след това изпълзява щастливата реалност, че всъщност пътешествието не свършва, а продължава. Вече започваме да мислим за предстоящата Индия, но има куп неща, които трябва да свършим преди тръгване.
Хубавото е, че Галиб, първият ни хост от каучсърфинг, радушно ни приема отново на гости, а неговото кварталче ни е доста познато. Разпечатваме си индийските визи и правим пазар в Люлю маркет за продукти за сандвичи, при което малко се оливаме, заслепени от многообразието от вкусотии с азиатски привкус.
Вечерта Цветин измива колата за 1,5 риала (7,50 лв), като цяла орда индийци я измиват, издухват и полират за минути. На връщане не пропуска да мине през познатата му бръснарница, за да направи последен арабски щрих на брадата си за 1 риал.
Оправяме багажа, като го разделяме на две, надявайки се да можем да оставим раницата с по- зимните дрехи на някой гардероб на гарата или летището в Керала, където е 32 градуса Целзий.
12.02
Полети. Ставаме в 5 ч. сутринта и към 6 тръгваме към летището. Тук денят започва след сутрешната молитва в 5:30 ч. и вече има задръстване по магистралата. Взимаме иранеца Ями, който ни подсигури колата, от тях и той подарява на Божи цяла торба с бонбони от овесени ядки и кафе.
Освен че Цветин едвам не ни очиства на едно кръстовище, ни чакат и други неприятни изненади. Жената на чекинга ни казва, че раницата с шалтето трябва да бъде опакована, което на оманските цени ни излиза 45 лв кашончето. После пък аха да преминем и ни пращат до началстовто, заради факта, че визите ни са издадени с номерата на старите ни паспорти. Мъжът и жената от имиграционното са много мили с нас и през цялото време се шегуват, но на нас през цялото половин часово чакане нещо ни е заседнало под лъжичката.
В крайна сметка се обаждат от имиграционните в Индия, че може да минем, а жената ни пита дали имаме нещо против да ни смени местата, но от притеснение не разбираме, че ни ги е сменила с първия ред в самолета. Всичко в крайна сметка е наред и се курдисваме за първи път през живота си на места в бизнес класа.
Самолетът излита и докато маневрира гледаме земите и морето на Султаната на Оман. Сигурни сме, че бихме се върнали тук при първа възможност. Екзотиката, красотата на суровите скалисти планини и живописните и животворни уадита, пустините и плажовете, всичко това поръсено със солидна доза гостоприемност и омиротвореност на оманците, както и не на последно място лекотата на пътуване и къмпингуване, правят Оман невероятно кътче от Арабия за пътешествия.
Бюджет за Оман
Похарчени пари за 20 дена за двама възрастни с дете: 2497 лв. или по 125 лв. на ден.
В разходите влиза кола под наем с гориво плюс две нощувки на хотел.
Всички останали нощи са на палатка, която сами си носехме от България или на каучсърфинг. Основно си готвихме, на няколко пъти хапвахме в евтини индийски или пакистански ресторанти.
Природните забележителности са безплатни, така че почти нямахме разходи за забележителности.
В следващия пост…. Начало на индийското пътешествие из Индия, щата Керала, която спира дъха.
Истории от Близкия Изток в книгата на Кервана “Палецът на свободата”. Поръчайте ТУК.
