Бруней Дарусалам – един от последните султанати на земята, нефтени кладенци и вековни джунгли

Бруней Дарусалам

jamiqta

джамия „Султан Омар Али Сайфудин“

 Столица: Бандар Сери Бегаван

Население: около 500 000

Официална религия: Ислям

Държавно устройство: Абсолютна монархия – султанат

Гражданите на ЕС са безвизови за 3 месеца на територията на Бруней. Биха ни печатите набързо и скоро хвърчахме по магистралата. Винаги е вълнуващо, когато човек стъпи в нова държава. Както за повечето държави по света и за тук си имаме изградено стереотипно мнение, най-често нямащо нищо общо с действителната ситуация. Знанията ни за Бруней са ограничени – един от последните султанати на Земята (заедно с този на Оман), петата най-богата държава в света, благодарение на нефтените и газовите си залежи. Нямаме търпение да видим какво всъщност ще ни очаква тук.

map-1

nova-rabota-sobstwenik-na-neften-kladenec

Горд собсвеник на петролен кладенец

Майкъл решава да ни направи тур из основните нефтени градчета Куала Белаит (Kuala Belait) и Серай (Serai). Именно тук е бил открит нефта още в далечната 1924 година. Подминаваме малки помпички навсякъде по брега, но същинските кладенци са навътре в морето и по нищо не си личи, че има тежка промишленост. Градчетата са малки и заспали, тук-таме има луксозни къщи, но цялостното усещане е като в Малайзия. Дори магистралата не е идеална, липсва чувството на охолство. Столицата е на 130 км от границата. По пътя почти няма населени места, Всичко е в джунгла.

sokol

Още по-голяма изненада ни очаква, когато достигаме столицата Бандар Сери Бегаван. Градчето е по-малко дори от Кучинг. Има само няколко сгради и улици на кръст. На места по тротоарите има дупки, някои блокове са с изпадала мазилка, пълно е с дървени селски къщички. Усещането е, че си в провинциално малайзийско градче, а не че си в един от най-богатите султанати на света. Очаквахме нещо подобно на Сингапур или Дубай, но представите ни бяха разбити.

ulica-v-brunei

Една от главните улици в столицата

В града има само 3-4 хотела тип „Шератон“ и един хостел. Хостелът е затворил в 7 вечерта, а Майкъл страшно се притеснява да ни остави просто така. Обясняваме му, че ще спим на палатка, но той не ще и да чуе. В крайна сметка ни закарва в „Terrace hotel“ и твърдо заявява, че ще ни плати стая. Съпротивляваме се до край, но без успех. Чувстваме се толкова ужасно, че не можем дори да се зарадваме на предоставената възможност. Шърлин ни успокоява: „Това е Азия. Ако някой иска да те черпи, трябва да го приемеш. Освен това Майкъл е супер богат.“ Това хич не ни действа успокояващо обаче. Но най-интересната част идва след като Майкъл е платил 65 брунейски долара (близо 80 лв) за стаята и ни набутва още 35 долара за хостела за утре. Шърлин ни набутва няколко торби пълни с банани и зеленчуци от пазара и с весело хихикане се приготвят да си тръгват. На нас ни се реве от срам и неудобство, а Майкъл в отговор ни казва: „I really enjoyed your company“ и пали колата. Ето как завършва посрещането ни в Бруней – посрещане по султански. Мислехме, че тези неща се случват само по филмите 😉

ciganski-baron

Циганския барон 🙂

Настаняваме се в стаята, но тъй като не сме адаптирани за живот в хотел се налага да направим някои номадско-цигански изпълнения. Палим котлончето в банята, като се надяваме датчиците за пожар да не се активират и си приготвяме вечеря.

И така, ето ни първа вечер в султаната, на луксозен хотел в центъра.

03.05

map2

 Оставяме раниците в хотела и се приготвяме за обиколка на градчето. Посещаваме безплатния музей с кралски принадлежности (Royal regalia building), правим обиколка и на красивата джамия „Султан Омар Али Сайфудин“, минаваме през така нареченото водно село Кампун Айер (Kampung Ayer), където всъщност брунейците все още живеят по традиционния си начин, в дървени наколни бунгала в реката. Отбиваме се в единствения мол, в търсене на интернет клуб и с почуда откриваме, че дори молът прилича на битпазар и почти няма магазини в него. За финал минаваме по крайбрежната алея и разглеждаме местния пазар. Изобщо не можем да повярваме, че реално е по-евтин от малайзийските пазари. Порция ориз със зеленчуци е едва долар, тоест 3 рингита, цена каквато не сме виждали никъде в Малайзия. Плодовете и зеленчуците също са страшно евтини. Оказва се, че изобщо няма за какво да се запасяваме. Наистина очаквахме, че ще е като в Сингапур. Освен това валутата е с еднакъв курс спрямо сингапурския долар. Брунейският долар е по-скъп от лева.

water-village

Водното село Кампунг Айер

vodnoto-selo-vytre

По улучките- дървени мостици на водното село

ulichka-vodno-selo

Уличка

Силно впечатление ни прави, че има много брунейци, които изобщо не са богати, даже напротив. Местните работят на пазара, като лодкари и други подобни за разлика от страни като Дубай например, където бачкерите са само имигранти. Някои от дървените къщи във водното село приличат на цигански катуни. Беше пълно с боклуци и прогнили мостици, а все пак селото е точно срещу централната джамия и главната улица. Като цяло стандарта и инфраструктурата ни се сториха доста по-зле от Западна Малайзия. Рядко се намира малайско село изглеждащо по подобен начин.

pavilion

Павилион лодка до централната джамия, в ляво единствения мол в центъра

Разбира се по улиците е пълно с нови, хубави коли. Има и много западняци работещи тук за главозамайващи заплати, основно в нефтената индустрия, но си остава загадка, защо страната не е развивана, още повече, че в крайна сметка и територията й е съвсем малка. Най-вероятно парите си остават за върхушката и султана, който е един от най-богатите хора на планетата, с лично богатство оценявано на 40 милиарда долара.

policeiskiq-uchastyk

Полицейското управление в Бандар Сери Бегаван

От брега на реката можехме да зърнем двореца му – най-големият обитаван дворец в света, Истана Нурул Иман (Istana Nurul Iman) с 1800 стаи. Марки като Ламбургини и Ферари са произвеждали лично уникални коли само за него. Той също така притежава и златен Ролс Ройс. Има една от най-големите колекции на скъпи и редки коли. Семейството на сегашния султан Хасан Болкия управлява Бруней от около 400 години. В последните години обаче султанът постоянно променя държавната политика със силни уклони на ислямизация и последните му законови нововъведения са доста дебатирани. Населението на Бруней е основно малай (67 %), но има и малък брой китайци (11 %), коренно население, индийци и други, като всички тези бидейки не мюсюлмани са афектирани от политиката на ислямизация.

dvoreca

Истана Нурул Иман на заден план с позлатеното кубе

Интересно е да се отбележи, че самият султан е доктор по право и е учил в какви ли не западни университети. Това обаче ни най-малко не му пречи да въведе ислямския закон Шариат през 2014 година, включвайки и смъртно наказание – убийство с камъни за престъпления като изневяра, хомосексуализъм или богохулство. Осезаеми са и някои ограничения на свободите на гражданите. Примерно няма надписи с йероглифи на китайските магазини и заведения; радиостанциите до един през нощта пускат само проповеди и молитви, няма никаква популярна музика. Има забрана за коледна украса по обществени сгради и използване на коледни дрехи, като шапчици, костюми и други такива. Дочухме, че има забрана и за строене на нови църкви (освен двете налични, не се правят други), но религиозните противопоставяния в цял свят са на лице, така че това може би в днешно време си е „нормално“ 🙂

chinese-temple

Китайският храм в центъра

chinese-gods

Олтар с китайски божества

Впечатлението ни от Бруней е за красиво и тиха провинциално градче, да не кажем село. Хората тук са още по-приветливи и любезни от тези в Саравак. Всичко изглежда замряло и спокойно. Всъщност на нас това повече ни харесва, доста по-добре е от колкото ако бяхме заварили някакъв голям мегаполис, целия в бетон, асфалт и щръкнали небостъргачи. Впечатление ни прави и напълно непокътнатата природа. Поради финансовата задоволеност и централизираната монархична власт липсват корупционни политически схеми за изсичане на джунглата и превръщането й в земеделски земи, засети с безкрайни полета от палми за олио.

v-gorata

Джунглата в Бруней

Както и да е … След разходката из Бандар Сери Багаван, през която видяхме почти всичко, се насочихме към младежкия хостел, който ни беше препоръчал нашия благодетел мистър Майкъл. Там се оказа обаче, че цената от 10 долара не е за стая, а на човек, както и че ще трябва да спим разделени в мъжко и женско отделение, така че решихме да спим в красивия парк, който вече бяхме разгледали сутринта. Взехме си раниците от хотела и се насочихме към парка. Заръмя лек дъждец. В парка имаше перфектна тоалетна с баня и душ. Бяхме си харесали и закътано местенце за палатката. Стигнахме до набелязаното ни място под изумените погледи на джогърите китайци. Очевидно не бяха виждали често туристи с гигантски раници. Разпънахме бързо бивака, Нафтечко запя своята песен безпроблемно, така че успяхме да си сготвим и вкусна гозба.

toaletna

Ето как обикновено изглеждат безплатните обществени тоалетни в Малайзия,Сингапур и Бруней

 

04.05

 След пране, къпане, готвене, ядене, оправяне на багажа, отново се оказва че успяваме да тръгнем в най-голямата жега, на обед. Слънцето направо е изпепеляващо. Стигаме до пазара, от където си купуваме ориз и кърита, които не бяхме срещали до сега в Саравак. Докато търсим къде да си оставим раниците, виждаме интернет клуб. Там си изгубваме около два часа, а информацията която прочитаме за султана ни разколебава в желанието ни да се срещнем с него. Така че решаваме да пропуснем двореца, и без това вътре не се допускат посетители, а от вън не се вижда почти нищо интересно. Султанът не заслужава нашето внимание и ние се отправяме директно към кея с лодките за провинция Тембурон (Temburong). Бяхме си решили, че част от парите на мистър Майкъл вместо за хотел ще ги вложим за пътуване с лодка. Цената беше само 6 долара, а и щяхме да избегнем преминаването през малайзийска територия, като спестяваме и удрянето на още четири печата в паспортите ни, в които без това остават съвсем малко свободни страници. И добре, че направихме така.

kachvane-na-lodkata

Готови да се качваме в лодката

Лодката е закрита, тип автобусче с около двадесетина места и два мощни двигателя Ямаха (85 м3). Още с тръгването се зареждат гледки с множество екзотични селца с наколни дървени жилища и също такива пътечки и кейове. В момента е отлив и лодкарят със завидна ловкост завива по тесните ръкави, сред искрящи жълтозелени мангрови гори. На картата изглежда, че след километър излизаме от реката и минаваме по море преминавайки в ръкава на друга река. На практика се оказва обаче, че пътя е изцяло през лабиринт от ръкави. На всеки завой лодката се накланя ту наляво, ту надясно. Пейзажите се сменят от красиви, по-красиви, като завършек на невероятните картини има и изящни облаци.

pytuvane-po-kanalite-3

Пътуване по каналите към област Тембуронг

pytuvane-po-kanalite2

pytuvane-po-kanalite-4

pytuvane-po-kanalite

Неусетно минават 45 минути и пристигаме в малкото селце Бангар (Bangar), столицата на провинцията. Решаваме да пропуснем известния национален парк Улу Тимбурон (Ulu Timburong), тъй като до него се стига само по реката и това ще е свързано с още разходи. Така че си хващаме стопа в посока излизане от Бруней. Позиционираме се в малко паркче отстрани на пътя. Не сме чакали и пет минути и приятен човек ни спира. В последствие той подминава селото си за да ни закара специално до парка, до който искаме. С това се разбива още един мит за Бруней, че никой не качвал на стоп, защото ги било страх, както беше ни казал един приятел.

jamiq-temburong

Джамията в Бангар

Паркът е страхотен. Полянки, беседки, гигантски дървета, тоалетна, баня с дърво с узрели джакфрути до нея и десетина катерици ядящи от плодовете му. Време е за почивка.

kolibri

Колибри

 

  1. – 06.05

 

Даваме си цял ден за релаксация в гората на Букит Патой (Bukit Patoi recreational forest). През деня почти не идват хора, освен няколко западняка работещи в Бруней, повечето холандци от холандското село построено от Шел в градчето Куала Белайт, през което минахме на влизане в държавата. Чувстваме някаква странна умора и общо взето прекарваме този  и следващия ден в спане и игра на сентасе 🙂 От толкова време не сме спирали, без да правим абсолютно нищо …

dyrvo-vyrhu-kamyk

В гората

gigantsko-dyrvo

Дървета гиганти

skala

Причудлива скала

На втория ден все пак изкачваме хълма в джунглата. Гората е пълна с гигантски дървета, гущери подобни на игуани. Чуват се всевъзможни звуци. От хълма се открива красива гледка към равнината долу, покрита почти изцяло с дива джунгла, без никакви села.

iguana

Игуана

iguana-2

gledka-kum-brunei

Изглед от върха

 

07.05

 Позиционирахме се на пътя и не след дълго ни спря не кой да е, ами отбора по офроуд с джипове на Бруней. Председателят и част от членовете отиваха на среща в Кота Кинабалу, Саба, накъдето отивахме и ние. Натовариха ни в едно от мощните им чудовища, чиито гуми бяха с такова сцепление, че колата не можеше да развие скорост на нормален асфалт. Обичаха да се наричат „мъже на джунглата“, тъй като прекарваха голяма част от времето си в откачено каране по черните пътища във вътрешността на Борнео. В екипа имаше и брунейка, майка на пет деца, запалила се по офроуда наскоро, гордо носейки титлата първата „jungle woman“ на Бруней. 🙂

otbora-po-offroad

Отбора по офроуд на Бруней и джипката, с която ни взеха

След 10 км достигнахме границата. Бруней Дарусалам остава в съзнанието ни като една много заспала провинциална страна със страхотна природа, симпатични, добри хора и спокойна атмосфера.

Филмът на Вълшебния Керван за Борнео (20 мин) гледайте тук:

„Отблясъци от Борнео“ II част

 

 

Advertisements

2 thoughts on “Бруней Дарусалам – един от последните султанати на земята, нефтени кладенци и вековни джунгли

  1. Много готин текст с безкрайно интересни и изненадващи впечатления от Бруней. Когато Катя и аз бяхме в тази част на света ние решихме да прескочим Бруней точно защото нашите очаквания бяха подобни – че ще е модерна и скъпа държава. Сега като чета вашето описание си мисля, че тогава направихме грешка.

    Особено факта, че джунглата е добре запазена е много интересен и може би ще е причина в бъдеще да посетим Бруней.

    На добър път!

    Liked by 1 person

    • Да, беше интересно и много приятно. Над седмица може би няма да има много неща останали за правене и разглеждане, но за 3-4 дена е много интересно.
      Радваме се,че текстът се е харесал 🙂 Благодарим за коментара!
      Поздрави от Сулавеси, Индонезия

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s