Армения – в търсене на копието на Христос

 

LRM_EXPORT_20190919_111539-1024x767Арменска пекарка точи лаваш

31.10.2018

По пътя няма коли и се спускаме пеша близо 7 км. по серпентините, преди един леко смахнат шофьор с товарно бусче да ни качи за няколко километра. Леко сме настръхнали, защото той си е в някакъв негов свят, постоянно забравя да вземе острите завои и в последния момент се отклонява, секунда преди да се хвърли в пропастта. С облекчение слизаме в селото, където той ще изкупува ябълки. Докато се подмотваме около магазин в центъра, едно момче спира колата си до нас и ни предлага да ни изкара на главния път. Ние се чудим дали все пак да не посетим Нагорни Карабах, но пък зимата идва с такава скорост, че вече почти нонстоп сме замръзнали, особено вечер и сутрин. Ако се забавим с още няколко дни оцеляването ни става под въпрос с тънките ни якенца и панталонки. Освен това бихме искали там да прекараме поне 7-8 дни, да минем по известния път „Джанапар“ от село на село през планините. Но за това сега вече е късно.

В крайна сметка тръгваме на обратно към Ереван. Качват ни дядка и синът му до разклона за следващия манастир в списъка ни – „Нораванк“, който е на около 150 км. от тук. Хубавото на забележителностите в Армения е, че всичките са в отдалечени села или насред планината и на човек въобще не му се налага да влиза в градовете, в които пък няма нищо за разглеждане със соц. тъжната си архитектура на мизерни блокчета, построени от странни розовеникави каменни блокове. Прещастливи сме да ги пропуснем. В Грузия например градчетата бяха адски приятни, с къщички с асми или европейски тип сгради и почти липсваха панелните извращения. За съжаление обаче арменските са с по-комунистически облик дори от руските. Но пък като цяло Армения е интересна с това, че сякаш е напълно ориенталска. Докато Грузия, включително и хората и културата ѝ са по-европейски, макар с кавказки елементи. Армения напомня на Иран или Близкия Изток – сухи земи, мургави хора с черни вежди и гърбави носове, кючеци „удрящи в земята“ дори най-бесните ни цигански чалги … въобще Ориент, но с комунистическо минало 🙂

Както в почти всяка кола, така и тук музиката е надута на макс, а шофьорът щрака с пръсти. Всичко е обвито в цигарен дим. Ладата с мръсна газ влиза в завоите, а ние броим километрите до нашия разклон с пулсиращи от децибелите и ужас глави. По тъмно слизаме в нищото. Тишината и спокойствието на тесния каньон ни обгръщат ласкаво. Няколко стотин метра по пътя и си намираме идеално място за бивак, до рекичка под причудливи гладки скали. Температурата е +7,+8 градуса и направо изпадаме в еуфория от топлината. Предишните вечери на по –1,–2 бяха ни дошли малко нанагорно.

LRM_EXPORT_20190919_104851-1024x768Нощ в каньона, водещ към манастира Нораванк 

01.11

Утринта в тесния каньон с отвесни скали е сенчеста и хладовита, така че си напалваме огънче. Не минават никакви автомобили, тишината е нарушавана единствено от ромона на поточето до нас. Вървим пеша сред причудливите скали километър, два преди група филипински туристи да ни качат с автобуса си до „Нораванк“.

LRM_EXPORT_20190919_110743-1024x768Нораванк под скалите

Манастирът, както повечето в Армения, е построен на уникално, бих го нарекъл място на енергия. Ждрелото от червени скали пък оформя нещо като гигантска сателитна чиния. Двуетажната църква с две тесни симетрични стълби, древни часовни и параклис, изкопан дълбоко под земята създават наистина мистично духовно настроение, идващо сякаш през вековете. За разлика от Грузия обаче тук храмовете се използват предимно за туристическа атракция. Филипинка с минижуп си прави секси снимка пред древните кръстове „хачкар“. А дебел французин се опитва да не се пребие по тесните стълби, за да си направи селфи от втория етаж на църквата. Въобще общо разпространената „духовна“ практика в служене на егото и повишаване на чувството за собствена значимост чрез селфита на атрактивни места. Никой всъщност и не поглежда какво има наоколо. Директно се преминава към снимане.

LRM_EXPORT_20190919_105812-768x1024Двуетажна църква

LRM_EXPORT_20190919_105626-768x1024Гледка от втория етаж на църквата

LRM_EXPORT_20190919_105334-768x1024Детайл от арката над портата

LRM_EXPORT_20190919_110019-1024x768

LRM_EXPORT_20190919_105018-1024x1366Прозорец

LRM_EXPORT_20190919_105504-1024x768

Изкачваме се на малко хълмче над църквата, за да си отдъхнем на тишина. По пътеката намираме съвсем прясно мечо изпражнение, което потвърждава хипотезата, че по-предишната вечер сме имали мечка на гости 🙂

LRM_EXPORT_20190919_105137-1024x768Каменни кръстове „хачкар“

LRM_EXPORT_20190919_110335-768x1024Арменски кръст

LRM_EXPORT_20190919_110238-768x1024Кой ли е погребан в този изумителен гроб?

На връщане ни взима мълчалива двойка до разклона с главния път, където се намира пещерата „Арени“ с археологически находки от неолита и най-древната открита в историята на човечеството обувка. В пещерата се влиза само с гид и има символична такса, която за съжаление е извън бюджета ни. Така че продължаваме напред. По пътя има метални фургони, като от арменския филм „Водка лимон“, сергии с домашни продукти – вино, туршии и плодове, а и усещането е на зачуканост и забвение, точно като във филма.

Качват ни в луксозен Нисан момче шофьор и възрастен мъж. Отново изкачваме планински проход. Планините са голи и сухи, с красиви форми, облечени в жълто. Възрастният мъж ни обяснява на дълго и на широко за арменската гостоприемност, която имахме възможност неведнъж и ние да изпитаме. В еуфорично настроение ни казва, че скоро ще спрем в ресторант и ще можем да си поръчаме каквото си искаме. Когато обаче спираме в крайпътно кафене, „ларж“ чичкото се ослушва и се покрива някъде. В крайна сметка ние сами си купуваме по една пирожка, след което той се появява и си взима една за себе си 🙂 Въпреки, че понякога човек може да стане свидетел на такива шушумигски истории, от където явно идва славата на арменците, че са хитър и пресметлив народ, то все пак това не е правило. Повечето хора са наистина страшно гостоприемни и услужливи. Дори може да се каже, че са доста по-гостоприемни и общителни от хората от Балканите.

Постепенно слизаме в долината на Ереван, първото което ние самите виждаме и май единствено по-обширно равно място в Армения. Арарат обвит в мъгла стърчи като исполин (5165 м.н.в.). Цялата равнина е в обработваеми площи. Много по-топло е. Колата ни оставя на 30 км. преди Ереван, на разклона за най-емблематичния арменски манастир „Хор Вирап“, от където симпатичен таксиметърджия сам предлага да ни качи без пари до мястото, което е на 4 км., защото и без това имал път натам.

LRM_EXPORT_20190919_111029-1024x768Арарат на залез

„Хор Вирап“ (букв. „дълбоката яма“) се издига на малко хълмче, съвсем близо до границата с Турция, в полите на могъщия Арарат. За Арарат се казва, че именно на неговите върхове е заседнал Ноевият ковчег, след като водите на Потопа започнали да спадат. Манастирът е известен с това, че именно тук е бил заточен св. Григорий Просветител в тъмница под земята, за цели 13 години, преди арменският крал да го освободи и да приеме официално християнството. Слизаме по отвесна дълга стълба в дупка на пода на параклиса в клаустрофобична влажна яма, където е лежал светецът. Само като си представи човек, че някой може да прекара на такова място 13 години без светлина, направо го побиват тръпки.

LRM_EXPORT_20190919_111218-1024x768Стълби към ямата, където бил заточен св. Григорий,  християнизирал арменския народ

След обиколката се отправяме към близкия хълм, обрасъл със суха жълта трева и се настаняваме зад гробището. За първа нощ не мръзнем. Толкова е топла вечерта (може би е около 9-10 градуса), че дори се налага да се съблечем по тениски и гащи. Незнайно защо обаче спим много неспокойно.

LRM_EXPORT_20190919_110910-1024x767Хор Вирап

02.11

На сутринта Арарат е обгърнат в облаци. Наслаждаваме се на гледката. Хващаме стоп с местни продавачи на сувенири към Ереван. Впоследствие обаче решаваме да слезем на десетина километра преди града и по уж кратък път през селата да се отправим към село Гарни, от другата страна на столицата. Докато чакаме, в небето се разиграва невероятно шоу на трениращи изтребители, пикиращи надолу-нагоре.

Качва ни кола, която се спуска към краен квартал на Ереван. От шофьора научаваме, че пътят който сме си избрали е затворен заради свлачище. Щем, не щем ще трябва да слезем до центъра на града и да си търсим транспорт от там до селото. Крайните квартали на Ереван са страшно потресаващи. Навсякъде боклуци, мизерия, дупки по улиците, ужасяващи соц.блокчета. Не знам защо, но си мислехме, че столицата ще е модерна и развита. След безкрайно чакане на автобуси и маршрутки успяваме да се доберем до село Гарни, което е на 30 км. в планините над града.

LRM_EXPORT_20190920_203325-1024x768Каньона на село Гарни

Преди да влезем в единствения по рода си запазен езически храм в Армения влизаме в прескъпа механа да изпием по една анасонова лимонада и да заредим батерията на фотоапарата. Входната такса за храма е 3500 драма (~ 5 лв.), но служителят на гишето ни пуска с блага усмивка и двамата с един билет. Храмът на бога на слънцето Митра е уникален, в гръко-римски стил, с красиви йонийски колони. Бяхме чували, че арменските неопагани извършват ритуали тук. Отстрани на храма има развалини от не по-малко уникална кръгла църква. Целият комплекс се намира на ръба на невероятен скалист каньон, с подобни на огромни китове скални острови по средата. Пресичаме селото пеша – ниски къщи с дувари, полу подържани дворове и баби продаващи продукти от градинките си на сергийки на улицата.

LRM_EXPORT_20190920_203218-1024x768Храма на Митра в Гарни

LRM_EXPORT_20190920_203435-1024x768

Мъж с лада ни взима до следващото село, но като разбира че сме до манастира „Гехард“ ни откарва чак до там, няколко километра по-нататък. Въпреки протестите ни купува две бири и ни кани да му гостуваме. Пристигаме на свечеряване, когато всички туристи вече си тръгват. И тук оставаме изумени от видяното. Отстрани на основната църква има друга, която е изцяло издълбана в пещера, с бликащ извор от самата скалата. Залите вътре са уникални с кръстовете си и сводове с гравирани животни и символи.

LRM_EXPORT_20190920_201307-1024x768Главната църква на комплекса Гехард

LRM_EXPORT_20190920_202330-1024x768Изумителни символи

LRM_EXPORT_20190920_202209-768x1024

LRM_EXPORT_20190920_201553-1024x1364

Пазачът ни пита дали ще спим на палатка и ни упътва по стръмна пътечка покрай множество пещери-килии в скалата за монаси към полянка пред голяма пещера. Струва ни се каменисто, а и е част от комплекса паметник на ЮНЕСКО. Решаваме да си потърсим по-подходящо за нас място по ждрелото на близката река. Катерим се в тъмницата. Намираме си равна площадка. Температурите са около нулата. Кавказки пес лае цяла нощ и ни охранява от мечки и вълци.

LRM_EXPORT_20190920_213706-1024x768Задния вход на манастира и скалите отзад

03.11

Нашият склон спи във вледеняваща сянка. Докато огрее слънцето и ни стопли минават часове. Едва по обед, с вече поразмразени кокали сме готови за тръгване. Минаваме още веднъж през манастира, за да го видим на светло. „Гехард“, освен че е паметник на културата, в списъка на ЮНЕСКО, заради невероятната си архитектура на полу-пещерна полу-каменна църква, също така е бил и едно от най-светите места в Армения, защото тук се е съхранявала най-голямата арменска светиня – копието, с което се вярва, че е бил прободен Христос на кръста. Понастоящем копието е пренесено в музея на Ечмиадзин (патриаршеският град).

LRM_EXPORT_20190920_203025-1024x768Гледка от палатката към манастира

LRM_EXPORT_20190920_202937-1024x768Пещери и издълбани хачкар в скалата зад църквата

LRM_EXPORT_20190920_201440-1024x768Второто ниво на църквата в скалата

Днес се качваме в пещера-притвор, странно разположена на второ, горно ниво, над основният храм, с изумителна акустика. Вътре руска туристка пее „Аве Мария“ невероятно. Друг руснак със спиритуалистични наклонности е застанал под дупка в покрива и канализира някакви енергии. Останалите посетители са заети със селфита във всеки възможен ъгъл.

LRM_EXPORT_20190920_202716-1024x768Олтар в църквата

Продължаваме към Ереван. Качва ни двойка беларуски туристи с кола под наем, до центъра на града. Минаваме набързо през току що затворилата библиотека „Матенадаран“, голямата гордост на арменците, в която се съхраняват 36 000 древни ръкописа, една от най-големите хранилища на ръкописи в света.

LRM_EXPORT_20190919_111628-1024x768Библиотеката Матенадаран

Спускаме се покрай каскада от фонтани и по пешеходната улица към „Площада на републиката“, който се оказва доста впечатляващ с розовите си здания. Като цяло центърът е приятен, но липсват старинни сгради и дух. Пълно е с еднообразни блокове от неизменния за арменското строителство розов камък.

LRM_EXPORT_20190919_111747-1024x768„Площад на републиката“

На площада ексцентричен шахматист ни заговаря, канейки ни на гости в тях. Отказваме, тъй като плановете ни са да се омитаме от Ереван възможно най-бързо. Напоследък градовете не ни понасят особено. Преди да се метнем на маршрутка към гарата минаваме и през съвременната катедрала на Ереван, в много особен, сякаш леко соц. стил, но пък отвътре е доста респектираща и красива с изчистения си интериор. Решаваме да пропуснем музея и мемориала на арменския геноцид, тъй като се стъмва. Направо се набутваме в първата маршрутка с натъпкани „като сърдели“ хора, смазани и оклюмали в края на работния си ден.

LRM_EXPORT_20190919_111910-1024x768Новата катедрала в Ереван

Интересно да се знае…
През Първата Световна война турците систематично избиват над 1 млн. арменци, жители на Османската империя. Арменският геноцид  и до сега не е признат от Турция за такъв.

По тъмно слизаме в село на 20 км. извън Ереван, където се намират руините на древната катедрала „Звартноц“(в превод „небесни ангели“), също в списъка на ЮНЕСКО. Установяваме бивак до оградата на забележителността, сред ръждясали тенекии. Това е първият ни бивак в Армения, който не е забит нейде в изумително красиви планински долини или каньони. Сигурно и затова е значително по-топличко. Пазачите ни забелязват докато готвим вечеря и единият веднага започва да ни кани на гости в тях. Но вече всичко сме разпънали и отказваме.

04.11

За голям късмет, на 100 метра от нас има дупка в оградата и проникваме необезпокоявани в руините, които наистина се оказват впечатляващи. Катедралата е била огромна и абсолютно кръгла, на три етажа, но 10-ти век се сринала от земетресение. Мястото е отбелязвало срещата на св. Григорий Просветител с арменския крал и приемането на християнството.

LRM_EXPORT_20190919_112014-1024x768Руините на катедралата Звартноц 

Хващаме си стоп със симпатичен мъж с луксозна кола до последната забележителност, която искаме да посетим – Ечмиадзин, нещо като Ватикана на арменската църква. Тук се намира най-древната църква в Армения, която е и първата построена в страната и то само за една година. Тя също е паметник на ЮНЕСКО. В комплекса има семинария, резиденцията на арменския патриарх, архиви, библиотека с ръкописи и всички ценности на църквата.

Попадаме точно когато започва неделната литургия, оглавявана от самия патриарх. Гледката е доста странна, даже си помисляме, че е някакъв специален празничен ден. Но се оказва, че си е обикновената неделна служба. Пълно е с полиция, тълпи от хора, семинаристи облечени в лилави шлифери тип „пиколо“, жени с бели дантелени забрадки, монаси със средновековни черни качулки щръкнали над главите им, духовници от висш сан облечени с лилави блестящи мантии … Въобще доста интересна картинка. Носи се хорово пеене под съпровод на орган, доста подобно на католическото. Заради тълпите не можем да разгледаме хубаво уникалните декорации и олтара на църквата, която на всичкото отгоре е и в реставрация.

LRM_EXPORT_20190919_112251-1024x768Вярващи в Ечмиадзин

LRM_EXPORT_20190919_112512-1024x768Кръщене

Докато чакаме литургията да свърши се размотаваме из комплекса. Музеят е затворен, а и копието на Христос е на изложба в Америка, така че не съжаляваме, че го пропускаме музея. Точно се чудим дали да не си тръгваме, когато патриархът излиза от църквата в тържествена процесия, следван от всички монаси и свещеничество. Озоваваме се на метър от него и той ни благославя с кръста си с почукване по главите. Е, какъв по-голям късмет да имаш благословията на арменския поп 🙂

LRM_EXPORT_20190919_112815-1024x768Процесия пред най-древната арменска църква Ечмиадзин

LRM_EXPORT_20190919_113050-1024x767

LRM_EXPORT_20190919_113258-1024x768Арменския патриарх Карекин II Нерсисян- Католикос на всички арменци

Отбиваме се до още една древна църква („Св. Гаяне“) от 7-ми век, която е в съседство. С това официално приключваме обикалянето по забележителности в Армения. Докато вървим пеша към края на градчето, решаваме да си купим вълнени клинове и чорапи, тъй като нощите стават все по-екстремални, а ни предстоят още няколко дни из Кавказ. Още същата вечер инвестицията се оказва животоспасяваща.

LRM_EXPORT_20190919_113748-768x1024Света Гаяне в Ечмиадзин от типичния цветен арменски камък

LRM_EXPORT_20190919_113535-1024x768Сватба в църквата Св. Гаяне

Запасяваме се с продукти, изхарчвайки си последните драмове за лаваш от автентична пекарна, където дебели лелки подмятат големите като покривки хлябове и ги пекат в стари каменни пещи, вдълбани в земята.

LRM_EXPORT_20190920_220824-1024x768Пекарна за лаваш

LRM_EXPORT_20190920_221011-1024x768

Излизаме от градчето и хващаме стоп за двадесетина километра, до магистралата за Гюмри, втория по големина град в Армения. Скоро ни взима много симпатичен мъж право за натам (130 км.). По средата на пътя спираме и той ни черпи в ресторант и ожесточено ни разказва за войната в Нагорни Карабах, отношенията им с Азербайджан и Турция, как не можел да понася Русия и Путин. Остава ни метален привкус от тези истории.

Стъмва се и решаваме да слезем в планината, на 30 км. преди града, за да спим на спокойствие. Термометърът сочи +2, тепърва градусите започват да падат. Вървим бързо по разклонение встрани от главния път, но ето че група местни спират сами и предлагат да ни откарат до старинна църква на 2 км. Мястото е много спокойно и красиво. Обаче с всяка минута става все по-ледено и ледено. Зъзнем в чувалите, облечени с всички възможни дрехи. Може би става към –5, понеже и отвътре на палатката се появява слой от скреж. Последната ни нощ в Армения се оказва доста екстремна …

05.11

На фона на старинната каменна църква и заоблените жълтеникави хълмове се „излюпваме“ и бавно започваме да се размразяваме. Из от нищото се появява парцалива баба със светещи сини очи. Посяда на един камък до нас да ни гледа, като от време на време говори нещо на арменски.

LRM_EXPORT_20190920_215857-1024x768Последния ни бивак в Армения

Трима младежи, натоварени с чували с моркови и зеле за столицата ни откарват до разклона с главния път. От там почти веднага ни взима микробус до Гюмри, който е съвсем близо до границата. Градчето не стига, че е страдало от социалистическия реализъм, ами и през 1988 е било напълно разрушено от силно земетресение. Сега изглежда някак си замряло и навява тъга. Има няколко забележителности, които пропускаме, защото сме твърдо решени днес да влезем в Грузия. Минаваме само пътьом през католическата църква. Правим пазар с последните драми и с помощта на маршрутка се изнасяме към края на града. Не след дълго ни спира бусче. Набутваме се на предната седалка трима човека. Гледката през последните километри до границата не изневерява на пейзажа, който ни следваше през цялото време – безкрайни планини и проходи. По възвишенията се белеят петна от пресен сняг. Трябва да бързаме да не ни завари зимата тук. Пресичаме пеша пусто село и не след дълго ни спира грузински тир, с който изминаваме последните метри до границата.

2019-09-24 10.41.21Карта на приключението от този пост

Армения, за десетте дена прекарани в нея, ни предостави експлозия от образи на древни каменни църкви и манастири, незабравими спомени от сърцати и гостоприемни хора и безкрайни планини,  зовящи за завръщане и нови преходи и приключения. Благодарим ти Армения! Ще се върнем скоро …

LRM_EXPORT_20190919_110538-1024x768Манастир Нораванк

За повече информация свързана с Армения натиснете линковете:

Туристическа информация, съвети и статистика на пътуването за Армения

Бюджет за Армения

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s