Царски живот в Исламабад, после среща в Лахор със свещеника Патрас Джон, който изгони демон от една обладана жена

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В къщата на свещеника Патрас Джон (мъжът зад Цветин)

25.05

За втори път от три седмици имаме достъп до топла вода. Можем да изперем всичко. Няма нужда да спим облечени с якета, тъй като е доста топло. За закуска има хиляди плодове, нутела, сладко от манго и каквото си поискаш. И на всичкото отгоре нашият хост живее в непосредствена близост до посолството и ни е предоставил шофьора си.

Просто се преродихме след живота, изпълнен с трудности в планините, не че бихме го заменили за лукса, но днешният ден ни идва като манна небесна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Езерото Равал

Целия ден прекарваме вкъщи и вечерта след работа нашият хост Рана ни води на вечеря и до езерото Равал (Rawal) на разходка. Ядохме пици в малко изискано заведение на пътя и получихме културен шок от модерните хора по дънки, западната музика и храна. За десерт Рана ни черпи солен сладолед със спагети – доста особено на вкус…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Солен сладолед със спагети

26.05

Нашият хост е страхотен, направо сме като царе в тях. Развежда ни навсякъде, за закуска, обяд и вечеря има отрупани трапези и ни е дал шофьора си за през деня. Днес имаме да свършим купища работа в нета и общо взето прекарваме целия ден забити в един Интернет клуб, с изключение на една малка разходка до националния монумент на Пакистан – върху един хълм, малко тип комунистическо изкуство, с невероятно скъп билет и като цяло въобще не си заслужава ходенето.

27.05

Днес взехме визата за Индия след 7 пъти ходене до посолството. Поне последните 4 пъти шофьорът на нашия хост ни караше до портала, всички вече ни познават и ни пускаха през неофициалния вход по бързата процедура.

Много сме щастливи! Взехме шестмесечна виза с многократни влизания. Вече се настройваме на индийска вълна и голямо нетърпение ни е обзело.

28.05.

Рано сутринта си взимаме влака до Лахор, тъй като искаме да видим повече неща, а ако стопираме ще изгубим целия ден. Докато пътуваме се усеща, че наближаваме Индия, постепенно се появяват купчини с боклуци навсякъде и степента на мизерия се повишава, иначе е доста зелено. Все още се фрапираме от всякаквите просяци и инвалиди, които обикалят из влака, но ще трябва да свикваме за Индия. Някои от тях пеят и крещят религиозни песни с цяло гърло. Но влакът е доста чистичък и не е претъпкан. Мястото със седящи места и кушетвагона са заедно, така че човек може да си полягва когато пожелае.

Към обяд пристигаме в Лахор, многовековната столица на Пенджаб – исторически град пълен със забележителности. Тамън слизаме от влака на гарата и всеки може да се досети кой ни спипва директно – нашите приятели полицаите. Водят ни в полицейския участък за регистрация от където звъним на нашите приятели християните от влака до Мултан да дойдат да ни вземат.

Този път решихме да се осланяме на случайната среща от влака вместо на couchsurfing.org и без да знаем ни очакват големи изненади. Нашият човек Патрас Джон идва с моторче, натоварва ни на една рикша и поемаме към техния квартал – Green town, който се пада на края на града (а Лахор е наистина огромен). Смяната от дипломатическия квартал в Исламабад с най-бедния на Лахор ни действа доста шокиращо, явно сме се разглезили.

Живеехме срещу парламента и си имахме собствен шофьор, а сега сме до отходната река. Навсякъде по улиците има купчини с боклук къщите от вътре са потресаващи, често без прозорци, с изпадала мазилка и доста мръснички.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Отходната река под прозореца ни

Никой няма климатици или дори генератор и когато спира тока и вентилаторите за нас настъпва пълен кошмар. Температурата е 42-43 градуса и къщите отвътре са пещ. Настаняваме се в къщата на сестра Фара и гледката от прозореца на новия ни дом е направо потресаваща – една река или по-точно отходният канал в които тече черна смърдяща вода, минава точно отдолу. Въпреки това нашите приятели християни са невероятно гостоприемни и сме много доволни, че дойдохме при тях, за да можем да усетим и изпитаме и тази страна от живота на хората.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Сестра Фара

В квартала живеят около 40, 50 християнски семейства и Патрас Джон е основал малка църквичка тук – Grace Assembly of God. Следобеда прекарваме в обиколка по къщите на хората от енорията. Всички са много бедни, но ни посрещат и гощават с каквото имат – безалкохолни, чипсове и какво ли още не. Един човек ни разказа, че навремето основно хората от низшата класа са приемали християнството и за това повечето са доста тъмнички.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В църквата на Патрас Джон

В последната къща малко се психясвам, понеже е много сумрачно и странно и живеят прекалено много хора в две, три стаи. По едно време се набутахме зад някаква завеса и там видяхме една супер особена жена, която се поклащаше на леглото и  ни твърдеше, че е е обладана от демони. Патрас Джон си сложи ръката на челото й и почна да крещи разни заклинания. В непоносимата жега това ми дойде малко в повече.

Когато си прибрахме в стаята пещ направо припаднахме, добре че по-голямата част от нощта имаше ток и вентилаторът работеше. Всъщност повечето от обитателите на къщата спят на покрива, където е по-прохладно. Разни хора спят и на легла по улиците. Смрад на талази лъха от канала, но вече започваме да свикваме.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Спане на покрива – аз се излежавам до последно 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s