Лап лап на остров Епи и черната магия на Амбрим

3. Anchorage at one of the Vanuatu islandsАлабама на котва в залива Ламен

15.08.2017

Ето че идва и денят, в който най-сетне ще отплаваме на експедиция из Вануату. Планът ни е да прекараме поне още месец в региона, тъй като сезонът на тайфуните в северното полукълбо все още не е свършил и е опасно да плаваме директно към Корея. Вместо това ще попътешестваме из Вануату, междувременно тествайки яхтата за дефекти.

2018-04-27 20.56.42Вануату в Тихия океан (географско положение )

Денят минава в последни, забързани приготовления и пазари. Нашите нови приятели корейци се местят на кораба. Две майки с пет деца, с което ставаме общо 17 човека. На борда цари пълна лудница. По заздрачаване вдигаме котва и не след дълго вълните, като разпенено шампанско, ни лашват … както винаги. Обичайният сценарии пак се повтаря – повръщане, морска болест и хидравликата отказва, така че отново минаваме на ръчния рул. Хубавото е, че следващата ни дестинация остров Епи (Epi) е само на 60 морски мили на север и до утре се очаква да сме пристигнали.

LRM_EXPORT_20180418_222344Плаване към Епи

16.08

Плаваме покрай Епи с доста добра скорост от 7 възела, на платна. Харесали сме си един залив от северната страна на островчето. С приближаването към брега вълните утихват и за първи път морската ми болест изчезва мистериозно, мога да вървя нагоре, надолу по палубата, да върша разни неща и да си говоря с хората.

LRM_EXPORT_20180418_222357Брегът на остров Епи 

В ранния следобед акостираме в залива Ламен (Lamen bay) известен с концентрацията си на морски костенурки и дугонги (морски крави). Брегът изглежда приказно – скали и плаж обрасли с джунгла и кокоси. Най-накрая ще имаме възможност да изживеем истинския вануатски живот в традиционно село.

LRM_EXPORT_20180418_222410Местни жени

Слизаме на брега с дингито. Всички хора са лъчезарни и с отворени сърца. Малки сламени къщички и едно магазинче съставляват цялото село. Вървим пеша по главната улица покрай морето и стигаме до летище, състоящо се от изоставена барака и дълга затревена площ, служеща за писта. Има полети едни, два пъти в седмицата.

LRM_EXPORT_20180418_222422Летището на Епи и пистата пред него

LRM_EXPORT_20180418_222301Тук можете да си заредите телефона

LRM_EXPORT_20180418_222314Плажът на залива Ламен

Плетове, цветя и палми създават райско усещане за приказно място. Местните подържат градините си в невероятно красив и чист вид. Обзема ни щастие от мисълта, че все още сме из нереалния Пасифик. Въпреки че всички меланезийски села и култури си приличат силно, във Вануату сякаш комбинацията между дивост и в същото време спокойствие и сигурност, чистота и красота са най-притегателни.

LRM_EXPORT_20180418_222338Уличка в селото

LRM_EXPORT_20180418_222404

LRM_EXPORT_20180418_222327От това цвете на Епи приготвят сладко

17.08

Сутринта около „Алабама“ подскачат групи от делфинчета. На няколко пъти морски костенурки подават главички от водата и се гмуркат обратно да пасат водорасли от дъното. С Цветин си правим малка експедиция с гумената лодка покрай скалистия бряг и откриваме невероятни закътани плажчета, застлани с корали, поръбени с причудливи дървета и растения.

LRM_EXPORT_20180418_222556

Следобед тръгваме на малка разходка из градините на селото, заедно с аржентинеца Алехо и французина Себастиян. Алехо при предишни плавания е прекарвал няколко месеца из Вануату и познава всяко растение и дърво. Ядем непознати ядки, мажем си драскотините по кожата с лечебни листа, събираме дребни нещица.

LRM_EXPORT_20180418_222320На разходка из градините

LRM_EXPORT_20180418_222429

Вечерта е планиран голям огън с местните на плажа. Те ни носят подаръци – тикви и голяма кофа с домашно приготвена бирена напитка със сладникав вкус. Около огъня се събираме близо 30 човека. С тарамбуки, флейти, дайрета, китари – музиката не спира. Носят се италиански, английски, японски, френски песни и дори Горан Брегович 🙂 Японката Аска върти огньове, тайванката Афра танцува луди танци, всички се заливаме от смях. Местните май са очаровани от „циганската“ ни група 🙂

LRM_EXPORT_20180418_222511Аска от Япония

LRM_EXPORT_20180418_222455Афра и Том правят акробатики

18.08

Сутринта Алехо отива на гости на сина на вожда – Майк, който съответно е главатара на местните младежи. Занася със себе си мелачката за какао, за да покаже, че какаото може не само да се продава на безценица, но че всъщност е и вкусна напитка.

LRM_EXPORT_20180419_135952Аржентинецът Алехо

LRM_EXPORT_20180418_222541Мелачката ни за какао, смляла килограми какао за шоколади и вкусотии

Жената на вожда кани всички от „Алабама“ на гости, за да ни научи как се прави традиционен кейк от настъргана касава и кокосово мляко, който се пече в бананови листа, на традиционно огнище от нагорещени камъни  наречен лап лап. Всички превъзбудено стържем на специални рендета касава. Корейските деца са на „седмото небе“ от радост, гонят се, правят „цигански колела“ и се търкалят по пясъка. И ето, че гъстата каша е готова.

LRM_EXPORT_20180418_222613Първа стъпка- стържене на касава

Оформяме диск от банановите листа с диаметър 2 м, запечатваме го и го затрупваме с нагорещени камъни.

LRM_EXPORT_20180418_222536Лап лапа готов завит в бананови листа

LRM_EXPORT_20180418_222459Лап-лапът се затрупва с горещи камъни, листа и други подръчни материали

LRM_EXPORT_20180418_222608Така увит се готви няколко часа

 

Видео как се стърже касавата за Лап Лап:

 

Видео как се добавя кокосово мляко в касавата и се оформя Лап Лапът:

 

Слагане на нагорещени камъни върху банановите листа, покриващи Лап Лапа:

 

Ние двамата (по наш си стар табиет), докато чакаме да стане лап-лапа, тръгваме на експедиция, заедно с японката Аска до съседното село. Вървим по единствения черен път на острова. Кокоси, папаи, банани и спокойствие ни обграждат от всякъде.

LRM_EXPORT_20180418_222525Главния и единствен път на острова 

Стигаме до широка полянка с прихлупен накамал от дърво, с резбовани, почернели палмови греди и покрив от палмови листа. Аска говори местния език бислама и се разприказваме с двама нивани (вануатци). Единият ни развежда из китното селце. Покатерва се ловко на палма и сваля за всеки по един зелен кокос. След това синът му продължава да ни развежда из региона. Изтичваме до върха на хълма, от където се разкрива страхотна гледка към залива, в който сме на котва.

LRM_EXPORT_20180418_222548Накамал- място за племенни събирания и пиене на кава

LRM_EXPORT_20180418_222603Селце

LRM_EXPORT_20180418_222518Малко ниванче

На свечеряване се връщаме към нашето село. Лап-лапът е готов. Събираме се огромна група около него. Корейката Урин има рожден ден. Едва ли и в най-смелите си мечти си е представяла, че ще го изкара в такава обстановка, с толкова огромна торта от касава. Весели сме. Майката на Майк, която наричаме Мама е загрижена за всички ни и следи да бъдем добре нахранени. Зарича ни, ако един ден минем наблизо, пак да дойдем на гости. Уговаряме се на следващия ден да правим сладко от цветовете на странно дърво.

LRM_EXPORT_20180418_222332

LRM_EXPORT_20180418_222308Кухничка

LRM_EXPORT_20180418_222504Лап лапът е готов

19.08

Една обикновена сутрин, която започва с гмуркане с гигантска костенурка. Страшно е красива отблизо, не се страхува и позволява да я доближа до метър, два. Грациозно плува с пъстрите си крака-плавници, а на дъното със смешни движения си забива муцуната в пясъка, за да пасе водорасли. По-късно с италианеца Марчело се гмуркаме из невероятните корали.

LRM_EXPORT_20180418_222351

Работата по нашата шхуна не свършва. Днес оправяме няколко теча по тръбите за сладката вода, също и още две тоалетни, събитие свързано с неприятни изненади, излизащи от тръбопроводите им. Алехо се изкачва до върха на 30 метровата мачта, за да фиксира проблеми на ролката. Имаме план да къмпингуваме на плажа, но лудницата на лодката е толкова голяма, че тръгваме по тъмно. Едвам намираме малкото плажче сред коралите. Докато се разхождаме през нощта по пясъка виждаме две коралови змии. Успокоителното е, че устите им са твърде малки, за да ухапят човек и не са опасни. Но все пак отровата им е по-отровна от тази най-отровните сухоземни змии. Твърдата земя си е нещо страхотно приятно и ние спим сладко в прегръдката ѝ.

LRM_EXPORT_20180418_222531На палатка

LRM_EXPORT_20180418_222416Алабама по залез

20.08

Палим си огън, готвим си, пием чай и се отдаваме на удоволствието да сме сами и нищо да не правим. Към обяд „Алабама“ надава зов. Френският пират Себа ни взима с дигито и след кратки приготовления вдигаме котва и отплаваме. Опъваме джеба (предното платно), монтираме тилъри за ръчно управление, двигателите замлъкват и се понасяме на крилете на вятъра.

6. Stirring with a tillerУправление с ръчния рул

LRM_EXPORT_20180419_140015Плаване между Вануатските острови

2018-04-27 20.50.23Маршрут на пътешествието от този пост

Привечер достигаме до бреговете на остров Пама (Poama island). Капитан Том решава да прекараме нощта тук. Вятърът е силен, намираме укритие от северната страна, пред стръмен склон на висока планина. В далечината се вижда тъмният силует на остров Амбрим с две огнени сияния на активните вулкани, изглеждащи като очи на страховит демон. Спим на покрива на „Алабама“, одухвани от вятъра.

LRM_EXPORT_20180419_140036На котва

21.08

Плаваме към остров Амбрим (Ambrym), следващата ни дестинация, която е на няколко часа от нас. Островът е известен с активните си вулкани и черните магьосници. От мястото, на което бяхме хвърлили котва на остров Пама, Амбрим се вижда съвсем наблизо. Целта ни е да достигнем северната му страна, село Ранветлам (Ranvetlam), от където тръгва най-пряката пътека за вулкана. Морето е спокойно.

LRM_EXPORT_20180419_140043Вулканичен конус

Управляваме с ръчния рул. За първи път изобщо не хващам симптоми на морска болест и се научавам да управлявам сама. След цял ден плаване хвърляме котва в залива на село Ранон (Ranon) по здрач.

LRM_EXPORT_20180419_140007

Силен вятър ни брули цяла нощ. С Цветин спим на покрива, но поривите стават толкова силни, че ни се струва, че ще излетим барабар със завивките. По някое време на нощта се разбира, че котвата ни се е откачила и се носим из залива повече от миля. Пускаме моторите и се връщаме към брега в тъмното.

22.08

Сутринта се местим в съседния залив, по-близо до село Ранветлам. След закуска слизаме на брега. Усещането от острова е омагьосващо – черен вулканичен пясък, дебели банянови дървета с нереални корени, малки сламени къщурки, гладки отвесни скали покрай брега. Местните също са с много странно излъчване, сякаш на пръв поглед леко резервирани. Подминаваме малка къщичка за сушене на копра (месото на узрелите кокоси) и след десетина минути вървене пътеката ни отвежда до самото село.

LRM_EXPORT_20180419_135928Остров Амбрим

LRM_EXPORT_20180419_135908Екипажът се катери по банян

LRM_EXPORT_20180419_135921По пътеката

LRM_EXPORT_20180419_135941Къщичка за сушене на копра

LRM_EXPORT_20180419_135914Скалите на село Равентлам

Отдавна не е валяло и всичко тъне в пясък и вулканичен прахоляк. Наоколо тичат прасенца и кокошки. Хората ни поздравяват дружелюбно. Всички се интересуват дали ще се качваме на вулкана. Удоволствието е платено и гидът е задължителен, като сумите хич не са символични. Селото също изглежда като омагьосано. Дали заради чернотата на вулканичния пейзаж или от опушените къщички изцяло с материали от джунглата, но наистина напомня за село на черни магьосници от старинни приказки. Някои къщи са вдигнати на колци, други са направо на земята и са съвсем маломерни в сравнение с фиджийските. Няма магазини, асфалт, ток и почти нищо от цивилизацията, въпреки че по черния път от време на време пърпорят джипки. Нямаме и интернет от близо две седмици, всъщност откакто напуснахме Порт Вила.

LRM_EXPORT_20180419_140000Село Равентлам

LRM_EXPORT_20180419_140244Къщичка и прасенце

LRM_EXPORT_20180419_135947Традиционна къща

LRM_EXPORT_20180419_140158

Хората са облечени с мърляви дрехи и въпреки липсата на каквото и да е, изглеждат предоволни. Километри около селата се простират обширни градини с всичко каквото им трябва – кокоси, папаи, касава, зеленилки. За припечелване на пари продават копра и кава, а от скоро и туристическият бизнес им носи доходи. Докато се мотаем из селото и си бъбрим с този и онзи, попадаме на отговорника за вулкана, Рубен. Той е доста серт, свикнал на богати яхтаджии. След като ни „сервира“ офертата си, оставаме с увиснали ченета. Входът за вулкана е 2000 вату (около 40 лв) на човек плюс 2000 вату за гида на ден. Но понеже сме голяма група от 15 човека ни трябват двама гида. Бюджетът на експедицията е само за храна и ремонти, няма пари за такъв тип екстра удоволствия, така че не се съгласяваме и си тръгваме леко попарени. За тайно вмъкване на толкова голяма група и дума не може да става, а пък и земята през която минава пътеката е на различни кланове и може да стане голям проблем, ако някой ни види.

LRM_EXPORT_20180419_140232Малка почивчица

По-късно на лодката съставяме нов план, които се състои в това да изнесем шоу в селото и евентуално да ги убедим да ни пуснат без пари. При предишните си плавания хората от групата са си изкарвали прехраната и за входове на забележителностите именно така, чрез музика, танци и цирк.

LRM_EXPORT_20180419_135934

LRM_EXPORT_20180419_140125

Вечерта завършваме в другото село Ранон, което всъщност е нещо като централно за Северен Амбрим, с училище, магазин и някои и други екстри. Тук има и доста къщи с ламаринени, вместо сламени покриви и като цяло изглежда не толкова диво. Местният накамал представлява навес 4 кв.м, под който в сумрака един човек непрестанно сервира кава в черупки от кокос за дошлите за по едно питие преди вечеря мъже. Взели черупките те се отдалечават на няколко метра в тъмнината, изпиват я обърнати с гръб, след което ритуално се изхрачват на земята. Жени не се мяркат наоколо. Нашите хора гаврътват по няколко черупки, след което весело поемаме през тъмната джунгла, покрай брега обратно към  нашия залив.

LRM_EXPORT_20180419_140142Вечерна доза кава

23.08

Денят остава паметен с няколко събития. Рано сутринта Том отива да търгува с вожда на село Ранон въжета срещу някаква каменна статуйка, тотем. Том смята, че въжетата са по-скъпи от тотемчето, а вождът обратното, така че в крайна сметка не се стига до сделка. Но вместо това, те решават да си ги подарят един на друг, като подаръци, без елемент на търговия.

По обед Афра и Алехо без да знаят се натравят жестоко с несготвено парченце стъбло от таро, което е крайно токсично необработено. Не спират да повръщат, не могат да си поемат нормално дъх и хранопроводите им са наранени. За щастие са си хапнали съвсем малко, така че не се налага да търсим медицинска помощ, която така или иначе няма. Останалата част от деня минава в скоци от покрива на яхтата в морето и обучение на корейчетата по плуване, както и в трениране на кунгфу, също върху люлеещия се покрив.

LRM_EXPORT_20180419_140131Геконче на гърба ми

Вечерята се състои от тиквен пай с бутилка ром, по пиратски :), след което ние с Цветин си стягаме раниците и отиваме да спим на тишина в гората на плажа. Не преставаме да се учудваме колко е стабилизиращо и енергийно да си близо до земята, вместо да се лашкаш над морските дълбини. А и толкова ни липсва усамотение, на борда сме бая много хора, постоянно нещо се случва, без да имаш време и възможност дори и за секунда да останеш сам със себе си. Това нещо по някога ни тежи. Трябва да се съобразяваме с общия план и тъй като прекарваме повече време на кораба отколкото на сушата, все ни се струва, че не сме се докоснали пълноценно до Вануату и хората му, както успявахме преди, когато бяхме без покрив и сигурност, винаги сред местните.

LRM_EXPORT_20180419_140152

LRM_EXPORT_20180419_140218Някои къщички са оборудвани със слънчеви панели

LRM_EXPORT_20180419_140023Магически Амбрим

24. – 25.08

Днес екипажът на „Алабама“ си организира малък пикник, с цел тренировки за шоуто, което е над чудните скали до село Ранветлам. Марчело хваща риба с харпуна, печем я на огън … и пак песни и смях. С Цветин продължаваме с кунгфу тренировките, тъй като една част от шоуто ще е забавен скеч с битка и оръжия. Представлението е решено да е следващата вечер. Още една сбъдната мечта – винаги ми се е искало да съм в пътуваща циркова трупа.

LRM_EXPORT_20180419_140212Тренировки за шоуто

LRM_EXPORT_20180419_140119Чудните скали

На идния ден част от екипажа разгласява новината из селата, докато другата продължава с тренировки и хореографии. Даже и малките корейчета ще участват. Най-сетне сме готови за шоуто.

LRM_EXPORT_20180419_140136Маги подготвя бели денс хореографията

Тръгваме босоноги пеша към село Ранон. Малката Харин оповестява с викове, че шоуто започва, докато Афра бие барабан. Събираме се на футболното игрище и започваме да привличаме вниманието с песни. Скоро около нас се събира тълпа и след музикалната част изиграваме сценката с кунгфу боя и ориенталските танци. После Аска върти огньове и завършваме с гвоздея на програмата – Марчело гълтачът на огньове яде огън. Изглежда, че местните са очаровани и се заливат от смях. Прибираме се в приповдигнато настроение.

26.08

Все още не сме изследвали почти нищо от остров Амбрим, така че тръгваме пеша по крайбрежния път към съседни села. Времето е дъждовно. Почти няма коли за стоп, но въпреки това постепенно напредваме. Селцата са все така малки и натуралистични, хората доброжелателни.

LRM_EXPORT_20180419_140204Тайванката Афра и местен със странни сплескани расти

След няколко часа вървене започва да се стъмва и докато си бъбрим с местните в едно селце, наблизо спира джипка, която решаваме да стопираме за на обратно. Колата се оказва, че е на директора на училището в Ранон. Той на драго сърце се съгласява да ни метне и скачаме в каросерията. Преди де се приберем обаче се отбиваме в село Фънла (Fenla), което е навътре в планината, да оставим един от пасажерите. В село Фънла живее най-важният вожд за цяло Северно Амбрим, титлата е наследствена. Това селце сякаш е още по-призрачно и мистично, заобиколено от гигантски баняни. Запознаваме се с вожда, симпатично старче с бяла брада, захапало цигара. Разтоварваме и солидно количество кава. Преди да се разделим с директора, той ни връчва купчина зеленчуци, които приемаме с благодарност.

LRM_EXPORT_20180419_140224Въжен мост в гората

27.08

Днес решаваме да разрешим веднъж за винаги въпросът с изкачването на вулкана. Малка делегация е изпратена до село Ранветлам да води финални преговори с отговорника за вулкана. Хората, които ще се качват на вулкана са общо 7 възрастни и 2 деца и всички пари които могат да се заделят са 10000 вату (100 $), което горе долу е на половината от тяхната такса. Местните са свикнали на богати туристи, но все пак след шоуто и постоянното ни мотаене наоколо явно преценяват, че могат да направят едно изключение и се съгласяват на нашето предложение. Уговаряме се да стартираме изкачването на идния ден по обяд и да преспим в малка колиба в близост до кратера. На връщане към лодката няколко жени ни привикват и ни подаряват две, три кошници със зеленчуци. Свършили сме всички пресни запаси на борда и този подарък ни идва добре дошъл. Страшно мили хора! Въпреки комерсиализирането покрай туризма, повечето хора все още са недокоснати и неопорочени.

LRM_EXPORT_20180221_132041Преговори за изкачването на вулкана

LRM_EXPORT_20180419_140147Вануатска баня

Следобеда вдигаме котва и плаваме 5-6 морски мили до див залив с горещи извори. Цяла вечер се стягат раници и се пекат тонове хляб за експедицията на следващия ден.

28.08

Нощта минава тежко. Опитваме се да спим отвън на палубата, но е студено и духа силен вятър. Новолуние е и всичко тъне в непрогледно черен мрак. Част от екипажа е подпийнал и вдига шум.

Будим се като ударени с мокър парцал в 7 сутринта от Алехо, който романтично с флейта призовава всички да стават за горещи изворни бани преди вулкана. Изворът образува малка, гореща река, вливаща се в морето. Както повечето пейзажи на острова и този е крайно странен и нереален. Тънки струйки пара се издигат в ранното утро, гладки вулканични скали и хлъзгави термални водорасли, десетки нетипични, нови звуци от гъстата джунгла и ние накиснати във врялата вода образуват картината на това странно утро.

LRM_EXPORT_20180419_140238Горещите извори

Отплаваме набързо към село Ранветлам, където имаме среща с водача в 1 следобед. С бавна крачка потегляме нагоре през кокосови, бананови градини, папаи и насаждения с касава. До базовия лагер за преспиване са 3-4 часа вървене. Заради децата спираме често. Гидът Джон е голям симпатяга и постоянно ни отваря кокоси или бере папаи. Разказва ни за интересни традиции от миналото, за канибалски обичаи и междуплеменни войни.

LRM_EXPORT_20180419_140335Почивка по време на изкачването

Първите два часа вървим по горски път през градините, по който може да се мине с джипка и по-мързеливите туристи често си наемат транспорт за тази отсечка. Следва около час по стръмно изкачване през същинска влажна джунгла, пълна с уникални палми, странни растения и великански баняни, по някога образуващи тунели над пътеката. Най-сетне достигаме до ръба на гигантска калдера, чието дъно е покрито с черен пясък, така наречената Пепелна равнина (Ash plain).

LRM_EXPORT_20180419_140302Пепелната равнина 

Из калдерата има няколко различни конуса на активни вулкани, от които най-близък, с видимо езеро от лава в кратера, е Марум (Marum) на 1270 м. Въпреки, че сме се качвали на много вулкани, реално никога не сме виждали същинска лава. Едно от малкото места, на които може да се види езеро от лава е именно на Вануату. Повечето туристи предпочитат лесно достъпният Тана (Tanna), в който лавата направо избухва във фойерверки, а изкачването до там е под половин час. За сметка на това входната такса на човек е 60-70 $, но някои от нашите членове при предишни идвания са успели да го видят безплатно.

LRM_EXPORT_20180419_140340През Пепелната равнина

Вървим близо час през Пепелната равнина, обрасла с уникална храстовидна растителност и палми. Още със спускането ни в калдерата гидът ни организира церемонийка с хвърляне на бамбукови стрели, преди да сме стъпили на пясъка. Свечерява се и започва да вали. Вървим в линия под част от платнище, никой не е екипиран за дъжд и зъзнем в мрака. Най-накрая достигаме до колибата смазани и се размазваме около огъня уморени. Сушим дрехи и нагъваме хляб. Мъжете опъват две големи палатки, собственост на гида, където ще преспим преди ранното ставане за финалното изкачване. Нямаме шалтета и добри чували и по-голямата част от нощта спим неспокойно. В 3 сутринта все още вали, така че отлагаме ставането с още няколко часа.

LRM_EXPORT_20180221_131652В базовия лагер

29.08

На развиделяване всичко тъне в мъгли и облаци. Марум се вижда едва, едва през пелената. Сънени и недоспали бавно поемаме нагоре. До ръба на кратера е към час, сравнително приятно изкачване. От време на време заръмява. На средата на изкачването се открива нереална гледка към Пепелната долина и плавните, надиплени склонове на вулкана, черно-зелено море от застинала лава.

LRM_EXPORT_20180419_140331Море от пепел

LRM_EXPORT_20180419_140314

LRM_EXPORT_20180419_140325

На върха кратерната дупка е запълнена с облаци. Чува се единствено приглушено бучене от недрата на земята. Оставаме известно време замълчани пред силата на вулкана, но така и не изваждаме късмет, езерото от лава си остава скрито от очите ни. Студено е и сме с влажни дрехи, така че решаваме да слезем обратно.

LRM_EXPORT_20180419_140318Кратерът

LRM_EXPORT_20180419_140309Обгърнати от облаци на ръба

След закуска в колибата потегляме надолу. Въпреки, че не видяхме лавата, целият преход с нереални вулканични пейзажи ни заредиха с нова енергия. Пристигаме на „Алабама“ в късния следобед и се налага да отплаваме без много бавене, тъй като корейските семейства и французойката Селин се надяват да хванат ферибота за Порт Вила на утрешния ден от съседния остров Малекула. Тяхната двуседмична ваканция е към края си. До Малекула са към 50-60 морски мили, тоест цяла нощ плаване. Въпреки умората се стягаме и вдигаме котва, отдалечавайки се от черния, мистичен Амбрим. Плаването минава леко, без вълнения.

Допълнителни сведения за Вануату (предоставени от Тихомир, изследващ редки езици на Вануату, понастоящем пребиваващ в Нова Зеландия) :

„Един интересен факт: Вануату е бил обща колония на Англия и Франция, т нар кондоминиум. Преди 1980 г е имало две администрации, френска и английска, с две законодателства, две съдебни системи и тн. Дори французите са карали от дясната страна на пътя, а англичаните от лявата. Независимостта идва през 1980 по настояване на англичаните. Французите не са искали да дадат независимост на Вануату защото са се опасявали че Нова Каледония също ще тръгне по този път, а там има огромни запаси на никел. Е, тази година Нова Каледония ще гласува на референдум за независимост, но чувам че едва ли ще се съберат достатъчно гласове. А англичаните вече дори посолство нямат. Тяхната политика през 70те и 80те е общо взето да делегират влиянието си в пасифика на Австралия.“

Страхотни истории ( на английски) за държавите от Пасифика и не само, можете да прочете в блога му: https://carelesswhistler.wordpress.com/category/melanesia/

LRM_EXPORT_20180419_140029Магическият Амбрим

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s