Пътуване през Турция и влизане в роден Иран

planini-po-putqГраницата на Турция и Иран

08.04

Събуждаме се от не много добър сън, но крайно щастливи, че отново сме у дома – на Пътя. Поздравяваме се със съседа бездомник и се отправяме да намерим автобусни билети до границата с Иран. Започва се (както винаги в Турция) безкрайно пиене на черен чай в малки „филджанчета”. Всички са много учтиви и тече много приятна енергия между хората. След вкусен бюрек и 5-и или 6-и чай за закуска сме готови да се качваме на автобуса до Догубаязид, градче на турско-иранската граница.

burek-i-chaiЗакуска с бюрек и чай

Пътуването е дълго (над 20 часа) и целите се сковаваме. Постоянно минава стюард, който сипва кафе, чай и сок, както и дезинфекцира ръцете на пътниците с лимонов одеколон. В допълнение през нощта инспектира с фенерче дали някой не си е свалил обувките. На мен незнайно защо не ми прави забележка, че съм без обувки. 🙂

iz-turciqПейзаж по пътя през Турция

 

След Анкара пейзажът става по-гол и суров. Всички жени ходят забулени. На една бензиностанция автобусът спира да зарежда и от него се изсипва група мъже. Започват да бъбрят, смеейки се и небрежно си запалват цигари точно до колонката на бензиностанцията.

nomadiНомадски кемп в азиатската част на Турция

09.04

Събуждаме се тотално схванати от сгърченото спане на седалката – но ни заварва азиатски пейзаж. Дърветата са малко и нарядко, а в далечината се виждат покрити със сняг планини. Съседите ни по седалка се оказват афганистанци. След 24 часа пътуване най-сетне стигаме Догубаязид, който се оказва прашен граничен град . Само странни пътници, пътуващи през границата се навъртат наоколо.

AraratАрарат

Опитваме се да стопираме до самата границата, но накрая един чичко ни изиграва и ни взима десет турски лири (около 7 лв.), за да ни закара до там, а пък всъщност ни кара 2 мин. до центъра на града. Даваме му 6 лири след кратка препирня и продължаваме пеша към края на града.  След 30 мин. вървене плуваме в пот – сваляме пуловерите и другите зимни дрехи. През нощта в Анкара беше 3-4 градуса, а в Догубазяд е близо 20. Това ни сварва неподготвени. Един турски тир ни спира и ни взима до границата. Тировете обаче чакат на огромна опашка, така че решаваме да слезем и да минем границата пеша.

Влизаме в роден Иран (първото ни пътешествие там бе през 2007г.). Извървяваме разстоянието до граничния град Базарган пеша. От тази страна също има километрична опашка с тирове към границата – изглежда ни, че чакат с дни. Обменяме 10 долара на границата и после в Базарган много уморени си почиваме на една пейка и не можем да повярваме колко големи промени са настъпили от последния път, когато бяхме тук.

osnovi-na-kushtichkiИрански пейзаж

Младите жени не носят „чадор” (типичното за Иран ислямско черно було, което покрива цялото тяло). Сега носят цветни забрадки, които закриват косите им само наполовина – нещо немислимо по улиците на този малък град преди 8 години. В допълнение колите и камионите не пускат черни вонливи газове както преди, кирпичените къщи почти са изчезнали и има много нови сгради.

Първият път когато бяхме в Иран пътувахме четирима човека с Голф двойка – бял. Колата се казваше Бялата лястовица. Когато пристигнахме на границата в Базрган трябваше да останем в града, тъй като чакахме по пощата документи за колата, които ни бяха издали на грешна бланка и трябваше да бъдат пратени на ново от България. Тогава се запознахме с Расул – великолепен човек, който преди си изкарваше парите като местен гид – заплащането, което искаше беше – „колкото решите да дадете” – като наистина го имаше предвид. За времето изкарано с него се сприятелихме – той ни четеше негова поезия и ни разказваше за Иран и Азербейджан. 🙂

Our-friend-Rasul-JapharyРасул Джафари

Естествено решаваме да потърсим Расул и той полудява от радост като ни вижда. Помни имената на всички четирима, които идвахме преди 8 г. Прави ни разходка из съседния град Маку и ни черпи сладолед. После ни оставя на пътя и първият тир, който минава ни спира и ни взима.

s-rasul-v-MakuС Расул при скалното градче в Маку

Шофьорът е турчин, казва се Абдуллах и по комшийски си отваряме страшен лаф. Може би леко му миришем, тъй като ни кара да се облеем в лимонов одеколон. Тирът кара изключително бавно, а пейзажите са удивителни – странни образувания в пясъчните скали и никакви дървета. Вечерта стигаме до един паркинг за камиони до Евогли на 100 км. от Табриз. Тамън си опъваме палатката и Абдуллах шофьорът уговаря единия от шефовете на паркинга да ни намери помещение за спане и ни дават огромен необзаведен апартамент с персийски килими и ключ – да се заключим – ех, колко са грижливи турците и иранците.

 

Abdulah-our-turkish-friend-TIR-driverАбдуллах

По някое време шефът на паркинга ни донеся огромен поднос хляб, кисело мляко, храна и чай. Не знаем как да му се отблагодарим, тъй като за всичко това не иска парие израз на истинско гостоприемство. Преди лягане се изкъпваме на душовете на паркинга и Абдуллах навсякъде ни охранява – всичките тези паранои около сигурността ни страшно ни забавляват, тъй като Иран е страната с може би най-малко престъпност в света – поне със сигурност беше на първо място по този показател през 2007г.

purva-nosht-v-iranПърво място за спане в Иран и вечеря

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s