Пътуване в жегата с дивите балучи и евангелиста и пристигане в Мултан – градът на суфите, мангото и свободата

Mountains and rocks

Пейзаж в Пакистан

19.04

Втори ден сме в полицията. Направили сме си леговище от столове и едни шушляци, които си бяхме купили за калъфки на шалтетата. Имаме чувството, че сме от седмици тук. Денят започва със срещи с полицаите, с които вече сме приятели, пиене на чайове и лафче. Шефът, нисичък, слаб, но жилав, запасан до над пъпа и приличащ на някакъв военен генерал от миналото, ни поканва в кабинета си да поприказваме и погледаме телевизия. По някое време се появява един от полицаите, с който си говорим най-много, носи ни лаптоп, така че имаме интернет. Така денят минава бързо и неусетно. С трепет очакваме утрешния ден – толкова много неща имаме да разглеждаме.

Balochi buys stuff

Балучи си пазарува

Имаме си и сервитьор, който постоянно ни пита дал имаме нужда от нещо и какво искаме за ядене. Сред пащуните е много популярен айряна. Съответно ние преяждаме и препиваме от всякакви безалкохолни.

Servitiora ot policiqta

Сервитьорът

20.04

До обяд специалното разрешително, необходимо да излезем от Балучистан (на английски го наричат N.O.C), е издадено. Към 2 следобед полицаите, които трябва да ни закарат до автобусите, ни взимат. Изведнъж обаче те ни казват, че е станало нещо  и автобусите стачкуват, защото някой бил  убит и можем да тръгнем чак утре. Не знаем дали не си измислят понеже вече е много късно и не искат да ни пуснат. Искат отново да ни пратят в отвратителния Bloomstar hotel, но ние отказваме и отиваме да спим пак в полицията.

Quetta - policeskiq uchastyk i doma na za 2 denonoshtiq

Първият ни дом и нашите приятели

Поне сме в друг участък, хората са нови за нас и е много спокойно. Точно до гарата сме и това ни подсказва как неудържимо искаме вече да потегляме и да напуснем този полицейски свят. Дано утре да успеем да хванем влака и да сме свободни отново. Inshallah! (което означава буквално волята на Аллах и се ползва като дано, или ако е рекъл Господ).

Street 3

Кета

Новият участък е страхотен, намира се в правителствена зона и е доста голям, така че можем да се разхождаме из квартала, има дървета и папагали, неща, които не бяхме виждали с дни в пустинята. Имаме собствен супер чист офис и абсолютно никой не ни безпокои, почти няма хора наоколо, въобще с класи над първия участък е. Горещо го препоръчваме (просто кажете на полицаите да ви закарат в Home Department).

Версии за тероризма:

– тайни агенции на Индия, Русия и Афганистан организират терористични акции, за да поддържат Пакистан слаб и да вредят на развитието му (звучи малко неправдоподобно).

– Балучистан е много богат на природни ресурси (злато, въглища, мрамор, диаманти, нефт), но региона не се облагодетелства изцяло от приходите от тези ресурси, изцяло експлоатирани от Пакистанското правителство и затова много балучи искат да станат независими – едно време те са имали своя собствена държава.

– Няма терористи, вече са се справили със ситуацията.

Всички тези версии чухме от различни хора като естествено много зависи дали човекът е пащун, балучи или от друг регион. Тероризмът в региона е на две нива – политически и религиозен.

21.04

Ескортират ни до влака и в 8:30 вече се счита, че сме почти свободни. Още с качването се сприятеляваме с един човек, който се оказва евангелист и заедно със сестра си и ученика си са били в мисията в Кета, където активно покръстват сикхи. Така се оформя нещо като християнско ъгълче в нашия вагон. Влакът е пълен, но почти няма правостоящи, така че е поносимо. Спален вагон е, но през деня всички седят на долните легла. Нашият човек си припява християнски песнички, всички ни черпят с безалкохолни и храна и изобщо не ни оставят да плащаме – въобще удряме си страшна веселба. На излизане от Кета пускат металните щори на прозорците, понеже отвън диви балучи замерят влака с камъни.

Do you like sherbet

Обичате ли шербет?

Влакът спира доста често и в големите градове имаме престой от по половин час и слизаме да си купим храна и чай. Към обяд жегата става непоносима, влакът е напечен от пустинното слънце. Има вентилатори, но те сякаш не охлаждат изобщо, а само раздвижват нажежения въздух. През прозорците нахлуват вихрушки прах и от време на време някой си запалва цигара. Чак привечер става поносимо.

Вече сме извън Балучистан и извън пустинята. Навън всичко е в обработваеми земи, текат реки и по гарите няма вече полицаи с калашници. Най-стене сме свободни!!! Към два часа през нощта пристигаме в Мултан след 17 часово пътуване.

По улиците е пълно с хора. Хващаме си рикша до центъра, където е централния парк с всички забележителности и си опъваме палатката в едно закътано ъгълче на парка.

Riksha (local taxi)

Рикша – местните таксита

22.04

Събуждаме се супер щастливи в Мултан – градът на суфите, мангото и свободата. Вече сме в Пунджаб, провинция където се води, че сигурността е на добро ниво. Оправяме палатката и си взимаме душ в тоалетните на парка; момчетата, които се грижат за тоалетните си имата една малка стаичка за вещи (тип килер) и ги помолваме да си оставим раниците там. Те са много мили и веднага се съгласяват. През деня заключват стаичката и вечерта също са там – спят на походно легло в парка.

Multan - Mazar of Baha-ud-din Zakariya

 Mazar of Baha-ud-din Zakariya – гробница на суфи светеца Бахаудин Захария

Готови сме да се гмурнем в града и да изследваме джунглата от улички. Още към 9-10 сутринта е адска жега, а трафикът по улиците е невъзможен. Всичко тъне в прах, но е пълно с интересни неща за разучаване. Първо се отбиваме в мазара – гробницата на светеца суфи Бахаудин Захария и после се отправяме в търсене на закуска. В 9 ч. почти нищо още не е отворено. По някое време успяваме да намерим интернет клуб, който изглежда много особено. Всеки компютър е в една малка тясна розова кабинка, която се заключва…

9 Multan - the Clock tower ( example of colonial architecture)

Часовниковата кула в Мултан

По-късно през деня отиваме на базара, където има десетки малки улички за платове и рокли като за принцеси.

Red princess wedding dress

Дрехи за принцеси

Изглежда, че хората не са виждали туристи и зяпат учудено. Някакъв богат търговец на платове ни кани да пием странни напитки. След обиколката се връщаме в парка, където над дърветата летят десетки огромни соколи и врани. Навсякъде има просяци и на всеки 5 мин. някой ти иска пари. Нощно време излизат едни доста страховити просещи травестити .

Multan -gradyt na sokolite

Мултан – градът на соколите

Купихме си сим карта от едно момче и той ни покани на вечеря – нас ни е супер неудобно, тъй като знаем, че заплатите на повечето хора не надвишават 200$ на месец, но никой изобщо не ни оставя да платим.

Faraz - momcheto sus sim kartite

Фараз – момчето със сим картите

Вечерта се срещаме с човек от couchsurfing.org . Хасан ни откарва до къщата на свой приятел в модерния квартал и късно през нощта си лягаме.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s