Обобщение и статистика
Прекарахме половин година из Индонезийския архипелаг, пътувайки от най-западната част на страната- остров Суматра до най-източната, Западна Папуа. Изминахме, по груби изчисления, между 7 и 9 хил. км. Индонезия ни остави с невероятни впечатления, изживявахме трудни и лесни, опасни и щастливи моменти. Всеки ден бе изпълнен с новости и интересни случки. Останаха ни още стотици непосетени места и острови и с удоволствие бихме се завърнали отново. Посетихме следните острови: Суматра, Ява, Бали, Нуса Пенида, Ломбок, Сумбава, Флорес, Сулавеси, Тогиан, Тернате, Молукски острови, Западна Папуа ( наричана още Ириан Джая).
Държавата: Индонезия се състои от 17 000 острова, така че период от шест месеца е недостатъчен за пълно изследване на страната.
Хора: Индонезийците са едни от най-усмихнатите и неконфликтни хора на Земята. Особено гостоприемни са и за шест месеца се сдобихме с десетки приятели, каниха ни да спим в домовете им и ни черпеха непрестанно. Етнически Индонезия е свръх разнородна. Всеки остров е обитаван от различен етнос със собствен език и специфична култура, което прави пътуването много интересно. Негатив при общуването с индонезийците може да се окаже слабото им владеене на английски. Някои културни различия като безкрайния интерес, който буди чужденеца у тях, честите опити за комуникация и незачитането на европейския тип “лично пространство” понякога са доста фрустриращи. Най-неприятно като че ли се отразяват перманентните викове по улицата “Hallo mister!”, но не трябва да се забравя, че хората са доброжелателни и в никакъв случай не се опитват да ви засегнат или да ви се подиграят.
Култура и религия: Официалната религия в държавата е ислям, като над 80% от населението са мюсюлмани. За разлика от по-стриктната форма на ислям от Близкия и Среден Изток, както и в Африка, тук нещата са съвсем различни, ислямът е толерантен и смесен с местни виждания и културни особености. Жените често не се забулват и светското облекло е съвсем приемливо. Жени спазващи “пурда” – пълно забулване включващо и лицето, са голяма рядкост. Свободното общуване между представителите на двата пола е съвсем нормално. Жените работят и се радват на пълни права. Късите панталони, потници и други “западняшки” дрехи са обичайни по туристическите места и не правят впечатление. Индонезийците обикновено не се възмущават от облеклото на туристите, но все пак е препоръчително в по-традиционни зони да се избягват твърде разголващи дрехи.
Големи християнски общности има на островите Суматра– етноса батак, Флорес, Тимур, Сулавеси (етносите минахаса и тораджа), Южни Молукски острови, Папуа, като в днешно време конфликтите между християни и мюсюлмани са рядкост. Често съжителстват и работят заедно. Толерантността е относително висока. На остров Бали се изповядва ендемична форма на хиндуизъм, различна от тази в Индия. Затворени, по-изолирани общности имат собствени култове и религии.
В културно отношение индонезийците имат богато наследство. Остров Ява се счита за най-културен, с древни обичаи, сложни кралски церемонии и аристокрация. На всички острови ще откриете следи от анимизъм, магии, суеверия, въпреки официалните религии. Особена интересна в това отношение е провинция Нуса Тенгара, по-специално островите Флорес, Алор, Тимур и околните малки островчета.
Стандарт: Индонезия е страна с огромен икономически потенциал и ресурси. Икономиката се развива със скоростни темпове. Огромни пари се въртят из всякакви сектори. Все още обаче стандартът в държавата е един от най-ниските в югоизточна Азия. Богатствата са концентрирани предимно на остров Ява. В отдалечените региони бедността е видима. В източната част на архипелага течаща чиста вода и електричество без постоянни спирания са лукс. Цените са едни от най-ниските в Азия. Храната е много евтина (например порция ориз със зеленчуци/риба/месо рядко надвишава 2 лв. в ресторант). Заплатите са средно между 2 до 4 млн. рупии (250-400 лв.), като някои хора работят и за по 1 млн. (130 лв.). Голяма част от населението си е самодостатъчна – риба, пилешко и ориз са на разположение за почти всички извън градски семейства, така че глад виртуално не съществува.
Инфраструктурата не е добра. Високите сгради са голяма рядкост. Почти всички живеят в къщи, вариращи от тухлени до бамбукови. Проблемът със замърсяването е голям, пластмасови отпадъци има на всякъде, концепцията за екология и опазване на околната среда като цяло липсва.
Всичко, което би ви потрябвало се предлага на пазари, в молове и магазини.
Климат и природа:Индонезия попада в тропичния и екваториален пояс. Температурите са високи целогодишно, но рядко надвишават 40 градуса по Целзий. Дъждовният сезон варира от западните до източните острови, но обикновено е между декември и март. В планините и високите места (над 1000 м н.в.) може да е неочаквано студено. Климатиците са рядкост извън моловете и хубавите хотели, така че ще трябва да се потите 24 часа в лепкавия влажен въздух. Индонезийците по тази причина се къпят по два, три пъти на ден. Тоалетните имат каменни басейнчета с чиста вода и пластмасово канче за обливане, така че можете да си взимате душ абсолютно навсякъде в ресторантчета, магазинчета, бензиностанции. По отношение на лична хигиена, чисти тоалетни и бани Индонезия заема едно от челните места.
Що се отнася до природата – гъстите тропични джунгли са редуцирани до невзрачни паркове с безсрамно високи входни такси (от 150 хил. рупии нагоре, над 20 лв), което е характерно за повечето острови. Вековни дървета има на доста малко места, преобладава вторична гора и храсталаци. Възможности за преходи из ненаселени региони са ограничени, няма подържани пътеки и бази. Освен националните паркове, вулканите на Индонезия са несравнима гледка. Активни, с огромни пушещи кратери и сравнително лесно достъпни. Най-достъпните и зрелищни от тях пак се таксуват безсрамно скъпо, но по-малко посещаваните, които всъщност са стотици имат само минимална такса или са безплатни. Индонезийците са луди на тема катерене по вулкани и върхове, така че по пътеките рядко ще сте сами. Плажовете и коралите също са безчетни, като по принцип на по-малки островчета водата е много по-кристална.
Едни от най-красивите плажове, които видяхме са на остров Ломбок (около Кута на юг) и острови Тогиан (Сулавеси). В източната част на Индонезия плажовете са много по-добри от тези на Суматра и Ява. Флората и фауната са уникални. Има орангутани, суматрийски тигър и носорог, ендемични маймуни, змии, птици… Въобще е рай за природолюбители, но шансовете да видите диви животни в джунглата не са големи.
Храна: Индонезийската кухня е вкусна, но не твърде разнообразна – ориз, ориз и ориз 🙂 Зеленчуковите ястия са ограничени, така че за вегетарианците изборът е малък. Но пък тук е раят на плодовете. Основни храни тук са бял ориз с две лъжици къри (най-често воден спанак канг кунг или патладжан), парче риба или пилешко, пържено тофу и темпе (соеви плочици), скариден чипс, пърженки “горенган”(банани, корен от касава “сингконк”, сладък картоф, тофу с фиде). Освен това има пържен ориз, пържени или варени инстантни нудъли, пилешка супа. С това се изчерпва храната в обикновените заведения наречени “варунг”. В скъпите ресторанти има по-богат асортимент.
От регионалните кухни ни се стори най-вкуснатази от Суматра, Паданг – с кокосово мляко и доста чили, множество кърита някои от които вегетариански, разпространена между другото почти из цяла Индонезия. Тази на Сулавеси също доста ни хареса,заради разнообразието и употребата на повече съставки. Най-бедна и с обикновен вкус, тази на Ява и Флорес (бял ориз със сушена риба и варени корени от касава).
Напитки:
Кафе – сервира се често без мляко, със захар. Индонезийското кафе както знаем е световна класа. Най-доброто качество се води това от Тораджа, Сулавеси.
Чай – не особено добър, черен.
Фрешове – много евтини от всички възможни плодове (70-80 ст). Този от плода сирсак и от авокадо са уникални.
Алкохол – дефицитен заради исляма, с изключение на Бали. Много скъп, има местни разновидности на кокосов арак. За хора, които не си падат по алкохола като нас, ситуацията е идеална 🙂
Цигари – пуши се навсякъде, огромен процент от населението са пушачи. В кораби, автобуси, заведения, затворени места всеки е палнал цигарка, но не каква и да е, а “кретек”- индонезийски цигари с карамфил.
Здраве:По отношение на болести и зарази ситуацията е доста приемлива, но пък здравеопазването е критично. По-голямата част от хората предпочитат знахари и си обясняват болестите с магии и заклинания. Добрите специалисти са малко, както и болниците. В по-сериозни случаи се ориентирайте направо за Джакарта или най-добре Куала Лумпур или Сингапур. Водата от крановете понякога не е добра, но за шест месеца експериментиране с всякакви води нищо не ни стана. Бутилки не сме купували почти никога. Хората ще ви дадат да си напълните преварена или филтрирана, ако тази от крана е твърде лоша.
Ние нямахме нужда от медицинска помощ нито веднъж с изключение когато една рана на крака на Цветин от джунглата се инфектира брутално, разяждайки тъканта и се наложи лекар да я изчисти и предпише антибиотик. Аз получих два, три пъти леки настинки от климатик в Джакарта и Сурабая (о-в Ява). Слава Богу, стомашно чревни разстройства нямахме никакви. При всички положения аптеки с основните лекарства има абсолютно навсякъде.
Сигурност: За нас Индонезия е напълно сигурна страна. Никога не сме почувствали заплаха за вещите си или себе си, въпреки че тук почти всички са параноици на тема кражби и си заключват моторчетата, понякога и колите (!!!) вътре в хола или антрето на къщата. Е, все пак имахме неприятен инцидент на остров Ломбок, което считаме за случайно рядко явление, изглежда запазена марка за въпросния остров. Бяхме нападнати от шестима въоръжени мъже с мачетета посред нощ в палатката, но Цветин им разказа играта. Там, на въпросния остров кражбите бяха станали нещо като мода сред местните и срещнахме много други ограбени туристи. Но за нас останалите острови са съвсем сигурни, поне за туристи. По-голяма опасност представляват вулкани, земетресения и цунамита 🙂
Туризъм: Индонезия е туристическа страна, но потокът е концентриран основно на Бали, въпреки че туристи имаше на всеки от посетените от нас острови, но концентрирани около плажове или забележителности. Изглежда, че славата на остров Ломбок, както и на Флорес с Комодските острови расте. Най-малко посещавани са Калимантан, Молукските острови и Папуа.
Нощуване: Намирането на място за палатка не винаги е лесно, поради свръх населеността. Най-трудно е на о-в Ява, след това на Суматра и Сулавеси, общо взето на големите, развити острови. Е, ние винаги успявахме да си намерим местенце. Често се случваше да ни поканят да преспим в нечий дом, особено в източната част на Индонезия. Палатката не прави кой знае какво впечатление на хората, може да се разпъва буквално навсякъде, като рядко ще дойде някой да ви тормози или разпитва. Липсва западния тип мислене за неприемливост на палатка на дадени места (в паркове, пред хотели, на бензиностанции, из тревни площи в града, в полицейски участъци и др.) Тук навсякъде сте добре дошли. Нито веднъж не спахме на хотел, с изключение на един път по покана на човек взел ни на стоп. Също така имахме хостове от couchsurfing.com в седем града. Спането на палатка на усамотени, диви места не е опасно, с изключение на о-в Ломбок. Доколкото разбрахме шанса да се спи срещу заплащане дори в най-мизерни условия за под 130 хил. рупии (20 лв) на стая е минимален, тоест хостели и хотели не са особено евтини.
Автостоп: Като цяло върви доста добре. Придвижването е бавно заради тесните, лоши пътища, макар че пътната настилка не е лоша. Най-зле ни вървеше на островите Ява и Суматра, с време за чакане от по средно 30 минути до час. В Северна Суматра дори имахме рекордните шест часа чакане при непрестанен трафик. От Бали на изток, включително Сулавеси, стопът вървеше идеално, с време за чакане не повече от десет минути. Проблемът в тази част бе слабия трафик и невъзможността за предвижване по забутани пътища. 80% от качилите ни превозни средства бяха камиони, камионетки и други товарни коли. Частни коли ни качваха значително по-рядко.
Разстоянията са огромни, не подценявайте размера на островите (остров Суматра например е голям колкото Швеция). Автобуси и камиони понякога карат бързо и агресивно, но като цяло рядко имахме инфарктни ситуации. Индонезийците са спокойни шофьори, с не особено състезателен дух, а и пътищата не позволяват развиване на по-голяма скорост. Междуградски транспорт използвахме само веднъж – влак от Джакарта до Сурабая, така че не сме наясно с цените, но изглежда, че е в някакви средни стойности. Градският транспорт под формата на маршрутки (наричат се бемо или ангкот), моторчета и други регионални странни МПС-та е много евтин (между 2 до 5 хил. рупии/25-70 ст.), макар и шофьорите често да се опитват да метнат туристите. В някои редки случаи избирахме градски транспорт пред вървенето из големите градове, но винаги падаше голямо пазарене.
Рано или късно стопаджията се сблъсква с морето, поради островната география на Индонезия. Фериботите се стопират лесно, стига да има камиони, които да се товарят в тях. Просто се качвате в камиона (молите някой от чакащите на пристанището тирове) и така успявате да пътувате без билет. Обществени фериботи свързват всички острови отстоящи на малки разстояния един от друг. Ние стопирахме корабите между Суматра – Ява, Ява – Бали, Бали – Ломбок – Сумбава, Сумбава – Флорес, Сулавеси (Битунг) – Мулукски острови (Тернате), като в последния се промъкнахме на борда без камион. Платихме си следните фериботи и корабчета, тъй като бяха само за пасажери и нямаше възможност да се промъкнем на борда:
о-в Флорес (Маумере) – о-в Сулавеси (Макасар) – 170 хил. рупии на човек/20 лв;
о-в Сулавеси (Ампана) – о-ви Тогиан – 75 хил./ около 10 лв;
о-ви Тогиан – Горонтало – 70 хил./9 лв;
лодки между различните острови Тогиан – 15 хил./2 лв;
о-в Тернате (Молукски о-ви) – Джаяпура (Папуа) – 420 хил./52 лв.
Тези маршрути са обслужвани от частната компания Пелни, която свързва всички острови. Като цяло морският транспорт е много евтин. Цените поради многолюдността на пасажерите са изключително ниски в сравнение с Пасифика или Европа. Съществува възможност за стопиране на карго кораби за дълги разстояния, която ние обаче не сме проучили. Най-добрите пристанища за това са Сурабая (о-в Ява) и Макасар (о-в Сулавси). Гледайте за дървените търговски корабчета на етноса бугис. Имайте предвид, че каргото е много по-бавно.
Любими места и забележителности:
О-в Суматра – езерото Тоба и остров Самосир, заради самобитната култура на етноса батак; архитектура на къщите на матриархалния етнос минангкабау в Западна Суматра; племето оранг кубу в джунглите на Южно Сулавеси;
О-в Ява – селища на традиционното племе бадуи, живеещи според древни табута и кодекси в Западна Ява; активните вулкани Мерапи, Бромо и Иджен; старите султански градове Джогджакарта и Суракарта; руините на будистките и хиндуистки комплекси Борободур и Прамбанан; традиционния театър на сенките „ваянг кулит“, пресъздаващ сцени от епоса Рамаяна;
О-в Бали – уникални древни хиндустки храмове, пръснати из целия остров; остров Нуса Пенида с красивите си скални образувания; планинско езеро Батур
О-в Ломбок – райските плажове около Кута в южната част на острова, особено Селонг Беланак
О-в Сумбава – надбягвания с бикове насред пустинни пейзажи;
О-в Флорес – Рутенг, католическо градче обгърнато в студени мъгли; традиционно село Бена; пазари на етноса Лио около Енде; национален парк Келимуту с трицветните кратерни езера; Маумере – легенди и незабравими преживявания с приятели;
О-в Сулавеси – пристанище на етноса бугис в Макасар и печени банани с шоколад; карстови образувания Раманг Раманг; погребални култове на етноса тораджа и уникална архитектура – Тана Тораджа; о-ви Тогиан с кокосите и белите си плажове, обитавани от морските цигани баджау; резерват Тангкоко в Северно Сулавеси и черния сулавески макак;
Молукски острови – старинни фортове, вулканично езеро; аудиенция при султана и карамфилови градини
Западна Папуа (Ириан Джая) – музеят на Рокфелер в университета в Джаяпура; единстеното посетено от нас място на острова поради ограничения във времето бе гр. Джаяпура (тук прочетете информация за Западна Папуа)
*Този списък далеч не изчерпва всички места и забележителности в Индонезия. Описани са само посетени от нас и силно впечатлили ни места.
Приключенията на Кервана в Индонезия започват от тук
Как да си извадим и удължим индонезийска виза? Вижте тук