Племето Батек, едни от последните ловци-събирачи и нощното дебнене на животни

Orel

 

07.03

 Сутринта се запознахме с пенсиониран американец, фотолюбител и приятелката му тайландка. Те бяха и единствените туристи тук. Подариха ни яйца и няколко филии хляб за закуска, а по-късно се разбрахме да ни закарат до най-близкия град Гуа Мусанг, от където минаваше пътят им. Има още

Нападението на макаците, дългото гребане с кану в открито море и преминаване на границата с Малайзия

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

* За съжаление няма снимки в поста, тъй като вярното ни апаратче беше счупено в този период

07.02

Бяхме като пияни моркови от недоспиването, но трябваше на всяка цена да избягаме от ужасния Пукет. Седнахме да хапнем в едно мюсюлманско заведение, след което тръгнахме към края на града. Изпречи ни се планина и стръмен склон, по който нямахме сили да вървим в обедната жега. Започнахме да стопираме насред града. Минаваха хиляди таксита пълни с туристи, автобуси и маршрутки. Има още

Черен чай и лукс в Асам, магичните мостове от живи корени в Мегалая – шокиращо различната Индия

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мост от живи корени

06.11.2015

A Guwahati MAPПристигаме в 4:20 сутринта на гарата в Гувахати. Още не се е съмнало и е доста хладно. Оставяме зад себе си разбитите пътища на Западен Бенгал, рулцата с яйце и цвекло и мъжете със сини карирани полички. Щатът Асам ни приветства с влажни чаени плантации и хора с китайски черти. За съжаление няма да имаме време да видим почти нищо, тъй като пътуването към границата обещава да е доста бавно и екстремно, а визите постепенно изтичат.

Асам е известен с продукцията си на черен чай, който се изнася в целия свят и с екстремистки групировки, комунисти и странни племена. Ситуацията в северните части е доста несигурна, но Гувахати се води зона без проблеми. Има още

Първи бивак сред дивата природа и хазарите-спасители в Аботабад

Putq kum Murree 2

На пътя към Мъри

02.05.2015

Наспиваме се до късно и най-сетне потегляме на стоп. Първо си взимаме три маршрутки за да излезем от града. Всичко минава спокойно и без боеве и тъпкане, тъй като е събота. Закусваме в последния квартал на Исламабад – самоски и айранче. Всеки път, когато си поръчаме айран, ни го сервират със захар, въпреки че настоятелно им казваме да не му слагат. Другото, за което трябва да внимава човек, е, когато си поръчва фреш или сок от захарна тръстика, да не му го наблъскат със сол, както често се случва, особено при уличните продавачи.

Има още

Пътуване в жегата с дивите белуджи и евангелиста и пристигане в Мултан – градът на суфите, мангото и свободата

Mountains and rocks

Пейзаж в Пакистан

19.04.2015

Втори ден сме в полицията. Направили сме си леговище от столове и едни шушляци, които си бяхме купили за калъфки на шалтетата. Имаме чувството, че сме от седмици тук. Денят започва със срещи с полицаите, с които вече сме приятели, пиене на чайове и лафче. Шефът, нисичък, слаб, но жилав, запасан до над пъпа и приличащ на някакъв военен генерал от миналото, ни поканва в кабинета си да поприказваме и погледаме телевизия. По някое време се появява един от полицаите, с който си говорим най-много, носи ни лаптоп, така че имаме интернет. Така денят минава бързо и неусетно. С трепет очакваме утрешния ден – толкова много неща имаме да разглеждаме.

Има още

Добрият учител по арабски, пътуване през пустинята към Язд

prolet-v-iranИранска пролет

10.04

На сутринта закусваме и отново потегляме с тира на Абдуллах. Решаваме да пропуснем Табриз, тъй като сме ограничени с времето, заради визите (до седмица трябва да влезем в Пакистан), а и вече сме го разглеждали и тръгваме директно към Захедан – граничния град между Иран и Пакистан. Има още

Пътуване през Турция и влизане в роден Иран

planini-po-putqГраницата на Турция и Иран

08.04.2015

Събуждаме се от не много добър сън, но крайно щастливи, че отново сме у дома – на Пътя. Поздравяваме се със съседа бездомник и се отправяме да намерим автобусни билети до границата с Иран. Започва се (както винаги в Турция) безкрайно пиене на черен чай в малки „филджанчета”. Всички са много учтиви и тече много приятна енергия между хората. След вкусен бюрек и 5-и или 6-и чай за закуска сме готови да се качваме на автобуса до Догубаязид, градче на турско-иранската граница. Има още