Две години вечност

PilgrimsProgress

„Pilgrim’s progress“ (1678)

Surrender to the Unknown

Днес стават две години откакто камилите натовариха празни сандъци, шатри и фурми за из път. Ако из разни прашни градове по пътя не висяха часовници по улиците, керванът не би узнал колко време е минало и колко левги е изминал.

Две години – малко или много е това? За керванджиите и камилите цели животи се изнизаха, един след друг, един в друг в безвремие. Животи на окъсани скитници, на царски особи в мраморни дворци, на стари продавачи на персийски килими, на измръзнали кози из непрестъпни планини, на танцуващи цигани из пустините, на заблудени пътници, на тихи монаси в блестящи пагоди, на тибетски пастири, на кръвожадни пирати, на ограбени глупаци и търсачи на незабелижими цветя.

Две години извън времето.

Под слънце, вода и звезди някои сандъци се напълниха, други се изгубиха или бяха изхвърлени…

Една камила носи сандък. Който има ключ за стария, изгнил сандък открива в него камъче на чудесата. Пада в шепата и очите виждат неописуем свят. Реалността изкована от ръждясали мисли, замъкът на рационалния ум, олтара на всезнаещото его се сриват и приятели, о чудо!, наистина, наистина, наистина всичко което очите ви виждат е абсолютно чудодейно, неподлежащо на описания, винаги е било такова, непознаваемо, хвърлящо отблясъци в душата ви.

Друга камила ви носи кристално сандъче, а някъде по джобовете или под случаен камък на пътя е вашият ключ. А вътре намирате огледалце на истинни отражения. В огледалото керванджията държи огледалото. Керванът продължава да пътува, но вече не знае дали някога е пристъпвал и крачка или е пътувал в душата си, а може би да няма разлика. Дали тази безкрайна пустиня не е душата му, дали това вековно дърво хвърлящо сянка над пътя не е волята му, дали този просяк на пътя не е гордостта му, дали крадецът в тълпата не е алчността му, дали тази неземна планина не е …

На древен пазар от покрит с прах антиквар керванджията се сдобива с нефритено сандъче за сол, без ключ и ключалка. Дали се отваря никой не знае. Той  желае да го отвори, но как? Пръстите да си счупиш не мръдва. Керванджията бавно разбира, че той нищо никога не е отключвал, че не той води кервана, че не той знае къде е ключа.

Сандъчето се отваря и ви предлага солта на Безкрая.

04 Април 2017

180-ти  меридиан

SSCN1650

Advertisements

2 thoughts on “Две години вечност

    • Blagodarim za podaryka. Istinsko chudo. Vsichki pazkazi ot Fiji i Polineziq shte sa posveteni na vas, tui kato vie gi pravite vyzmojni.
      Za nas tozi podaryk shte e „gorivo“ za priklucheniq oshte meseci napred. Blagodarim Vi nai-iskreno i chesto, chesto shte vi spomenavame. Tolkova e smaivashto tova koeto pravite, che ne znaem kakvo da pishem ot izumlenie. Ostavqme pisaneto izumeni i s pulno sarce. Vinaka (fidjiisko blagodarq)!

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s