“Pilgrim’s progress” (1678)
Surrender to the Unknown
Днес стават две години откакто камилите натовариха празни сандъци, шатри и фурми за из път. Ако из разни прашни градове по пътя не висяха часовници по улиците, керванът не би узнал колко време е минало и колко левги е изминал.
Две години – малко или много е това? За керванджиите и камилите цели животи се изнизаха, един след друг, един в друг в безвремие. Животи на окъсани скитници, на царски особи в мраморни дворци, на стари продавачи на персийски килими, на измръзнали кози из непрестъпни планини, на танцуващи цигани из пустините, на заблудени пътници, на тихи монаси в блестящи пагоди, на тибетски пастири, на кръвожадни пирати, на ограбени глупаци и търсачи на незабелижими цветя.
Две години извън времето.
Под слънце, вода и звезди някои сандъци се напълниха, други се изгубиха или бяха изхвърлени…
Една камила носи сандък. Който има ключ за стария, изгнил сандък открива в него камъче на чудесата. Пада в шепата и очите виждат неописуем свят. Реалността изкована от ръждясали мисли, замъкът на рационалния ум, олтара на всезнаещото его се сриват и приятели, о чудо!, наистина, наистина, наистина всичко което очите ви виждат е абсолютно чудодейно, неподлежащо на описания, винаги е било такова, непознаваемо, хвърлящо отблясъци в душата ви.
Друга камила ви носи кристално сандъче, а някъде по джобовете или под случаен камък на пътя е вашият ключ. А вътре намирате огледалце на истинни отражения. В огледалото керванджията държи огледалото. Керванът продължава да пътува, но вече не знае дали някога е пристъпвал и крачка или е пътувал в душата си, а може би да няма разлика. Дали тази безкрайна пустиня не е душата му, дали това вековно дърво хвърлящо сянка над пътя не е волята му, дали този просяк на пътя не е гордостта му, дали крадецът в тълпата не е алчността му, дали тази неземна планина не е …
На древен пазар от покрит с прах антиквар керванджията се сдобива с нефритено сандъче за сол, без ключ и ключалка. Дали се отваря никой не знае. Той желае да го отвори, но как? Пръстите да си счупиш не мръдва. Керванджията бавно разбира, че той нищо никога не е отключвал, че не той води кервана, че не той знае къде е ключа.
Сандъчето се отваря и ви предлага солта на Безкрая.
04 Април 2017
180-ти меридиан
Възхищаваме се на смелостта ви. Приемете един малък подарък от нас. /чрез ПИБ/
Blagodarim za podaryka. Istinsko chudo. Vsichki pazkazi ot Fiji i Polineziq shte sa posveteni na vas, tui kato vie gi pravite vyzmojni.
Za nas tozi podaryk shte e “gorivo” za priklucheniq oshte meseci napred. Blagodarim Vi nai-iskreno i chesto, chesto shte vi spomenavame. Tolkova e smaivashto tova koeto pravite, che ne znaem kakvo da pishem ot izumlenie. Ostavqme pisaneto izumeni i s pulno sarce. Vinaka (fidjiisko blagodarq)!