Турция
04.04.2015
Днес започна пътуването през Азия към края на света 🙂 !
Първи ден от пътешествието. Тръгваме сутринта с колата на приятел от с. Виден към Бургас. Намери се човек, който да ни закара до границата на Малко Търново с Турция и да я върне обратно. В Бургас пийваме последно кафенце със сестрата на Цветин и потегляме.
Пътят през Странджа е пуст, дъждовен и мъглив. Минаваме само през една проверка за сирийски бежанци. Взимаме един дядо на стоп до близко село. В Малко Търново времето сякаш е спряло, порутени къщи и безлюдни улици. Най сетне стигаме границата – състояща се от малка сграда и незаинтересувани митничари.
Минаваме бързо и ето ни на турска земя. Втората кола, която минава ни взима до Чорлу- градче на 100 км преди Истанбул. Вътре много симпатични момче и момиче български турци тръгнали за сватба на техни роднини ни се усмихват мило. Говорят си на турски, но усещането, че сме с българи е много силно. Момчето е леко намръщено през цялото време, ругае другите шофьори и пуска по някоя недоволна забележка.
На стоп от Чорлу до Истанбул
Оставят ни в Чорлу и си правим малка почивка на едни пейки. Най-сетне сме на свобода! Можем да ядем, спим и дори да летим под небето! Наоколо има доста рижи и руси хора, повечето дори не забелязват, че сме чужденци. Започваме да стопираме, не минават и 5 мин. и ни спират двама засмени типа с бусче до Истанбул. Вътре е надуто арабско етно, кипи оживен и весел разговор.
Наргиле кафене
Върнахме се в родния Ориент. Истанбул е потресаващо развит, инфраструктура, пътища, милиони автомобили, молове и високи сгради. Страхотно задръстване, караме един час по магистралата, за да стигнем от периферията на града до центъра. Хората ни оставят на спирка на метрото и със слизането се озоваваме сред пъстра тълпа от хора от целия Близък Изток.
Света София
Усещането е силно екзотично – все едно никога не сме били тук ( а все пак сме били няколко пъти). Решаваме първо да се разходим в центъра и там ни залива вече същинската екзотика на този град.
Докато вървим към Синята джамия Султан Ахмед, се сблъскваме с какво ли не. шукаритетни ресторантчета с чаровни викачи пред тях, хиляди магазинчета за ориенталски лампи, килими, какви ли не видове сладки, странни бутици за арабски, шикозни рокли, джамии и всичко това сред старинна архитектура.
Великата порта, отбихме се да обсъдим със султана пътя на кервана 🙂
Случайно се набутваме в кафене за пушене на наргилета. Сладникав аромат ни блъска още на влизане, десетки мъже стоят на ниски миндерчета и всичко е обгърнато в сладникавия пушек. Истанбул крие хиляди тайни.
Улица в Истанбул, водеща към стара мадраса (религиозно училище)
По улиците забелязваме десетки просещи жени и деца, по облеклото предполагаме че са сирийски бежанци. Разхождаме се до 11 вечерта, връщаме се с метрото на автогарата в несвяст от умора и впечатления.
Синята джамия
Намираме си притъмнено място по горните етажи и разпъваме лагера. По някое време се появява един човек, който твърди, че това си било неговото място, защото си бил оставил една торба с кърпи преди нас, на същото място, но бързо се спогаждаме и той се настанява на терасата под нас.
Нашето виждане за комфортен хотел (Автогарата в Истанбул) 🙂
