01.02.2025 Оман
Ставаме в 6:30 ч., не дотам отпочинали. В 8:00 сме на паркинга на Уади Шаб (Wadi Shab) след бърза закуска и карак чай. На паркинга има само една-две коли. Стратегията ни за ранен преход преди тълпите се оказва успешна. Пресичаме с лодка реката, за да започнем прехода (1 риал/5 лв в двете посоки). След прехода в Уади Арбийн пътеката тук ни се струва изключително лесна. Навлизаме в тесен каньон със смарагдови дълбоки вирове. Пътеката минава в по-високото. За момент се заблуждаваме при едни по-големи камъни, но бързо намираме пътя отново. Няколко малки оманчета с мърляви робички тичат чевръсто с босите си крака през скалите заедно с магаретата си.
Стигаме до втория голям вир, който човек може да преплува през тесния каньон, за да стигне до третия, където реката излиза от пещера, в чийто край може да се изкатери по въже и да се озове до четъртия вир с водопад. Това е най-приключенската част от каньона и повечето хора са се приготвили с бързосъхнещи цели костюмчета за плуване (има и мюсюлмански широк вариант на тези костюми) и непромокаеми калъфи за телефон и ранички.
Някои обаче завършват прехода си тук. Запознаваме се с белгийско семейство със седем месечно бебе, което например няма как да преплува. Ние също не смятаме да плуваме с Божи, тъй като водата е доста хладна, а и разстоянието не е съвсем кратко. Вместо това откриваме пътека, която се изкачва над вировете и решаваме да видим докъде ще ни отведе. Странно е, че почти никой не върви по нея. В крайна сметка след 15 минути стигаме отново до дъното на уадито и се оказва, че вече сме подминали третия вир с водопада. Има стръмно алпинистко слизане с технични елементи, така че само Цветин слиза и успява да се топне в тайния вир, който съвсем малка част от хората достигат по водния маршрут с плуването, заради трудното качване по въжето.
Правим си малък пикник, доволни че сме успели да достигнем усамотено място по керванджийски. Когато се връщаме по обратния път вече започват да прииждат тълпите. Има жени по рокли, по джапанки, с водачи, някои едва успяват да вървят. Изнасяме се с триста от уади-то.
Доста сме изгладнели, така че отиваме да хапнем в ресторантче в центъра на градчето Тиуи. Градчето е цялото с кремави къщи и дори някак със средиземноморско-рибарско излъчване. Мъже в роби “дишдаша” лежерно крачат по тесните улички. Ресторантът е бангладешки. Поръчваме кинг фиш масала и къри със скариди. Всичко е много вкусно и леко пикантно. Не пропускаме и любимите ни фрешове манго с папая и манго с авокадо. Тази сутрин бяхме купили торба с дребна рибка от местен рибар на улицата, така че се налага да я почистим спешно. Спираме на пристанището на Тиуи. Докато Цветин е атакуван от морски птици чистейки рибата, Божи си играе на пясъка. Водата е с нереален млечно син оттенък.
Продължаваме към град Сур(Sur) по на югоизток. Градът се оказва доста големичък. Отбиваме се през Лулу хипермаркет за овесени ядки. Прави ни впечатление, че всички жени са с бурки на лицето, може би тук е по-консервативно. Спираме на известните фортове Билад ал Сур и Сунайсила. И двата са вече затворени, но разходките около тях са някак си романтични. От възвишението на Сунайсила се вижда целия град, съвсем бял в лъчите на залязващото слънце. Бързаме към сука, защото батериите и на двата телефона са паднали и нямаме запалка-зарядно в колата. Там обаче не се оказва най-подходящото място за електроники. Всички магазини продават искрящи ориенталски рокли, обсипани с лъскави камъчета или парфюми и козметика. Две италианки по дънки, едната с цигара в ръка вървят наперено сред арабките в черни абаи.
Тръгваме си от сука. Вече е съвсем тъмно и се чудим лесно ли ще намерим място за спане. Откриваме зоната с електроники. Купуваме запалка и се изнасяме от града. Съвсем скоро попадаме на безлюден плаж с павилиони беседки и зони за барбекю. Разпъваме на самия плаж до една беседка и се отпускаме в студената арабска нощ.
02.02
На сутринта се появява оманец и с Цветин провеждат дълъг разговор. След като чистихме рибата в морето, сега се заехме с пържене на риба за закуска. Плажът е облагороден с беседки, леко амортизирани детски играчки и супер чисти тоалетни. По някое време пристигат двама гмуркачи с плаващи бидони и аз се изкушавам също да вляза да се погмуркам по-навътре, където водата е кристално бистра. Виждам няколко рибки и издърпвам една за опашката от дупка й. Вторият път като посягам към една дупка отвътре ми се озъбва заканително навита като змия морена.
Връщаме се към град Сур, за да го доразгледаме. Градът векове наред е бил търговски център на мореплаватели, които са карали ценни стоки и подправки от далечни и близки страни. Интересно е, че и до сега сякаш им е останало на местните много прецизна представа за посоки и разстояния. Човекът, с който говорих сутринта ме изпита колко километра е от Истанбул до тук и ми каза, че Пакистан е на 900 км от брега. После пък ме поправи, че за Индия и Иран не се тръгвало от тук, а от Мускат за Иран и от Рас ал Хад за Индия.
Старият град Ал Айджа (Al Aija) е разположен около залив и свързана с него лагуна. Къщите са невероятно красиви в присъщия им арабски архитектурен стил, наподобяващи мини версия на фортове.
Кварталът е замрял в обедната жега и само няколко лодки с рибари кръстосват залива. Разглеждаме стария фар и форта на града, в който не влизаме, тъй като всички забележителности са с вход от по 2-3 риала (10-15 лв) и ако влизаме във всички, ще е разоряващо за бюджета ни.
Интересно е, че древните методи за корабостроене са се запазели и до днес. Пристанището е пълно с дървени гемии успоредно с по шест-седем метрови модерни лодки със супер мощни извън бордови двигатели. Минаваме покрай действаща корабостроителница на лодки “дау”, но не влизаме да разглеждаме, защото също има вход.
По обед хапваме в индийско вегетарианско ресторантче, пазаруваме малко плодове и зеленчуци и отпрашваме по крайбрежието на юг към плажовете Рас ал Хад (Ras al Hadd) и Рас ал Джинз (Ras al Jinz), известни с факта, че морските костенурки излизат да снасят яйцата си в пясъците им. Отказали сме се да ползваме тур, тъй като прочетохме, че това се превръща в туристически атракция и понякога тълпи от туристи, докарвани с автобуси бродят нощем по плажовете и притесняват излизащите от морето костенурки.
Ние акостираме колата си на рибарския плаж Рас ал Хад (Ras al Hadd). Мистериозните колиби, разхвърляни по плажа се оказват гаражи от палмови клонки за сянка на колите на рибарите. Има също десетки лодки, а от следобед започват да кръстосват с ръмжене джипове, пикапи да дърпат и бутат лодки в морето, както и да карат с бясна скорост покрай брега. Мисля, че шансовете за оцеляване на костенурки, яйца и костенурчета не са високи на този плаж. Но все пак предприемам две дълги разходки – нощна и сутрешна в търсене на костенурки.
През нощта в Оман има странен феномен. Дори и да не е пълнолуние луната свети толкова силно, че става светло като ден. Прибоят на вълните е оцветен от гирлянди от бисери – гигантски планктон. На сутрешната разходка съм изкъпан от пустинен дъжд, рядко събитие за региона.
03.02
Докато Цветин е на сутрешна обиколка за костенурки, този път в другата посока, ние с Божи ставаме и се насочваме към близката тоалетна. Съвсем неочаквано завалява дъжд и едва успяваме да се върнем без да подгизнем. Небето е мрачно, в красиви тъмни облаци и духа мразовит вятър. Не се задържаме дълго и бързо се изнасяме към градчето Рас ал Хад, недалеч от внушителния фар. Намираме кафе, в което сервират омански палачинки с яйце и мед – голяма вкусотия.
Минаваме за малко и през по-малкия плаж за костенурки в закътан залив, където контролът е доста по-строг, а през деня има дори вход за плаж 2 риала (10 лв). Тук може би щяхме да имаме повече шансове. През Рас ал Джинз изобщо не смятаме да минаваме, тъй като достъпът до плажовете е само с 4х4, така че продължаваме в посока пустинята Уахиба и задната западна част на планината Хаджар. Планината е естествена бариера за влажния морски въздух. Зад нея са се формирали километри с пясъчни дюни.
В следващия пост… Керванът се впуска в родни камилски води насред червените пясъци на Уахиба и се сприятелява с оманско семейство, върху чиито килими бива поканен на кафе и ориз с риба манди.
Истории от Близкия и Среден Изток можете да прочетете и в първата книга на Вълшебния Керван “Палецът на свободата”.
