Галилея – по Христовите стъпки и първи мигове из Израел

                   

LRM_EXPORT_20191128_193951-1024x682Галилейското езеро 

НАЧАЛО НА АФРИКАНСКОТО ПЪТУВАНЕ

21.11.2019 г.
Тел Авив, Израел

След няколко месеца на планове, кроежи, френетична подготовка, внимателно обмисляне на всеки грам от екипировката, така че да я сведем до под 10 кг. на човек и няколко безсънни нощи, ето че сме готови да започнем следващото голямо пътешествие. Африканският континент лежи малко по на юг от мислите ни. Тръгваме, както винаги сме го правили, на автостоп. Към възможно най-далечната точка в южна посока. Предишното пътешествие бе посветено на изследване на измеренията на Изтока. Но това ще е свързано с изживяването на Юга, завръщане във физическите корени.

Едно от най-големите очарования на дългите експедиции се крие в дните преди потеглянето. Спане по няколко часа в денонощие, безкрайни списъци със задачи, хаотични мисли, пълни с напрежение от рода:“Взехме ли мрежите за комари? Къде са титаниевите канчета? Някой преправи ли изходящите билети за полети и резервации за хотели? Не сме поправили Нафтечко (нали помните, бензиновото ни котлонче)!!! Свалихте ли картата на Етиопия? Зашихме ли скъсаната торба на палатката? Колко е курсът на шекела?“ … и още милиони подобни въпроси.

Холът на баба е затрупан от раници, чували, походни съдове, бележници. В крайна сметка и тримата (този път керванджиите сме трима, след като Жоро – Виетнама Джоунс пристигна, за да се присъедини към нас) успяваме да се поберем в по 10 кг. на човек – две палатки, три летни чувала, по три тениски и два панталона на човек, канчета, бензиново котлонче, четки и паста за зъби, един сапун, несесер с лекарства и една тетрадка (подарък от мамето, за да увековечаваме преживяванията си). Носим и фотоапарат Canon EOS 7D дарен ни от Свилен (Благодарим ти, човече!), приятел на Кервана, който се превърна и в един от най-големите благодетели на Африканската експедиция, подарил ни ултра скъпа екипировка – раница North Face, пухен три сезонен чувал, ризи, титаниеви съдове, филтър за вода, палатка и още куп ценни неща.

В пълен екстаз и вълнение си лягаме в 1 през нощта, за да станем в 4 и да се отправим към летището. Заради положението в Сирия и Ирак се налага да използваме самолет, колкото и да не ни се иска. Сухоземните пътища са затворени и най-близката точка, от която можем да започнем пътуването е Израел. В 6 сутринта на опашката за качване на самолета няколко ортодоксални евреи с дълги букли се поклащат и четат псалми в пълна концентрация. Излитаме сред стелещите се ноемврийски мъгли на София. Успяхме да избягаме от зимата дни преди да ни е сковала, хип, хип, ура.

Все още не осъзнаваме напълно, че напускаме България след 11 месечен престой и че африканското пътешествие наистина е започнало. На тръгване, заради раздялата с близките гърлото ни е стегнато. Знаем, че няма да ни има месеци наред. Докато за тях те ще минат бързо, улисани в ежедневието, ние ще трябва да преминем няколко живота извън оста на времето и страшно ни боли, че ще сме разделени за следващите няколко живота на учене, изживявания, чувства.

Преди да слезем от самолета религиозен евреин поглежда към Жоро и го поздравява „Шалом, шалом!“ На летище „Бен Гурион“, кръстено на първия министър председател на Израел, всичко е лъскаво и луксозно. Преминаваме паспортната проверка, за която за щастие бяхме си подготвили фиктивни самолетни билети за излитане от страната и резервации за хотел. Поискаха ни ги и ни разпитаха обстойно за плановете ни, но ние предварително бяхме се информирали за строгия контрол и номерът мина. Разбира се нямаме никакво намерение следващите месеци да летим със самолет или пък да спим на хотел …

Израел

Столица: Тел Авив, въпреки че правителството е в Йерусалим

Население: 9 млн.

Площ: ~20 хил. км

Официален език: иврит и арабски

Религия: юдаизъм, ислям и християнство

Политика: парламентарна република, съществуваща от 1948 г.

2019-12-08 19.25.15Израел  и Палестина

И така, ето ни кацнали на Светите библейски земи. Навън въздухът е сух и приятно топъл. Тръгваме пеш, изминавайки 6 км. към пътя, по който ще стопираме. Още в самото начало Израел ни черпи с мандаринови дръвчета, засадени покрай пътя. Набираме си няколко килограма от свежия плод и сядаме на сянка да закусим хляб с хумус. Палмите над нас се полюшват и приветстват приятелски Кервана в земите си.

LRM_EXPORT_20191128_175526-1024x683Първи пир на израелска земя в мандаринова градина

На оживен път стопираме към Петах Тиква (Petah Tikva). Чудим се как ли ще върви стопа за трима човека с големи раници в една толкова развита, модерна страна. Минават петнадесетина минути и ни качва симпатичен младеж, за двадесетина километра. Заради военното положение в Газа няколко дена е имало обявена извънредна ситуация и никой не е ходел на работа. Но днес вече нищо такова не се усеща. Животът си тече както обикновено. Момчето ни разказва, че мисли да пътува към България, но за израелтяните пътуванията извън страната обикновено не са приятни, защото според него хората са настроени расистки. В Гърция например, не го пуснали в някакво заведение, защото казал, че е от Израел. Майка му живеела в кибуц и научаваме, че ако се появим в някой кибуц и ние, ще ни приемат с отворени обятия.

Слизаме на магистрала №6 – главната артерия към севера. Въпреки, че стопираме в аварийната лента, изглежда никой не държи особено на правилата за движение и след 5 минути ни спира млада, нагласена с минижуп майка, с бебе на задната седалка. Качваме се и тримата с обемистите си раници. Тя не говори почти никакъв английски. Мургавка е, от по-ориенталския тип израелци и не спира да танцува, докато шофира. Пет лентовата магистрала минава покрай границата с Палестина, която според всички тук, изобщо не съществува като държава. По-добре е в разговор да се употребява названието Западен бряг (West bank), отколкото Палестина. Така например момчето от предишния стоп ни попита:“Какво наричате Палестина? Ивицата Газа ли?“

Слизаме на разклона за Афула (Afula), от където ни остават само 40 км. до първата ни дестинация Назарет. На автобусна спирка на магистралата мъж с дълги букли, характерното черно бомбе и дълго под коленете пардесю стопира заедно с още няколко човека. Излиза, че в Израел явно стопът е широко разпространен сред местните. В рамките на 15 минути спират коли непрекъснато и ни качват един по един.

LRM_EXPORT_20191128_175654-1024x682Ортодоксален евреин на стоп

Ние се возим в колата на млада военна фотографка. Точно е приключила двегодишната си задължителна военна повинност и се прибира в селото си, недалеч от Назарет. Оставя ни на разклона, на 10 км. от града и на наше място взема един ортодоксален евреин и млад войник. Израелтяните ни впечатляват с добротата си.

4:30 следобед е, а вече се стъмва. Хващаме последен, бърз стоп с арабин от Йордания, който беше спрял в банкета зад нас за вечерната си молитва. Слизаме след 6 км., за да не се натресем в града по тъмно. На картата сме си набелязали извор и гора, в която да спим. Ейн Зипори е тънко, кристално ручейче, което извира от сухата земя, между бодили и ливански кедри. На полянка до извора ексцентричен евреин е опънал палатка. Кани ни да бивакуваме до него. Говори ни за позитивното в живота. Възнамерява да пие арак цяла нощ и да се наслаждава на спокойствието извън града. Оказва се, че е православен християнин, макар да смятахме, че такива няма сред евреите.

Първият лагер на Кервана е разпънат на върха на хълм, в гората Зипори до Назарет. Палим си огън. Вечеряме варен ориз и консерва боб. Пред очите ни минават десетки образи и емоции от деня, преплетени в сънено бълнуване, след като предишната вечер бяхме спали само три часа. Смесват се образите на стотици евреи с букли, дълги бради и високи бомбета, пустинни земи, ливански кедри, лъскави коли, задръстени от трафик магистрали … Спуска се галилейска нощ. Температурите падат и ние зъзнем в тънките си чували. Цветин е легнал направо на пода, тъй като от самолета ни изгубиха едното шалте.

22.11

Събуждаме се. Назарет е пред погледите ни. Странни птици крякат около нас. Симпатична лисичка се промъква сред бодливите шубраци. Нуждаем се от повече сън, за да се възстановим. Успяваме да изпълзим от палатките чак към 10 сутринта. Съседът подарява на Жоро няколко консерви с боб, царевица и кисели краставички. Страхотно е усещането отново да сме си вкъщи – на пътя. Няма планове, нито бързане, трескави мисли и задачи. Просто си живеем и удивляваме на света наоколо по детски.

LRM_EXPORT_20191128_175742-1024x683Първи бивак в Израел

На 3 км. от нас се намира древният римски град Диоцезареа или Сапфорис. Тръгваме натам. Минаваме през първото израелско село Зипори. Къщите са луксозни, в различни стилове, потънали в средиземноморски ярък рай от палми, нарови и мандаринови дръвчета. След есенните пастелни тонове в Бг, тук цикламените буганвили и искрящо зелени листа на субтропични сухолюбиви храсти ни заслепяват с пищността си. Изобщо не си бяхме представяли, че израелските села ще са толкова красиви. Нищо чудно, че 1,5 млн. руски евреи след падането на комунизма в СССР моментално са се преселили тук.

Докато се чудим по кое пътче да хванем към римските руини, симпатичен мъж с двете си дъщерички предлага да ни откара с джипа си до … дупка в оградата на забележителностите. Израелците все повече ни харесват. Страшно отворени са към чужденци и готови да помогнат по всяко време, без дори да си търсил помощ.

Разглеждаме запазените подови мозайки на Орфей, Дионисий и древногръцки култови празненства, които са останали в много добро състояние по подовете на богати римски вили от преди 2 хил. години.

LRM_EXPORT_20191128_175847-1024x683Мозаечен под в къща на богати римляни от Сапфорис

LRM_EXPORT_20191128_175948-1024x683Лице на жена на 2000 хил. години

LRM_EXPORT_20191128_180105-1024x682Лов на крокодили по Нил 

LRM_EXPORT_20191128_180218-1024x683Процесия с дарове

Под римския град по тайна пътечка излизаме незабелязано от него и се озоваваме в древна базилика, която е под опеката на някакъв италиански католически орден. Към нея има и манастир. Църквата е построена върху мястото, на което живеели св. Йоаким и Ана, родителите на Дева Мария, където и самата тя е израснала. За благословия си взимаме от двора голям червен нар. Наоколо не се мярка никой. Табела над входа моли пилигримите да не вдигат шум, тъй като монасите пребивават в постоянно мълчание и тишина.

LRM_EXPORT_20191128_180307-1024x683Базиликата над дома на св. Йоаким и Ана 

Връщаме се пеша към село Зипори, от където веднага ни качва младеж до главния път за Назарет. От там след няма и пет минути се возим към центъра на града, в колата на потресаващо напушен арабин. Населението на Назарет е предимно арабско. До преди 1960 година градът е бил територия на Йордания. Точно тук е израснал Христос заедно с родителите си Дева Мария и Йосиф. Като място с голямо библейско значение Назарет е притегателно място за всякакви ордени и християнски общности. Има коптски, етиопски, православни и поне една дузина католически църкви и манастири. Двете най-важни места за поклонение са гръцката православна църква „Св. Архангел Гавраил“, построена на мястото на Благовещението (където Архангел Гавраил известил на Богородица, че ще зачене Синът Господен). И другата е католическата базилика „Св.Семейство“, построена върху пещерата-дом на Йосиф и Дева Мария.

LRM_EXPORT_20191128_180405-1024x683Гръцка православна църква „Св. Архангел Гавраил „

Първо посещаваме мястото на Благовещението. Църквата пази бълбукащ извор, от който пиела Богородица и до който се случило евангелското събитие. До иконостаса православен арабски свещеник си пее на арабски. Улиците на стария град се вият в кремава, ориенталска плетеница, която обаче e извънредно чиста и подържанa. Минаваме през вече затворения пазар и излизаме пред базиликата, най-голямата католическа постройка в Израел. Новопостроена върху останките на древна църква, изглежда модерно и внушително. В двора има мозайки портрети на Богородица, които са изпратени като дар от всички християнски държави по света. Има тайландска, която прилича на Буда; китайска, облечена като императрица; корейска в традиционен костюм … Откриваме и подаръкa от България.

LRM_EXPORT_20191128_180857-683x1024

Във вътрешността на базиликата, на втория етаж под купола се отслужва меса на италиански. В долната част, при пещерата-дом на Йосиф и Дева Мария поклонници се кланят в непрекъсната линия. На олтара на пещерата е изписано „Verbum caro hic factum est“ („Тук словото стана плът“). Францисканският орден държи огромен манастир, а до него се намира църквата „Св.Йосиф“, построена над пещерата-дърводелница на Йосиф. Китайски туристи си правят селфита навсякъде. Жена повръща в близката кофа за боклук. Хората шумно и екзалтирано влизат на големи групи. Но въпреки всичко обстановката е величествена.

LRM_EXPORT_20191128_180601-1024x683Вътрешността на базиликата 

LRM_EXPORT_20191128_180733-1024x683Католическа служба на италиански

LRM_EXPORT_20191128_180501-683x1024Пещерата-дом,  в която живяли Йосиф и Дева Мария

Ето че поставихме начало на хаджийския ни път по Светите земи. Но сега е време да се отправим на „лов“ за храна. Цял ден сме на консерва боб с малко хляб и вече ни прималява. Втори ден в Израел, а още не сме пазарували нищо. Време е да разузнаем как стоят нещата с цените и магазините. Бяха ни казвали, че стандартът е по-висок от този в Щатите и всичко е безумно скъпо. Минаваме пред арабска закусвалня и забелязваме голяма торба със стар хляб, сложена пред витрината. Започвам да ровя из нея, когато забелязвам, че семейство клиенти отвътре ме гледа ококорено. Питам ги да не би да е тяхна. После решавам, че може би ще е добре да попитам и персонала за разрешение, все пак не искам да крада. Пекарят ме гледа още по-втрещено, но само ми кима „да, да, вземи я“. През това време семейството е решило, че явно съм в много изпаднало положение и ми връчват голямо парче вегетарианска пица. Взимам малка част от хляба, за да има и за други хора и настигам Жоро и Цветин, които са избягали напред от срам 🙂 Вечерята ни е подсигурена от Вселената и от добрите хора 🙂 Клошарстването продължава с бутилка кока кола от боклука, която ще ползваме за вода. Пазаруваме си малко зеленчуци, които се оказват на съвсем поносими цени. На всеки ъгъл е пълно с големи зарзаватчийници, затрупани с нарове, пъпеши, цитруси, грозде и какви ли не зеленчуци. Откриваме домати за 1 шекел (тоест 50 ст. килограма). Както в Япония и Южна Корея, така и тук, ако човек знае къде да ходи и какво да купува, престоят му може да излезе съвсем евтин.

Тръгваме пеша от Назарет, но се отбиваме през голям мол, за да търсим, уви безуспешно, шалте. Докато вървим към ръба на хълма на квартал Натсрат Илит движението постепенно замира. От тази вечер започва шабат (юдейският ден посветен на Бога, в който никой не би трябвало да върши нищо до събота вечерта). Все пак в съвремието не се спазва толкова стриктно и по улиците още има известна активност. Арабите разбира се пък изобщо не го зачитат.

Намираме равна площадка в парка на хълма и то с гледка към Таворската планина насреща. Втората ни галилейска нощ е по-топла, но за сметка на това огласяна от шумно парти с тарамбуки и арабски ритми от гората на съседния хълм.

LRM_EXPORT_20191128_180947-1024x683Планината Тавор

23.11

От хълма слизаме в широка низина, засята с маслинови дръвчета. Повечето селища и градчета в региона са арабски. В град Иксал (Iksal), докато го прекосяваме пеш, хората ни зяпат учудено, поздравяват, усмихват се. Къщите имат типично арабски тежък стил, с колонади, орнаменти и широки порти. Градините са толкова искрящо средиземноморски както и в останалата част на Израел – кактуси, палми, нарове и грейпфрути отрупани с плодове.

LRM_EXPORT_20191128_181049-1024x683Град Иксал в ниското

Още първата кола, на която махваме ни качва до съседното градче Дабурия. Мъжът е арабин, палестинец и зачекваме темата за конфликта в Газа. Мюсюлманското население, както можеше да се очаква, е настръхнало срещу израелското правителство. „Ние просто искаме да живеем свободно и мирно“ казва човекът. Е, кой ли пък не иска? Но въпреки това в 21 век войните все още са си ежедневие.

Дабурия (Daburiya) се намира в подножието на Таворската планина – свещено място, споменавано даже в Стария завет, но най-вече известно като хълма на Преображението. Тук Христос се преобразил пред трима от учениците си в божествена форма и бил обгърнат от облак, от който се чул гласът Божий. Докато се изкачваме нагоре по планината, успяваме да стопираме двама местни араби, тръгнали с наргиле на пикник към върха. Горе на равното плато са разположени католически францискански манастир и гръцки православен, отбелязващи мястото на Преображението. Араби, евреи и поклонници си правят пикници с барбекюта в гората. Изглежда през уикенда мястото е много популярно за развлечения, защото е доста пълно.

LRM_EXPORT_20191128_181204-1024x682Католическата църква на Преображението 

Позамиваме се в тоалетните и се привеждаме във вид, готови за поклонение. Францискански монах с дълга кафява роба и въже около кръста, сякаш изскочил от „Името на розата“ отключва величествената базилика. Около църквата има и руини от 4-ти век на ранно християнска църква, построена от св. Елена. В православния манастир от другата страна на платото, не е толкова оживено. Вратата е плътно затворена и няма табела с работно време. Седим около час пред портата и периодично тропаме с металната халка. Най-сетне възрастна монахиня иззад стената, без да се показва ни казва да се върнем утре в осем.

LRM_EXPORT_20191128_181428-1024x683Францискански монах пред базиликата

LRM_EXPORT_20191128_181622-1024x683Сцената на Преображението във вътрешността 

Наближава три следобед. Решаваме да установим лагера в полето зад близките руини от крепостна стена. Мястото е закътано, но както и предишните пъти е пълно с бодли, които постоянно ни пробождат я крак, я ръка. В 4:30 се стъмва рязко. И днес сме вървели над десет километра и пак не сме обядвали, така че почивката е за предпочитане пред бързането. Уви вечерта ни отново е изпълнена с крясъци, свистящи гуми и арабски хитове надути на макс. Нищо чудно, че в  православния манастир така са се окопали. На пращящия таворски огън си сготвяме патладжанено къри и го гарнираме с препечения рециклиран хляб. Тихичко си размишляваме за чудесата на този хълм.

24.11

Неделя е и нямаме търпение да присъстваме на литургията в манастира. Камбаната бие още в 5:30 сутринта. В 7 сме пред портите, но те както обикновено са затворени. Започваме с хлопането и опитите да разбием вратата, та белким се доберем най-сетне до храма. Отвътре само гробна тишина. Нищо не се раздвижва. Оставаме отвън още час. Чувстваме се като под обсадна стена и ентусиазмът ни да влезем вътре нараства. По пътя се задава жена със забрадка и дълга пола. Със сигурност е поклонничка. Тя също идва на литургия и се учудва, че е затворено. Заедно с нея и дъщеря ѝ щурмуваме съвместно. Тя се свързва с човек в Назарет, който е вещ по въпроса. Най-накрая ни отварят. Успяваме да разгледаме храма, огласян от пеенето на нашите две украинки, решили да пеят празнични трoпари вътре. В църквата има и черно-бяла чудотворна икона на Богородица, която лекува болни от рак. Излекуваните хора са окачили десетки сребърни медальони и писма с благодарности около нея. Двете монахини преди да ни изгонят от манастира ни сервират кафе и сладки, след което изчезват. Не успяваме да ги попитаме каквото и да било. Научаваме, че този манастир е затворен перманентно за външни лица и литургията е само за тях си. Така, че за нас щурмът си беше успешен.

След закуска в лагера поемаме към следващата пилигримска дестинация – Кана Галилейска. Да слезем от Таворската планина ни отнема над час по стръмна, камениста пътека, която в наш си стил изгубваме и се налага да вървим по сипеите, от където ни падне. Под кедрите откриваме мъртъв хамелеон.

LRM_EXPORT_20191128_181732-1024x683Типичния пейзаж в Галилея

Отново на пътя ни качва православен арабин, който е точно до там до където и ние. Изобщо не бяхме предполагали, че в Израел, извън палестинската част ще има толкова арабски села и градчета, в които си съжителстват най-мирно с евреите.

Кана Галилейска, на няколко километра от Назарет е мястото, където според Евангелието Христос извършил първото си чудо. Бил поканен на сватба и след като виното на младоженците свършило, претворил пет делви вода във вино. Достигаме пред гръцката православна църква и за ужас тя също е затворена. Започвам да викам, да се катеря по стени, да чукам по портата. В двора случайно се появява жена, която ми съобщава, гледайки ме увиснала на оградата:“В неделя е затворено!“ За първи път чувам за църква, която затваря в неделя и то на свято, поклонническо място. Серията „отчаяният пилигрим“ продължава.

Все пак съседната католическа църква „Св.Бартоломей“ е отворена. В пълен контраст с православната, има групи поклонници от цял свят. В различни параклиси поляци, филипинци и какви ли още не общности си отслужват собствени служби. Три двойки филипинци на преклонна възраст в булчински одежди се женят в главната църква. Явно е някакъв тукашен ритуал, защото бяхме чули, че местното арабско християнско население винаги се женело тук, по стара традиция. В подземието има огромен каменен съд за вода от времето на Христос и разкопки на жилищни сгради, датиращи от същата епоха. Магазините наоколо продават сватбарско вино, а ние за утеха си купуваме смирна.

LRM_EXPORT_20191128_182106-1024x1536Католическата църква в Кана Галилейска 

LRM_EXPORT_20191128_181948-1024x682Във вътрешността се отслужва меса на полски

LRM_EXPORT_20191128_181829-1024x683Каменен съд за вода от времето на Христос 

Купуваме си лук за 7 лв. килото (обичайна израелска цена) и излизаме пеш от Кана. Започваме стопа на магистралата към Тиберия/Тивериада (Tiberias) – голям курортен град на Галилейското езеро. Качва ни симпатично момче, евреин, право към центъра на града. От галилейските възвишения пътят се спуска към езерото на – 214 метра под морското равнище. Ушите ни пукат от смяната на налягането. Не е толкова студено, както около Назарет.

Тивериада, модерен голям град е просперирал още по римско време. Сега луксозни хотели, молове и магазини образуват централната част. В центъра откриваме малка стара синагога, от която излизат десетина религиозни евреи с широкополи шапки, но без обичайните букли покрай ушите. Един от мъжете ни кани да разгледаме вътрешността. Цветин и Жоро нахлузват по една кипа (религиозна малка шапчица, която покрива темето).

LRM_EXPORT_20191128_182237-1024x683Старата синагога на Тивериада 

LRM_EXPORT_20191128_182503-1024x683Във вътрешността на синагогата

Излизаме пеш от Тивериада и тръгваме на север към следващите свещени места, свързани с живота на Христос. Вече е тъмно, така че след 2 км. установяваме лагера на каменисто плажче на Галилейското езеро – същото, по което Христос е вървял по водата. Изкушени от мисълта да пробваме и ние, съзерцаваме гладките кристални води. 🙂

LRM_EXPORT_20191128_182654-1024x683Лагер на Галилейското езеро 

25.11

Езерото тъне в мараня. Няколко рибаря, потомци на светците Петър и Андрей кръстосват водите. Въпреки, че не е облачно въздухът е замъглен от странна синкава пелена, може би „калима“ – пустинен прах. Къпането е забранено, вероятно защото Галилейско езеро(море) (на иврит Кинерет) е най-големият източник на сладка вода за Израел. Захранва се от река Йордан от север, като същата се оттича към Мъртво море от южната страна на езерото.

LRM_EXPORT_20191128_182557-1024x683Рибари в Галилейското езеро 

LRM_EXPORT_20191128_182801-1024x683Сутрешно кафенце на огън

На 1 км. от лагера се намира руската духовна мисия „Св. Мария Магдалина“, основана върху селището Магдала, от което била Мария Магдалина. Като по чудо вратата е отворена. Млада сериозна монахиня в черно ни поздравява бегло. Освен малката църквичка и къщата на монахините, откриваме минерални извори, в които можеш да се къпеш. Отдаваме се на спа процедури в най-големия, до който има табела „радонов извор“. В него плуват рибки, които щом си потопиш крака идват да ти ядат кожичките.

LRM_EXPORT_20191128_182934-1024x683Извор в руската мисия „Св. Мария Магдалина“  

 

Мозайки от ранно християнската църкваРадоновият извор с рибките

Продължаваме на стоп към северната част на езерото, където Христос е извършил най-много чудеса, проповядвал и е събрал голяма част от учениците си. За първи път чакаме над един час преди младеж евреин да ни качи до следващото пилигримско място, на 8 км. – Табга (Tabgha). В Табга Христос е извършил чудото с умножаването на петте хляба и двете риби, за да нахрани пет хиляден народ, който го следвал. Дори останали 12 коша. Около камъка, върху който е седял Христос бенедиктинският орден е издигнал църква. През 4-ти век също е имало и базилика, от която днес се виждат само мозайките на пода.

LRM_EXPORT_20191128_183310-1024x683Църквата на чудото с хляба и рибата в Табгха

LRM_EXPORT_20191128_183417-1024x682Под олтара се вижда камъкът, на който стоял Христос, когато извършил чудото и мозайка от 4ти век

LRM_EXPORT_20191128_183626-1024x683Мозайки от ранно християнската църква

В съседство пък францисканците са пазители на земята, където след възнесението Христос се появил на Петър, Йоан и Андрей и те добили огромен улов от риба, въпреки че цяла нощ не били хванали нищо. Католиците считат, че тук е мястото, на което е провъзгласен първият папа (св. Петър) за ръководител на църквата, заради заповедта, която му е дал след улова – да пази овцете му. Зад църквата има страхотно плажче, а в градините с тропични растения се разхождат поклоннически групи от цял свят.

LRM_EXPORT_20191128_184304-683x1024Църквата, където Христос поверил овцете си на Петър

LRM_EXPORT_20191128_184455-1024x682Църквата отвън

Над Табга се издига „Хълмът на блаженствата“ (Mount of Beaititudes). Изкачваме го през бананови плантации. Гледката към пустинните брегове на езерото, палмите и цветята е наистина библейска.

LRM_EXPORT_20191128_193707-1024x683Бреговете на Галилейското езеро и плантации от банани 

На върха на хълма францискански монахини подържат кръгла, в колониален стил църква на мястото, където Христос е произнесъл пред голямо множество известната проповед на блаженствата: „Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога!“ По купола са накацали зелени папагали. Африкански шарени групи, филипинци, ирландци, китайци и какви ли още не хора се въртят около хълма, на който според един от гидовете е започнало християнството. Той тържествено заявява: „Днес станахте част от историята“ 🙂

LRM_EXPORT_20191128_193547-1024x683Църквата на Блаженствата 

LRM_EXPORT_20191128_193748-1024x683Купола на църквата

LRM_EXPORT_20191128_193842-1024x682Олтара на църквата 

Слизаме по друга пътека, която се вие през плантации от банани, маслини и авокадо. Скрити под дърветата работници, които работят тук, си имат цели временни домове под найлони и брезенти. Гледат плазмени телевизори от изтърбушените си дивани и ни махат за здрасти. Денят отново е свършил за отрицателно време. Наближава 5 ч., така че на 500 метра от Капернаум си намираме идеално място за бивак, скрито от пътя. Опъваме палатките под дърво с мини ябълчици. Лошото е, че в тази къмпинг зона са се подвизавали и други и всеки храст е минирана тоалетна.

LRM_EXPORT_20191128_184729-1024x683Галилейското езеро 

Вечеряме леща с булгур. Запасите ни привършват, а наблизо няма никакви селища и магазини.

26.11

Закуската ни се състои от булгур с булгур 🙂 Изкъпваме се в разбиващите се на брега вълни. Остава ни едно последно свято място в Галилея – Капернаум (на иврит буквално „селото на Наум“), градът в който Христос е живял най-продължително време, след като е започнал проповедническия си живот след 30 годишна възраст. Тук е извършил десетки чудеса.

LRM_EXPORT_20191129_081319-1024x683Бивак до Капернаум

LRM_EXPORT_20191128_184629-1024x683По тези води е вървял Христос

Вървим по т. нар. „Gospel trail“ оставащите 500 метра до мястото. Наистина усещането е уникално да стъпваш по земите, върху които е стъпвал и правил чудеса Христос. Земите, които са променили и оказали влияние на над 2/3 от планетата Земя в исторически и религиозен план.

LRM_EXPORT_20191129_081430-1024x682Групи от поклонници вървят към Капернаум 

LRM_EXPORT_20191130_181916-1024x682Руините на Капернаум

В Капернаум се издигат стените на голяма синагога с впечатляващи колони и фрески. Това е синагогата, в която Исус Христос е проповядвал неведнъж и мястото на първата християнска общност в света. Над дома, в който живеел апостол Петър францисканският орден е построил шестоъгълна модерна църква.

LRM_EXPORT_20191130_181809-1024x683Синагогата на Капернаум

LRM_EXPORT_20191130_182003-1024x683Къщата на св. Петър

От другата страна православната църква също има земи. Днес ни върви и православната църква, посветена на 12-те апостоли е отворена. Под дърветата се разхождат красиви пауни. Група румънски поклонници се молят в храма, разположен на самия бряг на езерото. Това е последната ни поклонническа точка в Галилея, както и най-северната от пътуването. От сега нататък ще се движим само на юг.

LRM_EXPORT_20191130_182106-1024x682Православния храм на 12те апостоли

LRM_EXPORT_20191130_182416-1024x1536LRM_EXPORT_20191130_182259-1024x683LRM_EXPORT_20191130_182158-1024x1536

Хващаме мигновен стоп с арабин с микробусче. Традиционната арабска музика е надута до край, а той пуши наргиле. За секунди се пренасяме из пустините на Арабия. Пътищата ни се разделят след няколко километра. Веднага ни качва сериозен евреин с малка кипа, защипана с фиби на темето му. Учител е по математика в някакво село наблизо. Автостопът наистина е уникално средство за опознаване на дадена страна. За няколкото дни, в които сме в Израел сме си общували вече с всички възможни общности – ортодоксални евреи хасиди, православни араби, араби мюсюлмани, военни, учители, младежи, жени с деца и какви ли още не.

Човекът ни оставя в Курси, от другата страна на езерото, насред финикови палми, буганвили и тиха провинциална красота. Пейзажът е толкова нетипичен – едновременно пустинен и екзотично зелен. Автостопът в Израел отново ни показва непредсказуемата си страна. Минава над час без никой да ни вземе. На автобусната спирка до нас идва стопаджийка. Взима я една от многото религиозни еврейки по този път. Тя е с красив, омотан като тюрбан шал на главата. След нея се появява още една жена, която също качват след 15 минути. Тотално съсипани сме. Но оставаме, за да видим какво ще се случи с позициониралите се пред нас трима арабина. На третата минута им спира кола. Решаваме, че това явно не е нашето място за стоп. Тръгваме пеша по пътя. Най-сетне ни качва млад мъж с кипа на главата. Представя се като г-н Йехуда Хеврони, консултант по недвижими имоти. Свръх начетен и интелигентен ни разяснява куп интересни неща за региона. С него изминаваме около 40 км. до град Бет Ше`ан (Bet She`an). Последният град преди да влезем в Палестина. Йехуда ни оставя в мол извън града и ние веднага се хвърляме към супермаркета. Всички провизии са ни свършили и умираме от глад. Въпреки потресаващите цени, успяваме да открием евтини зеленчуци и хумус. Ето няколко ориентировъчни примера: хляб 15 шекела (~ 8 лв.), кафе 100 гр. 10 шекела (~ 5 лв.), най-обикновени сладки 18 шекела (~ 9 лв.) … Купуваме си брашно, за да си направим сами чапати и мекици. Успокояваме се с мисълта, че границата с Палестина е само на 12 км. и скоро сигурно ще има храна на по-нормални цени.

LRM_EXPORT_20191130_182459-1024x683Бивак в горичката до Бет Ше’ан 

От шопинг центъра слизаме до рекичка с храсти, дървета и беседки, под хълма на старинен римски амфитеатър. Заемаме се с готвене и пируване. Тази нощ въздухът е леден. Поредната странна климатична аномалия в Израел. През 10 км. температурите са съвсем различни.

2019-12-08 19.20.34Карта на маршрута от този пост

LRM_EXPORT_20191128_194106-1024x683Паун в Капернаум

Приключенията от този пост можете да гледате в първа серия на Африканското пътешествие  на този линк: „Галилея и Палестина“

Следва продължение… В следващия пост Керванът влиза в Палестина, обикаля из Самария и стените на Йерихон падат, когато излизаме от пустинните оазиси на бедуините след два дена вървене пеш. Мъртво море и прекосяване на Юдейската пустиня към Витлеем.

Гид с полезна информация за Израел и Палестина (натиснете линка)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s