Грузия – в търсене на първото вино на света и отшелнически скални обители

LRM_EXPORT_20190807_211159-1024x1366
Крепостта в Греми, област Кахети 

Грузия

Столица: Тбилиси

Площ: към 70 хил.кв.км.

Население: около 4 млн. души

Език: грузински – древен език, непринадлежащ нито към индоевропейската, тюркската или семитската езикови групи. Изписва се с антична азбука със завъртулки.

Религия: православно християнство (автокефална грузинска православна църква)

Парична единица: лари    1 лари = 0,65 лв.

Форма на управление: полупрезидентска република

09.10.2018

Преди десетина години бяхме посещавали Грузия за седмица с кола и бяха ни се случили много откачени неща. Природата и историческите места бяха ни впечатлили силно. Така че сега нямахме търпение да я изследваме на ново, по-сериозно и на автостоп. Вече ни се е затвърдило убеждението, че ако не сме на стоп, то въобще няма да научим и половината от това, което разбираме чрез този начин на комуникация за културата и бита на хората.

LRM_EXPORT_20190807_211621-1024x768
Замъка на Греми в област Кахети

Грузия е много древна държава. Една от първите в света, приела християнството като държавна религия през 337 г., с изключително интересна старинна култура, обусловена от трудно достъпния Кавказ. Пълно е с крепости, манастири, базилики датиращи от 4-ти век, а средновековната култура от 12-13 век е оставила още по-запаметяващи същински замъци и укрепления, подобни на европейските. Грузия също така е и с отколешна винарска традиция. Тук е открито най-старото доказателство за направа на вино от човека в света – фрагмент от делва, която се е използвала за вино, на 8 хиляди години !!! Освен с вино и църкви страната се слави и с природата си, с непристъпния Кавказ с вечно заснежени върхове. Това е просто държавата мечта за нас.

2019-08-14 11.29.54

Географско положение на Грузия

LRM_EXPORT_20190808_182021-1024x768

Пътна табела на грузински и латиница

Още след границата група мъже, солидно подпийнали ни заговарят сърдечно. Тук, както се очаква в родината на Йосиф Джугашвили :), всички от старото поколение говорят перфектен руски, макар и някои от тях с неохота. През сто метра по пътя баби на щандчета продават стъклени бутилчици с вино или домашна „чача“ (грузинска ракия). Консумацията на алкохол е по-страховито висока дори от Русия. Въпреки, че в последно време доста чужденци пътешестват из Грузия, явно хора с раници все още предизвикват голям интерес и бая хора ни гледат с любопитство. Пияната група мъже се мята на една трошка и дава газ към вкъщи. Изведнъж обаче шофьорът набива спирачки, излиза от колата, с викове и ръкомахане спира едно такси и ни набутва вътре безплатно, пожелавайки ни „Добре дошли в Сакартвело (тоест Грузия на грузински)!“

LRM_EXPORT_20190807_210126-1024x768

Равнинната, богата на грозде област Кахети

Дядката шофьор и двете му синеоки внучки ни оставят в центъра на Лагодеки, първото градче след границата. То е съвсем малко, изглежда бая западнало и порутенко, но оживено. Повечето къщи са големи, строени от камък и тухли, с много обширни високи тераси. Но сякаш целите са затрупани в разни ламарини, инструменти, бидони и цари страхотен безпорядък, дори сравнено със селата в Централна Азия. По нещо прилича на България, но в по-беден вариант. Грузинците с кавказкия си вид, с черни вежди и наболи бради също напомнят на балканци. Останалата част от картинката на града съставляват забрадени баби вдовици облечени целите в черно, едри бабанки каращи бясно, здрави тьотки, продаващи компот и спокойствие по улиците …

Продължаваме на стоп към историческо градче, което сме си набелязали, петдесетина километра след Лагодеки. Стопът върви много добре, макар да не спира всяка първа кола както в Азербайджан или Узбекистан. След десетина минути ни качва подпийнал граничен полицай, за половината разстояние. После друг мъж, треньор по футбол в Азербайджан ни оставя в град Цнори. От там поемаме пеша към близкия планински склон, на който е разположено романтичното градче Сигнаги, известно още като „градчето на любовта“. Мъж, без да му махаме, сам ни забира нагоре по серпентините и ни показва удобно място за палатка до сами крепостната стена на градчето. Явно няма проблеми да си опънеш палатка където и да е, понеже ни казва, че можем да спим и в паркчето насред центъра. Избираме по-усамотената градина около крепостта.

LRM_EXPORT_20190807_203820-1024x768

Крепостната стена на Сигнаги 

LRM_EXPORT_20190807_203705-1024x768

Лагер до стената

Вече е тъмно, но сме толкова превъзбудени от цялата нова атмосфера, че хвърляме раниците и започваме да тичаме от кула на кула, зашеметени от гледката към старинната, осветена в нощта църква на Сигнаги. Залива ни страхотно щастие и нетърпение да дойде утрото за да започваме изследването.

10.10

Хапваме на две, на три. Нарамваме раниците и тръгваме на обиколка, ескортирани от симпатично дръгливо кученце. На дневна светлина се разкриват мащабите на крепостната стена, която се спуска и изкачва по хълмовете около града. От кръглите кули с бойници и тесни отверстия за стрелба се вижда обзорна гледка към долината Кахети, с подредени  правоъгълници от лозови насаждения и издължената масивна верига на Кавказ.

LRM_EXPORT_20190807_204650-1024x768

Сигнаги, „градчето на любовта“ 

LRM_EXPORT_20190807_204359-1024x768

Порта в крепостната стена 

LRM_EXPORT_20190807_204242-1024x767

Градчето се оказва не по-малко интересно. По стръмните улици с ниски старинни постройки, баби продават шарени чорапи и терлици на фона на издължени каменни църкви от 16-ти век. Влизаме в църквата „Свети Георги“, с уникална архитектура, в която обстановката е наистина средновековна – сумрак, полуизтрити стенописи и старинни икони.

LRM_EXPORT_20190807_204138-1024x768

Църквата „Св. Георги“

LRM_EXPORT_20190807_203942-1024x1365

Тревясалата й камбанария

LRM_EXPORT_20190807_204504-1024x768

Главната улица на Сигнаги

Докато разглеждаме карта на града се разговаряме с двама холандски пътешественици, които ни канят на кафе. С тях водим интересни разговори докато зареждаме батерията на фотоапарата. Сигнаги се е понапълнило с туристи в последно време, както всъщност и цяла Грузия, но и има защо. Влизаме в друга средновековна църква. За изтощените от обиколки по исторически забележителности туристи зад всеки ъгъл дебнат изкушения, като винарни с гъсти вина за дегустация и механи с дебели сенки под асмите и камини с църпорещи шашлици.

LRM_EXPORT_20181016_094539-1024x768

Романтиката на Грузия

Ние се отправяме към манастира „Бодбе“, на няколко километра извън града, където се намират мощите на св. Нино, донесла християнството в Грузия от Кападокия преди 1700 години. Комплексът е пълен с поклонници. До малката църква се издига нов храм с внушителни размери, в присъщия грузински архитектурен стил.

LRM_EXPORT_20190807_204752-1024x767

Манастир Бодбе, едно от най-свещените грузински места

По тясна пътека се спускаме към магически извор със светена вода, от времето на св. Нино. Хората са се подредили и чакат реда си да се топнат в лечебната вода. Симпатична монахиня обяснява на всеки какво трябва да се прави и раздава бели ризи-роби на желаещите. От гората се появяват поклонници предвождани от свещеника си, които пеят религиозни химни. Увлечени от този дух се озоваваме в мрачното помещение, а ледената вода направо смразява мозъците ни, вследствие на което спират всякакви мисли, в това число и греховните и ето че излизаме наистина пречистени 🙂 . Холандецът пък, понеже не беше разбрал какво да прави, започна да се кръсти с лявата ръка, после да се топва без да се кръсти, след което пък да се кръсти като луд и пак да се топва … и така вместо три се потопи в ледената вода десетина пъти, което прочисти и освежи протестантският му дух доста повече 🙂 .

LRM_EXPORT_20190807_204908-1024x768

Свещения извор на света Нино

На раздяла с холандците им хващаме едно камионче на стоп, а ние тръгваме пеша към селото и главния път в подножието на планината. Жена ни качва за няколко километра и ни оставя по пътя. Наоколо витае някаква особена атмосфера на запуснатост и отмрялост, напомняща ни по нещо за България. Пусти магазинчета, пекарни за хляб и кютюци за разфасоване на свинско пред месарниците, с окачени свински бутове отпред. Не след дълго ни качва религиозен грузинец със закачени кръстове и икони в колата. Подминаваме разклона за Тбилиси, тъй като долината, в която се намираме е пълно с интересни забележителности, които искаме да посетим преди да се отправим към столицата.

LRM_EXPORT_20190807_205023-1024x768

Разделяме се с холандците

Земята тук е плодородна. Грузинците са фермерски народ, поради което по пътя е пълно с многолюдни села. Налага се да сменяме много коли за кратки разстояния. Качва ни семейство с две момиченца, с раздрънкана Жигули от 1983 г., т.е. на 35 години. После ни качва възрастно семейство, което пък непрестанно ни се извинява, че бързат и не могат да ни откарат до град Кварели. На разклона, на който ни остават ни задминават десетки зилове, натоварени до горе с грозде за близките заводи. Вече се свечерява, когато ни качва джипка с трима веселяци. Закарват ни до града и преди да продължим ни предлагат да хапнем с тях. Вече е тъмно за да стопираме, а и сме умрели от глад, така че приемаме предложението. Влизаме в обширен ресторант тип механа, с дълги маси от трупи, стари снимки на мустакати грузинци по стените и меча кожа до нашата маса. Нашите хора учудващо не пият. Поръчват анасонова зелена лимонада, традиционни пелмени пълни с кайма (хинкали), а за нас салата и приличащо на баничка с масло ястие (качапури), което е невероятно вкусно.

LRM_EXPORT_20181016_094534-1024x768

Традиционна грузинска кухня

Нашите хора се шегуват през цялото време и се задяват с въз -възрастничката сервитьорка. На съседната маса бойни грузинци вдигат тежки тостове, изправени. Характерно за тук е, че преди всяко отпиване се вдига тост, като често това се извършва от специална личност с дар слово за такива случаи. На нашата маса се поръчват тонове храна, даже след като сме се наяли, а за довиждане без да искаме счупваме и една чиния. На нашите хора идеята да ни изоставят да спим в мрака на палатка, хич не им се нрави и ни увещават да им гостуваме. Така се озоваваме в двуетажна къща в село Гавази при руската жена на Реваза, нашия шофьор. Къщата е огромна, доста модерна. И въпреки, че сме преяли нашият домакин започва да се тюхка с какво още да ни нагости. Симпатичната му жена от Севастопол ни сервира два вида компот, грозде и купичка с лешници. Говорим до късно. Вземаме си горещ душ и си лягаме в меките легълца с чисти чаршафи. Що за ден само ?!?

11.10

Денят започва с богата закуска от домашни натурални продукти – сок от грозде, туршия от някакви цветя, грузинско сирене, запечени картофи с доматен сос  и прясно изпечен хляб от селската фурна. Майката на Реваза, стара баба, седи на двора и ниже нанизи с орехи за традиционното грузинско сладко „чурчхела“. Орехите се потапят в гъста каша от гроздов сок и брашно, която после се втвърдява във формата на наденица.

LRM_EXPORT_20190807_205209-1024x768

Закуска

LRM_EXPORT_20190807_205932-1024x1365

Майката на Реваза ниже орехи за „чурчхела“

Преди да тръгнем семейството ентусиазирано ни затрупва с всякакви храни – няколко килограма картофи, домати и краставици, две бутилки домашен доматен сос, туршия и два килограма лешници. Направо не можем да си помръднем раниците. Реваза ни откарва обратно до градчето Кварели и сърдечно се сбогуваме, изумени от кавказкото гостоприемство.

LRM_EXPORT_20181016_094546-1024x768

Реваза, синът му и Цветин в купчина от лешници

Веднага хващаме стоп с мили хора, които вместо на разклона направо ни откарват до паркинга на манастира, който искаме да посетим. Манастирът „Некреси“ е основан 4-ти век. До жилищната част, където са монасите, няма достъп, но разглеждаме старинните каменни църкви и епископският дом с древна изба и винени делви, закопани под земята. Много спокойно, романтично местенце, макар много руски и грузински поклонници да се стичат на групи. Слизаме отново в подножието на полянка с пейчици и беседки, да си направим чай, където изневиделица се появяват доста семейства, дошли да пекат свински шишове на огън и да се забавляват.

LRM_EXPORT_20190807_210735-1024x1365

Манастир Некреси

LRM_EXPORT_20190807_210501-1024x768

Избата на епископския дом, делвите за вино са вкопани в земята

LRM_EXPORT_20190807_210316-1024x1365

Параклис в двора на манастира

LRM_EXPORT_20190807_210617-1024x768

Епископския дом

Следващият ни стоп е с малко камионче, което ни отвежда до средновековната крепост  в Греми (16 век). Греми е бил столица на царство Кахети в древността, но сега тук е останала само внушителната крепост с царския дом и гигантска базилика, наречена „Архангелската църква“, както и царската изба, където все още се произвежда вино по старинния начин в керамични делви вкопани в пода на избата. Грузинската средновековна култура страшно ни напомня на европейската със замъците си, вината и базиликите си. В притъмнената църква няколко свещеника с гигантски бради и черни раса отслужват вечерня. Монах се поклаща пред старинните икони и стенописи, премятайки през пръсти броеницата си за молитви. Чувстваме се съвсем нереално, като в сън от далечно минало, докато слушаме напевите на древно грузински.

LRM_EXPORT_20190807_211359-1024x768

Архангелската църква и царския дом до нея

LRM_EXPORT_20190808_181607-1024x767

Главната порта на крепостта Греми

LRM_EXPORT_20190807_211017-1024x1366

Продавачка на свещи в църквата

Стъмва се, така че се насочваме към близкия хълм и си правим бивак до малка неизползваема църквичка. Времето дори през нощта е учудващо топло за средата на октомври.

LRM_EXPORT_20181016_094523-1024x1366

Архангелската църква на Греми- гледка от близкото  възвишение 

LRM_EXPORT_20190807_211503-1024x768

Бивак на хълма над Греми

12.10

В подножието на крепостта Греми има няколко останки от средновековно градче. Разглеждаме и малка изоставена църквичка, пълна с изпражнения на прилепи, но в една от нишите на която има ново поставена иконка и свещи за поклонниците. Въпреки, че грузинците са силно вярващи, понеже църквите в Грузия са безчет, поддържането и възстановяването им след комунизма е трудно.

LRM_EXPORT_20190808_181916-1024x768

Средновековни останки

Минаваме покрай възстановка на старинен кервансарай и се разполагаме за закуска на поляна до друга старинна църква. За беда Нафтечко ни предава точно преди да си сварим макароните, нещо което не е съществен проблем в държава като Грузия. Питам в малко ресторантче дали мога да си запаля огън на барбекюто им отпред, а те ме поканват да си досготвя в кухнята им. На тръгване даже ми връчват няколко чепки грозде. Ексцентрични холандци паркират ретро автомобили на паркинга. А ние продължаваме обиколката на долината Кахети.

LRM_EXPORT_20190808_181704-1024x1365

Изоставената църква, до която закусваме

LRM_EXPORT_20190808_181819-1024x767

Над дверите на цървката има надпис на грузински, арабски и някакъв друг неразбираем език

Следващата забележителност е средновековната църква-манастир „Алаверди“ от 16-ти век. Поради множеството села и оплетена система от пътища преминаваме разстоянието от около стотина километра с помощта на четири стопа. Гледката към църквата е зашеметяваща. Тя представлява огромно каменно здание, приличащо на римска катедрала. Оградена е отвсякъде с крепостни стени и кули, както и със сгради за монаси, които в момента се реставрират. И вътрешността е неописуема. Мозъците ни започват да се претоварват от образите на безбройните старинни забележителности …

LRM_EXPORT_20190808_182249-1024x1365

Вход към манастира Алаверди

LRM_EXPORT_20190808_182139-1024x768

Църквата в Алаверди 

LRM_EXPORT_20190808_182341-1024x767

Но все пак продължаваме към следващата – манастира „Икалто“,древнен манастир-семинария от 7 век, забит по странично пътче в гората. Голяма църква, две по-малки до нея, останки от сградата на семинарията и разбира се корито за мачкане на грозде. Има и множество делви заровени в земята, сред останките на помещенията за живеене.

LRM_EXPORT_20190808_182453-1024x1365

Главната цървка на манастира Икалто

LRM_EXPORT_20190808_182614-1024x1365

Вътрешността

LRM_EXPORT_20190808_183010-1024x768

Параклисче

LRM_EXPORT_20190808_182729-1024x767

Делви за вино

LRM_EXPORT_20190808_183053-1024x768

Ето как се съхранява виното

Продължаваме с камионче до главното градче на областта Кахети – Телави. Днес за пръв път теглим пари  след три дни прекарани тук, заради невероятното гостоприемство на грузинците. Градчето е големичко и цари шумотевица и лудница по улиците в колоритна смесица от модерна и азиатска екзотика. Ядем банички. Не устояваме на изкушението да си купим и малко насипно кафе. Вървим 2-3 км., докато излезем от населеното място, покрай десетки мини магазинчета и фурни за хляб. Спира ни Лада без предна седалка. Шофьорът незнайно по какви причини е с мотористки ръкавици :). Все пак оцеляваме от състезателните  набези на този откачен човек и стигаме до имението „Чавчавадзе“ – огромен частен парк с екзотични дървета от цял свят и гигантска къща, като бароков дворец. Интересното е, че собственикът на имението е бил виден грузински деятел, поет, философ, който дори е канонизиран от грузинската църква за светец, така че не се учудвайте ако видите в някоя църква образ на светец с папийонка 🙂 . От имението излизат тълпи леко подпийнали туристи, след дегустацията на едни от най-хубавите вина в долината.

LRM_EXPORT_20190808_183228-1024x768

Къщата на Чавчавадзе 

LRM_EXPORT_20190808_183144-1024x768

Винарна

LRM_EXPORT_20190808_183311-1024x768

В имението Чавчавадзе 

Понеже се мръква ние оставяме посещението на имението за утрешния ден и разпъваме бивака насред парка пред него.

LRM_EXPORT_20190808_183405-1024x768

Луксозен бивак в частно имение

13.10

Цяла сутрин вали дъжд. Надничаме от палатката и наблюдаваме притичващите катерички. Някоя от тях трябва да е умряла наоколо, защото се носи миризма на мърша. По-късно обаче откриваме, че миризмата всъщност е от джоба на якето ми, където бях забравил шепа гъби набрани още в Азербайджан, които бяха се оказали отровни 🙂 .

Разхождаме се до имението, което е наистина внушително по размери, с виещи се елегантно алеи сред прекрасните дървета. Основната постройка в момента е в ремонт. Около нея има разпръснати множество други сгради – къщи за гости, за приеми, малка църквичка, винарни изби под земята. Ситният дъждец продължава да ръми, но не можем да чакаме цял ден, така че свиваме палатката и поемаме по пътя. Качват ни симпатични момчета, неговорещи нито руски, нито английски. Спират до крайпътно магазинче и купуват сокове за всички.

Отбиваме се до град Гурджани, където дочухме, че днес се провежда фестивал на виното. В централния парк са подредени редици със сергийки, на които производителите от долината Кахети предлагат за дегустация и продажба вина от минали реколти. Навсякъде кипи от народ. На един от ъглите се приготвя традиционното сладко „чурчхела“. Всеки може да участва в правенето ѝ или поне да опита от грузинската вкусотия. На сцена пък певци в традиционни носии се надпяват. Опитваме и ние от винцето и превкусно сиренце. След кратък пазар отново сме на пътя.

LRM_EXPORT_20190808_183815-1024x768

Чурчхела

LRM_EXPORT_20190808_183506-1024x768

Орехите се нанизват на връвчици…

LRM_EXPORT_20190808_183629-1024x767

…след което се потапят в смес от винен сок и брашно

LRM_EXPORT_20190808_183721-1024x1366

Грузинки в традиционни рокли

С бърз стоп стигаме до разклона за Тбилиси, но планът ни е отново да се отклоним малко преди столицата и да разгледаме древния скален манастир „Давид Гареджa“, до границата с Азербайджан. Качва ни бивш полковник от милицията, който е с препасан пищов и се усмихва под мустак. Щял да ни откара до разклона, само трябвало да се отбие до къщата на майка си в близко село. Къщата представлява огромно имение с дебели, надвиснали лози. На увещанията ни, че не сме гладни и да не ни сервира храна отново се подсмихва. И така чиния след чиния отрупва цялата маса с диня, сирене, хляб, ябълки, яйца, риба, домати и какво ли още не. Изважда и кана гъсто червено вино и започва да нарежда тежки тостове. Този път ме „заклещиха“ и искам или не, трябва да пия. Полковникът и майка му са страшно мили и непрекъснато ни подканят да ядем. По-късно ни откарва до град Сагареджо, на разклона за манастира.

LRM_EXPORT_20190808_184102-1024x768

В къщата на милиционера

LRM_EXPORT_20190808_183951-1024x768

Гощавка

Вече се стъмва. Вървим, аз съм леко опиянен от виното, а невероятните случки и срещи с грузинската гостоприемност продължават. Спират ни двама младежи. Единият, Аги е собственик на хостел в село Удабно, на няколко километра от „Давид Гареджа“. Заявява, че ще спим там безплатно, тъй като степите в региона са пълни с вълци. Разпъваме палатката на терасата в хостела му. Запознаваме се с цялата общност от приятели, преселили се тук преди десетилетия, след някаква голяма лавина от високопланинската местност в Западен Кавказ – Сванетия.

Канят ни на дълга софра, до бумтяща печка, от която се вадят прясно изпечени хлябове. Задружната компания похапва шишове, солени сосове от джанки, туршия джонджоли (от цветовете на Staphylea), качапури и какво ли още не. Вечерта партито продължава в съседен хостел с голяма сцена, с грузински танци и подпийнали туристи, докато ние се опитваме да игнорираме дънещата музика и викове на терасата в палатката. 😊

14.10

В ранното утро излизаме на улицата със сънена, залитаща походка. Селото спи. Тишина. Местните ни разкриха, че на около 5 км. от Удабно се намира друг скален манастир („Додо Рка“, където е погребан светия Додо Гареджи, ученик на основателя на комплекса Давид Гареджи), който туристите изобщо не посещавали. Поемаме пеш към него. Но още на разклона в селото забелязваме група жени със забрадки, които четат молитви от молитвослова, докато чакат кола. Веднага се досещаме, че са тръгнали към манастира, за неделната литургия. Присъединяваме се към тях. Малък ван ни забира и откарва почти до самото място. Последният километър извървяваме. Пейзажът е направо нереален – скали, черен път, виещ се между жълти пустинни хълмове, килии на монаси високо в скалата, развяващи се тъмни поли на пеещите религиозни песни жени … Не можем да повярваме, че някой все още може да живее в пещера, в тези сурови условия, точно както пустинните аскети преди две хиляди години, в зората на християнството.

LRM_EXPORT_20190812_102129-1024x768

По пътя към Додо Гареджи, който го няма дори в Гугъл мапс

LRM_EXPORT_20190812_103547-1024x768

Отшелническата обител се намира високо в тези скали

LRM_EXPORT_20190812_103437-1024x768

Тук живеят отшелници целогодишно

LRM_EXPORT_20190812_103336-1024x768

Монашески килии, някои имат соларни панели

LRM_EXPORT_20190812_101937-1024x768

Разрушена скална църква

LRM_EXPORT_20190812_101631-1024x768

Главната част на манастира, в дясно вратата на скална църква

Достигаме уникална скална църква на 1300 години. Всички насядат в тъмното на черги, застлани върху камъка. Пристига игумена на манастира и след кръстосан разпит, понеже е убеден, че не сме православни християни, едвам ни допуска да присъстваме на литургията. След службата монасите ни подаряват хляб, а ние продължаваме към главната забележителност в региона, а именно „Давид Гареджa“, все още напълно изумени от атмосферата по време на литургията в скалната църква, с нищо непроменила се за 2000 години.

LRM_EXPORT_20190812_101416-1024x767

В скалната църква 

Вървим пеша към отсрещния рид на 3 км., където е древният манастир от 6-ти век, основан от асирийския монах Давид Гареджa. Някога тук е бил най-големият духовен монашески център в Грузия с над 6000 монаха и 12 скални комплекса, разпръснати из околността.

LRM_EXPORT_20190812_104440-1024x768

Скален манастир Давид Гареджa

LRM_EXPORT_20190812_104257-1024x768

Манастирa отвън

LRM_EXPORT_20190812_104130-1024x768

Главната сграда на Давид Гареджа 

LRM_EXPORT_20190812_104021-1024x768

Грузински икони

LRM_EXPORT_20190812_103818-1024x768

В манастирската църква

В манастира е пълно с туристи и автобуси с ученици на екскурзия. Всички викат, крещят, смеят се. Странната атмосфера от сутринта изобщо я няма, макар архитектурата, килиите и въобще цялостното разположение на постройките да са впечатляващи. Преди десет години, когато за първи път бяхме тук, това място беше ни се запечатало като най-изумителния православен манастир, който някога сме виждали и много ни се искаше някой път отново да се върнем. Изкачваме се по стръмна пътечка на върха на хребета, където с изглед към Азербайджан десетки пещери, отдавна неизползвани, крият уникални стенописи и фрески на Христос. Катерим се от килия на килия, представяйки си как някога монасите са живеели тук, търсейки общение с Бога. Изумително духовно място!

LRM_EXPORT_20190812_152032-1024x768

Скална църква

LRM_EXPORT_20190812_151434-1024x768

Двуетажна пещера

LRM_EXPORT_20190812_151603-1024x768

Стенописите все още пазят цвета си

LRM_EXPORT_20190812_151719-1024x767

Монашеска трапезария?

LRM_EXPORT_20190812_151930-1024x768

Тайната вечеря

IMG_20181014_225002_519-1024x857.jpg

Христос

LRM_EXPORT_20190812_152244-1024x768

Ридът, разделящ Грузия от Азербайджан, на който са вдълбани пещерите

След обиколката си хващаме стоп обратно до Удабно, където решаваме да пренощуваме още една вечер, преди да се отправим към столицата. Аги е все така гостоприемен, постоянно ни черпи с чай и ни кани на вечеря. Сприятеляваме се с много готина френска двойка велопътешественици, тръгнали към Индия. Бъбрим си цяла вечер за изкуство и пътешествия.

2019-08-14 11.34.07

Маршрута от този пост

LRM_EXPORT_20190814_110722-1024x768

Собственикът на хостела, Аги с майка си и леля си

LRM_EXPORT_20190812_152537-1024x768

Давид Гареджа, основния манастирски комплекс

Следва продължение… В следващия пост Керванът се среща с приятели в столицата Тбилиси, посещава най-светите грузински места в древната столица Мцхета и се отправя на мръзнене и студ из Кавказ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s