Романтизмът на Сайгон, френски Далат и едно екстремно оцеляване с моторчета по виетнамски

LRM_EXPORT_20180920_120115-1024x768

Виетнам

Столица: Ханой
Население: около 95 млн. души
Площ: 330 000 кв.км, или три пъти колкото България, но с 13 пъти повече население
Парична единица: донг
Език: виетнамски
Форма на управление: социализъм

15.04.18

Рано сутринта кацаме на летището в Хо Ши Мин, по-известен със старото си име Сайгон, най-големият град във Виетнам (с население около 12 млн.души). Докато излезем отвън минават още два часа по опашки за издаване на визи и имиграционни. Югоизточно азиатският дух силно се усеща – отегчени служители, чакащи сгоден случай да те таксуват някой и друг долар нерегламентирано, лежерна обстановка на незаинтересованост, лека неразбория … След пет месеца из Япония, Корея и Тайван, това че тук имиграционните нямат дори камери и машини за пръстови отпечатъци ни учудва.

LRM_EXPORT_20180920_103204-1024x1366Дърво на улицата

След три години членовете от Кервана най-сетне се събират. Отвън ни чака третия керванджия – Виетнама Джоунс с табела „Gipsy kings“:) Не можем да спрем да се радваме и бъбрим. Мятаме се на едно такси и с дисагите се отправяме право към бохемската къща във френски колониален стил на Жоро, която е с тежки дървени облицовки, басейн и статуя на богинята Гуан Ин на покрива. Започва едноседмичен живот в екзотиката на Сайгон …

LRM_EXPORT_20180920_103504-1024x768Продавачка на зеленчуци

Преди шест години бяхме изкарали месец, прекосявайки целия Виетнам от юг на север, но сега градът ни се вижда значително по-модернизиран, пълен с нови строежи и високи сгради, повече лъскави коли и заведения отколкото преди.

LRM_EXPORT_20180920_103234-1024x768Новият Сайгон

LRM_EXPORT_20180920_103452-768x575Керванджийски пир в къщата на Виетнама Джоунс

Виетнам е една от държавите с най-бързо развитие в Азия и икономическият растеж се забелязва осезаемо. Градовете менят облика си ежемесечно. Все пак, това което прави специфичният и екзотичен дух на Сайгон, все още витае из въздуха и отпечатъкът на старите дни се пропива в кожата на потящия се пришълец.

LRM_EXPORT_20180920_103405-768x1024Ходеща медитация сред лудницата на модерния свят

Романтизмът на Сайгон

Има две неща, които няма как да не впечатлят новопристигналия в Сайгон – реките от моторчета и кафето. Първото, което му се случва е, да се опита да оцелее и не получи инфаркт от безумния трафик. Скутерчета се засилват и пресичат пътя на коли и хора от всякъде, обаче всичко следва някакви свои закони и динамика, позволяващи им да не се размажат едни в други. Второто, което неизбежно е следствие от първото е, че на стресирания, напрегнат изследовател на сайгонските улици, след тежки опити да маневрира в тази лудница, отчаяно му се налага да поседне на сянка и да изпие нещо разхладително. Това нещо, като първи избор, предлагащ се на всеки ъгъл се оказва едно от най-вкусните кафета на света – виетнамска робуста, с шоколадов привкус, приготвено с кондензирано мляко и лед. Този втори чар на Сайгон ни спечелва, за сметка на първия.

LRM_EXPORT_20180920_103252-1024x768Почивка сред реката от моторчета

В притъмнените кафенета или от лелката с конусовидна сламена шапка, донесла кошниците си на бамбуков прът през рамо, могат да се закупят още какви ли не други напитки, ако сте в настроение за експериментиране – фрешове от манго, авокадо, сауърсоп или какъвто и да е друг тропически плод, който може да ви хрумне, кремаво тофу с кондензирано мляко и джинджифилов сироп или пък напитка от жожоба и водорасли, билкови екстракти и други неописуеми течности с изумителни вкусове.

LRM_EXPORT_20180920_103305-1024x768Продавачка на фрешове

LRM_EXPORT_20180920_103228-1024x768Сок от джинджифил и тофу

По улиците на Сайгон в лепкавия, горещ въздух хората си лежат на моторчетата, запалили цигара. Групи мъже пък си седят на ниски червени пластмасови столчета и гледат премрежено към морето от моторчета пред тях. Заведенията, с особената си южно-азиатска атмосфера на запуснатост, премесена с непозната любопитна екзотика и зацапани стени, приканват посетителите да пробват изкусителни виетнамски гозби за по 70 стотинки до левче – пълна порция с ориз, риба, супа, зеленчуци …

LRM_EXPORT_20180920_103438-1024x768Типична улица

LRM_EXPORT_20180920_103311-1024x768Виетнамка и чужденец на разходка

В центъра старите колониални сгради от френско време, с дървени жалузи и впечатляващи фасади разказват за отминали дни и истории, които вече никой не помни и преразказва. Катедралата „Нотр Дам“, операта, пощата проектирана от Густав Айфел (архитекта на Айфеловата кула), сградата на правителството, музеят по история и още десетки здания са запазени в безупречен, блестящ вид.

LRM_EXPORT_20180920_103259-768x1024Катедралата Нотр Дам

LRM_EXPORT_20180920_103459-768x575Централната поща

LRM_EXPORT_20180920_103447-768x1024Сайгонската опера

LRM_EXPORT_20180920_103356-768x575Стара френска печатница

LRM_EXPORT_20180920_103213-1024x643Историческият музей

Освен страхотна френска архитектура, моторчета, екзотични улички и заведения, палми, цветя и дебели тропични дървета в града има и няколко стари даоистко-будистки храма, в които поклонниците поднасят пръчици и благовония пред различни божества. Невероятни са Храмовете на Нефритения император и на богинята Тиен Хау в китайския квартал Чолон. Усеща се наситения дух на отминали епохи и хиляди молитви.

LRM_EXPORT_20180920_103200-1024x768Виетнамски храм

LRM_EXPORT_20180920_103412-768x590Китайски храм в квартала Чолон

LRM_EXPORT_20180920_103219-768x1024Олтар на божество от китайския пантеон

LRM_EXPORT_20180920_103240-768x575Молещи се хора

LRM_EXPORT_20180920_103152-1024x768Храм на Нефритения император 

LRM_EXPORT_20180920_103422-1024x768Храм на богинята Тиен Хау в Чолон

Ако до сега търсенето ви на екзотика не е напълно задоволено, то така наречените „мокри пазари“,тоест за пресни продукти могат напълно да ви изумят. Продавачките с невероятните си конусовидни шапки и бели двупръсти чорапчета и джапанки продават пълна гама от възможно най-причудливи храни и зеленчуци, повечето от които вероятно дори нямат превод на български. Най-популярен сред туристите е централния пазар „Бен Тан“, който обаче въобще не е автентичен, а напротив доста стерилен и със завишени петорно цени. Но пък на всеки един друг пазар ще изпитате пълен взрив на сетивата. Шест години по-късно Сайгон все още е непресъхващ извор на романтиката на Далечния изток!

LRM_EXPORT_20180920_103429-1024x768Пазар за зеленуци

LRM_EXPORT_20180920_103208-1024x768Продавачка с двупръстови чорапчета

LRM_EXPORT_20180920_103442-1024x768Турмерик, цветя за готвене и малки патладжанчета

LRM_EXPORT_20180920_103400-1024x768Непознат плод или зеленчук

LRM_EXPORT_20180920_103455-1024x768Десетки видове ориз

16. – 20.04

Следващите дни се адаптираме към жегите (денем 36-37 С, нощем 28-29 С), почиваме си в къщата и наваксваме с блога, през времето, когато не сме навън и опитваме да оцелеем сред моторчетата. Нощно време Жоро ни води на пицарии, на най-луксозния бар, който е в петзвездния хотел „The Artes“ или на разходка из квартала, пълен с къщи-палати, каквито е трудно да се видят дори в Европа. Във Виетнам, както и в Индия могат да се наблюдават двете абсолютни крайности на бедността и лукса. Стандартът е нисък, но пък има безброй възможности за изкарване на добри пари.

LRM_EXPORT_20180920_103246-1024x768Цветин и Виетнама Джоунс в улично заведение

LRM_EXPORT_20180920_103435-768x688Квартално езерце

Дооборудваме се с две нови раници и обувки за преходите из Памир и Тяншан, тъй като е време да подновим десет годишните си разпадащи се раници, а Виетнам е най-евтиното и същевременно качествено място за закупуване на каквото и да е, от екипировки до техника. Готови сме да започваме стопа за на север към китайската граница, от която ни делят близо 2000 км!

LRM_EXPORT_20180920_103224-1024x768Ръждив гълъб

21.04

Тръгваме в късния следобед. Излизането от безкрайния, ширнал се с километри Сайгон ни отнема няколко часа с градския транспорт.

LRM_EXPORT_20180920_115734-1024x768Виетнама Джоунс готов за приключения 

LRM_EXPORT_20180920_115812-768x576Кратка почивка на клошарски диван делукс

Сменяме две автобусчета (за информация, обикновено из града цената на билетчето е 6000 донга/42 стотинки, а за покрайнините е 20000/1,40 лв). Достигаме градчето Дау Гиай (Dau Giay), където се намира разклонът за туристическото планинско градче Далат (Dalat). Вече започва да се мръква. Спираме да хапнем ориз със зеленчуци в крайпътно заведенийце. Много от виетнамските ресторантчета представляват самата къща на хората, с инсталирана кухничка отпред. Тъй като предната стена липсва, човек вижда обитателите вътре, които обикновено са налягали пред телевизора, позадремали и подскачащите около тях деца. Странно е всеки минувач да вижда свободно какво става в хола ти. Явно чувството за лично пространство е по-различно от нашето?! Жената, която продава дори ме прекарва през цялата къща и спалните, за да отида до тоалетна.

LRM_EXPORT_20180920_115854-1024x768В градския транспорт

Тъмно е и решаваме да се установим в каучукова гора в съседство. Най-сетне далеч от прахоляка и лудницата на Сайгон. Приключението започва!

LRM_EXPORT_20180920_115739-1024x768Каучоков кемп

22.04

В близката бензиностанция си взимаме по един душ с маркучите за подмиване на задни части, така характерни за цяла Югоизточна Азия и след едно айс-кафе, сме готови за стоп.

LRM_EXPORT_20180920_115902-1024x768Чай на закуска в каучуковото утро

LRM_EXPORT_20180920_115826-768x1024Първи виетнамски стоп

Почти веднага ни качва пълничък, симпатичен шофьор на камион, пътуващ към градчето Бао Лок (Bao Loc). Размазваме се на леглото отзад и с пъплеща скорост бавно се понасяме по планинските пътища. До Далат имаме 222 км според първата табела на пътя, тоест 6-7 часа по виетнамските стандарти. Макар пътищата да са хубави, е пълно с моторчета, което сериозно забавя скоростта. Мотористите на пътя, усилено предпазващи се от слънцето, са навлечени с дебели суитчъри, якета и шапки. Изглежда цяло чудо, че не получават топлинен удар във влажната жега, на 36 С. Рядкост е човек да види на улицата виетнамка, която да не е цялата закрита от глава до пети, в опитите си да се запази бяла.

LRM_EXPORT_20180920_115746-1024x768В камиона

LRM_EXPORT_20180920_115759-1024x768Из планините

Бао Лок изглежда приятно и безлюдно на фона на Сайгон, без почти никакви моторчета. Спираме да хапнем в будистко ресторантче, с изцяло вегетарианска храна. Такива ресторантчета има навсякъде в градовете. Готвят много вкусно в тях. Предлага се ориз или нудъли и въобще какви ли не манджички, като (за съжаление) много от тях наподобяват пилешки кълки, салами, риби и какви ли не месища, но всъщност всичко е от соя. Пълна чиния ориз с кърита по избор струва между 10 и 20 000 донга (80 ст – 1,40 лв). За хората, които не ядат месо, оглеждайте се за надпис „com chay“ (chay означава зеленчуци).

LRM_EXPORT_20180920_115841-1024x768На пазар за авокадо

За виетнамската храна:
По улиците на Виетнам има десетки заведения и щандчета за храна. Най-разпространените яденета са ориз с месо или нудъли с телешко, които се сервират с чинийка пълна с пресни треви като мента, магданоз и други подобни. От французите е останало наследство – сандвичи: багета със сиренце за мазане, пастет, салами и зеленилки. Може да се поръча без месата. Кафето се сервира с лед и кондензирано мляко и в допълнение жасминов чай.

LRM_EXPORT_20180920_120119-1024x768Вегетариански ястия, наподобяващи меса

Вървим пеша няколко километра, докато излезем от града. Стопът не върви твърде бързо, но в крайна сметка ни качват двама лъскави типа, които през цялото време си говорят за часовници. Вече по тъмно, ни оставят само няколко километра преди Далат, на езерото Туйен Лам (Tuyen Lam), където ни се струва подходящо за палатка. В планинските региони вечер е доста хладно и направо зъзнем на 18 С.

LRM_EXPORT_20180920_115847-768x575По пътя

23.04

Събуждаме се в борова горичка, на брега на езерото. След сутрешно кафенце минаваме през живописния храм Трук Лам (Truk Lam). Там откриваме алеи с бонзай, дзен будистки монаси и пищни позлатени пагоди. Изкуството на бонзаите и градините в миниатюра сякаш във Виетнам е още по-развито от това в Япония. Градините на храма са прекрасни!

LRM_EXPORT_20180920_115807-1024x768Храм Трук Лам

LRM_EXPORT_20180920_120009-1024x768

LRM_EXPORT_20180920_115819-768x562

LRM_EXPORT_20180920_115834-1024x768

LRM_EXPORT_20180920_115753-1024x768Алея с бонзаи

LRM_EXPORT_20180920_120059-768x1072Пагода

LRM_EXPORT_20180920_120034-1024x768

LRM_EXPORT_20180920_120124-1024x768Будистка церемония

Отдалечаваме се пеша в посока на главния път, когато завалява страхотен порой. Мил човек се съгласява да се подслоним под навеса на къщата му. Минават близо два часа в съзерцание на пелената от дъжд, пиене на чай и хапване на шоколад.

LRM_EXPORT_20180920_120052-1024x768

Дъждът намалява и стопът ни изпраща чилийско семейство, което ни закарва до Далат. Далат е бил любимият град на французите по колониално време, заради прохладния климат и боровите гори. Вилите и католическите църкви все още са си тук и придават европейски вид на градчето.

LRM_EXPORT_20180920_120018-1024x768Стари къщички

В закрития пазар отново намираме вегетарианско щандче и както не сме яли цял ден, излапваме количества, които са удивителни в очите на дребничките виетнамци. Остатъкът от деня прекарваме в кафене, обмисляйки предстоящото пътуване по земя към България. Работим и по блога.

LRM_EXPORT_20180920_120014-1024x768Пазарът в Далат

LRM_EXPORT_20180920_120024-768x576

LRM_EXPORT_20180920_120041-1024x768Вегетариански щанд

LRM_EXPORT_20180920_120029-1024x768Виетнамска пица

Вечерта опъваме палатката в централния парк срещу петзвезден хотел. Керванът също си пада по луксозни местоположения за палатка 🙂

LRM_EXPORT_20180920_120109-1024x768Кемп в парка

24.04

Ставаме в 6 сутринта, за да приберем лагера. Но се оказва, че на никой не правим впечатление и няма проблем да спим в парка. Докато Жоро се излежава до 8, ние предприемаме разходка из утринен Далат.

LRM_EXPORT_20180920_120230-768x1024Утрешен чай в парка на Далат

Всички кафенета вече са пълни с работници, започващи деня си с кафе и чай. Минаваме през приятно будистко храмче (Linh Son temple) и френски католически манастир с варосана в розово капела (Domaine de Marie) от 1940 г. Прибираме се при Жоро с торба лед за сутрешното кафенце.

LRM_EXPORT_20180920_120154-768x575Мъже на кафенце преди работа

LRM_EXPORT_20180920_120210-1024x768Уличка в Далат

LRM_EXPORT_20180920_120225-1024x768Продавачки

LRM_EXPORT_20180920_120206-1024x768Френската църква

По обед отново ни удря страхотен порой, сезонът на мусоните приближава с пълна сила. За щастие чилийското семейство, което ни беше взело снощи на стоп, сега ни предлага да пътуваме заедно до Ня Чанг (Nha Thrang) на крайбрежието. Така се спасяваме от подгизване.

LRM_EXPORT_20180920_120214-768x575Будистки храм в Далат

LRM_EXPORT_20180920_120158-768x1024В храма Лин Сон

На задната седалка сме натъпкани четирима, заедно със сина им. Джипката хвърчи по планинските пътища. В колата цари латиноамериканско приповдигнато настроение. Регетон и шеги съпътстват няколкото часа до Ня Чанг. Макар разстоянието да не е повече от 150 км ни отнема над три часа. Планините са невероятно живописни. Из региона живеят интересни етноси и малцинства, но за съжаление нямаме време да ги изследваме. Сърдечните чилийци ни оставят на разклона за нетуристическото градче Нин Хоа (Ninh Hoa).

LRM_EXPORT_20180920_120202-1024x768Дъждовен Далат

Вече се смрачава и стопът се закучва, така че решаваме да си хванем градски автобус до плажа. Автобусчето е претъпкано. Разговаряме се с руснак, изгорял и почервенял като рак, който ни отвежда към единия от единствените два хотела. Охраната обаче не ни разрешава да преминем към плажа и се налага да заобиколим през дюните.

LRM_EXPORT_20180920_115728-768x576Рибарски къщи-платформи

2018-09-20 22.34.27Карта на пътеписа от този пост

Минаваме покрай няколко къщички, през обширни дюни и най-накрая се озоваваме на дългия десетина километра плаж с бял пясък. Пльосваме се в топлото море и после разпъваме бивака. На сладки приказки празнуваме последната ни вечер с Жоро – безценния трети керванджия.

LRM_EXPORT_20180920_120221-1024x768

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s