Романтизмът на Сайгон, френски Далат и едно екстремно оцеляване с моторчета по виетнамски

Виетнам

Столица: Ханой
Население: около 95 млн. души
Площ: 330 000 кв.км, или три пъти колкото България, но с 13 пъти повече население
Парична единица: донг
Език: виетнамски
Форма на управление: социализъм

15.04.18

Рано сутринта кацаме на летището в Хо Ши Мин, по-известен със старото си име Сайгон, най-големият град във Виетнам (с население около 12 млн.души). Докато излезем отвън минават още два часа по опашки за издаване на визи и имиграционни. Югоизточно азиатският дух силно се усеща – отегчени служители, чакащи сгоден случай да те таксуват някой и друг долар нерегламентирано, лежерна обстановка на незаинтересованост, лека неразбория … След пет месеца из Япония, Корея и Тайван, това че тук имиграционните нямат дори камери и машини за пръстови отпечатъци ни учудва.

Дърво на улицата

След три години членовете от Кервана най-сетне се събират. Отвън ни чака третия керванджия – Виетнама Джоунс с табела “Gipsy kings”:) Не можем да спрем да се радваме и бъбрим. Мятаме се на едно такси и с дисагите се отправяме право към бохемската къща във френски колониален стил на Жоро, която е с тежки дървени облицовки, басейн и статуя на богинята Гуан Ин на покрива. Започва едноседмичен живот в екзотиката на Сайгон …

Продавачка на зеленчуци

Преди шест години бяхме изкарали месец, прекосявайки целия Виетнам от юг на север, но сега градът ни се вижда значително по-модернизиран, пълен с нови строежи и високи сгради, повече лъскави коли и заведения отколкото преди.

Новият Сайгон

Керванджийски пир в къщата на Виетнама Джоунс

Виетнам е една от държавите с най-бързо развитие в Азия и икономическият растеж се забелязва осезаемо. Градовете менят облика си ежемесечно. Все пак, това което прави специфичният и екзотичен дух на Сайгон, все още витае из въздуха и отпечатъкът на старите дни се пропива в кожата на потящия се пришълец.

Ходеща медитация сред лудницата на модерния свят

Романтизмът на Сайгон

Има две неща, които няма как да не впечатлят новопристигналия в Сайгон – реките от моторчета и кафето. Първото, което му се случва е, да се опита да оцелее и не получи инфаркт от безумния трафик. Скутерчета се засилват и пресичат пътя на коли и хора от всякъде, обаче всичко следва някакви свои закони и динамика, позволяващи им да не се размажат едни в други. Второто, което неизбежно е следствие от първото е, че на стресирания, напрегнат изследовател на сайгонските улици, след тежки опити да маневрира в тази лудница, отчаяно му се налага да поседне на сянка и да изпие нещо разхладително. Това нещо, като първи избор, предлагащ се на всеки ъгъл се оказва едно от най-вкусните кафета на света – виетнамска робуста, с шоколадов привкус, приготвено с кондензирано мляко и лед. Този втори чар на Сайгон ни спечелва, за сметка на първия.

Почивка сред реката от моторчета

В притъмнените кафенета или от лелката с конусовидна сламена шапка, донесла кошниците си на бамбуков прът през рамо, могат да се закупят още какви ли не други напитки, ако сте в настроение за експериментиране – фрешове от манго, авокадо, сауърсоп или какъвто и да е друг тропически плод, който може да ви хрумне, кремаво тофу с кондензирано мляко и джинджифилов сироп или пък напитка от жожоба и водорасли, билкови екстракти и други неописуеми течности с изумителни вкусове.

Продавачка на фрешове

Сок от джинджифил и тофу

По улиците на Сайгон в лепкавия, горещ въздух хората си лежат на моторчетата, запалили цигара. Групи мъже пък си седят на ниски червени пластмасови столчета и гледат премрежено към морето от моторчета пред тях. Заведенията, с особената си южно-азиатска атмосфера на запуснатост, премесена с непозната любопитна екзотика и зацапани стени, приканват посетителите да пробват изкусителни виетнамски гозби за по 70 стотинки до левче – пълна порция с ориз, риба, супа, зеленчуци …

Типична улица

Виетнамка и чужденец на разходка

В центъра старите колониални сгради от френско време, с дървени жалузи и впечатляващи фасади разказват за отминали дни и истории, които вече никой не помни и преразказва. Катедралата “Нотр Дам”, операта, пощата проектирана от Густав Айфел (архитекта на Айфеловата кула), сградата на правителството, музеят по история и още десетки здания са запазени в безупречен, блестящ вид.

Катедралата Нотр Дам

Централната поща

Сайгонската опера

Стара френска печатница

Историческият музей

Освен страхотна френска архитектура, моторчета, екзотични улички и заведения, палми, цветя и дебели тропични дървета в града има и няколко стари даоистко-будистки храма, в които поклонниците поднасят пръчици и благовония пред различни божества. Невероятни са Храмовете на Нефритения император и на богинята Тиен Хау в китайския квартал Чолон. Усеща се наситения дух на отминали епохи и хиляди молитви.

Виетнамски храм

Китайски храм в квартала Чолон

Олтар на божество от китайския пантеон

Молещи се хора

Храм на Нефритения император 

Храм на богинята Тиен Хау в Чолон

Ако до сега търсенето ви на екзотика не е напълно задоволено, то така наречените “мокри пазари”,тоест за пресни продукти могат напълно да ви изумят. Продавачките с невероятните си конусовидни шапки и бели двупръсти чорапчета и джапанки продават пълна гама от възможно най-причудливи храни и зеленчуци, повечето от които вероятно дори нямат превод на български. Най-популярен сред туристите е централния пазар “Бен Тан”, който обаче въобще не е автентичен, а напротив доста стерилен и със завишени петорно цени. Но пък на всеки един друг пазар ще изпитате пълен взрив на сетивата. Шест години по-късно Сайгон все още е непресъхващ извор на романтиката на Далечния изток!

Пазар за зеленуци

Продавачка с двупръстови чорапчета

Турмерик, цветя за готвене и малки патладжанчета

Непознат плод или зеленчук

Десетки видове ориз

16. – 20.04

Следващите дни се адаптираме към жегите (денем 36-37 С, нощем 28-29 С), почиваме си в къщата и наваксваме с блога, през времето, когато не сме навън и опитваме да оцелеем сред моторчетата. Нощно време Жоро ни води на пицарии, на най-луксозния бар, който е в петзвездния хотел “The Artes” или на разходка из квартала, пълен с къщи-палати, каквито е трудно да се видят дори в Европа. Във Виетнам, както и в Индия могат да се наблюдават двете абсолютни крайности на бедността и лукса. Стандартът е нисък, но пък има безброй възможности за изкарване на добри пари.

Цветин и Виетнама Джоунс в улично заведение

Квартално езерце

Дооборудваме се с две нови раници и обувки за преходите из Памир и Тяншан, тъй като е време да подновим десет годишните си разпадащи се раници, а Виетнам е най-евтиното и същевременно качествено място за закупуване на каквото и да е, от екипировки до техника. Готови сме да започваме стопа за на север към китайската граница, от която ни делят близо 2000 км!

Ръждив гълъб

21.04

Тръгваме в късния следобед. Излизането от безкрайния, ширнал се с километри Сайгон ни отнема няколко часа с градския транспорт.

Виетнама Джоунс готов за приключения 

Кратка почивка на клошарски диван делукс

Сменяме две автобусчета (за информация, обикновено из града цената на билетчето е 6000 донга/42 стотинки, а за покрайнините е 20000/1,40 лв). Достигаме градчето Дау Гиай (Dau Giay), където се намира разклонът за туристическото планинско градче Далат (Dalat). Вече започва да се мръква. Спираме да хапнем ориз със зеленчуци в крайпътно заведенийце. Много от виетнамските ресторантчета представляват самата къща на хората, с инсталирана кухничка отпред. Тъй като предната стена липсва, човек вижда обитателите вътре, които обикновено са налягали пред телевизора, позадремали и подскачащите около тях деца. Странно е всеки минувач да вижда свободно какво става в хола ти. Явно чувството за лично пространство е по-различно от нашето?! Жената, която продава дори ме прекарва през цялата къща и спалните, за да отида до тоалетна.

В градския транспорт

Тъмно е и решаваме да се установим в каучукова гора в съседство. Най-сетне далеч от прахоляка и лудницата на Сайгон. Приключението започва!

Каучоков кемп

22.04

В близката бензиностанция си взимаме по един душ с маркучите за подмиване на задни части, така характерни за цяла Югоизточна Азия и след едно айс-кафе, сме готови за стоп.

Чай на закуска в каучуковото утро

Първи виетнамски стоп

Почти веднага ни качва пълничък, симпатичен шофьор на камион, пътуващ към градчето Бао Лок (Bao Loc). Размазваме се на леглото отзад и с пъплеща скорост бавно се понасяме по планинските пътища. До Далат имаме 222 км според първата табела на пътя, тоест 6-7 часа по виетнамските стандарти. Макар пътищата да са хубави, е пълно с моторчета, което сериозно забавя скоростта. Мотористите на пътя, усилено предпазващи се от слънцето, са навлечени с дебели суитчъри, якета и шапки. Изглежда цяло чудо, че не получават топлинен удар във влажната жега, на 36 С. Рядкост е човек да види на улицата виетнамка, която да не е цялата закрита от глава до пети, в опитите си да се запази бяла.

В камиона

Из планините

Бао Лок изглежда приятно и безлюдно на фона на Сайгон, без почти никакви моторчета. Спираме да хапнем в будистко ресторантче, с изцяло вегетарианска храна. Такива ресторантчета има навсякъде в градовете. Готвят много вкусно в тях. Предлага се ориз или нудъли и въобще какви ли не манджички, като (за съжаление) много от тях наподобяват пилешки кълки, салами, риби и какви ли не месища, но всъщност всичко е от соя. Пълна чиния ориз с кърита по избор струва между 10 и 20 000 донга (80 ст – 1,40 лв). За хората, които не ядат месо, оглеждайте се за надпис “com chay” (chay означава зеленчуци).

На пазар за авокадо

За виетнамската храна:
По улиците на Виетнам има десетки заведения и щандчета за храна. Най-разпространените яденета са ориз с месо или нудъли с телешко, които се сервират с чинийка пълна с пресни треви като мента, магданоз и други подобни. От французите е останало наследство – сандвичи: багета със сиренце за мазане, пастет, салами и зеленилки. Може да се поръча без месата. Кафето се сервира с лед и кондензирано мляко и в допълнение жасминов чай.

Вегетариански ястия, наподобяващи меса

Вървим пеша няколко километра, докато излезем от града. Стопът не върви твърде бързо, но в крайна сметка ни качват двама лъскави типа, които през цялото време си говорят за часовници. Вече по тъмно, ни оставят само няколко километра преди Далат, на езерото Туйен Лам (Tuyen Lam), където ни се струва подходящо за палатка. В планинските региони вечер е доста хладно и направо зъзнем на 18 С.

По пътя

23.04

Събуждаме се в борова горичка, на брега на езерото. След сутрешно кафенце минаваме през живописния храм Трук Лам (Truk Lam). Там откриваме алеи с бонзай, дзен будистки монаси и пищни позлатени пагоди. Изкуството на бонзаите и градините в миниатюра сякаш във Виетнам е още по-развито от това в Япония. Градините на храма са прекрасни!

Храм Трук Лам

Алея с бонзаи

Пагода

Будистка церемония

Отдалечаваме се пеша в посока на главния път, когато завалява страхотен порой. Мил човек се съгласява да се подслоним под навеса на къщата му. Минават близо два часа в съзерцание на пелената от дъжд, пиене на чай и хапване на шоколад.

Дъждът намалява и стопът ни изпраща чилийско семейство, което ни закарва до Далат. Далат е бил любимият град на французите по колониално време, заради прохладния климат и боровите гори. Вилите и католическите църкви все още са си тук и придават европейски вид на градчето.

Стари къщички

В закрития пазар отново намираме вегетарианско щандче и както не сме яли цял ден, излапваме количества, които са удивителни в очите на дребничките виетнамци. Остатъкът от деня прекарваме в кафене, обмисляйки предстоящото пътуване по земя към България. Работим и по блога.

Пазарът в Далат

Вегетариански щанд

Виетнамска пица

Вечерта опъваме палатката в централния парк срещу петзвезден хотел. Керванът също си пада по луксозни местоположения за палатка 🙂

Кемп в парка

24.04

Ставаме в 6 сутринта, за да приберем лагера. Но се оказва, че на никой не правим впечатление и няма проблем да спим в парка. Докато Жоро се излежава до 8, ние предприемаме разходка из утринен Далат.

Утрешен чай в парка на Далат

Всички кафенета вече са пълни с работници, започващи деня си с кафе и чай. Минаваме през приятно будистко храмче (Linh Son temple) и френски католически манастир с варосана в розово капела (Domaine de Marie) от 1940 г. Прибираме се при Жоро с торба лед за сутрешното кафенце.

Мъже на кафенце преди работа

Уличка в Далат

Продавачки

Френската църква

По обед отново ни удря страхотен порой, сезонът на мусоните приближава с пълна сила. За щастие чилийското семейство, което ни беше взело снощи на стоп, сега ни предлага да пътуваме заедно до Ня Чанг (Nha Thrang) на крайбрежието. Така се спасяваме от подгизване.

Будистки храм в Далат

В храма Лин Сон

На задната седалка сме натъпкани четирима, заедно със сина им. Джипката хвърчи по планинските пътища. В колата цари латиноамериканско приповдигнато настроение. Регетон и шеги съпътстват няколкото часа до Ня Чанг. Макар разстоянието да не е повече от 150 км ни отнема над три часа. Планините са невероятно живописни. Из региона живеят интересни етноси и малцинства, но за съжаление нямаме време да ги изследваме. Сърдечните чилийци ни оставят на разклона за нетуристическото градче Нин Хоа (Ninh Hoa).

Дъждовен Далат

Вече се смрачава и стопът се закучва, така че решаваме да си хванем градски автобус до плажа. Автобусчето е претъпкано. Разговаряме се с руснак, изгорял и почервенял като рак, който ни отвежда към единия от единствените два хотела. Охраната обаче не ни разрешава да преминем към плажа и се налага да заобиколим през дюните.

Рибарски къщи-платформи

Карта на пътеписа от този пост

Минаваме покрай няколко къщички, през обширни дюни и най-накрая се озоваваме на дългия десетина километра плаж с бял пясък. Пльосваме се в топлото море и после разпъваме бивака. На сладки приказки празнуваме последната ни вечер с Жоро – безценния трети керванджия.