Зимен автостоп и ледени нощи из миналото на Корея

LRM_EXPORT_20180724_013620

20.01.2018

По обед си хващаме метрото до известния храм Бомоса (Beomeosa temple), в покрайнините на Бусан. Храмът се намира в планината и тъй като след като ползва метро човек, следващите две прекачвания са му безплатни, си хващаме автобусчето до храма. Късен следобед е и няма твърде много посетители. Храмовият комплекс (от 1300-та година) е голям, с множество старинни зали и постройки за медитация. В планината наоколо има още 11 манастира.

LRM_EXPORT_20180723_224948Храмът Бомоса

LRM_EXPORT_20180723_225053Таван в храмово помещение

Бомоса е един от най-важните храмове в Южна Корея и е главен център на сеон (дзен) будизма. Навсякъде има табели да се пази тишина, защото в повечето зали има медитиращи. В залата посветена на Аволикитешвара (бодхисатва на състраданието) жена непрестанно се кланя с един след друг поклони до земята. Някои хора следват практиката на 108-те поклона.

LRM_EXPORT_20180723_224928Поклонник облечен в типичното храмово облекло

Атмосферата е много духовна, далеч от лудницата на „леголенд“ в подножието на планината. Монаси и хора останали на медитативен престой в храма се разхождат с типичните сивкави, ватени дрехи за храма. Към 18 ч групи от монаси тръгват по различните зали и започват вечерните напеви и четене на сутри.

LRM_EXPORT_20180723_224954Вечерни молитви

След като разглеждаме обстойно целия комплекс, тръгваме да търсим място за палатката. По черен път подминаваме голям манастир и откриваме равно място с висока трева и отъпкана част, скриваща ни от пътеката. Най-сетне сме отново сред природата, в тишина, под ледената луна. Температурите са малко под нулата, но с новата палатка и чували би трябвало да ни е комфортно. Сготвяме си някакво странно бобово растение. Взели сме си и прясно изпечен хляб от лодката. Щастието ни е неописуемо.

LRM_EXPORT_20180723_224939Мразовит лагер до манастира

21.01

Ставаме в 7 сутринта. Още от 6 часа групи от ентусиазирани планинари минават по пътечката, но никой не ни забелязва. Всичко е заскрежено, включително и чувалите ни. Водата в бутилките е замръзнала. През нощта температурите сигурно са паднали до – 5 С. Но ние си спахме без никакво усещане за студ. Въпреки това мотивацията ни да излезем от чувалите в мразовитото утро, преди слънцето да е огряло поляната е много слаба. Все пак към 8 се наканваме. Всичко е мокро от кондензацията и скрежта и няма как да сгънем палатката преди да е напекло. Изпиваме по чаша горещ чай и решаваме да направим малък преход из планината, докато чакаме слънцето. Корея е изключително сигурна държава и няма никаква опасност да оставим палатката си безстопанствена.

LRM_EXPORT_20180723_225004Една от многото храмови зали

Отбиваме се през два от манастирите, които бяхме подминали снощи. Весела лелка ни кани на кафе, но отказваме тъй като искаме да разгледаме възможно най-много места и същевременно да излезем навреме на стоп. Хората, макар и не толкова свръх любезни като японците, ни поздравяват и от време на време ни заговарят с любопитство от къде сме. Всички реагират позитивно като чуят България и веднагически я асоцират с киселото мляко. Туристите в Корея не са много и определено предизвикват внимание.

LRM_EXPORT_20180723_225015Статуя на Буда в манастира

И двата манастира са много впечатляващи с декорациите си и изрисуваните с легенди и истории стени. В единия има няколко метрови статуи на Буда и стъклени павилиони, в които да медитираш на топло пред статуите.

Стенописи:

LRM_EXPORT_20180723_225046

LRM_EXPORT_20180723_225041

LRM_EXPORT_20180723_225033

LRM_EXPORT_20180723_225009

LRM_EXPORT_20180723_225028

Продължаваме през гората, по река от морени нагоре към портата на стара крепост, останала от 1800-та година. Неделя е и с всяка измината минута тълпите от хора се увеличават. Явно тук преходите са голяма мания сред млади и стари. Докато се изкачим и върнем обратно до палатката става обяд. Закуско-обядваме набързо филии с кашкавал и стягаме багажа. Имаме само няколко часа светлина на разположение и решаваме да си хванем автобусчето до долу и после метро до последната спирка, която на практика е извън града.

LRM_EXPORT_20180723_225022Портата на крепостната стена

Отдалечаваме се 10-15 минути по пътя далеч от метрото и последните сгради и започваме да махаме. Бяхме чули лоши отзиви за стопа в Корея, та ни беше малко притеснително. Но от друга страна до сега корейците винаги бяха ни демонстрирали загриженост и бяха мили към нас, така че не вярвахме съвсем на тези приказки. Наистина, не мина и половин час и ни спря симпатичен мъж, бизнесмен, отиващ към съседния голям град Улсан (Ulsan) на 40 км от Бусан. Говореше малко английски и страшно се изуми, че ще продължаваме на стоп пътешествието си. Според него никой нямало да ни спре. Но, нали самият той беше ни спрял … 🙂

Спря ни извън Улсан, на малко пътче по което искахме да стопираме към Гьонджу (Gyeong-ju), дестинацията ни за деня, което беше на още 30 км. Умишлено бяхме решили да избягваме магистралите и големите градове. На раздяла ни купи две чаши кафе лате, бутилка вода с електролити и два шоколада. Даде ни контактите си ако закъсаме. Но за закъсване така и не стана дума. На петнайсетата минута мило семейство, професор по китайска литература в университета с жена си и сина си ни спряха. Минаваха през Гьонджу на път към град Дегу (Daegu). Веднага взеха да ни предлагат ябълки и кимбап (корейско суши). Професорът каза следващият път като идваме насам да му звъннем, щял да ни прави тур из историческите места. През целия път си говорехме на китайски с него. Отбиха се от пътя си с 3-4 км, за да ни оставят до храма, който искахме да посетим.

LRM_EXPORT_20180723_235416На стоп с професора по китайски

Булгукса (Bulguksa temple) е един от най-известните и стари храмове в Корея, датиращ от 700-та година. Макар сградите да са разрушавани и построявани наново през вековете, то каменните пагоди и мостове са наистина на по 1300 години. Заедно с пещерата Секгурам (Seokguram grotto) в съседство, са в списъка на ЮНЕСКО.

В 17 ч. храмът точно беше затворил и ние тръгнахме да си търсим място за спане в планината (Национален парк Гьонджу), макар къмпингуването да бе забранено. Вървяхме около час по пътеката към пещерата, но навсякъде беше стръмно, а по маршрутите още щъкаха хора. Накрая, вече по тъмно стигнахме до паркинга на пещерата. Не изглеждаше да има подходящо място, но в последния момент открихме скрита равна площадка под пътя и с облекчение установихме лагера. Вечеряхме отново бобове и хляб. Изглеждаше доста по-топло и сухо от предишната нощ и към 21-22 ч. бяхме готови за сън.

22.01

Събуждаме се след приятна, топла нощ в сумрачното, заледено утро. По земята има тънък слой сняг. Закусваме набързо и стягаме багажа. Оказва се, че за пещерата има вход 5000 уона (5 $). След дълго обмисляне решаваме да влезе само единият от нас.

LRM_EXPORT_20180723_235409

Вървя по заскрежената пътека в гората, в пълна тишина. Днес почти не се мяркат хора, а и още е рано. Пещерата всъщност е изкуствено построена вътре в могила. За мое разочарование Буда и вътрешността са преградени със стъкло и не могат да се приближат. Фотографирането също е забранено. Все пак монументът на 1300 години е внушителен и се радвам, че го видях.

Слизаме по пътеката обратно до храма Булгукса. Там вече съвсем се омърлушваме, след като откриваме, че и тук има същата сума входна такса. До сега всички храмове бяха безплатни. Отказваме се от разглеждането му и тръгваме направо на стоп към Гьонджу, историческо градче, бивша столица на Корея от периода Сила (от 0 до 1000 г.сл.Хр.), където е пълно с интересни неща за разглеждане.

LRM_EXPORT_20180723_235323Гьонджу

След петнадесетина минути ни спира луксозна кола – възрастен богаташ с младото си гадже, казахстанска красавица. Двамата си говорят на руски. Гьонджу е на десетина километра от храма и стигаме за нула време. Оставяме раниците при симпатичен пазач и хукваме да обикаляме, тъй като забележителностите са разпръснати на голяма площ, а вече е обед. Навред се виждат могили – кралски гробници и археологически разкопки.

LRM_EXPORT_20180723_235429Кралските могили

LRM_EXPORT_20180723_235525

Разглеждаме старинното кварталче с традиционни къщи „хапок“ и конфуцианска академия, която обаче е затворена в понеделниците. Момичета с наети носии „хангбок“ си правят селфита на всеки ъгъл. Атмосферата е много приятна.

LRM_EXPORT_20180723_235355Стара къща

LRM_EXPORT_20180723_235454

LRM_EXPORT_20180723_235515Традиционна къща ханок 

LRM_EXPORT_20180723_235442Павилион за съзерцание и пиене на чай 

LRM_EXPORT_20180723_235506Стара камбана

Отбиваме се и през националният музей (безплатен), пълен със златни находки, керамика и други артефакти, изкопани от надгробните могили. За щастие повечето забележителности тук са безплатни и следобеда преминава в търчане по улиците на стария град и археологическите обекти. Особено впечатляваща бе астрономическата обсерватория – кула от 600-ната година.

LRM_EXPORT_20180724_131559Астрономическата кула

После си взимаме раниците от добрия човек и тръгваме пеша към края на града. Пътьом се отбиваме през квартално пазарче, където облечените с шарени селски дрехи лелчета страшно ни се зарадват и ни подаряват мандарини и цяла кутия кимчи. Запасяваме се с нудъли, гъби и тофу. Корея впрочем е раят на гъбите, има десетки разновидности. Вървим по главната улица, където също има уличен пазар със страшно интересни продукти (медицински растения, риби, октоподи, жен-шен, водорасли) и не по-малко интересни продавачи, дошли от околните села.

LRM_EXPORT_20180723_235332Приготвяне на оризови сладки

LRM_EXPORT_20180723_235348Продавачка на гъби

Цял ден не сме яли нищо и сме каталясали от часовете ходене, а и вече се стъмва, така че без съвсем да сме излезли от града се мушваме в странен парк в покрайнините, в нещо като овощна градина. Менюто тази вечер е любимият ни пържен ориз с кимчи.

LRM_EXPORT_20180723_235342Покрит мост

23.01

Трудно ни е да се наканим да станем и излезем от заскрежената палатка. Навън студът е режещ и се съмва едва след 7:30. Към 9 излизаме от палатката и стъкмяваме набързо закуска. Пръстите ни замръзват. Отивам в близката тоалетна с пуснато радиаторче за отопление, за да се стопля и заредя таблета. Днес се очаква да дойде сибирски фронт и температурите да паднат до – 10 С.

Продължаваме приключението още по-нахъсани и щастливи, че студът не може да ни спре. Излиза режещ вятър и по улиците няма хора. Но ние крачим с превъзбудена крачка към края на града, опиянени от щастливото усещане за свобода. Извървяваме няколко километра, докато подминем и последните сгради, но за съжаление поемаме по твърде забит третостепенен път, по който не минават никакви коли, а случайните които минават са за близките индустриални зони. След още няколко километра успяваме да се свържем с главния път, изкатервайки се по насипа на надлез, без за щастие някой да ни забележи. Налага се да вървим още известно разстояние, докато намерим подходяща отбивка, на която да могат да спрат фучащите коли.

След петнадесетина минути ни спира младо семейство, което е тръгнало на църковна среща на „Свидетели на Йехова“ в морския град Поханг. Историческото село Яндонг (Yandong village) е на 10 километра и им е по пътя, така че ни оставят на входа му. На раздяла забелязваме, че и те си носят спални чували в багажника, но ни обясняват, че им били нужни в случай на земетресение ?!

LRM_EXPORT_20180724_002505Село Яндонг

LRM_EXPORT_20180724_002530

И тук с неудоволствие откриваме, че за селото има вход от 5000 уона, защото е паметник на ЮНЕСКО. Разглеждаме безплатният музей на входа и се отправяме на мисия за странично, тайно проникване в селото. Това се оказва твърде лесно. Вървейки по страничен път се мушваме през друго място, издебвайки, че наоколо няма никой. Скриваме раниците в шубраците на горичка, над една от къщите и започваме обиколка. Селцето е невероятно живописно, с десетки стари къщи „ханок“, като 22 от тях са паметници на културата и са отворени за посещение. Много от къщите са строени между 1600-та и 1800-на година и са идеално запазени.

LRM_EXPORT_20180724_002545Къщи на хора от по ниска класа

Село Яндонг е основано от два влиятелни клана – Сон и И. Къщите им с изумителни извити покриви са разположени в две долинки на завоя на голяма река. Селяните и слугите пък си строяли къщите със сламени покриви, тъй като не можели да си позволят скъпите керемиди и сложната постройка на такъв тип покрив.

LRM_EXPORT_20180724_002648Къща на аристократи

LRM_EXPORT_20180724_002654Кирпичена къща на слуга

Дори и сега много от къщите са обитавани. Печките горят и подовото отопление „ондол“ също е запалено в доста от тях. В селото има и изкусно построени павилиони с гледка към реката или планината, където конфуцианските книжовници от заможните кланове пиели чай, обсъждали философски теми, пишели йероглифи, рисували живопис. Конфуцианството преминало от Китай в Корея преди векове и обусловило цялата им култура, даже и до съвремието. В днешно време, въпреки свръх модернизацията, корейците все още си общуват с различни нива на уважителност, в зависимост от възрастта. И дори да има само една година разлика във възрастта, това те задължава да се държиш по-учтиво към по-възрастния от теб. В някаква степен конфуцианската етика и морални принципи са много по-силно запазени в корейското общество, отколкото в китайското.

LRM_EXPORT_20180724_002620Открита тераса за калиграфия и съзерцание 

LRM_EXPORT_20180724_002513

LRM_EXPORT_20180724_002611

LRM_EXPORT_20180724_002458

Обикаляме няколко часа, защото къщите са разпръснати на голяма площ. Започва да се стъмва, а и не ни се бърза. Тази вечер се очертава, че ще е доста екстремна, сибирският фронт вече се усеща. Взимаме раниците и се изкачваме в гората зад селото. Хапваме набързо и се мушваме в чувалите. Въпреки, че през нощта температурите падат до -10/-12 С, даже успяваме да се изпотим в прекрасните ни чувалчета. 🙂

LRM_EXPORT_20180724_002642

LRM_EXPORT_20180724_002626

LRM_EXPORT_20180724_002556

LRM_EXPORT_20180724_002604

24.01

Сутринта отново настъпва ужасният момент, когато трябва да излезем от топлата си обител. Върху самите чували има скреж. Всичко е заледено, включително и водата и разтвора за лещи (в който има натриев хлорид/сол?!). Оправяме всичко набързо и се засилваме към близката тоалетна с отопление. За радост на пътешественика корейските тоалетни са безупречно чисти. Цветин вади газовото котлонче в мъжката тоалетна и си стопляме вода и чай, след което сме готови за стоп на – 7 С.

LRM_EXPORT_20180724_002634Мразовито утро

Още първата кола, до сами селото, ни спира и … О, нечуван късмет ! Чичкото вътре ще пътува близо 100 км в нашата посока към Андонг (Andong). Самият той не отива там, ами в някакво градче на 40 км преди Андонг, но в последствие, колкото и да се противим, той решава да ни закара до там. Не говори никакъв английски, но някак си се оправяме с google translator.

Караме по селски пътища из провинцията. За разлика от Япония, не е твърде сценично, тъй като във всяка долинка има големи сгради, обработваеми площи и почти липсва традиционна архитектура. Човешката намеса е навсякъде и дивата природа не е много.

Чичкото ни оставя на автогара извън града, спестявайки ни много зъзнене и къси стопчета, което наистина си е голям късмет в тези екстремни условия. От гарата се свързваме с нашият добър приятел Чуе, с който плавахме от Фиджи до Вануату, когато той беше нещо като мениджър по доставката на яхтата. Негов близък приятел живее в Санджу (Sangju), градче на 50 км от Андонг. Искаме да го посетим на идния ден. Оказва се, че двамата са заедно и утре сутринта ще дойдат да ни вземат от селото, в което смятаме да преспим. Село Хахое (Hahoe village) е другото традиционно село, паметник на културата, заедно с Яндонг. Остават ни само 15 км до там.

Излизаме да стопираме извън града и почти веднага ни спира притеснена сама жена, която обаче не отива до там. Докато тя се чуди какво да прави, спира следващата кола. Мъжът вътре отива точно натам. Оказва се, че той е някакъв директор в областната управа на тази провинция и преди да ни закара до селото иска да ни покаже сградата на общината, която наистина се оказва космическа и свръх луксозна. Вътре дори има зони за почивка и интернет, отворени за посетители. След това човекът ни закарва до селото, което също е с вход, но тъй като той е от управата, някак си ни вкарва без да плащаме. Въобще денят е от късметлийски, по-късметлийски.

LRM_EXPORT_20180724_012102Сградата на провинциалната управа

LRM_EXPORT_20180724_012107С портиера и човека, който ни взе на стоп

Преди залез успяхме да разгледаме всичко. Тук къщите бяха с масивни входни арки и дувари, но отворените за туристи бяха само няколко. Беше наистина впечатляващо. А това, че бяхме в нетуристически сезон също беше голям плюс.

LRM_EXPORT_20180724_012151Село Хахое 

LRM_EXPORT_20180724_012048Разходка из уличките на Хахое

LRM_EXPORT_20180724_011941Къща на заможен човек

LRM_EXPORT_20180724_012007

LRM_EXPORT_20180724_012115

Галерия къщи паметници на културата в село Хахое:

This slideshow requires JavaScript.

This slideshow requires JavaScript.

Тази вечер се очакваше да стане -14 С и след като започна да се стъмва, ние направо се вкученихме. Решихме да си сготвим в една от топличките тоалетни в центъра на селото. Наоколо нямаше жива душа и не се очертаваше някой да влезе. Настанихме се в женската тоалетна, до едно радиаторче в широката част за инвалиди. След вечеря така и не успяхме да се мотивираме да излезем навън и да търсим място за палатка в гората. Разпънахме катуна в тоалетната до радиаторчето и изкарахме прекрасно първата си нощ в тоалетна. 🙂

LRM_EXPORT_20180724_011956Мразовита вечер

25.01
Станахме раничко, да не би да ни открият, а и да имаме време за закуска. Термометърът показваше – 11С. Имахме два, три часа на разположение до срещата и хукнахме на 4 километров преход през гората, към стара конфуцианска академия. Бяхме в превъзходно настроение от топлото събуждане и от красивите гледки към замръзналата река.

LRM_EXPORT_20180724_012158

Пред Академията (Byeongsan seowon), построена 1572 г. имаше посадена хвойна, в чест на посещението на Джордж Буш тук през 2005 г. Академията бе издигната от клана Рю, земевладелците на село Хахое. Човек лесно можеше да си представи как са изучавали конфуциански морал и китайска писменост и литература интелектуалните книжовници, седнали на дървената тераса-павилион, с гледка към планината и реката.

LRM_EXPORT_20180724_012229Конфуцианска академия Бьонгсан 

LRM_EXPORT_20180724_011949

LRM_EXPORT_20180724_012023

LRM_EXPORT_20180724_012222Учебна тераса 

LRM_EXPORT_20180724_012055Общежитие на конфуцианските ученици 

Тъй като щеше да ни отнеме час да се върнем обратно през гората, след разглеждането побързахме да си тръгнем. Чуе вече ни очакваше на главния вход с лъскавата си кола. За нула време се озовахме в Санджу. Край на студуването! За днес прогнозите бяха да е най-студено и ние се радвахме, че ще си починем на топло. С приятеля на Чуе, пастор Ли от презвитерианската църква отидохме заедно на обяд в корейски бюфет. За 7000 уона (7 $) можеше да се пръснеш от ядене. Имаше и много вегетариански храни.

След обяда се настанихме в църквата, нова постройка на два етажа, като вторият беше офис. Имаше спалня за гости. Най-после, след толкова търчане, разглеждане и мръзнене се отпуснахме на топло, в разговори и интернет. Пастор Ли беше много симпатичен и постоянно се притесняваше къде да ядем и какво да ни почерпи. Заведе ни и на „джимджилбанг“ – корейската сауна. За вечеря отидохме да ядем специални китайски нудъли, а после минахме през огромен супер, за да купим хляб и сирене за закуска.

LRM_EXPORT_20180724_012215Църквата на пастор Ли

След вечеря си легнахме уморени, завити с електрическо одеяло, но се оказа, че екшънът не свършва. Изведнъж ме преряза страхотна циститна болка и колкото и вода да пиех, тя не намаляваше, а се усилваше, докато в урината не се появи и кръв. В полунощ вече не издържах от болки и събудихме Чуе и пастора да ходим до болницата. Те ужасно се притесниха и веднага запалихме колата. В спешното ми сложиха система с антибиотик и ми направиха тест. Инфекцията беше наистина доста сериозна. Оказа се, че не съм се излекувала от предния път. След два часа и няколко банки с различни неща се свестих. Не можех да си представя какво щеше да е, ако това се беше случило някъде из планините, в палатката. Отново се почувствах закриляна и с късмет. Лошото бе, че без здравна осигуровка, удоволствието е умопомрачително скъпо, въпреки че бяхме в държавна болница. Като ни съобщиха, че трябва да платим 80 $, свят ни се изви. Чуе обаче твърдо и безапелационно настояваше да плати поне половината, та слава Богу остана да платим само 40 $, което за нас пак си беше безумие.

Върнахме се в църквата доволни, че поне кошмарът отмина. Този път вече заспахме спокойно.

26. – 27.01

На сутринта трябваше отново да отидем до болницата за същински преглед и рецепта, без която нямаше как да се купят лекарствата от аптеката. Отново получихме удар по бюджета, но нямаше как.

Тези два дни прекарахме на топло в църквата, в почивка и възстановяване, слушайки непрестанните шеги на Чуе и пастора. От тях разбрахме, че будистите и християните в Корея се ненавиждат едни други и не изпитват никаква толерантност помежду си. Корейците ни бяха много интересни, с често леко неразбираеми реакции, някак си припряни, но пък много гостоприемни.

LRM_EXPORT_20180724_012242Чуе и пастор Ли

28.01

След едночасовата неделна служба, на която пастор Ли много държеше да присъстваме, имаше обяд за всички, което всъщност е практика във всички корейски църкви. Хапнахме кимбал (суши) и оризови кексчета. После се натоварихме на колата с Чуе, който се прибираше към родния си град Мокпо и му беше по път да ни остави в Национален парк Гаясан (Gayasan National Park). Там се намираше последната забележителност, която искахме да посетим преди да се върнем в Бусан за зъболечението на Цветин.

2018-07-30 00.04.122018-07-30 00.04.12

Карта на приключението от този пост

В храма Хеинса (Haiensa temple), който е от 800-та година, се съхраняваше корейската трипитака (целият будистки канон) под формата на 81 хиляди дървени плочки с гравирани китайски йероглифи. Те са служели за отпечатване на сутрите на хартия. Това е най-старият и най-пълен запазен будистки канон в света. Смята се, че е от преди 1200 години. Паметник на културата и в списъка на ЮНЕСКО.

LRM_EXPORT_20180724_013608Храм Хеинса 

LRM_EXPORT_20180724_013628

LRM_EXPORT_20180724_013512

LRM_EXPORT_20180724_013527Камбанарията на храма 

Чуе ни остави до храма, плащайки ни входа и си замина. Комплексът не беше голям, но си заслужаваше да се види. Особено библиотеката с дървените плочки. В една от храмовите зали се помещаваха и двете най-стари дървени статуи в Корея, на Вайрочана Буда, от 9-ти век.

LRM_EXPORT_20180724_013548Библиотеката с корейската Трипитака 

LRM_EXPORT_20180724_013558Дървените плочки за печатане

Разгледахме преди да се стъмни и се отправихме да си търсим място за палатка. Настанихме се на една полянка до манастирските градини. Температурите бяха се покачили доста и беше приятно за къмпинг. Единственият проблем беше, че из гората се навъртаха огромни диви прасета. Успяхме да се отбием преди да се стъмни съвсем и до близките две женски манастирчета. После вечеряхме.

Спахме необезпокоявани, макар че от ледената почва се просмукваше студ и за първа нощ ни беше леко хладно. Може би, понеже бяхме в планината все пак беше под – 10 С.

29.01

Според новата ни корейска стратегия за оцеляване, закусихме и се натоплихме в близката тоалетна. После поехме надолу пеша към градчето, на 7 км. След известно време, както си ходехме, ни спря сама жена, която ни закара до селото в подножието на планината, след което за наше учудване, взе че се върна на обратно. Явно беше дошла специално за нас, да ни свали до долу. Излязохме от градчето и ни качиха семейство, за десетина километра, до магистралата. Тъй като бързахме към Бусан, от където ни деляха стотина километра, бяхме решили да се пробваме по магистралата. Още втората кола ни спря, отново мъж и жена. Отиваха към град Дегу (Daegu), на 30 км. Все пак ни вършеха идеална работа, защото главната магистрала за Бусан минаваше близо до Дегу. Не говореха английски и с голямо затруднение успяхме да им обясним, къде точно искаме да слезем. Мястото, меко казано, беше ужасно за стоп, точно на тясна лента, дълга 500 метра, която се отклоняваше за другата магистрала. Тоест щяхме да стопираме вътре на магистралата, а не на топ гейт, както обикновено се процедира. Пешеходци и спиране в аварийната лента естествено са забранени на аутобаните, но нямахме друга алтернатива. Поне в това тясно отклонение колите не хвърчаха с 200 км/ч и не бяха много. Така че все пак имахме шанс.

След най-дългото ни за Корея чакане от близо 40 минути, най-сетне спря лъскава, нова кола. Симпатичен мъж, който точно беше откарал майка си в манастир в планината, се прибираше в Бусан. А, за още по-голям късмет живееше и в същата зона, в която и ние. Английският му беше идеален и през целия път си говорехме много интересни неща за Корея. Човек трябва да знае, че когато стопът се бави и уж не върви, то е защото вашата специална кола пътува към вас. Точно тази, която трябва да ви вземе по някаква специална, неразгадаема причина. 🙂

LRM_EXPORT_20180724_012208Врата на семеен храм, село Яндонг 

Човекът ни остави точно при лодката и дори го накарахме да я разгледа и да пие едно кафе с нас вътре. Ето, че се прибрахме отново в Бусан, където трябваше да бъдем цялата следваща седмица, докато свършим веднъж за винаги със зъболекарите.

Вечерта господин Уинди дойде и ни заведе на вечеря по случай изпращането на Алекс, французинът, който на следващия ден летеше за Тайланд. Още един от екипажа си заминаваше. На вечерята имаше червен ориз, сготвен в традиционно каменно гювече и множество малки чинийки с различни туршии и риби.

LRM_EXPORT_20180724_013539Да надникнеш в храма

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s