Монголия
(импресии)
Склонове безкрайни на скалистия Алтай, обагрени в различни нюанси сиво, кафяво, жълто-зелено. В далечината високи бели върхове. Подножията, превръщащи се в жълти дюни пясък, преливат в безкрайната пустиня Гоби. Синьо до лилаво небе над кристалните пространства обширни като океана, чувство на безпределна свобода те обзема.
Десетки орли кръжат в небосвода над зелените пасбища, родени от животворната река Булган. Коне пасят на воля, препускат.
Град, прашен път, прихлупени магазинчета и юрти, юрти, юрти.
Ездач препуска в галоп, облечен в традиционен кафтан, препапасан с оранжев пояс. Монголци, обути с подпплатени кожени ботуши, вървят с поклащаща се походка на потомствени от хилядолетия ездачи. Изглеждат груби в мускулистите си едри тела, но са винаги усмихнати приветливи и услужливи.
Първи автостоп- всички са атман, някои чингиз. Спираме насред нищото в пустинята. Гоби, пустиня с живот, туфички от полусухи треви-храсти с малки цветчета. Проскубани двугърби камили пасат, лежат или препускат с поклащащи се гърбици.
Чистота, разпънати до хоризонта пространства, безлюдна тишина. Вадят бутилка водка, ние липсващата чашка. Пие се на екс: “руская школа”, включително шофьора. Десетки километра, спираме отново, пустиня, склонове, прежурящо слънце. Хляб, салам и водка. Какво му трябва на човек?
Пресичаме един от ридовете на Алтай. Горе е близо до боговете. Заснежени върхове, стада със стотици пухкави кози и овце. Номадите, с разхвърляни по ливадите бели юрти, са тук. Зелени поляни покрай криволичещите вади сред пустошта на камъни и скалисти хребети.
Времето се отвява от непрестанните пориви на вятъра.
Къде се намираме? Или в рая или в земите на нашите предци.
Бели резки от облаци, 17 коня, две гнезда с орлета и ромолене на река.
