Вануату – шареният свят на остров Ефате

Вануату (Vanuatu)

Столица: Порт Вила
Население: около 200 хиляди, основно меланезийци
Площ:12 190 кв.км
Официална религия: християнство, преобладават презвитерианци, след тях католици
Държавно устройство: Парламентарна република, получила независимост от Франция
1980 г.
Парична единица: вату (1 долар е 100 вату)
Език: официални са бислама (креолски пиджин), английски и френски

 

29.07.2017

В плановете ни за пътуване изобщо не влизаше да посетим Вануату, но ето че пасатите ни довяха до тук. С Вануату се изчерпват всички меланезийски държави непосетени от нас, с изключение на Нова Каледония, който остров е по- на запад и все още е държан от французите. Меланезия обхваща Папуа Нова Гвинея, Соломонови острови, Вануату, Нова Каледония и Фиджи. Не знаехме много неща за държавата, но бяхме чували позитивни отзиви от други туристи – че е сигурно, чисто, сравнително развито, макар и не колкото Фиджи, със стабилна политическа обстановка, запазена култура и природа. Има красиви плажове, туристи (не прекалено много) и френско говорещо население.

Карта на Вануату и остров Ефате

Пристигаме точно за големите едноседмични чествания за Деня на независимостта. Порт Вила кипи от живот. Тъй като е събота, а са и празници няма как да се чекираме. Имиграционното е във ваканция и то чак до следващия вторник. Никой не отговаря по радиостанциите. Предполага се, че не можем да слезем от лодката без печати в паспортите, но все пак вечерта решаваме нелегално да посетим брега и да отпразнуваме пристигането или по-точно оцеляването си. На две групи палим дингито и ето ни в крайбрежното заведение “Бар номер 1” (Nambawan). Не можем да повярваме, че под краката ни има твърда земя. Опиянението е изключително силно, отново ни обзема екстаз като след първото плаване. Цветовете, звуците, миризмите са толкова осезаеми. Енергията от земята ни прави еуфорични. Подскачаме и танцуваме боси пред ококорените очи на местни и туристи. Колко е хубава земята! Вървенето обаче ни представлява трудност, май имаме “земна болест” и крачим олюлявайки се като пияни.

Пред бар “Намбауан” туко що стъпили на земя

Господин Чуе черпи всички ни с бира и пържени картофи за добре дошли на Вануату. Тази първа вечер смеховете не спират. После, в каютите не можем да повярваме колко е тихо и стабилно, генераторите и моторите спят. Няма разярени вълни, разбиващи се в люка ти. Леглото се полюшва едва, едва като бебешка люлка. Усещам как цялата умора и напрежение в мускулите и ума от последните седем дена в океана изчезват. Но смяната е така осезаема, че цялата нощ е изпълнена с кошмари.

Събуждам се и за секунди блокирам, не мога да си спомня в коя част на света се намираме. След един миг си спомням – на островна държава в Тихия океан, Вануатууууууу … 🙂

30. – 31.07

В неделя, Денят на независимостта на Вануату, отново слизаме нелегално. По улиците на Порт Вила щъкат шарено облечени хора със знаменца в косите. Традиционните им рокли висят широко, с буфан ръкав.Така облечени, повечето жени приличат на странни африкански гувернантки. За разлика от Фиджи, ни прави впечатление, че почти никой не поздравява и лицата им са малко по-сериозни и затворени. Изглежда, че Вануату в това отношение е нещо по средата между Соломонови острови и Фиджи.

Местните празнуват дена на независимостта от Франция

По улицата

Не е толкова развито като Фиджи, но пък е изключително чисто и красиво. Градчето е с много приятен облик. Като че ли има нещо френско в цялото излъчване. За половин час човек може да го извърви, макар от страната на летището да има дълга зона с китайски магазини и малки местни производства.

Главната крайбрежна улица

Сватбари

Няма кой знае какви забележителности, но центърът наистина е много приятен за вървене, с красиво крайбрежно паркче с екзотични дървета и гледка към залива, пълен с яхти на котва. Минаваме покрай пазара и централният супермаркет, където цените са главозамайващи, почти съпоставими с новозеландските. Добре, че сме на издръжка на експедицията бидейки част от екипажа, иначе сигурно бая щяхме да мизерстваме. Разходката ни минава покрай музея, в който не влизаме (вход 300 вату – 30 лв) и завършва в парка на независимостта, където се е струпало цялото Ефате. Има музикални банди и шоу програми, както и панаир с традиционни храни като лап-лап (прави се от тапиока), много риба и пилешко.

В парка на независимостта

Музиканти

Традиционни храни

 

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=djTr-xGfuFs&w=760&h=515]

Празнуване на деня на независимостта на остров Ефате

Днес към нас се присъединяват Аска и Марчело, част от оригиналния екипаж., сключил първоначалния договор със собственика да докарат яхтата до Корея. Те през цялото време са ни чакали на Вануату, живеейки на малката яхтичка на Джоси, местен ни-ван (както още са известни хората от Вануату). Аска е японка, а Марчело италианец и са невероятно симпатична и колоритна двойка.

Следобедна дрямка под акомпанимента на китарата на Марчело и тарамбуката на Алехо

На целия следващ ден се счупваме от чистене и оправяне на “Алабама”, преди официалното ни чекиране във вторник. Всички се чувстваме като едно голямо семейство, усещането е страхотно.

Крайбрежната алея

01. – 04.08

След като успешно си подпечатваме паспортите, прекарваме цялата седмица в опити за ремонт на повредите. За ЕС дават три месеца безвизов престой. Митничарите дори не дойдоха да погледнат какво имаме на борда. Всичко мина безболезнено.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=aD-okLbXuS0&w=760&h=515]

Песни на Алабама

Мъжете седят по цял ден в машинното, при двигателите, опитвайки се да разшифроват загадките на кабели и тръби. Жените чистят, перат, готвят. Вечерите са времето за песни, музика и див смях.

Музика

С Афра в кухнята на Алабама

По някога част от екипажа отива да пие кава в традиционните кава барове, наречени “накамал”. Те представляват притъмнени, тихи места, в които мъжете пият кавата от кокосови черупки и шумно храчат по пода. В предишни постове бях споменала вече, че кавата е тихоокеанска напитка, приготвена от стрити корени на растение от род Piper. Има успокояващо въздействие и традиционно се пие само от мъже. Важно е при преговори, събирания, социални събития.

Накамал за пиене на кава

Част от екипажа ни тези дни напуска “Алабама”. Джейм и Кери си заминават за Нова Зеландия, време е за риболовния сезон. Сони, фиджиеца решава, че ще му е много тежко из океаните и полита обратно към семейството си във Фиджи. Кореецът Чуе също трябва да се връща при бизнеса си. Така оставаме с четири човека по-малко, но на тяхно място идват Аска и Марчело и за голяма изненада, приятел на нашите хора от общността на алтернативните мореплаватели, аржентинецът Алехо, страшно мило момче.

Г-н Чуе и Сони си заминават

Екипажът на Алабама

Разнообразяваме работата с излизания и разходки. Нашите хора се познават с много местни от предишните си плавания в региона и с група младежи известни с впечатляващото си огнено шоу из цяло Вануату. Някои вечери ходим да гледаме шоуто. Всички, туристи и местни, винаги зяпат странната ни тумба от босоноги, крайно необичайно облечени хипарливи индивиди.

Капитан Том и френския пират Себастиян

Запознаваме се с корейско семейство, което разбрало, че сме се забъркали в корейски афери. Идват ни на гости на борда, като ни носят купища вкусни храни. Намираме и католическата катедрала на Порт Вила, която се оказва непретенциозна дървена постройка.

Алабама на котва в залива на Порт Вила

05.08

След цяла седмица в Порт Вила, при първата обявена почивка двамата с Цветин нарамваме раниците и чакали само това, най-сетне се впускаме в самостоятелно разузнаване на остров Ефате, на стоп. Запасяваме се с малко зеленчуци на безбожни цени и излизаме пеша от града. Стопът потръгва невероятно лесно. Камиончета и джипки ни вземат на къси разстояния. Природата е уникална, но за съжаление от двете страни на пътя дълги огради от бодлива тел еднозначно показват, че всичко е частна собственост. Повечето оградени парцели са на чужденци, нежелаещи никой да пристъпва в пасища и горички.

На стоп около остров Ефате

Тъй като започнахме стопа в късния следобед, скоро се смрачава. Чудим се къде ще спим, като всичко е така старателно заградено. Няма и метър свободно местенце. Вървим пеша по пустеещия път, когато пред нас изскача приказна гора от пандануси и дълъг бял плаж с нереални скали. На плажа семейство местни събират дърва за огън. Разпитваме ги и ни казват, че мястото е свободно и можем да спим на палатка. Преди да си тръгнат ни оставят бутилка с вода, пръчка захарна тръстика и портокали.

На нереалния плаж

Дечица

Опъваме палатката и палим огън. Наоколо няма село и жив човек не се мярка. Сърцата ни са изпълнени с гъделичкаща радост от допира със земята, тишината, плисъка на вълните и огромната тумбеста луна в небето, излъчваща омагьосващо сияние. Толкова живот кипящ от всеки камък, вълна, кост и тяло ! …

В здрача се появява местен ни-ван. Представя се като собственика на земята и доброжелателно ни казва, че мястото е сигурно за спане. По-късно загрижен ни донася чиния сварена касава и риба. Обещава да закусим заедно. Истина е, че страхотни, човечни хора живеят на всяка крачка.

Най-сетне се завърнахме у дома в палатката.

06.08

Сутринта прекарваме в къпане и излежаване на райския самотен плаж.

Добро утро

Съзерцание

Стопът отново потръгва идеално. Качва ни симпатичен мъж, който е на обиколка из острова със служебната си кола. Подминаваме село Етон (Eton), известно със синята си лагуна, за която обаче се плаща вход, така че не слизаме. На остров Ефате всички забележителности и повечето хубави плажове са с доста солени входни такси.

Източната страна е покрита с гъста джунгла. Като цяло, островът не е много населен. А няколкото села, през които минахме са съвсем малки, с типични меланезийски къщички – ламаринени или с материали от джунглата.

Традиционно корабче във Вила

Решаваме да слезем от северозападната страна, след като сме описали почти пълен кръг около острова. Цялата обиколка общо е към стотина километра. Слизаме след село Улей (Ulei). Вървим по тясна крайбрежна пътечка, но не изглежда да има подходящи места за палатка. Забелязваме скосена, добре подържана полянка между две частни вили резорти, която изглежда примамливо, но със сигурност е частна собственост. Срещаме група работници от един от резортите и за наше учудване те ни посъветват да си опънем палатката точно там. Така и не идва никой да ни смущава. Единствено местни хора, при които Цветин отива за вода ни засипват с папая и лимони. Плажчето пред нас е райско, с гледка към протока между Ефате и отсрещен остров. В прозрачната вода се вижда гора от корали. Вечерта отново усещаме връзката със земята и луната.

Гледка от бивака

07.08

Не бързаме да се връщаме на лодката, така че потегляме чак на обяд. Веднага ни взема камионетка към Порт Вила. Шофьорът дори е чул за проблема с двигателя на “Алабама”. Явно, че мълвата се разпространява бързо из малките острови. Прекарваме следобеда из парка. На яхтата няма никой. Всички са зачезнали на някъде. Едва късният следобед се откриваме с останалите. Обратно на “Алабама” ни очаква следващата работна седмица – поправки, шетане и готвене.

08. – 14.08

Вече втора седмица седим на котва в залива на Порт Вила. Има толкова неща за вършене, а дните минават сякаш без да сме ремонтирали нищо. Толкова ни се иска да тръгваме вече, изобщо нямаме усещане за пътуване. В крайна сметка успяваме да уплътним всички течове и люкове, да ремонтираме хидравличната система, от която зависи управлението, да направим да функционират две от тоалетните и мивката в кухнята. Но големите проблеми си остават, тъй като във Вануату почти няма инженери и части, нито пък може да се извади лодката от водата.

Междувременно се сприятеляваме повече с корейското семейство, което ни беше дошло на гости. Един ден дори отиваме в тях, за да свърша необходимата работа по блога, тъй като на борда нямаме компютър. Те ме канят на вечеря – ориз и различни корейски туршии. Решават да се присъединят към нас за седмица, две плаване из Вануату.

Пазарът на Вила

Една вечер, както се разхождаме из покрайнините съзираме базата на маристите, католическа конгрегация, при чиито монаси и монахини бяхме живели на Соломоновите острови. Веднага се отбиваме да ги поздравим. Главният свещеник страшно се зарадва. Освен него там живеят един от Нова Каледония и друг възрастен французин от първите маристки мисионери. Има и няколко монахини – французойка, италианка и тонгийка. Мисията е на невероятно място с гледка към лагуната Бракор, с дебели вековни дървета и градини. Свещеникът ни подканя да се разходим наоколо. След обиколката сме поканени и на молитва за скоро починал стар френски мисионер.

Лагуната

Монахините и група местни жени седят на столове в кръг пред традиционен “накамал” (постройка за събрания на общността) и напевно се молят на френски. През това време други жени приготвят храна на огън в накамала. Скоро пристигат и мъжете с няколко бутилки готова кава. След молитвата има малка почерпка. Седим и си бъбрим с главния свещеник на маристите, който е родом от остров Анатом (Anatom). Той не спира да ни разказва за стари традиции и обичаи. Цветин за първи път е поканен да пие вануатска кава, която се оказва много по-силна от тази на Фиджи. Очаква се след няколко черупки не може да се върви по права линия, но след петата той все още си е непоклатим. Основната разлика между вануатската и фиджийската кава е, че тази тук не се суши, а се счуква сурова и за това е много по-силна. Мъжете не спират да храчат след всяка черупка. Изглежда също така, че пиенето е по-индивидуално, не толкова ритуално и в кръг, както на Фиджи. Също така не се проточва с часове. След 4-5 черупки всеки отива да вечеря и да спи. Пиенето на кава е ежедневие за вануатските мъже.

Молитва за починалия свещеник

Събирането приключва скоро и отец Бенедикт ни закарва с колата си обратно до пристанището, притеснен че Цветин няма да може да върви, тъй като на сбогуване опитвайки се да се здрависа с архиепископа на Вануату с поклон, почти му падна в скута 🙂

На финалния ден преди отплаването ни правим гигантско запасяване с продукти от френската верига супермаркети “Au bonne marche” и се местим на марината за пълнене на резервоарите с вода.

Готови за отплаване