Таджикистан: съвети и туристическа информация

Съвети и туристическа информация за Таджикистан

LRM_EXPORT_20190519_151045-1024x768

Престой: 22 дена (от 28 август до 18 септември 2018 г.)

Изминати километри: около 1700, от които 1300 през Памир

Бюджет: 126 лв. за двама

Любими места:

  1. Езерото Каракул с мастилено сините си води насред Памирската високопланинска пустиня, на 4200 м.н.в.
    LRM_EXPORT_20190519_151256-1024x768
  2. Долината Уахан/Вахан и гледките към Хиндукуш в Афганистан, от древния форт Рамчун
    LRM_EXPORT_20190519_220638-1024x768
  3. Вълшебните планини Фан и езерото Искандаркул с мечките и вълците, живеещи около него
LRM_EXPORT_20190603_135531-1024x1365

Паметна случка: 30 часа чакане на автостоп, зачукани в памирската пустиня, където температурите падат до -5, -6 градуса през нощта (ранен септември) и с километри не живеят никакви хора, няма дори дървета и храсти 🙂

LRM_EXPORT_20190519_151356-1024x768

Три запаметяващи се образа:

– Суровостта на памирската пустиня с тъмно лилаво небе и вледеняващи ветрове;

LRM_EXPORT_20190519_145858-1024x574
LRM_EXPORT_20190519_213711-1024x768

– Усмихнат човек, сервиращ ти чай от изящен чайник, върху червен килим в дома си;

LRM_EXPORT_20190519_230805-1024x768

– Кирпичени къщи сред лабиринтени улички и хора, косящи житото на ръка в малки нивички;

Любимо усещане: На безпомощност пред убийствените мащаби и суровост на Памир, останал сам със себе си в абсолютна тишина, бъз възможност да се свържеш с човешкия свят, с единствени приятели мечки и вълци.

LRM_EXPORT_20190612_222816-1024x768

Информация за пътуващи по екстремни начини:

  • Автостоп

Автостопът в Таджикистан е уникално добър. По скалата от 1 до 5 (1-лош, 5-идеален) получава 5. Колите спират веднага, без да се налага да чакаш и почти никой не ни е искал пари, след като сме казвали, че сме стопаджии, въпреки че хората нямат никакви пари за бензин и постоянно търсят пасажери, с които да си поделят разходите.

Таджикистанците са едни от най-гостоприемните хора на планетата заедно с иранците и меланезийците. Дават мило и драго да направят щастливи чуждоземните гости, странстващи из земите им.

Пътищата, особено в Памир са в много лошо състояние, най-често неасфалтирани, което прави придвижването бавно. Друг проблем е липсата на трафик из Памир и понякога дълго чакане да мине изобщо нещо по пътя.

LRM_EXPORT_20190612_224130-1024x768

* Автостоп по Памирското трасе:

  1. Киргизка граница – езеро Каракул – 50 км.

Това е най-трудната отсечка, с много малко преминаващи коли, лош черен път и надморска височина 4200 м. Има едно единствено селище (Каракул) по пътя.

  1. Каракул – Мургаб – 135 км.

Чакахме близо 30 часа за празна кола, като в крайна сметка си платихме 50 сомони (10 лв. за двама). Тук стопът беше абсолютен кошмар, преминаваха само пълни коли с местни, платени джипки и никакви камиони. Лош черен път. Други стопаджии ни казаха, че не са чакали повече от 2-3 часа докато им се усмихне късмета. Явно ние уцелихме някакъв специално неблагоприятен ден за стоп. По този път е най-високият превал на Памирското трасе – Ак Байтал – 4655 м н.в..

  1. Мургаб – Аличур – 100 км.

След Мургаб стопът става идеален, тъй като Мургаб е голямо селище с пазар, а през него минава и важен търговски път идващ от Китай – от границата към Мургаб и надолу към цивилизацията. Има много повече коли и доста камиони, каращи стоки от Китай чак до Душанбе в ниското. Също така пътят е почти прав, без сериозни превали за преодоляване, макар и черен.

Опция 1 →

  1. Коридора Вахан

От разклон на около 20 км. след село Аличур човек може да се отклони към афганистанската граница и да стопира по уникалния Коридор Вахан, по долината на река Пандж. От разклона надолу могат да минат само високопроходими коли и изобщо няма камиони. Пътят е крайно екстремен и лош. Трафикът е съвсем ограничен, но ние извадихме невероятен късмет и след 15 минути ни взе джипка до село Лангар (първото село в коридора от тази страна на прохода) на 100 км.

От село Лангар – Ишкашим – Хорог – близо 250 км.

LRM_EXPORT_20190519_214513-1024x768

Има коли, пътуващи между множеството селца и не беше трудно да стопираме. По някога не минаваха коли по час-два, но използвахме времето да вървим от селце на селце и да се любуваме на уникалния пейзаж.

Опция 2 → Аличур – Хорог – 210 км.

Китайските камиони пътуват към Хорог, както и не малко хора, тъй като градът е областния център на Памир. Тази опция е безпроблемна за стоп.

  1. Хорог – Рушан – Калай Хумб – 200 км.

Има достатъчно трафик за автостоп. Но пътят е доста страшен на места, стръмни пропасти, скали, завои, тесни дефилета и дупки. Ако човек пътува с натоварен тир, разстоянието може да му отнеме 24 часа, със спиранията за обяд и почивки. Това е физически най-изтощителната част от Памирското трасе.

  1. Калай Хумб – Кулаб – Душанбе – 300 км.

30 км. след Калай Хумб се появява идеален асфалт, а малко преди Кулаб планините свършват и достигането до Душанбе става лесно, макар че в този участък 90 % от колите търсят пасажери, които да плащат. Понеже трафикът е огромен, без проблем спират всякакви камиончета и тирове.

* Автостопът между Душанбе и Панджикент (узбекистанската граница) и по малките пътища в планините Фан е изключително лесен. Много хора качват без да искат пари.

Спане: Таджиките, с уникалната си гостоприемност често се случва да ви поканят да пренощувате в дома им. Ние нощувахме четири вечери при хора от села, които ни привикаха от пътя. Имаме три нощувки на каучсърфинг в модерен хостел в Душанбе. Останалото е на палатка. Два пъти отказахме да спим в домовете на хора, от неудобство. Срещнахме англичанин, който и осемте вечери в Памир беше спал в домове и дори в хостели безплатно. За палатка навсякъде е идеално, особено в планинските части. Абсолютно безопасно е. Изобщо не се налага човек да се крие. Никой никога не идва да любопитства или наднича.

LRM_EXPORT_20190612_222612-1024x768

Храна: Няма особено разнообразие от манджи, но пък по пазарите може да се купи всичко необходимо. Цените са много, много ниски. Едно страхотно вегетарианско ястие в региона около Душанбе е „куртоб“ – кори от баница накиснати в катък и сервирани с пресни домати и чушки. Киселото мляко също им е страхотно. Винаги се намира и пресен, хрупкав хляб „нон“. Водата навсякъде е идеална за пиене.

LRM_EXPORT_20190603_133952-1024x768

Внимание! Всички месоядци се разболяват в един момент от тежки хранителни отравяния по Памирското трасе. 99% от велопътешествениците, бекпекърите и стопаджиите, които срещнахме бяха се разболявали сериозно за по два, три дни. На нас не се случи, тъй като най-вероятната причина е от старо месо.

Визи: Таджикистанската електронна виза се издава за три дни през правителствената онлайн система, като процесът е много лесен. Струва 50 USD. Ако посещавате Памир (автономна област Горно Бадакшан) по време на подаването за виза трябва да посочите това и да доплатите още 20 USD за специално разрешително наречено GBAO permit.

Цялостни впечатления от страната: Памир е едно от най-уникалните места (не само в Средна Азия, но и в цяла Азия) с пейзажите си, и с живота и културата на памирците.

Таджикистан е страната на най-сърдечното гостоприемство в Средна Азия и е абсолютно безопасна, въпреки атентата над четиримата велосипедисти от лятото на 2018 г. Страна, която изобщо не е за изпускане.

Недостатъци: Лоши пътища и слаб трафик из Памир; Тежки условия за пътуване в планините извън периода юни-октомври;

Предимства: Зашеметяващи планини и пътища, минаващи на височина 4500м.; Невъобразимо гостоприемни хора; Адски ниски цени;

LRM_EXPORT_20190612_222153-1024x768