Разговори със смъртта, библейски чудеса и печени кучета из Северно Сулавеси

 

majmun2 Сулавески черен макак

16.10

 На обед, след голямо суетене, най-сетне сме готови да потеглим на път. Яти ни връчва торба пълна с драконови плодове и на раздяла ни натоварва на бентора на вуйчо си, който ни откарва до главния път. Стопът потръгва добре, сменяме четири камиона с много мили шофьори, черпещи ни постоянно с минерални води и каквото имат в камиона. На свечеряване спираме на плаж на северното крайбрежие, след град Бороко (Boroko). Тъй като пътят минава през хълмисти региони с много завои пътуването е бавно и за деня сме изминали само 100-120 км. До следващата ни спирка град Манадо (Manado) има още цели 300 км. Опъваме палатката на тревна площ под кокосови палми, собственост на крайпътно ресторантче, от което се съгласяват на драго сърце да къмпингуваме и да им ползваме банята. Има още

Advertisements

Огнения дъх на земята – Източна Ява

bromo-sutrin

Вулканът Бромо

09.07

 На десетина километра сме от град Нгангджук (Ngandjuk). След сутрешния тоалет и закуската започваме стопа. Качва ни странна двойка- травестит и шофьор момче. Маги така и не разбира, че това е мъж и се връзва на приказките, че това му/й бил сина и имал/а още трима. Така или иначе хората си бяха симпатични. След тях, по новата система вървейки и стопирайки, една кола се опитва да ни спре, но едва не прави катастрофа и продължава. Малко след това обаче се връща, обръща, отново правейки задръстване и ни взима. Симпатично семейство от остров Мадура. Ще ни закарат директно до адреса на невероятната Елизабет, хоста ни от Джакарта, която сега е в родния си град Сурабая (Surabaya). Този път се предвижваме по-бързо – 130 км за 6 часа 🙂 Има още

Суматра – първи дни в Индонезия и живот на остров в острова насред магичното езеро Тоба

selce

Индонезия

 Столица: Джакарта

Население: 258 милиона  Четвъртата най-населена държава в света след Китай, Индия и Щатите.

Официална религия: Ислям

Държавно устройство: Президентска република

Парична единица: Индонезийска рупия

Индонезия е изцяло островна държава. Ние пристигаме на най-западния голям остров от общо 17 хиляди. Изследването на страната май ще се окаже невъзможно в рамките на един човешки живот, ако да речем решим да посетим всяко едно островче. За Суматра имаме едва три седмици, крайно малко време за шестия по големина остров в света, с територия колкото тази на Швеция. Има още

Саба – пирати и нечувани благодеяния в един отдалечен край на Борнео

zalez

07.05.

Върнахме се в любимия ни малайзийски щат Саравак, но този път за кратко. Спряхме да хапнем в последния град на щата – Лавас (Lawas), със значително по-мюсюлманска обстановка от другите градове, през които сме преминавали. От асоциацията почерпиха служебен обяд в приятно ресторантче в иначе с нищо не заинтригуващия малък Лавас.

Малайзийската част на остров Борнео се състои от два щата – огромният Саравак и така нареченото Северно Борнео, щата Саба. Има още

Борнео – оцеляване в джунглата, срещи с дългоноси маймуни и бягства от приливи

mujki-dulgonos

Дългоноса маймуна

04.04

 Пред нас стояха два варианта – да си вземем директно корабчето до остров Суматра, Индонезия или да посетим първо малайзийско Борнео. До остров Борнео няма корабче, а и яхтите които пътуват натам не са много, така че единственият вариант беше евтин полет. Въпреки че щяхме да изневерим за кратко на досегашния си начин на пътуване по земя и вода, преценихме че Борнео не е за изпускане и е по-добре да направим едно изключение, още повече че билетите за такова голямо разстояние са доста евтини (полет с AirAsia е под 50 лева с багажа). Освен че щяхме да посетим острова с най-стара тропична гора на Земята, мечта за всеки естествоизпитател, щяхме да минем и през султаната на Бруней. Има още

Племето Батек, едни от последните ловци-събирачи и нощното дебнене на животни

Orel

 

07.03

 Сутринта се запознахме с пенсиониран американец, фотолюбител и приятелката му тайландка. Те бяха и единствените туристи тук. Подариха ни яйца и няколко филии хляб за закуска, а по-късно се разбрахме да ни закарат до най-близкия град Гуа Мусанг, от където минаваше пътят им. Има още

Как на два пъти ни взеха за терористи, Манипур – бунтовници, кланове и елени, Мианмар – идваме!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Пазара на майките (Има маркет), Имфал

16.11

MAP_SilcharНа сутринта имахме възможност да опознаем нашия благодетел и цялата му рода. Той се оказа чичото на мъжете от къщата, на чиято врата бяхме почукали. Околните три, четири къщи, всички до една, заедно с обширните земи в околността принадлежаха на тяхната фамилия – богати брамини. Нашият човек се водеше най-големия авторитет и бяха ни  докарали при него за да реши той какво да прави с нас пришълците. Сравнително млад, беше живял 20 години в Канада, където в момента се намираха жена му и децата му. Има още