Хива- оазис в пустинята Къзълкум и едно пътуване през памук в страната на черните калпаци

LRM_EXPORT_20190709_105614-1024x768Хива

26.09.2018

Сутринта собственикът на къщата, в която преспахме се появява и ни откарва до центъра на Хива и древния град, заграден от масивна крепостна стена. Хива, като Бухара, също е оазис на река Амударя, обграден от пустиня. Съществува от векове. Но докато в Бухара е процъфтявала персийската култура, то в Хива живеели страшни ханове и пустинни племена. Тук бил един от най-големите пазари за роби и било място, до което малцина се осмелявали да припарят.

LRM_EXPORT_20190630_194422-1024x768Пустинята Къзълкум около Хива

LRM_EXPORT_20190630_194521-1024x768Входната арка на крепостната стена на Хива

LRM_EXPORT_20190709_104848-1024x768Крепостната стена на Хива

LRM_EXPORT_20190709_105708-1024x768Джамия и минарета

Минаваме през голямата крепостна порта и точно като в Бухара, сякаш се пренасяме в далечното минало. Кирпичените къщи, пригодени за летни температури достигащи 60 градуса, образуват бежов приказен лабиринт. Всяка къща има специфични открити тераси, за по-голямо проветрение, с дървени колони и застлани черги.

LRM_EXPORT_20190709_105501-1024x767Специфична архитектура с високи тераси пригодена за пустинните жеги

LRM_EXPORT_20190709_114151-1024x767

LRM_EXPORT_20190709_105753-1024x767Лабиринтени улички и кирпичени къщи

LRM_EXPORT_20190709_111755-1024x767

LRM_EXPORT_20190709_105905-1024x1364Изкусно дърворезбовани врати имат много от къщите

LRM_EXPORT_20190709_110327-1024x1366

LRM_EXPORT_20190709_111603-1024x768Вътрешен двор

LRM_EXPORT_20190709_113914-1024x1365На раздумка на сянка под високата стряха – архитектурно решение за екстремните жеги

 

LRM_EXPORT_20190709_110851-1024x768Тераса в портата на мадраса

И тук зад всеки ъгъл се крият мадраси, джамии, керван сараи от 16-19 век, мавзолеи … Но са значително по-малко подържани и реставрирани.

LRM_EXPORT_20190709_110628-1024x767Библиотека с миндерчета за сядане отвън

LRM_EXPORT_20190709_111405-1024x767Мадраса помещаваща ресторант

LRM_EXPORT_20190709_111516-1024x767Джамия и минарето Ислам Ходжа

LRM_EXPORT_20190709_111852-1024x768Керван сарай и внушителното минаре Ислам Ходжа

LRM_EXPORT_20190709_110009-1024x768А какво ли се крие зад тази врата?

LRM_EXPORT_20190709_111931-1024x768Мавзолея Пахлаван Махмуд

LRM_EXPORT_20190709_112019-1024x768Детайл от орнаментацията на мавзолея

LRM_EXPORT_20190709_112211-1024x768Улица в стария град с невероятни сгради на всеки ъгъл

LRM_EXPORT_20190709_113754-1024x768Една от портите на града

LRM_EXPORT_20190709_113650-1024x1364

LRM_EXPORT_20190709_110510-1024x1366Камилче

Най-впечатляващото нещо в Хива е огромно, тумбесто минаре в сини мозайки, причудливо стърчащо встрани от двореца Куха – мини крепост в крепостта. Във важните забележителности не можеш да влезеш, ако нямаш закупен общ туристически билет, за чиято доста висока цена, дори не се осведомихме.

LRM_EXPORT_20190709_110140-1024x767Минарето Калта минор

LRM_EXPORT_20190709_110417-1024x1365

LRM_EXPORT_20190709_111237-1024x1363Сватбена процесия по главната улица

LRM_EXPORT_20190709_111156-1024x768Булка и младоженец

LRM_EXPORT_20190709_111048-1024x768

LRM_EXPORT_20190709_110724-1024x1366Най-забележителната чудесия на Хива – Калта минор минаре

Привечер лелките по входовете някак си изчезват и ние магически незабелязано влизаме в двата хански двореца без билет. Залезът посрещаме от високо минаре с чудни гледки към кирпиченото градче. Прибираме се в нашата къщичка, разгледали всички потайности на старата Хива.

LRM_EXPORT_20190709_110946-1024x768

LRM_EXPORT_20190709_113320-1024x768Джамия

LRM_EXPORT_20190709_113230-1024x767Михраб- ниша обозначваща посоката на Мека, към която се молят мюсюлманите

LRM_EXPORT_20190709_112334-1024x767Тотем от ханското наследство

LRM_EXPORT_20190709_112532-1024x768Из изпепеляващо горещите улици на Хива

LRM_EXPORT_20190709_112420-1024x768Тандър- пещ за хляб

LRM_EXPORT_20190709_113030-1024x768Хлябът се пече, залепен за стените на пещта

LRM_EXPORT_20190709_113146-1024x768Декорация на хляба

LRM_EXPORT_20190709_114041-1024x767Таваните в единия от ханските дворци

Гледки от върха на минаре към Хива:

LRM_EXPORT_20190709_114652-1024x767

LRM_EXPORT_20190709_114246-1024x768

LRM_EXPORT_20190709_114335-1024x768

LRM_EXPORT_20190709_114612-1024x767Вътрешен двор на мадраса

LRM_EXPORT_20190709_114446-1024x768

27.09

Първоначалният ни план бе да останем в Хива още един ден, тъй като занапред ни очакват над хиляда километра пустиня и не особено интересни градове, без забележителности. Но се оказва, че в къщата ще идват майстори и няма как да преспим още една вечер, така че в ранния следобед стягаме багажите и поемаме на стоп. Без никакво чакане хващаме камионче до съседния град Ургенч, индустриален и широко разпръснат. За щастие камиончето ни откарва чак до разклона, който ни трябва. Интересното е, че Ургенч и Хива (35 км.) са свързани с тролейбусна междуградска линия, нещо което никога не бяхме виждали.

Директор на текстилна фабрика ни помага с още 30 км., до главния път – магистралата, свързваща Ташкент с най-западните и зачукани области на Узбекистан. Забавяме се доста, тъй като следващата кола пука гума насред град Беруни, след като сме карали едва 3-4 км. Но друга кола ни качва до извън града. В крайна сметка ни взима камион до дестинацията, която искахме да достигнем днес – град Нукус на 150 км.

Нукус е столицата на република Каракалпакстан (в превод „страната на черните калпаци“), заемаща най-западната част на Узбекистан. Тук хората имат силно монголоидни черти и са по-близки до казахите, отколкото до узбеките. Дори езикът им е почти като казахстанския.

Слизаме на няколко километра преди града, до мотел насред пустинята. Не е най-идеалното място за спане, сред боклуци в покрайнините, но поне наоколо няма хора.

LRM_EXPORT_20190709_114914-1024x767Кемп в пустинята в покрайнините на Нукус

28.09

Събуждаме се до няколко камили, пасящи пред палатката. За щастие, краят на септември времето е страхотно, без слънцето да ни събужда изпържвайки ни. Хващаме си стоп до центъра на града. Колата ни оставя до голям музей на изкуството. Нямаме настроение да разглеждаме, така че се насочваме към пазара  за провизии и в търсене на ксерокс, за да разпечатаме регистрациите, ако случайно ни ги поискат на границата. На пазара узбекски цигани със златни зъби и бляскащи очи продават вълчи кожи и зъби, особено вървящи за амулети. Някои от тях гадаят, други се размотават с децата и просят … досущ като нашите цигани. Изхарчваме си последните узбекски сомове, тъй като знаем, че после няма да има къде да ги сменим. Следващите 500 км. през пустинята няма да минаваме през населени места.

LRM_EXPORT_20190709_115019-1024x769Пазара на Нукус

LRM_EXPORT_20190709_115138-1024x767Продавачка на вълчи кожи и зъби

LRM_EXPORT_20190709_115255-1024x768Нукус

Маршрутка ни качва безплатно до извън града, от където ни взима допотопен, раздрънкан КАМАЗ за тридесетина километра. Пътьом попадаме на бензиностанция, от където си сипваме литър бензин за Нафтечко. Това си е цяло чудо, защото в Узбекистан има само газ станции, основно метан и е почти невъзможно да откриеш бензиностанции. Отново ни качва КАМАЗ до разклона на градчето Кунград, последното населено място, което е на стотина километра от Нукус. Между двата града пейзажът е относително зелен, с хиляди памукови полета и хора събиращи на ръка памучни топчета от храстите. За да съществуват тези полета е отклонена река Амударя за да ги напоява, което пък е предизвикало пресушаването на Аралско море и придружаващата го екологична катастрофа. От Кунград има разклон към бившето пристанище Мойнак, където сега дузина кораби лежат в прашната пустиня.

LRM_EXPORT_20190709_115356-1024x767Полета с памук

LRM_EXPORT_20190709_114820-1024x767Ремаркета пълни с памук

Късно е и решаваме да пренощуваме някъде на пътя около къщите на разклона. Докато вървим и оглеждаме полето и дърветата се появява мъж с колело и настоятелно започва да ни маха да го следваме. Явно, че и тази вечер Вселената се грижи за нас. Мъжът ни откарва до стар кирпичен колхоз. Отваря вратата на малка спретната стаичка с легла, огнище с казан и килимчета. Казва ни:“Лека нощ.“, след което изчезва в тъмата. Седим леко шашнати. За дванадесет вечери в Узбекистан имаме само една нощувка на палатка. Направо невероятно. Всеки човек тук отваря вратите си за странника, без въобще да се замисля. Сякаш, това е единственото нещо, което може да се направи, когато видиш непознат. Петнадесет минути по-късно човекът се връща с паница с пилешка супа и хляб. Страшно ни е неудобно да му върнем храната и ето, че скоро се появява едно много сладко кученце, което си хапва чорбата доволно.

LRM_EXPORT_20190709_115537-1024x769Стаята ни в колхоза

LRM_EXPORT_20190709_115500-1024x767

LRM_EXPORT_20190709_115741-1024x767Жените отвън пекат хляб…

LRM_EXPORT_20190709_115829-1024x767Почти готов нан

LRM_EXPORT_20190709_115631-1024x768… и хранят пуйки

29.09

По пътя почти не минават коли, но пък още първата заковава спирачки до нас. Узбекски бизнесмен е тръгнал с такси до Москва и нямат нищо против да ни закарат до границата с Казахстан, оставащите 300 км. Последните пейзажи от Узбекистан са все така полупустини с пасящи камили. Пътят е лош и минават часове преди да достигнем граничният пункт, разположен в нищото. Там километрична, непомръдваща опашка от тирове и коли се е проточила няколко стотин метра. Изглежда, че ще минат часове преди да дойде ред на нашата кола. Слизаме и тръгваме пеша към паспортния контрол, сбогувайки се с Узбекистан, който след 12 дена престой ни остави невероятни впечатления с приказните си старинни градчета и страшно гостоприемни, мили хора.

LRM_EXPORT_20190709_120120-1024x766Пейзажите по пътя към казахстанската граница

2019-07-10 08.45.10Карта на маршрута през Узбекистан 

Преминаваме границата мигновено, без да ни поискат въобще регистрациите и да ни проверят багажите. И ето ни обратно в Казахстан, но този път 3000 км. по на запад.

LRM_EXPORT_20190709_110813-1024x1366Красотите на Хива

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s