Монголия: статистика на пътуването и съвети

Престой: 30 дни (от 04.06 до 03.07.2018г.)

Изминати километри: около 4000 км. на стоп, от западна Монголия (провинция Ховд) през Улан Батор, езерото Хувсгол, до границата с Русия (Сухбатар/Алтанбулаг)

Бюджет: 280 лв.

Любими места:

  • Пустинята Гоби и планината Алтай в провинция Ховд;

 

  • Ярко синята река в пустинята в Тайшир (Алтай Гоби);

 

  • Тибетски будистки манастири: Ердене Зуу (Хархорин), Чойджин лама храм и зимен дворец на Богд хан (Улан Батор), Амарбаясгалант (Селенге);

 

  • Планинските гледки в провинция Булган и около езерото Хувсгол;

 

Паметна случка: 400 км. офроуд през пустинята Гоби със счупена кола, без вода и с малко бебе, катерещо се върху нас, целите покрити с пясък и полу сварени от липсата на климатик;

 

Три запаметяващи се образа: Безкрайна степ с някоя и друга бяла юрта насред смазващия мащаб; Седнал местен до печката в юрта, който отпива солен чай с мляко; Препускащ сред огромни стада от добитък конник, облечен с традиционна роба и кожени ботуши

lrm_export_20190112_132224-1024x768

 

Любимо усещане: Да се будиш в дивата степ, на стотици километри от населено място, заобиколен от стада, с единствени съседи номади на юрти;

 

Информация за пътуващи по екстремни начини:

Автостоп
Просто идеален. Могат да се изминават по 700-800 км. на ден, ако пътят е асфалтиран. Но асфалт има само на няколко главни артерии и то не особено добър. Никога не чакахме повече от 30 минути, като често спира обикновено първата кола. Хората са невероятно услужливи и никога не биха те оставили на пътя. С качването в колата започват да те черпят с каквото имат и винаги ти дават вода. Задължително е да уточните, че пътувате без заплащане („мунг бахко/унегуй“), тъй като много хора могат да очакват такова. Но след като уточните, мигновено ви качват без да настояват за пари.

В западната част на страната има много слаб трафик (между Ховд и Баянхонгор) и може да се наложи да чакате да мине кола по половин, един час. Но хубавото е, че почти всеки спира. Често се срещат мъртво пияни шофьори, но поради лошата настилка и липса на движение, катастрофи почти няма. Много хора пътуват от далечната провинция директно за Улан Батор (всъщност единственият същински град), така че е лесно да се намери директен стоп към столицата за около 1000 – 1500 км. Стоповете обикновено са за дълги дистанции.

lrm_export_20190122_003949

Спане
Монголия като най-ненаселената държава в света и с по-голяма част от населението номади е идеалната страна за палатка, на никой не му прави впечатление. Хората имат чувство за лично пространство, така че не идват да разглеждат и да ви притесняват. Празните диви пространства са навсякъде – това просто е страната на номада! Абсолютно безопасно е откъм престъпност, с изключения на дребни кражби в столицата.

На много места температурите нощно време не са много високи, дори през лятото (15-20 градуса). Не е рядкост хората да ви поканят да спите в къщата или юртата им.

LRM_EXPORT_20181228_202338LRM_EXPORT_20180612_192843-800x600LRM_EXPORT_20180612_192836-800x600lrm_export_20190122_004156

Храна
Това е страната на абсолютните месоядци, така че за вегетарианците няма никакви опции за хранене в ресторантчета и заведения. Но в магазините и супермаркетите се предлагат хляб, масло, буркани внос от Русия тип лютеница, макарони – с две думи има какво да се яде. Цените са много ниски. Зеленчуци и подове, ако изобщо ги има, са много скъпи, защото са внос. Климатът не позволява отглеждането им.

Водата в повечето реки е изключително чиста, така че ние си пиехме винаги директно от тях, без преваряване. Не купувахме вода. Солен чай в юрти и заведения струва 250 тугрика (около 35 ст.), всъщност в него почти няма чай, а основно домашно мляко. Действа много тонизиращо.

lrm_export_20190122_003557Млечни продукти 

Цялостно впечатление от страната:
Монголия се превърна в най-любимата ни страна. Останахме напълно зашеметени от красотата и страхотните хора.

  • Предимства: ненаселеност; дива недокосната природа и зашеметяващи гледки със стотици километри; гостоприемни номади;
  • Недостатъци: липса на хранително разнообразие и пълно месоядство; голяма част от страната е трудно достъпна, заради липса на пътища и коли към отдалечените региони;

 

Филмография/библиография:
Препоръчваме интересния документален филм за живота на номадите в Гоби- „Пещерата на жълтото куче“