В къщата на свещеника Патрас Джон (мъжът зад Цветин)
25.05.2015
За втори път от три седмици имаме достъп до топла вода. Можем да изперем всичко. Няма нужда да спим облечени с якета, тъй като е доста топло. За закуска има хиляди плодове, нутела, сладко от манго и каквото си поискаш. И на всичкото отгоре нашият хост живее в непосредствена близост до посолството и ни е предоставил шофьора си.
Просто се преродихме след живота, изпълнен с трудности в планините, не че бихме го заменили за лукса, но днешният ден ни идва като манна небесна.
Езерото Равал
Целия ден прекарваме вкъщи и вечерта след работа нашият хост Рана ни води на вечеря и до езерото Равал (Rawal) на разходка. Ядем пици в малко изискано заведение на пътя и получаваме културен шок от модерните хора по дънки, западната музика и храна. За десерт Рана ни черпи солен сладолед със спагети – доста особено на вкус…
Солен сладолед със спагети
26.05
Нашият хост е страхотен, направо сме като царе в тях. Развежда ни навсякъде, за закуска, обяд и вечеря има отрупани трапези и ни е дал шофьора си за през деня. Днес имаме да свършим купища работа в нета и общо взето прекарваме целия ден забити в един интернет клуб, с изключение на една малка разходка до националния монумент на Пакистан – върху един хълм, малко тип комунистическо изкуство, с невероятно скъп билет и като цяло въобще не си заслужава ходенето.
27.05
Днес взимаме визата за Индия след 7 пъти ходене до посолството. Поне последните 4 пъти шофьорът на нашия хост ни караше до портала, всички вече ни познаваха и пускаха през неофициалния вход по бързата процедура.
Много сме щастливи! Взехме шестмесечна виза с многократни влизания. Вече се настройваме на индийска вълна и голямо нетърпение ни е обзело.
28.05.
Рано сутринта си взимаме влака до Лахор, тъй като искаме да видим повече неща, а ако стопираме ще изгубим целия ден. Докато пътуваме се усеща, че наближаваме Индия, постепенно се появяват купчини с боклуци навсякъде и степента на мизерия се повишава, иначе е доста зелено. Все още се фрапираме от всякаквите просяци и инвалиди, които обикалят из влака, но ще трябва да свикваме за Индия. Някои от тях пеят и крещят религиозни песни с цяло гърло. Но влакът е доста чистичък и не е претъпкан. Мястото със седящи места и кушет вагона са заедно, така че човек може да си полягва, когато пожелае.
Към обяд пристигаме в Лахор, многовековната столица на Пенджаб, исторически град пълен със забележителности. Тамън слизаме от влака на гарата и всеки може да се досети кой ни спипва директно – нашите приятели полицаите. Водят ни в полицейския участък за регистрация, от където звъним на нашите приятели християните от влака до Мултан да дойдат да ни вземат.
Този път решихме да се осланяме на случайната среща от влака вместо на couchsurfing.org и без да знаем ни очакваха големи изненади. Нашият човек на име Патрас Джон идва с моторче, натоварва ни на една рикша и поемаме към техния квартал – Green town, който се пада на края на града (а Лахор е наистина огромен). Смяната от дипломатическия квартал в Исламабад с най-бедния на Лахор ни действа доста шокиращо, явно сме се разглезили.
Живеехме срещу парламента и си имахме собствен шофьор, а сега сме до отходната река. Навсякъде по улиците има купчини с боклук, къщите от вътре са потресаващи, често без прозорци, с изпадала мазилка и доста мръснички.
Отходната река под прозореца ни
Никой няма климатици или дори генератор и когато спира тока и вентилаторите, за нас настъпва пълен кошмар. Температурата е 42-43 градуса и къщите отвътре са пещ. Настаняваме се в къщата на сестра Фара и гледката от прозореца на новия ни дом е направо потресаваща – една река или по-точно отходният канал, в които тече черна смърдяща вода, минава точно отдолу. Въпреки това нашите приятели християни са невероятно гостоприемни и сме много доволни, че дойдохме при тях, за да можем да усетим и изпитаме и тази страна от живота на хората.
Сестра Фара
В квартала живеят около 40, 50 християнски семейства и Патрас Джон е основал малка църквичка тук – Grace Assembly of God. Следобеда прекарваме в обиколка по къщите на хората от енорията. Всички са много бедни, но ни посрещат и гощават с каквото имат – безалкохолни, чипсове и какво ли още не. Един човек ни разказа, че навремето основно хората от низшата класа са приемали християнството и за това повечето са доста тъмнички.
В църквата на Патрас Джон
В последната къща малко се психясвам, понеже е много сумрачно и странно и живеят прекалено много хора в две, три стаи. По едно време се набутаваме зад някаква завеса и там виждаме една супер особена жена, която се поклаща на леглото и твърди, че е обладана от демони. Патрас Джон си слага ръката на челото й и започва да крещи разни заклинания. В непоносимата жега това ми идва малко в повече.
Когато си прибираме в стаята-пещ направо припадаме, добре че по-голямата част от нощта имаше ток и вентилаторът работеше. Всъщност повечето от обитателите на къщата спят на покрива, където е по-прохладно. Разни хора спят и на легла по улиците. Смрад на талази лъха от канала, но вече започваме да свикваме.
Спане на покрива – аз се излежавам до последно 🙂
