Златния храм Амритсар, Индия
Почти всички хора, които познавам, някога са имали (или имат) мечта да видят Индия. Защо точно Индия – пренаселена, гореща, на места ужасно мръсна, шумна, пълна с просяци страна? Може би просто всеки смътно се догажда, че досегът с Индия е живото-променящ и тя носи чудеса, каквито тайно се надяваме наистина да съществуват в живота.
Тази страна побира седемте кръга на ада, земния живот, чистилището и седемте рая в едно време и пространство. Сетивата се стимулират до крайност. Всички противоположности се събират в Индия.
Живот непроменен от хиляди години, древни вярвания, аскети и духовници, трансцендентални учения и йоги съжителстват с ултра модерни баровци, молове, консуматори и разгул. Вегетарианци, хранещи се с листа, неприемащи готвена храна на едно място с месоядни, чревоугодници и американски тип затлъстели богаташи.
Просяци, хора без крайници, прокажени и ужас, какъвто европееца дори не е сънувал, че съществува, заедно със заможни господари, храмове, които получават дарения във формата на златни съдове, луксозни ресторанти и нечувани богатства.
Хиндуисти, мюсюлмани, християни, будисти, сикхи, джайнисти, евреи и атеисти съжителстват често дори в един и същи град или под един и същи покрив.
Стилове на живот и хора от всички възможни религии, манталитети и социално положение, съществуват мирно на едно и също място с боклуци, плъхове, прасета, крави, трупове, плуващи в реката, заедно с авенюта и красиви паркове и подредени кварталчета.
Невъзможен шум и прахоляк, заедно с необятна хималайска чистота и тишина. Тълпи от хора и километри безлюдни пустини и планини. Пясъци и джунгли, острови, океани, огромни реки, седемхилядници, сняг, жега, суша, наводнения – тук за броени часове можеш да се озовеш на коренно различно място. Разнообразието е неописуемо. Индия не може да се опише – тя трябва да се изживее.
Истински чудеса и ирационализъм в апогея си. Или ще избягате ужасени или ще се влюбите доживотно. Място за критики и негодувания няма – това е Индия с цялата си магичност.
Усещанията, които имахме, най-грубо могат да се опишат като умиротворение и радост. Дори в най-голямата лудница, пред задушаване, нервен срив и оглушаване, оставахме весело захилени и безгрижни.
Индия променя хората и стереотипите им. Не си спомням нито един ден, в който да съм била нещастна от това, че сме в тази страна. Шест месеца минаха неусетно и адски интересно и изобщо не ни стигнаха да разгледаме дори и една трета от страната.
Изпитвам голям любов към Индия и я възприемам като място, където сякаш винаги сме живели. Пътищата най-вероятно отново ще ни отведат там.
30 Ноември
Мандалей, Бирма
