Гола глава, широка усмивка, всеки сантиметър от тялото на показ, без дори късче плат за прикритие, босокрак, ведро крачещ, с приятно закръглено шкембенце, метличка и съд от кокосова черупка за вода в ръцете. Ако видите такъв човек на улицата първата ви мисъл вероятно би била: крайно луд или самият аз може би полудявам, или пък има някаква тайна, която не съм способен да осмисля?
Кой всъщност е този човек? Малко хора са запознати с практикуващите краен аскетизъм последователи на сектата Дигамбара (буквално „облечени с вятър“), основен клон на индийската религия джайнизъм.
Но има защо да се запознаем с тяхната философия и какво да научим от ученията на Махавира, основателят на джайнизма. Древна религия, водеща началото си от времена преди новата ера, по-стара дори от будизма, джайнистката вяра и до ден днешен има не малко на брой последователи из Индия. Дели се на две основни секти – Светамбара и Дигамбара, като вярващите почитат дълбоко 24 светци и древни учители – тиртанкарите, двайсет и четвъртият, от които е светецът Махавара.
Може да се каже, че това е единият от първите мислители на Земята, издигнал идеала за ненасилие и пацифизъм, до религия. Под мотото „живей и остави другите същества да живеят“ (Live and let live) Махавира постулира принципа на ахимса, а именно да не се наранява нито едно живо същество с думи, мисли или действия, включително дребните животинки и насекоми.
Той проповядвал истината, че същото усещане на болка и страх от смъртта, както човека, изпитват и всички чувстващи, живи организми и след като самите ние не искаме да страдаме, така не трябва да се причинява страдание на останалите. Джайнистите спазват този принцип до абсолютна крайност, като помитат пътя си с метличка, за да не стъпчат някоя мравчица или друго насекомо.
Освен че са пълни вегетарианци, те не ядат и коренови зеленчуци като картофи, ряпа, моркови и т. н., които трябва да бъдат изкоренявани, за да се консумират. Пацифисти par excellence (пар екселанс), джайнистите живеят в мир с всички обитатели на Земята. Ето някои от изумителните обети, които дава джайниста аскет, отказал се от материалния свят:
- Да няма абсолютно никакви притежания и лични вещи – от къща и имоти до дрехи и пари
- Да не ползва одеяла, завивки, дюшеци и да спи винаги на земята, без никаква изолация
- Да не се предпазва по никакъв начин от студ и жега, през зимата да не се топли на огън, през лятото да не се охлажда с къпане
- Където и да отива да не използва никакви транспортни средства, винаги да върви пеша, без обувки и сандали, изцяло бос, като не бива да се задържа на едно място дълго време
- Да приема храна и вода един път на ден от шепите си, да не използва съдове и прибори за хранене. Храни се в изправено положение
- Пълно безбрачие, честност и ненараняване на други същества
- На всеки два до четири месеца премахва косата и брадата си чрез изскубване с ръка; използване на ножици и бръснарски ножчета не е позволено
Единствените две неща, които джайнистът-светец носи по време на странстванията си, са метличка от паунови пера, с която помита пътя си, за да не убие нещо, и съд за вода, направен от кокосов орех.
Казано е, че да приемеш тези обети е като да вървиш по острие на меч.
За да обогатим съзнанието си и истински да разберем нещо не е достатъчно само да четем буквите пред очите си. Ако искате да усетите колко изумително е всичко това, затворете за миг очите си и си представете, че това сте вие, погледнете света по друг начин, вижте се как вървите през гората чисто гол(а), с метличка в ръка и не притежавате абсолютно нищо, но може би всъщност имате повече от всеки друг?
Възможно ли е наистина съществуването на една такава реалност, на едно такова съзнание?
Удивително!