КОРАБЕН ДНЕВНИК
…Ретроспекция от предишния пост за 08.10 през погледа на Цветин 🙂
Ден 0 – 08.10.2017 (Неделя)
Днес е денят на окончателното ни отплаване от прекраснoто Вануату. Всички живеещи в мисията са празнично облечени, а момичетата са закичени с красиви цветя в косите. В неделя, денят за църква, никой не работи, хората си ходят на гости и се разхождат насам, натам. Ние обаче сме доста заети. Изпираме всичките си дрехи, стягаме си багажа и доремонтирам дърворезачката на отец Бери.
Разделяме се сърцераздирателно с неговото семейство и със семейството на епископа. Не ни оставят да си тръгнем пеша и се натоварваме на джипката заедно с двайсетина дечурлига в каросерията. “Алабама” се е преместила в далечния залив, тъй като за времето прекарано в Сола, десетина пъти котвата се е плъзгала, течението ги е дърпало и е трябвало да се местят и да се хвърля котва отново и отново.
На борда кипи оживление и силна превъзбуда. През последните дни екипажът здраво е работил. Закърпени са всички платна, въжетата са оправени и преаранжирани. Преди тръгване си правим специална тайванска церемония за омилостивяване на бога на морето, придруженa с различни дарове (цветя и храна), които са подредени в един ъгъл с различни елементи от лодката за освещаване 🙂
Алехо е сготвил вкусна вечеря. След нея всеки си казва молитвата и по тъмно (към 18:45 ч) вдигаме котва и отплаваме на северозапад (Nw 330 градуса). Остават ни 1400 морски мили до Каролиновите острови (Федерални щати на Микронезия) и след това 2400 до самата Южна Корея. След инцидента с пръста на Маги, принудителното изчакване и разговори тип “talking circle”, на които всеки изслушва внимателно всеки и изказва своето мнение по наболели въпроси, енергиите на хората са се хармонизирали и цари дух на креативност.
Вятърът е чудесен (североизточен). Вдигаме всички платна. Скоростта е стабилно 8 възела и платната са изпънати. “Алабама” се оказва чудесна платноходка и разбивач на гигантски вълни. Всички крещят и трополят напред, назад по палубата. Затягат се и се отпускат въжета, местят се ролки, за да се постигне най-добрата конфигурация на платната. Вечерта, събитието по пиратски се полива с ром.
Ден 1
Силен източен вятър, около 20 възела (нямаме анемометър, за да знаем точно колко е). Вълните са около 2 метра. “Алабама” направо лети, леко полегнала на една страна. Денят не преминава без премеждия. Халката на бума на задната мачта, на която са закрепени всички въжета се откъсва. Гигантският метален бум, дълъг 5-6 метра и тежащ около 100 кг остава свободен и с всяко залюлявяне на лодката се развихря с все по-голяма скорост, заплашвайки да помете всичко по пътя си. Разтичваме се крещейки: “Свалете бума!” За щастие успяваме да го свалим почти веднага, при това без да счупим главата или краката на някой. Дори и соларният панел остава здрав, само един от климатиците леко пострадва. Неудържимият бум беше наистина страшна гледка. Привързваме всички въжета директно към него и скоро задното платно отново се вее на мачтата.
Алабма с издути платна (в дясно металния бум)
Управляваме с ръчния рул (тилъра), за да не бучи генератора. Изминаваме 140 морски мили (със средна скорост 5,8 възела), което за такава тежка лодка като “Алабама” е голямо постижение. За добрата работа и свидетелство, че силата е с нас получаваме награда – гигантска риба (king fish).
Аска управлява с тилъра
Нощната смяна преминава тежко. Платната не са балансирани и ръчното управление е много трудно. За да се поддържа курс, непрестанно трябва да се дърпат въжетата, та чак ми излизат пришки по ръцете. Към 1 ч вятърът става прекалено силен, “Алабама” лети с над 9 възела и с френския пират Себа решаваме, че е по-разумно да свалим задното платно (мизен).
Ден 2
През деня продължава силният вятър. Изминаваме 160 морски мили (средна скорост 6,7 възела !!!). Гигантска риба ни прeгризва металното въже на стръвта, но малко по-късно успяваме да хванем по-малка – 3 метрова !!! красива уаху. Ядем японско сашими.
Днешната алабамска изненада е, че машинното се пълни много бързо с вода и не можем да открием от къде. С капитана Том и новия член на екипажа Алекс откриваме проблема – задръстени еднопосочни кранове на помпите за трюмна вода. Прекарваме почти цял ден в машинното във фиксиране на проблема, омазани до уши в масло.
Ежедневна порция топли цветове по залез
Днес превързваме и пръстчето на Маги. То расте бързо, сърби го, а вечерно време е непослушно, иска да мърда и да хваща неща 🙂
Вечерта екипажът пощурява и до 4 през нощта се занимава с вдигане, сваляне на платна, инсталиране на ново по средата. В крайна сметка вятърът утихва и се налага да включим двигателят и да свалим всички платна.
Ден 3
Източен вятър, но не толкова силен колкото предишните дни. Настройката на платната е удачна и се движим с около 6 възела. Занимаваме се с обичайните дейности. На дека се пренатягат въжета, сменя се разположението на блоковете ролки. Други се занимават с готвене (на вкусни какаови курабиики), четене, писане или подремване. Вятърът е променлив. Преминаваме през няколко малки бури. Вечерта едното от въжетата се скъсва с трясък и предното платно започва свободно да плющи.
Ден 4
Безкрайното синьо ни обгръща отвсякъде. Красиви бури с черни облаци като гъби и размита сивота от дъжд се виждат далеч на хоризонта. Днес алабамската изненада е, че двигателят не иска да запали. Сменяме акумулатори, зачистваме и изолираме кабели, но “Алабама” е капризна като принцеса. Проблемът се оправя чак след разглобяване и грижливо почистване на стартера. Работата в машинното ми напомня книгата на Робърт Пърсиг “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. С дзенско спокойствие и силно намерение бавно си цъкаш, докато повредата сякаш сама се подрежда и отстранява. Удоволствие е да си в подземието, всъщност в подводието на машинното …
Следобед, току що излязъл на палубата, се затичвам да сваля едно от платната. В бързината, по невнимание отвивам въжето от скрибеца, хващам се за него и политам 3-4 метра нагоре. Пускам се и се приземявам успешно, но дланите ми се “запалват” от триенето. Сред екипажа се появяват първи симптоми на “Биг брадър”. Хората са изнервени и се карат за глупости.
Вечерта правя вахта 5 часа. Тишина и прохлада.
Карта на плаването
Ден 5
Планктонът свети на балончета около корпуса и оставя светеща диря след “Алабама”. Сутринта намираме прясно умряла летяща риба на борда и даже пълните вегетарианци решават, че това е знак от Вселената и се присъединяват в изяждането ѝ. Вятърът замира и дълго се движим на мотор. При летенето с въжето вчера, без да усетя съм си осветил дясното око. Усещам, че все едно има нещо вътре в него и най-малката светлина ме дразни. Така, че се налага да прекарам цял ден в каютата. Маги има остатъци от морска болест, но пък пръстчето ѝ расте като гъбка.
Изминаваме 120 морски мили. Остават ни още 300 до екватора и 680 до Каролиновите острови. Давам 5 часа нощна вахта, с ръчния рул за управление и компаса. Сам с океана, тишината и красотата.
Ден 6 и 7
Плаваме със слаб югоизточен вятър. Дните са дълги, но животът си тече в нашия микро свят на лодката, изпълнен с ежедневните корабни дейности, промяна на местата за пребиваване и разговори помежду ни. Морето и небето ни обгръщат отвсякъде в синьо. Вятърът съвсем замира и сваляме мизена, но … следва алабамска изненада. Двигателят отново не иска да запали. Принцеса Алабама се нуждае от порция внимание и грижа. Прочистваме всички възможни кабели и двигателят запалва. Довършваме и новото осветление на машинното отделение.
Нормални сме си 🙂
Вечерта ни удря малка буричка с проливен дъжд. Къпем се чисто голи с диви крясъци под топлите капки сладка вода. Дългите плавания се отразяват тежко на психиката. До целта остават 540 морски мили. Шием прокъсани платна.
На следващия ден сутринта се разминаваме с четири супер бързи военни кораба. Пускаме си радиостанцията, за да не вземат да ни очистят военните психари. Вятърът е слаб, вълните също не са големи и не се клатим. Сваляме платната, опитваме се да запалим двигателя, но той за пореден път отказва. Хвърчат искри от кабела към стартера. С грижлив ремонт и баене успяваме да го запалим.
Пулта за управление в капитанската кабина за управление
Ден 8
Невероятни облаци по целия хоризонт. Картини, които може да видиш само в открито море. Алабамските неволи продължават. Монтираме филтър за питейната вода, защото тя стана ръждива и двигателят отново отказа да пали. Пак демонтираме и почистваме с голямо внимание всичко около стартера. Принцеса Алабама не търпи половинчати грижи.
Вятърът е слаб и се движим бавно. Започваме да скачаме в движение и да се къпем, като играта е да успееш да се хванеш за пуснатото въже зад лодката и да се покатериш обратно, без да те изяде някоя акула. Водата е кристално прозрачна и се вижда целия кил на “Алабама” без маска. Лъчите на слънцето пробиват в океана до незнайни дълбини. Маркираме позицията си на картата. Оказва се, че сме преминали екватора. Празнуваме прибирането си обратно у дома в северното полукълбо, след близо година обиколки из Пасифика.
Вечеря – нахут с тиква и чапати по индийски. 🙂
Море, небе, слънце и обаци
Ден 9
Днес вятърът е умерен, североизточен, 90 градуса към нашата дясна страна (старборд), чудесен за всеки ветроходец. Комбиниран с липсата на вълни прави условията за плаване повече от прекрасни. Разпъваме всички платна. Вече сме свикнали и работата ни спори. Без приказки всеки отива на мястото си и действа бързо и в синхрон с останалите. Настройката на страничните въжета е перфектна. “Алабама” се накланя на една страна и започва да пори повърхността с 5,5 възела.
През нощта вятърът пада и преминаваме отново на двигател.
Ден 10
Остават около 170 морски мили до остров Кошрай (Kosrae), част от Каролиновите острови, Микронезия. Четем цял преди обед “Антимовският хан” на Йовков, роним сълзи и изпитваме силна носталгия към България. Докато управлявам с ръчния рул нещо странно ми прави впечатление сред вълните, недалеч от лодката. Започвам да се взирам и след около минута огромна струя вода се изстрелва към небето и гигантски гръб на кит се показва над водата. Разтуптява ми се сърцето. За първи път през живота си виждам кит, при това толкова близо, на по-малко от 100 метра от нас. Спираме двигателя. Всички излизат на дека и започваме да го наблюдаваме. Той с пуфтене изскача от водата и величествено се пльосва обратно. Гледката е колосална. Дълго наблюдаваме гигантския бозайник, докато накрая се изгубва към хоризонта. Морето е гладко, като тепсия. Няма никакъв вятър. Тишината ни завладява и решаваме да останем безмълвни, дрифтвайки и наблюдавайки виолетовия залез …
През нощта сме заобиколени от хиляди червени и сини светещи очички. Пасажи от малки рибки плуват около лодката и рисуват фантастични триизмерни картини на виещи се, изтъняващи и удебеляващи се змии, които избухват като експлозия под формата на гигантски гъби, в опита си да избегнат атакуващите ги като стрели октоподчета. Марчело, като пощръклял обикаля със зареден харпун в опит да застреля някой по-голям октопод от борда на Албама, като се провесва целия през перилата, но напразно за наша радост. Вместо това изважда с цедката странно създание приличащо на прозрачен конус, което като е осветено свети в синьо и се раздува двойно. Разглеждаме го и го пускаме обратно.
По средата на океана сме спрели, и в пространството и времето. Скачаме и плуваме в горещите екваториални води, махащи крайници над кристалната бездна.
Тиха звездна нощ. “Алабама” леко се поклаща.
Ден 11
По изгрев абсолютната тишина се измества от песента на Джими, както наричаме двигателят (наименованието му идва от Дженерал мотърс :)). “Алабама” цепи огледалната повърхност на океана. Докато сме дрифтвали цяла нощ, течението ни е отнесло близо 25 мили в желаната посока и сега ни остават 120 морски мили до целта.
Закусваме мекички, вече любима храна на целия екипаж и се занимаваме с полезни действия, като пробиване на уши и носове с дървени заострени от Алехо пръчици от черна палма; разглобяване и почистване на скрибеца; рисуване на мандали …
За първи път виждам феномена раждане на вятър, как върху огледалната повърхност на океана се появяват големи петна от ситно накъдрена от новородения вятър вода. Двуметрови риби тон скачат в близост в преследване на пасажи, или може би в бягство от по-големи хищници от тях.
Ден 12
6:38 ч. сутринта
Най-сетне виждаме остров Кошрай. Земя!!! За първи път пристигаме в Микронезия. Джунглата и островът изглеждат съвсем различно от меланезийските острови, на които бяхме.
Остров Кошрай
Хвърляме котва в тиха лагуна. Какви ли чудеса ни очакват на тази микро земя, насред океана ?!
Обсъждане на маршрута по хартиена карта
