(Текстът се чете за 15 минути)
23.01.25 г. Истанбул
Усещането, когато се качиш в спалното купе на нощния влак София-Истанбул е просто велико. Едва преглъщаш от вълнение, знаейки, че започва нечувано пътешествие из Ориента. Още в купето мустакатият чичко турчин, който се радва на Божи и записва паспортите, ни връща всички спомени от Изтока.
Заспиването не ни се отдава до 4 ч. сутринта. Само Божи успява да игнорира шумовете. Спорадични викове, тръшкане на врати, постоянно спиране и тръгване, проверка на багаж и документи в 2 ч. през нощта ни лишават от сън. Но пък имаме толкова енергия и въодушевление, че когато се събуждаме в 9 ч. сутринта се чувстваме напълно свежи.
Гледаме еуфорично зелените полета, потънали в мъгла. Отново всичко е съвсем различно, а уж не сме се отдалечили чак толкова, но пък вече се чувстваме необратимо далеч от не дотам въодушевяващото ежедневие в България.
Влакът пристига с почти четири часа закъснение, в 10 ч сутринта. Слизаме на гара Халкалъ. Всичко ни е толкова добре познато, сякаш вчера сме били тук. Спомняме си весело всички случки от миналогодишното пътешествие на изток, къде сме си купили карти за метрото, къде двамата български дядовци са ни пазили раниците, докато търсим хляб и куп други детайли.
Мятаме се на метрото към центъра. Веднага ни прави впечатление колко различни хора с всякакви визии има и от всякакви азиатски страни и колко мило се държат всички с Божи. Малко сме забравили какво е това многолюдност и направо се шашкаме, когато слизаме в центъра на станция Шишаане до известната кула на Галата.
Имаме цял ден за разходки преди полета за Оман вечерта. Раниците ни уж са леки, но с Божи за ръчичка се уморяваме бързо. Не спираме обаче да се радваме на любимите ни магазинчета за ориенталски стоки и чайните. Завъртаме се около кулата и продължаваме пеша към площад Таксим, като се отбиваме през стар дервишки хан “мевлеви хане” и през най-голямата католическа църква в Истанбул, италианската “Свети Антоний от Падуа” на булевард Истиклал.
Хапваме набързо в едно прескъпо леко безвкусно заведение на булеварда – боб и манджа с фасул.
По обед обаче на Божи му се доспива и го слагаме на гръб в раницата, а Цветин помъква моята раница отпред. Вече сме твърде тежкотоварни за разходки, така че се покланяме набързо в “Света Троица”, най-големият гръцки православен действащ храм в Истанбул и се насочваме бързо към паркчето на Таксим. Времето е направо като априлско в България и решаваме да опънем шалчета на припек на една тревичка. Божи обаче се събужда и плановете ни за почивка се осуетяват.
Остатъка от следобеда прекарваме на детската площадка в парка, с какви ли не интересни играчки, а и майки с деца. Не мога да спра да наблюдавам тумбата френски деца с гледачките им филипинки, после ръкомахащите бурно арабки с черни бурки и момичето с гол пъп, което всеки път почти не ме отнася диво понесла се на ролерите си. Наистина много интересна космополитна мешавица от хора.
Пътят до летището ни отнема още два часа с метро и съвсем се скапваме в тъпканицата от хора. На летището Сабиха Гьокчен сядаме в познатото ни от миналия път заведение Симит сарай да пийнем последен черен турски чай, като същевременно завихряме голяма мангасария с плодове, хлебчета, сирена на масата. Добре, че и другите хора по съседните маси правят същото, та на никой не му прави впечатление. Какво облекчение е да си извън Европа! 🙂
Полетът ни е в 9:30 вечерта. Предстоят ни пет часа до Мускат, Оман и втора безсънна нощ. Божи заспива доста трудно, но пък продължаваме и тримата да сме в повече от добро настроение.
24.01.25.
Оман
Столица: Мускат
Площ: ~ 300 хил.кв.км
Население: ~ 5 млн.души
Официален език: арабски
Парична единица: омански риал
Религия: ислям
Политическо управление: абсолютна монархия – султанат
Кацаме в 3:30 ч. Летището на Мускат изглежда много приятно и лежерно. Бързо си вадим визи (по принцип сме безвизови за две седмици, но ние ще прекараме три, така че се налага да си извадим – 20 риала/100 лв). Божи се събужда и не иска да заспива в раницата, но поне изглежда свеж.
Докато минаваме паспортната проверка пулверизатор с мирис на тамян ни приветства с добре дошли в носовете. Колко е приятно да се завърнем в арабския свят!
Още не се е съмнало и решаваме да изчакаме новия ни приятел иранеца Ями от каучсърфинг да дойде да ни взема от летището в 7 ч., като преди това си поспим един час на приятни диванчета във фоайето.
Ями пристига с колата под наем, която сме спазарили от негов приятел за 8 риала (40 лв) на ден. Планът е да сме с кола и палатка, без хотели по време на престоя ни в Оман. Колата марка MG е доста лъскава за керванските стандарти, но така и не намерихме по-евтина.
Потегляме към града. Слънцето вече огрява пустинните скали и белите санирани къщи. Гледката е повече от прекрасна. Спираме на паркинг с коли, където набързо сключваме договора за колата, а Ями по ирански веднага вади термос с черен чай и кутия бонбони, след което потегля на доброволческа акция за чистене на плажовете на остров Масира, където гнездят морски костенурки.
Страшно ни се спи и веднага се отправяме към хотела в близост до старата част на Мускат – Мутра (Muttrah). Хотел Риям се е сгушил в скалите след грандиозната нова порта на Мутра. Луксозно фоайе с портрети на султани и обширна стая в тежък арабски стил с огромно легло ни посрещат. Керванът е в най-шикозните си ориенталски мечти. Това отново не е преднамерено, просто това беше най-евтината опция за хотел до стария град (60 лв на вечер). Имаме нужда от почивка преди да се впуснем в пустинята, а домакин от каучърфинг се появи в последния момент, така че се наложи да прибегнем до хотел.
Отпускаме се блажено и заспиваме чак до обяд. Следва кафе с кардамон. В стаята вече ухае на сладостни спомени от Ориента. Навън небето е ясно синьо, а топлият въздух (26 градуса) ни приканва да излезем на опознавателна обиколка.
Отвън всичко е толкова различно, че не можем да излезем от завладялото ни състояние на перманентна еуфория. Всички сгради са ослепително бели и контрастират силно с тъмно кафявите скалисти възвишения наоколо. Мъже в също толкова ослепителни бели роби “дашдеша” и везани фесчета обикалят лежерно под полъха на океанския бриз.
Паркираме колата на крайбрежната улица на приказния залив на Мутра и се впускаме по търговските улички на стария сук. Продавачите не са твърде настоятелни, въпреки че има доста европейски туристи. Под стария дърворезбован таван на покрития сук се носят опияняващи миризми на тамян, арабски парфюми, смеси за горене “бакхор” със скъпоценното дърво “уд” и чай. Оман е известен с култивирането си на тамяново дърво. Уханието е нещо като запазена марка на страната. Всички хора горят тамян в домовете и по улиците си в красиви глинени кадилници. Парфюмерийната индустрия също има стари корени в султаната.
Интересно да се знае
Последните два останали султаната на земята са този на Оман и този на Бруней. И двамата султана са сред най-богатите хора на планетата. Тронове от чисто злато и диаманти по чашите, както и други атрибути стил приказка от 1001 нощ въобще не са им чужди.
Повечето хора са облени в сладникави парфюми и съвсем се замайваме докато излезем от цветния сук. Разбира се не излизаме без да сме се сдобили с малко тамян и парфюмчета от “уд” и оманска роза, така че уханията на Оман да са с нас и когато си тръгнем от приказния султанат.
По улиците цари голямо спокойствие и сякаш нищо не се случва. Направо примираме от удоволствие след натоварения европейски ритъм. Всички са дружелюбни и се радват и закачат с Божи непрестанно. Сядаме да хапнем малко пакори (пърженки) и самоски с карак чай (силен черен чай с мляко) в пакистанско заведение. Пълно е с индийци, пакистанци и бангладешци, които освен че са евтина работна ръка, имат и всякакви непретенциозни заведенийца и магазинчета.
Продължаваме да сме в пълен шок от спокойствието в отношенията, лежерността и липсата на всякакъв стрес. Не знам дали в България само ние живеем заобиколени от 90% хора, които те натъжават, нагрубяват, стресират през цялото време, но за пореден път си даваме сметка, че е болно да се живее така, особено когато видиш че може да се живее без сам да си правиш живота ад.
Продължаваме разходката през Златния сук. Арабките са във вихъра си. Под черните дълги ръкави на техните абаи (роба- връхна дреха) проблясват десетки златни накити. Във всяко от стотиците магазинчета за злато има купувачи. Вечерта се спуска и улиците съвсем оживяват, както е обичайно в арабския свят, дори през зимния период. Ями ни сподели, че сега за тях бил нечуван студ, понеже нощно време температурите падали до 13-14 градуса.
Една фурна за хляб точно отваря и си купуваме няколко питки от пещ “тандур”, докато група момченца се опитват да си играят с Божи. Зад зоната за продажба на тамян пък попадаме на чудновата гледка. Една дузина мъже се ровят из някакви чували, запретнали робите си. Разбираме, че сортират тамян. В Оман официално има четири категории на качество тамян.
След обиколката на сука се прибираме, тъй като все още чувстваме, че не сме се адаптирали и ни гони умора. Следва 12 часа дълбок сън в огромното ни султанско легло.
25.01.
Сутринта с отварянето на клепачите се усмихваме широко. Една от най-любимите ни комбинации от миризми-усещания, тази на кафе с кардамон, тамян и пустиня ни създава експлозия от судански спомени в главата. Започваме деня с папая, диня, манго и серия от ускоряващи пулса чайове. В хотела имаме и открит басейн с фитнес зала, така че вкарваме и малко спорт сред удоволствията.
Първата ни спирка за деня е форта на Мутра. Стар омански форт с подобрения от португалците, каквито фортове всъщност изобилстват из Оман, но този е с гледка към целия Мускат. Входът, като на повечето забележителности, никак не е евтин (3 риала/15 лв). Забавно впечатление правят огромните вентилатори на открито покрай стълбите на форта. Явно, когато стане над 40 градуса през лятото ги пускат, някой да не получи сърдечен удар. Панорамата от горе е контрастна – белите къщи на Оман на фона на тъмните скали и дълбокия залив с акостирали круизни кораби. Океанът е с вълшебен зеленикав оттенък, а водата е кристална.
След форта се насочваме към двореца Ал Алам – церемониалният палат на султана. Вътре не може да се влиза, но пък площада отпред и сградите наоколо са впечатляващи. Стари крепостни кули се издигат на всички скали околовръст. Дворецът, където реално живее султана е на 50 км оттук, на брега извън град Сиб (Seeb). Божи тича в екстаз по зелените поляни с цветя пред палата.
Минаваме през музея Байт ал Зубайр, къща на шейхското семейство в миналото. Не влизаме в платената част, но пък кафенето музей ни дава представа за традиционната уредба на оманските къщи – без почти никакви прозорци, с дебели стени, за да оцелее човек в летните жеги. В градината има красив макет на оманско планинско село и напоителна система “фаладж”, благодарение на която още в древни времена необитаемите зони на пустинята са били заселени успешно. Всичко отново ни се струва блажено притихнало, с ярки зелени храсти, като малък оазис сред бяло-кремавата пустиня.
Отиваме до рибния пазар в другия край на залива, но на обед вече не е останала нито една риба и е затворено. Хапваме ориз с риба и дал в непретенциозно заведение срещу пазара. Прибираме се за малко до хотела да се поотморим и Божи да подремне.
Вечерта излизаме на разходка в близкия парк Риям. Пълно е със семейства на пикник и тичащи деца. Над парка се извисява мощният монумент на гигантска кадилница, а площадките за деца имат странни пързалки, от които те побиват тръпки, толкова са високи и големи. Божи даже се стресира след едно екстремно спускане, въпреки че по големите деца облечени в робички му помагат непрекъснато.
Завършваме вечерта със сладолед и светлинно шоу на впечатляващи фойерверки в скалите в края на крайбрежната алея.
26.01.
Рано сутринта напускаме хотела и се отправяме към сравнително далечен краен квартал, където са скупчени на едно място всички църкви, както впрочем е и в Емирствата. Църквите се строят със специално разрешително, само на определено за целта място. Днес е неделя и се отправяме към единствената православна гръцка църква в цял Оман и то под юрисдикцията на Антиохийската патриаршия.
Пристигаме в малко каре със скупчени почти без разстояние една до друга църкви – православна, индийска ориенталска, католическа, петдесятна и още някаква евангелистка. Повечето са с идентичен архитектурен план. Това, което ни изумява е, че в неделя сутрин на паркинга няма нито една кола и всичките цървки са заключени. Едни индийски работници ни питат дали сме ливанци и посочват нашата църква, за да ни упътят. Никой обаче не може да обясни защо всичко е затворено.
Скоро мистерията ни изяснява индиец католик, който идва да се поклони в един отворен параклис отстрани на католическата църква. Службите са в петък в 7 сутринта, тъй като тук почивните дни са петък и събота. Влизаме след него в параклиса. Там е изложено Тялото Христово (Corpus Christi) – Св. Причастие в красива поставка за обожание. Изглежда ни малко като някакъв вълшебен предмет със светещ диск в центъра. Някои индийци са боси, други се молят вглъбено с вдигнати ръце. Отстрани виси портрет на някакъв индийски монах светец. Излизаме от параклиса напълно на индийска набожна вълна.
Съвсем наблизо е голямата джамия “Al Qaboos Grand Mosque”, построена от предишния султан, чиито фотографии могат да се видят навсякъде в заведения и хотели. Внушителна е, с обширни озеленени площи около нея. Спираме на един паркинг да закусим, преди да я посетим. Точно до нас е спрял стар автобус кемпер на немска двойка. Веднага ги заговаряме, за да разберем как са стигнали до тук. Минали са през Иран, Ирак в най-южната част за съвсем малко, после Кувейт и на юг през Арабския полуостров. Оказва се, че маршрутът е популярен и други също го правят. Зареждаме се на пътешественическа експериментална вълна от срещата с интересната двойка. От тях научаваме, че входът за джамията е цели 8 риала (40 лв) и се отказваме да влизаме. Всъщност бяхме забелязали, че на повечето джамии има табели, че входът за немюсюлмани е забранен, нещо което много рядко сме виждали из ислямските страни.
Тръгваме към плажа на Мускат, като пътьом се отбиваме през ирански магазин “Дракон” – персийски стоки в случая за риалче/левче (5 лв). Има абсолютно всички възможни стоки, като наистина няма стоки по-скъпи от един риал. Запасяваме се с леген, прах за пране, индийски уок и газови бутилки за къмпинг котлончето. На плажа няма абсолютно никой с километри, като се изключи една оманка със сгъваем стол и термос, съзерцаваща океана и две филипинки, които се ровят из камъчетата и събират нещо в торби. Божи и Цветин веднага влизат в морето, а за местните явно това е като за нас като видим къпещи се в Черно море руснаци през май, твърде екстремно и вледеняващо.
След плажа тръгваме по крайморския път към град Сиб (Seeb), където имаме хост от каучсърфинг. По целия път на първа линия до морето са издигнати огромни луксозни арабски къщи в безумен ориенталски стил. Свят му се извърта на човек при мисълта как живеят тези хора – същински максималистичен лукс.
От залива пристигаме в кварталче, не до там луксозно, където се намира скромно апартаментче на домакина ни от каучсърфинг. Галиб ни е оставил ключа под черджето и със свойствена арабска гостоприемност ни е казал да се настаняваме и да се чувстваме като у дома си. Във всяка стая и в банята на апартамента има кадилнички за горене на тамян и се носят омански аромати.
Трупясваме се и тримата за три часов следобеден сън и излизаме за следобедна разходка на крайбрежното паркче почти по тъмно. Паркът е пълен с хора и деца. Прави ни за пореден път впечатление спокойствието и задружността на оманските семейства и как обичат да се разхождат заедно, мъжът и жената с по три-четири деца. По-късно, както си говорихме с Галиб, стана ясно, че зимните месеци не били любими на оманците, а били само за почивка и спане, а през лятото когато температурите стигели до 50-55 градуса хората започвали да излизат навън за повече и да се веселят. 🙂
По алеите хвърчат деца камикадзета с непознат вид електрически триколки, с които може да се въртиш на 360°. Хапваме рибно бирияни в пакистанско ресторантче и се прибираме по-рано в къщи заради Божи.
27.01
На сутринта закусваме с Галиб черен карак чай с мляко и шафран и пържени филийки. Говорим си лежерно за какво ли не. Галиб е от планините и има осем братя и сестри, а дядо му е имал три жени (едновременно), защото е имал много камили. Разбираме, че всички оманци обичат султана, както сегашния, така и предишния, при който Оман всъщност е постигнал икономическия си разцвет. Въпреки многото си срещи със западни туристи той не може да разбере защо семействата трябва да се разпадат или хората да не се женят.
Малко преди работа изведнъж Галиб претърпява пълна трансформация. Както си говорим по пижами изведнъж скоква, отива да се изкъпе, натоква се с изгладена снежно бяла роба и започва да се моли насред хола. Прекадява стаята, напарфюмира се и излиза.
Ние също продължаваме нашия арабски живот. Спираме с колата пред едно заведение, както всички правят, с бибиткане даваме знак на човека от заведението да дойде. Поръчваме си по едно чайче и едно ролче дюнер с яйце и салата и си ги пийваме и хапваме в колата. Ето от къде всъщност McDonald’s са взели идеята за McDrive – от арабския свят 🙂
Минаваме през съседната гумаджийница, тъй като вежлив местен ме уведомява, че едната гума е прекалено мека – демонтаж и лепене, 25 лв. Отиваме на безкрайно дългия плаж на Сиб. Божи избухва от щастие, тича, скача, играе във водата, къпят се с Цветин. За местните е зима и никой от тях не се къпе. Божи изведнъж заспива увит в хавлията и се преместваме в друг парк до плажа.
Правим си чай на газовото котлонче. На никой не му прави впечатление. Всеки си носи постелки, столчета, котлончета и на тумби семействата си сядат из парка, пият чай и децата си играят. Прави впечатление татковците колко са внимателни и се грижат за малките си деца, както и за съпругите си естествено и се сещаме за пропагандата срещу ислямския свят и техния начин на живот. Можем само да възкликнем “Ох, горките талибани”, само че за съжаление талибаните сме ние – западните изтрещеняци 🙂
Правим си разходка из сука (пазара) на Сиб. Много е колоритно и многолюдно. Има и стара част, покрит пазар с дървен покрив. Купуваме си “бакхур” ароматна смесица влакна на дървото “уд”, чиято кора след инфектиране от насекомо, добива този аромат. Продавачът е възрастен арабин с чалма, който е толкова обигран и отривист, че е чак плашещо. Едвам се измъкваме без да си купим още нещо, което не ни трябва.
Минаваме покрай месарската улица, на която се продава и камилско месо, тонове фурми и кокоси внесени от Индия, а от сергиите с плодове и зеленчуци си купуваме странен зеленчук, който така и не разбираме как да сготвим, дали сме го сготвили правилно и дали става за ядене, въпреки че го ядохме.
Колата ни е спряла до павилиона за печени шишове. Плажът е пълен с паркирани коли. Всички отново са излезли с целите си семейства и хапват и си пазаруват по нещичко. На връщане се отбиваме до голям супермаркет, където откриваме че кашкавал и бялото сирене внесени от Европа са по-евтини отколкото в Бг-то и естествено има и от “пиле мляко”. „Лулу хипермаркет“ни става любим.
Вечерта докато Маги приспива Божи отивам до една от местните бръснарници, където бангладешки виртуоз на ножиците и бръснача прави султанско произведение на изкуството от рошавата ми брада.
28.01
Перем последни дрехи в полуръчната пералня. Тук, както и по на изток всички ползват такъв тип перални с вратичка отгоре и отделна центрофуга. Има нещо практично, но все още не можем да преценим дали нашите или техните перални са по-удобни.
Докато събираме дрехите от простора на плоския покрив-тераса се заглеждаме в съседния двор. Там в четириъгълно пространство, закрито частично с ламарини и пълзяща тиква живеят незнаен брой бангладешци. Чудим се как ли оцеляват тези бедни имигрантски души през лятото под тези ламарини.
Галиб е зачезнал някъде, така че не успяваме да се сбогуваме и да му благодарим за гостоприемството. Качваме се на Бялата камила MG и се отбиваме в любимото ни пакистанско заведение за карак чай на 500 метра от къщата. По улицата разни пакистанци и бангладешци ни правят знаци с ръце, че си търсят работа, ако искаме да ги наемем. Населението на Оман е 5 милиона, от които близо 50% са имигранти. Взимаме си по едно ролче с яйце освен чая, след това сменяме малко долари и сме готови да напускаме Мускат.
В следващия пост четете… Първи приключения в пустинята на Оман, екстремен офроуд по Кервански и непредвидени препятствия в един неземен оазис.
