Смарагдови езера и омагьосващи каньони в предверията на Тяншан

LRM_EXPORT_20190227_162558Чарински каньон

31.07.2018

В късния следобед поемаме на югоизток към няколко природни красоти, които искахме да видим преди да влезем в Киргизстан. С маршрутка (100 тенге – 50ст.) излизаме направо до магистралата към Китай, на 20-30 км. извън града. От там стопът потръгва като песен. Кола след кола за къси разстояния и ето след четвъртия стоп вече сме изминали 160 км. и сме на разклона за известния Чарински каньон.

LRM_EXPORT_20190226_221126Гледка от магистралата до Алмати

LRM_EXPORT_20190226_221303На стоп към каньона

LRM_EXPORT_20190226_221549

Късен следобед е и по черния път не минават никакви туристи, така че се налага да изминем разстоянието от 10 км. през пустинната степ пеша. Изпадаме в екстаз от отворените пространства, тишината и усамотението. Вече по тъмно достигаме пост за билети, където се оказва, че таксуват вход от 740 тенге (3,70лв.) за националния парк. Бяхме си оставили точно 7 лв. за храна за следващите 3-4 дена, преди да влезем в Киргизстан. Така че беше абсурдно да платим, още повече че принципно никога не плащаме за природа, която е право на всеки човек, като въздуха и водата. Пазачите решават да ни пуснат без пари и след като ни вписват в книгата за регистрация, махват с ръка да потъваме в нощния каньон.

LRM_EXPORT_20190226_221642Пеш през пустинната степ

LRM_EXPORT_20190226_221736

Вървим близо 3 км. надолу по каньона, обградени от причудливо издигащи се скали от двете ни страни. Странни силуети, каращи въображението ни да се вихри неудържимо, създавайки от тях духове, лица, животни … Достигаме Чаринската река и си правим бивак в тревата до кемпа на няколко полски пътешественика. Нямаме търпение слънцето да се покаже и да видим къде сме се озовали.

LRM_EXPORT_20190227_163600

LRM_EXPORT_20190227_163701Лице на великан

LRM_EXPORT_20190227_163059Скали

01.08

Приказността на каньона така ни запленява, че решаваме да изкараме днешния ден тук. Докато закуско-обядваме в една от беседките, се появяват какви ли не интересни хора – възрастен японец, изучавал две години арабски; двойка поляци, които бяхме срещали на стоп в Сибир; португалецът Сиро също цъфва от някъде от квартирата ни в Алмати; други четирима полски стопаджии пък ни подаряват гигантска диня и захар, която точно ни беше свършила.

LRM_EXPORT_20190226_221856Кемп в каньона

Чаринската река е ледена, но успяваме да се покъпем заедно с три швейцарчета, израсли в Казахстан, които лудо се мятат по бързеите.

LRM_EXPORT_20190226_222003Чаринската река

LRM_EXPORT_20190227_162239

LRM_EXPORT_20190227_162337

Следобеда жегите понамаляват и тръгваме на изследване и катерене по чудните скали – червени, жълти, пясъчно-ерозирали във фантастични форми. В такъв истински каньон, като Гранд каньон в Щатите, никога не сме били и се прехласваме и побъркваме по нереалистичните гледки, тичайки от скала на скала.

LRM_EXPORT_20190227_162841От ръба на каньона

LRM_EXPORT_20190227_162950

LRM_EXPORT_20190227_162727Пътеката в дъното на каньона

LRM_EXPORT_20190227_163209На залез

02.08

По обед, в най-голямата жега извървяваме пеша трите километра до поста, но за щастие кола с казахстански руснаци ни спестява останалите 10 км. до асфалтовия път.

LRM_EXPORT_20190227_163442

LRM_EXPORT_20190227_163321Пеш на обратно към изхода на каньона

Спираме си кола с учителка по английски и бебчето ѝ право до село Жаланаш, а от там пътните работници, асфалтиращи тези селски пътища, ни придружават до разклона за езерото Каинди.

LRM_EXPORT_20190227_163926Къщи из казахстанските села

LRM_EXPORT_20190227_163755Селска джамия

Езерото се намира навътре в планината Тяншан по черен, изровен път, дълъг близо 15 км. Късен следобед е и туристически коли за нагоре няма, така че се принуждаваме да вървим под ледения планински дъжд. Все пак за последните 5-6 км. ни излиза късмета и продънена джипка УАЗ, караща стоки към кафенето юрта на езерото, ни качва. Тук обаче се сблъскваме с поредния пост, таксуващ билети. Този път не вярваме да ни пуснат пак ей така, но пазачът само пита „А сега какво ще правим?“ и махва да продължаваме с джипката нагоре. Казахите са наистина много отзивчиви хора, това едва ли би се случило в някоя платена забележителност в Европа.LRM_EXPORT_20190227_164048Малко езерце и юрти-кафенета

Нощта е доста прохладна на 2000 м.н.в. Опъваме палатката недалеч от юртите, целите зъзнещи.

03.08

Езерото Каинди е наистина странно с изумрудено зелената си вода и мъртви стволове на дървета, стърчащи призрачно насред водата. Тук отново се срещаме със Сиро португалеца, явно споделяме някаква обща карма 🙂

LRM_EXPORT_20190227_164200Езерото Каинди

LRM_EXPORT_20190227_164354

С неудоволствие откриваме, че конярчетата от юртите са ни гепили рано сутринта канчето за чай и бутилка бензин за котлончето, които бяхме оставили извън палатката. Не ни се разправя, въпреки че все пак споменаваме на възрастните за кражбата, което страшно ги засяга.

Слизаме до село Сати на стоп с бусче УАЗ-ка, което по принцип вози туристи за пари, но симпатичният шофьор ни качва безплатно. В селото с бели къщички със сини рамки на прозорците, пасящи коне и красива джамийка, всичко е замряло покрай обедната петъчна молитва. И ние сядаме за обяд под сянката на самотно дърво.

LRM_EXPORT_20190227_164540Джамията в село Сати

Остава ни една последна забележителност – езерата Колсай на десетина километра от селото, в друга планинска долина. Вече сме сигурни, че и там ще се таксува неизменния вход. Точно се чудим как да процедираме – да се промъкнем встрани или като на другите места пак да говорим с пазача директно. Но и двете опции не са ни особено приятни. Въпросът е, че киргизката ни виза ще е валидна чак след два дни и въобще не ни хрумва къде другаде да ходим. А и всички хвалят езерата, като изключително красиви. Отказваме се да се тормозим повече и както винаги, решаваме да се доверим на провидението. Не сме вървели и десет минути пеша по пътя, когато ни качва туристическо автобусче, пълно с корейци. Настъпва голямо оживление  като започваме да им разказваме за живота ни в Бусан и да ръсим фрази на развален корейски.

Вселената е място, пълно с откачени събития, дирижирани сякаш от някой с много особено шеговито чувство за хумор. Какво ще кажете, ако до преди секунда не сте и имали идея как да достигнете завардените езера, но група корейски геолози, тръгнали да търсят доказателства за Големия потоп от Библията не само ви закарват до езерата, но и ви плащат входа, без дори да сте споменали, че нямате пукната пара, след което на раздяла весело ви подвикват „Praise the Lord!“?

LRM_EXPORT_20190227_164649Езеро Колсай

Ето ни крачейки покрай прозрачното планинско езеро Колсай, изпаднали в озадачена еуфория. Заобикаляме го по тясна горска пътечка и устройваме лагера до ромолящо поточе от другата му страна. Следобедът преминава изключително в усилено бране на малини и диви ягоди, изобилстващи навред из гората.

LRM_EXPORT_20190227_164750Лодчици в езеротоLRM_EXPORT_20190227_164906По пътеката покрай езерото

LRM_EXPORT_20190227_165001Кемп на езерото

04.08

Днес е последният ни пълен ден в Казахстан. Оставаме в планината, попивайки блаженството ѝ. Тъй като е уикенд, по пътеката минават върволици от планинари, много хора идват и на палатки. Следобед, когато вече няма никой, тръгваме и ние към второто езеро – Колсай, което е на около два часа и половина преход нагоре по реката. Оставяме раниците в съседния кемп при симпатични руски рибари, старчета и хукваме леки и освободени от багаж по горските пътеки. Изумително е как само в разстояние на 50 км. човек може да попадне от степ в пустиня, после в каньон с бучащи реки и накрая на зелени алпийски пасища, гори и кристални езера.

LRM_EXPORT_20190227_165227Горно езеро Колсай

LRM_EXPORT_20190227_165131Магични тяншански ели

По пътеката срещаме отново полската двойка стопаджии от езерото Байкал в Русия. Май ще се засичаме доста пъти и в бъдеще, защото те също се връщат към Европа по земя, по абсолютно същия маршрут.

Горното езеро ни се струва още по-поразително красиво. Пристигаме точно когато всички туристи вече са си тръгнали. Двама граничари проверяват личните документи на всички, тъй като сме съвсем близо до киргизката граница. Гората от високи иглолистни дървета полюшва омайно върховете си. След като слънцето се скрива зад билото, с тичане се връщаме в лагера за по-малко от час и половина.

LRM_EXPORT_20190227_165330LRM_EXPORT_20190227_165424Приятел на гости 

05.08

Последен ден в Казахстан или поне така си мислим. Събуждаме се на райското ни местенце до клокочещата рекичка, под стръмните склонове на Тяншан. Разпалваме огъня за чай и закуска. Оправяме багажа. Поемаме по тясната пътечка покрай езерото Колсай. Поздравяваме се и си бъбрим с другите туристи. За двете седмици прекарани в Казахстан се „разболяхме“ от синдрома Борат (главният герой от едноименната американска комедия) и изпитваме необяснима симпатия към всеки срещнат. С лекота завързваме неангажиращи разговори, нещо твърде нетипично и за двама ни 🙂

LRM_EXPORT_20190227_165631LRM_EXPORT_20190227_165752Други къмпингуващи покрай нереалните води на езерото

От паркинга ни взима камион до базата си на няколко километра, а по-късно и двойка чехи работещи в Казахстан от година, които упорито отказват да проговорят на руски език, който се говори от всички тук. Семейство ни взима от разклона и ни закарва до Кеген, който е последният град преди границата. Градчето е съвсем малко. Състои се буквално от две улици на кръст. Минаваме през центъра с няколко магазина, бензиностанция и две, три сергии за зеленчуци и плодове. Искаме да си похарчим последните тенге, които са на стойност около 2 лв. Но това се оказва доста трудно, защото продавача на зеленчуци първо ни черпи диня, после ни подарява торба със зеленчуци и отказва да ни вземе парите. Бъбрим си с ирландски колоездач, който върти педалите от Лондон до тук. Взимаме два хляба и изсипваме останалите монети, които няма да ни трябват вече, на милия продавач.

На края на градчето, докато куца баба ни налива вода от чайник в бутилката, към нас задъхано тичат двете момчета, които бяхме питали преди това за вода. Носят бутилка минерална вода, купена от магазина. Прекрасни хора навсякъде!

Возим се в каросерията на КАМАЗ до последното село преди Киргизстан – Каркара. Превозват кръгли бали от сенокоса. Преди да ни качат трябваше да обсъждаме с шофьора цената на Маги, но тъй като тя е безценна, не се стигна до продажба 🙂

LRM_EXPORT_20190227_170117С КАМАЗ към границата

От тук насетне обаче колите напълно секват, а малкото преминаващи искат пари. До границата има още 10 км. и се налага да повървим доста пеша. Границата затваря в 18 ч., тоест остават ни само 15 минути. Не ни остава друго освен да се успокояваме с гледките на заснежените скалисти върхове на Тяншан, които са наистина главозамайващи. В този момент жена, отказала да ни вземе преди това безплатно, сега се върна и повели веднага да се мятаме на колата ѝ, за да можем да хванем работното време на митницата.

Пътят бе в ремонт и абсолютно разбит, но успяхме да стигнем точно на време. Подпечатахме паспортите за излизане от Казахстан и радостно се подредихме на малката опашка пред киргизстанското гише. Каква беше обаче изненадата ни, когато служителят с категоричен жест върна разпечатките на електронните ни визи и заяви: „С електронна виза не може да се преминае тази граница.“ Небето сякаш притъмня и склоновете на планината застрашително надвисваха и ни задушиха. Опитите да склоним чиновника да ни пусне бяха безуспешни. Изчакахме последните пътници да преминат, за да могат да ни напишат протокол, че ни връщат обратно в Казахстан. Граничарят от другата страна тръгна да заключва вратата. Очертаваше се да останем между двете граници, добре че киргизкият митничар подвикна на казахския си колега от прозореца на гишето, да ни изчака, защото ни връщат. За зла участ всички коли бяха си тръгнали, така че с новите си входни печати умърлушени се затътрихме по пустия път. Сега трябваше да направим огромен полукръг (около 700 км.) през Алмати за да влезем в Киргизстан откъм Бишкек и оттам  до езерото Исик Кул, което сега ни се падаше на 50 км след границата.

2019-03-19 23.31.01Маршрут от този пост

След около два, три километра започнахме да се изморяваме. Слънцето залезе. Решихме да се установим до самотен фургон сред степта, близо до пътя. Не след дълго препускащ ездач, номад от съседните юрти ни доближи и се разприказвахме. След около пет минути видяхме и друг конник, препускащ бясно в галоп право към нас. Явно емоциите за деня не бяха свършили. Без да поздравява той директно се запъти към другия човек нареждайки, не много дружелюбно, нещо на казахски. По-големият му черен кон започна да бута другия,  самият той  да издига с дясната ръка бича си. За момент бях сигурен, че ще го удари. Но другият усетил, че нещата не отиват на добре, подви опашка и препусна към своята територия, преследван от дивия си спътник. Останахме онемели от случката.

LRM_EXPORT_20190227_165904Казахски юрти

Малко по-късно дивакът се върна и с бедния си руски се опита да ни се извини и да ни убеди, че без проблем можем да си спим тук, мястото било абсолютно безопасно. Даже ни покани, ако желаем да гостуваме в къщата му 🙂 Ние, нямайки голям избор си разпънахме палатката до фургона.

LRM_EXPORT_20190227_165955Казахско гробище в полето

Гледката на огрените от залязващото слънце върхове беше страхотна. Наблизо имаше поток с чиста вода. Сготвихме си набързо и се унесохме, ослушвайки се за тропот от конски копита.

06.08

Докато изчакваме да се появят първите коли от границата, сутринта минава в обсъждане на номадския бит със собствениците на фургона, току що прибрали се от село Каркара. Появява се момченце на магаре, събиращо кравите си, а мъжете се суетят около стадата коне.

LRM_EXPORT_20190227_170353Казахско номадче

Тръгваме пеш по черния път. Скоро един от строителните работници от пътя ни откарва с камиона си почти до село Каркара. Вървим още няколко километра, докато излезем от другата страна на селото, където има повече трафик към близкия град Кеген. Провървя ни с двама местни с очукана таратайка, тръгнали към града на пазар. Въпреки, че сме потиснати заради това, че ни върнаха от границата, поне стопът върви идеално и хората са много мили.

LRM_EXPORT_20190227_170245Река по пътя ( киргизката граница е отвъд планината)

От Кеген хващаме бързо друг стоп, но само до разклона за езерата Колсай. Тъкмо се зарадваме на следващия стоп с камион, че ще стигнем директно в Алмати, без да се морим повече в лятната жега, когато стотина километра по-късно шофьорът заявява, че ще яде и ще си почива и ни сваля точно преди голямата магистрала за Китай. Странното е, че колите ни качват и спират точно на абсолютно същите места, на които стопирахме на отиване към границата. Симпатичен мъж ни изкарва до магистралата и там, ето че най-сетне си намираме така желаната кола за Алмати – уйгурски бизнесмен с луксозно MG, с което политаме със 150 км/ч. Обаче дългият, тягостен ден не е свършил още. Уйгурът има работа с някакви врачове из селата около Алмати и това ни забавя поне с час, а после се оказва, че живее в краен квартал и ще трябва да се тътрузим с градски транспорт до центъра още поне час. Бяхме останали без никакви пари, но за щастие на автобусната спирка магично се появява чейндж бюро. Иначе нямаше как да си платим билетчетата.

LRM_EXPORT_20190227_170455Юрти за чай по пътя към Алмати

След като достигаме до Макдоналдс и се тръшваме на една маса, опитвайки се да се свържем с предишния ни хост от couchsurfing.com, вече сме на ръба на припадъка. Вмирисани сме, с дрехи непрани цяла седмица и само леко позамивани по ледените реки. Чувството за мизерия е осезаемо. За щастие Аскар ни приема и се разбираме да се срещнем след два часа пред блокчето му. Две момчета от съседната маса ни заговарят на английски и ни предлагат да ни откарат с джипката си до квартала на Аскар, който им е на път. Тази покана, израз на голямото казахско гостоприемство, ни оправя настроението временно.

Пред блока на Аскар се включваме към неговото wifi за да разберем, че в последния момент нещо му изскочило и няма да се прибира. Оставаме като бездомни кучета на улицата в 9 вечерта. Скоро и градският транспорт ще спре. В последния момент обаче сме спасени от друг каучсърфър – сърбина Ненад, който ни приема и заявява, че ще ни чака след час пред тях. По ирония на съдбата Ненад живее точно в същия краен квартал, в който ни остави уйгура четири часа по-рано. Само ако знаехме, изобщо нямаше да слизаме до центъра …

На автобусната спирка минутите бавно се нижат и след час чакане се разбира, че сме изтървали последният рейс и ще се наложи да си хващаме такси, нещо което ако си спомняме добре не се е случвало за последните три години. Черешката на тортата е, когато таксито ни оставя на главна улица в квартала и отказва да кара до самия блок. Както и да се разправяме, той е категоричен, така че последните 300-400 метра изминаваме, влачейки крака в покруса, невярващи що за дълъг, смазващ ден беше.

Ненад ни посреща и скоро душът и леглото ни оправят настроението, като с магическа пръчка. Въпреки, че денят изглеждаше катастрофален, все пак след по-задълбочен анализ излизаше, че всичко се нарежда точно в последния момент и в крайна сметка завърши прекрасно. Кой знае какви по-неблагоприятни неща можеха да ни се случат, ако бяха тръгнали първоначално уж добре 🙂

07.08

Оставаме в апартамента един ден, за да се съвземем. Просто нямаме сили да излезем в 8 сутринта заедно с Ненад, без да сме се изпрали и пооправили и да стопираме за Бишкек. Денят минава в хигиенизиране и почивка, с малки разходки около панелките и закупуване на някои дребни неща.

LRM_EXPORT_20190227_170604Каньона на Чаринската река

08.08

Време е да атакуваме за втори път киргизката граница. Излизаме с градски транспорт далеч от града, до селце в покрайнините. След няма и три минути чакане спира луксозно спортно BMV. Страшно готин, образован турчин ни качва право за Бишкек, на 230 км. През цялото време не спираме да си говорим за пътешествия. По-късметлийски стоп нямаше как да извадим. След 200 км. сухи степи, ето ни на границата. Този път преминаваме безпроблемно.

Впечатленията ни за Казахстан, след 15 дни в страната, са страхотни. Както природата, така и гостоприемните хора ни спечелиха напълно. Благодарим ви безкрайни степи и хора с добри сърца!

Време е за нова държава, която очаквахме с голямо любопитство, заради това което бяхме слушали, за безумната красота на Тяншан и интересния бит на киргизките номади.

LRM_EXPORT_20190227_164311Смарагдовото езеро Каинди

3 thoughts on “Смарагдови езера и омагьосващи каньони в предверията на Тяншан

  1. Привет отново!
    Разкошни места сте посетили, удоволствие е да се чете преживяното на посетеното.
    Каньонът и езерата са вълшебни…
    Има една неточност в картата „Маршрут от този пост“ – описаните езера /Каинди – Каинды, Колсай и Колсай горно – Кольсай верхнее/ са в долини южно от населеното място Сати.
    Явно Гугъл са отбелязали грешно местоположението на Kolsaiskie Lakes National Park по на Запад и са ви подвели 🙂
    Как върви пътешествието по Албиона?
    Поздрави!

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s