Оцеляване в страховитите морски бури на Японско море

Корабен дневник
Чичиджима – Бепу, Япония
680 морски мили

Ден 0 – 12.12 (вторник)
Кипи усилена подготовка преди тръгване за плаване в зимни условия от о. Чиджима към о. Кюшу. През целия ден чистим, укрепваме и овързваме всичко много по-старателно от обикновено. Привързваме осигурителни въжета покрай целия корпус на яхтта и зашиваме осигурителни пояси с карабини за закачане, тъй като имаме само един професионален. Снабдили сме се с няколко чувала зимни дрехи от магазина за втората употреба в библиотеката на Чичиджима. Аз довършвам ремонта на напречната на мачтата греда, като полагам последна ръка боя и увивам стърчащите болтове с парцали и тиксо.

На брега се организира страхотно изпращане от нашите японски приятели. Над 20 човека с голяма тъга и сълзи в очите ни махат до последно, докато претъпканото динги стига до “Алабама”. На изпроводяк ни дават страхотни сладки, суши и други храни, а вчера Алехо и Афра донесоха тонове зеленчуци и плодове подарък от фермата, където работиха няколко часа доброволно. Сърцата ни остават на Чичиджима и между другото въобще не е вярно, че японците били студени и не показвали никакви емоции, по-скоро е точно обратното.

След излизането от залива веднага ни почват страхотни вълни и северен вятър около 20 възела. Нашият курс е северозапад (320 градуса), вятърът е почти насрещен и това прави плаването с платна трудно, така че се налага да използваме и двигателя. След “буричката” преди два дена, която преобърна дингито ни и запрати греблата на дъното на морето, сме малко по-предпазливи.

Плаване от Огасавара към остров Кюшу

Ден 1 – 13.12 (сряда)
Изминаваме около 170 мили, но скъсяваме дистанцията със 130 поради отклонението в курса, заради насрещния вятър. “Алабама” е силно наклонена на порт страната си (левия борд) и прави гигантски залюлявания и подскоци по оста си, което довежда до реки от повръщня сред склонните към морска болест членове на екипажа.

В бурното море

Мрачно е. Стъмва се в 17 ч., нещо към което не сме адаптирани. Студено е и ентусиазмът на екипажа да експериментира с платната се изпарява бързо. Вечерта решаваме да свалим платната и да се движим право по курса, на двигатели. Скоростта ни обаче е двойно по-ниска, около 3 възела, решение поради което изгубваме 40 мили реално скъсяване на дистанцията до целта. Вълни заливат дека и от време на време с трясък се пляскат в стъклото на кабината за управление. Овързваме с въжета капака над коридора, да не вземе да изхвърчи с някоя по-голяма вълна.

Ден 2 – 14.12 (четвъртък)
Движим се като охлюви, а в събота по прогноза ни очаква мощна буря с вятър над 30 възела, която очевидно няма как да ни се размине. Разпъваме отчасти мизена (рифнат на втория риф) и малкото предно платно за бури на бейби стей-а, това увеличава скоростта на 5 + възела.

Към обяд вятърът се засилва и разпъваме и средното платно. Започваме да хвърчим, но радостта ни трае по-малко от половин час. Платното се разкъсва по средата и трябва да го свалим. Вечерта вятърът поутихва, както и вълнението. Пострадалите от морска болест се излюпват за първи път, могат да похапнат и да изпушат по цигара. Намерихме сред зеленчуците, които ни подариха японските ни приятели, гигантска гъсеница. Алехо и направи къща от специална кутия с картинка и надпис, да не би някой по погрешка да реши да я изхвърли. Имаме си нов домашен любимец наред с геконите, молците и мравките, при това красив и несрещан до сега.

През нощта към 2 ч. спираме Джими (двигателя ) за около час, за да го подхраним с масло. Небето е пълно със звезди.

Ден 3 – 15.11 (петък)
Морето е като тепсия. Вятърът е лек, по някога даже умира съвсем. Наслаждаваме се на изчезващото с всяка измината миля топло слънце. Уплътняваме люка на предното помещение и източваме насъбралата се от бурното море вода. Вечерта готвим страхотни макарони с кокосово мляко, табаско сос и къри по японска рецепта. Печем и странни солени курабиики с брашно от нахут. Няма вятър, но от утре ни очаква буря. Към 15 ч. ни остават 323 мили.

Залез

Ден 4 – 16.12 (събота)
Събуждам се в 4 сутринта. Вятърът тотално се е завъртял и духа от югоизток. Свиваме мизен платното и вдигаме малкото предно. Сутринта ни посреща със страхотен изгрев, но малко след това влизаме в пелена от облаци, загръщаща половината хоризонт. Морето е спокойно почти цял ден. Вятърът се завърта отново и почва да духа в носа ни. Сваляме платната, опаковаме ги за буря и след сериозно доливане на масло на Джими, продължаваме на двигатели. Маги прави страхотна грис халва. Оправям навигационните светлини, които бяха сдали багажа и после пека хляб. Хващаме голяма пъстроцветна махи-махи.

Следобед лодката започва постепенно да се клати и появяването на големите вълни се сигнализира с разхвърчаването на какво ли не из кухнята. Към 15 ч. остават 190 мили до крайната цел – пълният с топли минерални извори Бепу.

Лодката се клати неудържимо във всички посоки

Към 20 ч. ни връхлита бурята със страшна сила. “Алабама” се клати заплашително и забива нос в 4 метровите вълни. Силен вятър преобръща върховете на вълните и ги набраздява. Не може да се стои на дека. Вълните мият люковете и от време на време се пляскат мощно върху стъклата на кабината за управление. Не можем да се движим напред. Подхождаме странично на вълните и те заедно с вятъра ни отнасят назад, като рисуваме странни картини по картата. Автопилотът се шашка и губи управление, често преминаваме на ръчно. Това е най-страховитата буря, която сме виждали, надяваме се да стане и която сме преживяли.

Ден 5 – 17.12 (неделя)
Денят започва доста раничко. Малко след полунощ Джими се задавя, прокашля за кратко, загубва обороти и спира, така да се каже в един от най-подходящите моменти – по средата на бурята. Лодката остава извън контрол и вълните започват да си играят с нея и да я подмятат, като парче стиропор. В машинното отделение е забавно. Започваме да разглобяваме, почистваме и сменяме горивните филтри. Клатим се и се блъскаме в остри метални детайли. По-късно се оказва, че и акумулаторите са изтощени. Местим тежките акумулатори по хлъзгавия под на машинното, сменяме ги и презареждаме, като внимаваме някой да не се пързулне и смаже краката ни. Така към 4:30 сутринта Джими най-сетне отново проявява признаци на живот. Опитваме се да лавираме и държим “Алабама” под контрол до изгрева на слънцето, който не иска да идва.

Чак към 7:30 се развиделява и вече можем да видим каква е причината за това положение. Вълните са като планини. Надвисват над 2 метра над перилата, разбиват се и разплискват реки от ледена вода по дека. Вятърът е брутален, над 30 възела !!! Въпреки, че двигателят работи на пълни обороти, стоим на едно място. По някое време решаваме да вдигнем рафнатия 3 рафнатиямизен (т.е. малка част от задното платно). Алехо и Том навлечени като ескимоси, но по боси крака, шляпат по покрива, овързани с новите спасителни пояси за осигурителните въжета. Клатим се неудържимо. Изпускам з секунда от контрол бума, докато го освобождавам и той прави няколко застрашителни залюлявания, но за щастие ситуацията бързо е овладяна. Точно преди да вдигнем платното забелязваме огромна черна маса от облаци с оформена “симпатична” фуния на тайфун, протегната до повърхността на окена, която ни приближава доста бързо. Овързваме платното доколкото можем с премръзнали ръце и безславно се евакуираме от дека. За 24 часа плаваме в зиг-заг напред и назад, ала изминаваме само 12 морски мили, своеобразен рекорд по бавно плаване. Но поне сме живи!

Гигантски вълни

Двамата френски пирати нещо се раздразват един на друг и се хващат за гушитe, едвам ги разтърваваме да не се изпопребият. Само това ни оставаше в този момент.

Вечерта, след като съм поспал няколко часа, още сънен, влизам на рутинна проверка в машинното и що да видя? Всичко е облято в дизел!!! Шашкам се здраво. Хващам маркуча, който принципно служи за дишане на резервоара и докато се мая какво точно да го правя, поливам машинното с допълнително дизел, който шурти на воля от маркуча. Разкрещявам се да спрат Джими. Връзвам маркуча на възел, за да спре изливането на нафта и започвам да попивам и изпомпвам разлетия дизел в машинното. Омазвам се до уши в нафта, но все пак сме щастливци. Няма нищо по-нелепо от това да изгориш насред водната шир, докато потъваш 🙂

Ден 6 – 18.12 (понеделник)
Обличам си за първи път плюшения халат, който отец Бартоломей от Фиджи ми беше подарил и с чаша кафе излизам на палубата да се полюбувам на слънцето и успокоеното след тежката буря море. Бароковата ми идилия на въображаем собственик на супер яхта обаче бързо бива разбита на пух и прах. Единият от люковете в предната част на “Алабама” е разбит и съответно помещението е наводнено. Захвърлям топлия халат и кафето и започвам изпомпване на водата и ремонт на люка. Вълните все още са доста големи, мястото за ремонт е бая тясно и неудобно и като капак от време на време някоя вълна влиза през люка и ме залива. Така или иначе бурята премина и всички сме щастливи. “Алабама” е добро момиче и издържа.

Започваме да се движим, при това по курса. Вдигаме и сваляме на няколко пъти платната. За първи път около нас има доста голям трафик на кораби. Виждаме поне десетина. Вечерта разпъваме и трите платна. Лодката ни се накланя на една страна и започва устремено да пори вълните. Готвим боб и нудъли по японски. Настроението сред екипажа е весело. Остават под 100 мили до целта. В 22 ч. средното платно не издържа и се разцепва по средата.

Ден 7 – 19.12 (вторник)
16:50 – 8,4 мили до крайната дестинация, пристанището на Бепу. От сутринта всичко вървеше гладко. Вятърът беше утихнал. Вълните намаляха. Движехме се на двигател с 5,5 възела. При навлизането в канала между  островите Кюшу (Kyushu) и Шикоко към обяд, нещата се объркаха. Силно течение и насрещен вятър с вълнение почти напълно ни спряха движението. Започнахме да боксуваме на едно място. Единственото спасение бе да вдигнем някое платно и да променим малко курса. Течението обаче беше прекалено силно и започна да ни изтласква към скалистия бряг. За наше щастие успяхме да преминем инфарктно само на около 3 мили от брега.

Каналът между Кюшу и Шикоку 

Гледката от остров Кюшу, освен че е съставена от красиво насечени скали, има нкои доста плашещи за нас елементи – високи пушещи комини, цели индустриални градчета с футуристични фабрики, цистерни и кранове, които ни върнаха обратно в цивилизацията, след близо година прекарана в дивото. Но все пак ние бяхме безкрайно щастливи, че пристигаме живи и здрави на твърда земя.

Индустрия

Към 16 ч. предното платно (голямата Дженоа) не издържа на напрежението и започна да се къса. За радост бързо го сваляме, така че повредата е малка и скоростно я оправяме. Вдигаме мизена, а  Маги опъва нейното платно – малкото бейби стей, което получи кръщене по време на бурята и вече се казва платно Буря. Благодарни сме и на Джими и на “Алабама” като цяло, че се държаха до край и не ни предадоха.

Вече по мръкнало се приближаваме до изпъстрения със светлини, високи сгради, аутобани, по които фучат коли и камиони, град Бепу (Beppu). Хвърляме котва в един от пристаните му, който мистър Уинди предварително е резервирал за нас. Никой не идва да ни проверява, но още преди навлизането в канала мощен катер на крайбрежната охрана ни бе пресрещнал и огледал обстойно.

Приближаваме Бепу

След завързването на въжетата, изгасваме мотора и генератора и се черпим с горещ шоколад. Малко след това се впускаме в среднощна разходка, в търсене на онсен (баня с топли минерални извори). Все пак Бепу е известен в Япония, като мястото с най-много такива. Въртим очи наляво, надясно, като паднали от Луната. Мен най-много ме впечатляват преминаващите с голяма скорост камиони. Не след дълго намираме стар, традиционен онсен. Цената е 500 йени (5 $) на човек. Не се поколебаваме и влизаме веднага. Множество басейни, чучури, водопади, водни сауни и външен басейн с японска градина ни забавляват няколко часа, но на първо място естествено е удоволствието да си във врялата вода.

Геройте  от междузвездни войни 🙂